РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Ямбол, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Х. Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Х. Иванова Гражданско дело №
20242330100112 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД срещу Д. Г. И. и К. Д. И., с която се претендира
съдът да признае за установено, че ищецът има следните вземания срещу Д. Г. И. и К.
Д. И. (в качеството им на наследници на К. М. И.), дължими разделно: главница в
размер на 745,69 евро, (1/2, равняваща се на 372,85 евро от Д. Г. И. и 1/2, равняваща се
на 372,85 евро от К. Д. И.); договорна лихва в размер на 679,98 евро (1/2, равняваща се
на 339,99 евро от Д. Г. И. и 1/2, равняваща се на 339,99 евро от К. Д. И.), за периода от
07.05.2017 г. - датата на първата дължима неплатена вноска до 07.03.2020 г. - датата на
последна неплатена падежирала вноска и 1112, 59 лв. обезщетение за забава за периода
08.03.2020 г. до 30.11.2023 г., (1/2, равняваща се на 556,30 лв. от Д. Г. И. и 1/2,
равняваща се на 556,30 лв, от К. Д. И.), както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ищецът твърди, че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок Д.
Г. И. и К. Д. И. са възразили срещу същата, поради което на осн. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
депозира настоящия установителен иск. Сочи, че по силата на сключения
индивидуален Договор за заем № **[1]*** от 07.03.2016 г. е отпуснат кредит в размер
на 1022.58 евро, които съгласно фиксинга на БНБ се равняват на 2000 лв. на К. М. И.а -
Заемополучател. Заемополучателят е починал на ****.2020 г., с оглед на което
Заявлението по чл. 410 ГПК, респективно настоящата искова молба, са депозирани
срещу наследниците му Д. Г. И. и К. Д. И., като посочва и, че прилага Удостоверение
за наследници, от което е видно кога е починала и кои са наследниците на К. М. И.а.
С подписване на процесния Договор, Заемодателят е предоставил сумата по
личната банкова сметка на К. М. И.а, с което Дружеството е изпълнило задълженията
1
си по Договора, а Заемополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума,
съгласно условията на сключения индивидуален Договор на 48 месечни погасителни
вноски, 47 от които в размер на 79.67 лева, равняващи се на 40.73 евро, а последната
48-ма вноска в размер на 79.51 лева равняващи се на 40.65 евро (включващи главница
и договорна лихва) ,като заплати сумата в общ размер на 1955.18 евро равняващи се на
3824.00 лв., ведно с дължимата договорна лихва. По Договора за заем били
извършвани плащания в размер на 0 лв. по претендираните 35 забавени погасителни
вноски за периода от 07.05.2017 г. до 07.03.2020 г., чиито падежи били настъпили към
датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК. Към настоящия момент
дължимата главница е в размер на 745,69 евро, които съгласно фиксинга на БНБ се
равняват на 1458,45 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения
индивидуален Договор за заем между страните, ответниците в качеството си на
наследници на Заемополучателя дължали и договорна лихва в размер, посочен в
Договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 679,98 евро,
които съгласно фиксинга на БНБ се равняват на 1329,92 лв. за периода от 07.05.2017 г.
- датата на първата неплатена вноска до 07.03.2020 г. - датата на последна неплатена
падежирала вноска. Заемополучателят е трябвало да изплати последната вноска на дата
07.03.2020 г. -последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, сроковете по всички падежи
са отдавна изтекли, а ответниците по делото, в качеството си на наследници на
Заемополучателя продължават виновно да не изпълняват задълженията си. Поради
изложеното, ответниците дължали и обезщетение за забава върху непогасената
главница, в размер на 1112, 59 лв. за периода от датата на настъпване на забавата, а
именно от 08.03.2020 до 30.11.2023 г. - датата на подаване на заявлението, както и
законната лихва от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на дължимите суми. Сочи се, че от 29.11.2016 г., съгласно вписване в
Търговския регистър при Агенция по вписванията "БЪРЗИ КРЕДИТИ" ООД е
преименувано на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД. Дружеството
се идентифицира съгласно Закона за търговския регистър с ЕИК: *********.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от Д. Г. И. и К. Д. И.,
с който претенциите се оспорват по основание и размер. Оспорва се твърдението за
реалното предаване на заемната сума по банкова сметка на техния общ наследодател,
т.к. към исковата молба липсвали доказателства за това. Според същите, клаузата от
договора, която съдържа изявление на заемателя, че с подписването на договора,
същият удостоверява, че е получил изцяло и в брой заемната сума, като договорът има
сила на разписка не е достатъчно основание за да формира извода, че сумата
действително е предадена. Освен това представеният по делото договор за паричен
заем не отговарял на изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, което е
основание същият да се обяви за недействителен, като се позовават на чл. 22 от ЗПК,
според който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. и ал.1 и ал. 2 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен. На първо място към договора не
били приложени и по делото не са представени общи условия към договорите за
потребителски кредит, подписани от страните на всяка страница. Нормите на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях
законодателя не е предвидил. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата
стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Неоснователна
била и претенцията за лихва в размер на 679,98 лв. за периода 07.05.2017 – 07.03.2020
год., т.к. същата била погасена по давност на осн. чл. 111 б.“в“ ЗЗД. Напълно
2
неоснователна била и претенцията за неустойка в размер на 1112,59 лв., за което се
излагат доводи, вкл. се прави възражение за изтекла погасителна давност . На
следващо място ищецът нито твърдял, нито представял доказателства за приемане на
наследството от страна на двамата ответници, поради което и те не били легитимирани
да отговарят по вземането.
Иска се отхвърляне на иска, както и присъждане на разноски.
В съдебно страните, редовно уведомени, не изпращат представители.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.
№****/2023 год. на ЯРС по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е
разпоредено длъжниците да заплатят на исковите суми. В предвидения в чл. 414 ГПК
срок двамата длъжници са депозирали възражения против заповедта за изпълнение,
поради което и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил
настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от Индивидуален договор за заем от 07.03.2016
год., по силата на който „Бързи Кредити“ООД в качеството си на заемодател е
предоставило на К. М. И.а – заемополучател заем в размер на 1022, 56 евро , със срок
за погасяване 48 месеца , на равни месечни погасителни вноски от по 40, 73 евро и общ
размер на плащанията 1955, 18 евро. Уговорен е фиксиран ГЛП , както и ГПР – 43, 26
%/ . В договора е посочено, че с подписването му заемополучателят декларира, че е
запознат с преддоговорната информация съгласно ЕФ, вкл. удостоверява, че е
получила сумата по договора. Подписите на страните по договора за нотариално
заверени на 07.03.2016 год. Приет е и погасителен план към договора.
От приетото преводно нареждане се установява, че по банкова сметка с
получател И.а на 07.03.2026 год. е преведена сумата от 1964 лв., с посочено основание
– потребителски кредит , приспадната нотариална такса 36 лв.
Представено е и удостоверение за наследници, видно от което двамата
ответници са законни наследници на К. М. И.а,поч. на ****.2020 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 79 ЗЗД
и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжниците
възражение.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответниците - извършено плащане, респ. наличие на
твърдените в отговора на ИМ предпоставки за недължимост на исковите суми.
Според съда безспорно се установи по делото, че между ищцовото дружество /с
предишно наименование „Бързи Кредити“ООД/ и наследодателката на двамата
ответници е бил сключен валиден договор за заем от 07.03.2016 год., вкл. безспорно
се установи, че уговорената заемна сума е предадена на заемополучателката по
посочена от нея банкова сметка. По делото освен, че е представен договор за заем с
3
нотариална заверка на подписа на наследодателката на ответниците, с подписването на
който същата е декларирала получаване на сумата , е представено и преводно
нареждане установяващо посоченото обстоятелство.
На следващо място , съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. от ЗН- наследниците,
които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено,
съобразно дяловете, които получават. Приемането на наследството произвежда
действие от откриването му и съгласно нормата на чл.49 от ЗН може да стане с
писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, като
в този случай приемането се вписва в особена за това книга или с извършването на
действие от страна на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да
приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. Нормата на чл. 48 от
ЗН, съгласно която наследството се придобива с приемането му, установява законова
презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 от
ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 от 6 ЗН до доказване
приемането на наследството по опис или отказ от наследството. По делото няма данни,
а и не се твърди от ответниците, някой от тях в качеството му на наследник на
заемополучателя, да е приемал наследството по опис или да е направил изричен отказ
от същото, поради което следва да се приеме, че и двамата ответници отговарят за
пасивите на наследствената маса. В този смисъл абсолютно неоснователни са
възраженията на двамата ответници в насока, че ищецът е този, който следва да
представи доказателства за приемане на наследството от тяхна страна, при липса на
твърдения от тяхна страна за противното.
Сключеният между наследодателката на ответниците и ищцовото дружество
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност важат изискванията на
специалния ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на
изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
В процесния случай ответниците освен, че оспорват реалното предаване на
уговорената сума, твърдят и че договорът е недействителен предвид, че липсват ОУ
към същия, подписани на всяка страница, оспорват претенцията за лихва в размер на
общо 679, 98 евро за периода 07.05.2017 год.- 07.03.2020 год. , твърдят да оспорват
претенция за неустойка в размер на 1112, 59 лв. , т.к. липсвала конкретно договорена
такава и поради прекомерност, вкл. правят възражение за погасяване по давност по
отношение на претендираното обезщетение за забава за периода 08.03.2020 –
30.11.2023 год.
Според съда, при сключване на договора за кредит и установяване на клаузите
му не е било допуснато нарушение на императивните изисквания на закона, водещо
като последица до неговата недействителност. Договорът за заем е сключен съгласно
изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК- в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт. В същия е посочен общия размер на кредита- 1022.58 евро с
левова равностойност съгласно фиксинга на БНБ 2000.00 лева, посочени са и
4
условията за усвояването му- по банкова сметка на заемополучателя, в договора е
посочен уговорения от страните фиксиран годишен лихвен процент- 36.42 %,
годишния процент на разходите по кредита, който също е фиксиран- 43.16 %, общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит- 1955.18 евро с левова равностойност 3824 лева. Посочени са и условията за
издължаване на кредита от потребителя- 48 бр. погасителни вноски с размер на
месечната погасителна вноска 40.73 евро /79.67 лева/,като към договора е приложен
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, подписан от страните по договора с нотариална
заверка на техните подписи. В договора се съдържа и изискуемата се по чл.11, ал.1,
т.20 от ЗПК информация относно правото на отказ на потребителя от договора, срокът,
в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на
лихвения процент на ден. Уговореният между страните фиксиран годишен лихвен
процент от 36.42 % , не противоречи на императивни забрани на ЗПК. Годишният
процент на разходите, съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а клаузите
в договори, надвишаващи този размер се считат за нищожни. По конкретния договор
ГЛП е 36.42 %, ГПР е определен на 43.16 %, при размер на законната лихва 10%, което
показва, че ГПР не надвишава нейния петкратен размер. Не на последно място, не е
налице и сочената от ответниците в отговора на исковата молба недействителност на
договора, поради нарушение на чл.11, ал.2 от ЗПК, тъй като договорът не е сключен
при общи условия, а от съдържанието на същия се установява, че клаузите по него са
договерени индивидуално между страните.
За пълнота и предвид изложеното в отговора, следва да бъде посочено, че в
чл.3.1 , Раздел 3 от договора между страните по същия е договорена клауза, съгласно
която заемополучателят се е задължил в срок до три календарни дни от сключване на
договора да предостави за кредитора гаранция по кредита за сума в размер на 1955.18
евро /3824.00 лв.- общия размер на дължимите плащания по договора/, като в случай
на непредставяне на такава гаранция, се е задължил със заплащане на кредитора на
неустойка в размер на 3141.38 евро /6144 лв./, която се заплаща от заемополучателя
разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като към последната се добавя и сумата
от 65.44 евро /128 лв./, съобразно погасителния план. В процесния случай в
заповедното производство от страна на кредитора е заявено искане за издаване на
заповед за изпълнение против двамата ответници за дължимата по договора главница,
договорна лихва и лихва за забава. Кредиторът не е претендирал издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за заплащане на предвидената в чл.3.1 от договора
неустойка /изцяло или частично/, поради което и направените с отговора на исковата
молба възражения на ответниците вероятно по отношение на тази клауза, но в посочен
различен размер, не следва да бъдат обсъждани, тъй като са извън предмета на спора.
Своевременно в срока за отговор ответниците са направили възражение за
погасяване с кратката тригодишна давност на претендираната договорна лихва и
обезщетение за забава за периода 08.03.2020 год. – 30.11.2023 год.
По отношение на претендираната договорна лихва , съдът намира следното: В
случая ищецът не се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, а
изрично е заявил,че преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е настъпил
5
крайния уговорен между страните падеж – 07.03.2020 год., както и че са останали
незаплатени вноските за главница и лихви за периода 07.05.2017 – 07.03.2020 год.
Според преобладаващата съдебна практика уговореното между страните връщане на
предоставена в кредит сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв
за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на
части. Това становище съответства изцяло на дадените с Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г., постановено по т.д. № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС,
задължителни разяснения относно съдържанието на понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и
разгледаните в него примери за периодични плащания (вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени от
един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора. По
отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито
задължението на кредитора за предоставяне на уговорената сума, нито задължението
на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на предоставената за
ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на
основното задължение на длъжника на части (чл. 66 от ЗЗД). Ето защо приложима по
отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена
от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна
давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни
вноски. Съгласно пък решаващите мотиви на Тълкувателно решение № 5/21.01.2022 г.,
постановено по т.д. № 5/2019 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при разсрочването на едно
парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане
на заем/кредит, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни
падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Приема
се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз
основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от
разпоредбата на чл. 66 от ЗЗД. При договорите с периодично или продължително
действие, през всеки период от време и двете страни по правоотношението престират и
за тях възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат
общ правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане. Обратното
- при уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение,
престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по
себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това
при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни
вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от
отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно
и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или
моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. Следователно началният
момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за
договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е
обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения
краен срок за погасяване на кредита.
Това е становището застъпено в решение № 50173 от 13.10.2022 г. по гр. д. №
4674/2021 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и решение № 38/26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г.
на ІI т.о. на ВКС.
6
След като вземането за незаплатетените суми по кредита – главница и договорна
лихва се погасява с общата погасителна давност от 5 години по смисъла на чл. 110 от
ЗЗД, и в настоящия казус този срок е течащ, считано от датата на уговорения краен
срок на кредита- 07.03.2020 г. и до датата на предявяване на претенцията – 30.11.2023
г., определено не е изтекъл. Периодът пък, за който се претендира лихва за забава на
търсената неплатена и непогасена по давност главница, е от 08.03.2020-30.11.2023 г.
Т.е., тъй като съгласно чл. 111 б "б. " и "в" от ЗЗД вземанията за обезщетения, лихви и
за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност,
основателно е възражението, че вземането е погасено по давност за периода
08.03.2020 – 30.11.2020 год. Следва да се има предвид, че искът по чл. 422 ГПК се
счита предявен от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК , което в
настоящия случай е станало по пощата , на 30.11.2023 год.
С оглед на всичко гореизложено съдът приема, че претенцията се явява
основателна по отношение на претендираната главница, договорна лихва и
лихва/обезщетение за забава/, за периода 30.11.2020 – 30.11.20203 год., изчислена по
реда на чл. 162 от ГПК с онлайн калкулатор в размер на 905, 79 лв. / по 452, 89 лв./,
като следва да бъде отхвърлена в частта за горницата над тази сума до пълния
предявен размер от 1112,59 лв. и за периода 08.03.2020 – 30.11.2020 год.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца разноски в заповедното производство в намален размер, предвид
частичното уважаване на иска , в размер на 1068, 40 лв.
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски за настоящата
инстанция в размер на 1731, 11 лв.- заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение , съобразно уважената част от претенцията и предвид липсата на
ангажирано своевременно възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК.
На осн. чл. 78,ал.3 от ГПК, ответниците също имат право на разноски, които с
оглед отхвърлената част от иска, съдът определя на 63, 40 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Г. И., ЕГН ********** и К.
Д. И., ЕГН ********** , че дължат разделно на кредитора «ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
САЛАМАНКА КАПИТАЛ»ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
**** /2023 г. по описа на ЯРС, а именно: За Д. Г. И.: сумата 372,85 EUR главница,
произтичаща от индивидуален договор за заем № ***** от 07.03.2016 г., ведно със
законната лихва за периода от 01.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 339,99
EUR представляваща договорна лихва за периода от 07.05.2017 г. до 07.03.2020 г.,
сумата 452, 89 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 30.11.2020 г.
до 30.11.2023 г., като претенцията за обезщетение за забава за горницата над тази сума
7
до размера на 556, 30 лв. и за периода 08.03.2020 – 30.11.2020 год., като неоснователна
- ОТХВЪРЛЯ; За К. Д. И.: сумата 372,85 EUR главница, произтичаща от индивидуален
договор за заем № ***** от 07.03.2016 г., ведно със законна лихва за периода от
01.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 339,99 EUR ,представляваща
договорна лихва за периода от 07.05.2017 г. до 07.03.2020 г., сумата 452, 89 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 30.11.2020 г. до 30.11.2023 г., като
претенцията за обезщетение за забава за горницата над тази сума до размера на 556, 30
лв. и за периода 08.03.2020 – 30.11.2020 год., като неоснователна - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д. Г. И., ЕГН ********** и К. Д. И., ЕГН ********** да заплатят на
«ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ»ООД, ЕИК *********, сумата от
1068, 40 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 1731, 11 лв.- разноски
за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА «ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ»ООД, ЕИК *********
да заплати на Д. Г. И., ЕГН ********** и К. Д. И., ЕГН ********** сумата от 63, 40
лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8