№ 13684
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110121637 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от “Топ,46, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Яст, 23Б, представлявано от Александър
Александров, срещу ОБ, АД,ОФИЯ.
В исковата молба се твърди, че ОБ, АД,ОФИЯ не са били клиент на
“То, – София” ЕАД, а в качеството му на собственик на недвижим имот с
адрес: гр. София, общ. ОБОРИ,В е потребявал неоснователно топлинна
енергия за абонатен № 6002 и № на инсталацията *********, като не е
заплатил начислените суми за процесния период. Твърди, че ответника се е
обогатил неоснователно.
Моли съдът да признае за установено, че ответника да му дължи
следните суми: 2256,50 лева - главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 10.2021 г. до 04.2023
г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане на дължимото; сумата от 367,61 лева, представляваща законна лихва
за забава за периода 01,12,2021 г. до 27,02,2024 г. ; сумата от 18,27 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 05,2021г. до 10,2022 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба
до изплащане на вземането, лихва в размер на 4,45 лева за периода от
01,07,2021 г.. до 27,02.2024 г.
Ответникът, оспорва исковете. Прави довод, че процесния обект е
необитаем; не е потребявана ТЕ; не са му изпращани фактури; не е присъствал
на ОС на ЕС; не били налице доказателства за договор между етажните
собственици и „Далсия“ ЕООД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
1
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1. По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете предполага установяване от страна на
ищеца наличието на следните предпоставки: обедняването си – количеството
и цената на реално доставената през исковия период топлинна енергия,
обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия,
спестявайки разходите за заплащане на стойността на същата, както и връзка
между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имота на
ответника при липса на валидно основание за това; имуществено разместване
в отношенията между двата субекта.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите,
извършващи стопанска дейност. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на
ЗЕ (приложима редакция към спорния период) потребител на енергия или
природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи
писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови
нужди). В този смисъл са и общите условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на
топлинна енергия от „То, София“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.
От представения акт № 02546/24.01.2001 г. (л. 94 и сл. делото) се
установява, че процесният имот е актуван като частна общинска собственост.
В същото време според чл. 5 ЗДС актът за държавна собственост има характер
на официален свидетелстващ документ, който без да има правопораждащо
действие, констатира собствеността на държавата, но само когато
удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при
наличието на което на акта следва да се признае легитимиращо действие, по
силата на което актуваният имот се счита за държавна собственост до
доказване на противното.
В случая, легитимиращото действие на акта не се оспорва и от
ответника. По делото няма данни процесният имот да е бил предмет на
последваща прехвърлителна сделка, или да са се осъществили други
юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради което
съдът прави извод, че в рамките на исковия период негов собственик е била
държавата, стопанисвайки го чрез ответника Об, администрация – София
област.
В същото време от страна на ответника не се навеждат твърдения да е
сключил писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански
2
/небитови/ нужди с ищеца, поради което съдът приема, че в рамките на
исковия период такъв не е бил налице. Ето защо, ищецът не може да
претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения, а
единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата
на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия. Като не я
заплатил ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между
страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
По делото се установява от СТЕ и представените протоколи от общо
събрание на етажната собственост, договори и списъци на етажните
собственици (л. 37-44) че през процесния период етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода на третото лице – помагач – „Д,“ ЕООД (предишно
наименование „Бруната“ ООД).
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата
молба възражение, че договорът между етажната собственост и фирмата за
дялово разпределение няма обвързващо действие. Решението обвързва всички
етажни собственици, вкл. и ответника предвид установеното титулярство на
право на собственост върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост през исковия период. В случая, касае се за сделка – решение на
общност от субекти – етажни собственици, което е взето на проведено общо
събрание, осъществено по определен в закона ред и които решения имат
действие по отношение на всички субекти в общността, вкл. и ответника.
Следва да се отбележи, че претендираните от ищеца суми действително
се основават на съставени от него частни документи - извлечение от сметки и
фактури, които не представляват доказателство за удостоверените в тях
правнорелевантни факти, тъй като не се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила. Ето защо, съдът приема, че извлечението от
сметки и фактури, на които се позовава ищецът в исковата си молба и въз
основа на които са формирани претендираните суми, не са от естество да
установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот.
В същото време обаче, за установяване на факта на предоставяне на
топлинна енергия в обема, съответстващ на посочената цена, по делото е
прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата е на
стойност от 2199,39 лв., като са взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период. Иска е основателен до размера от 2199,39
лв. и за горницата до 2256,50 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
2. При така установената основателност на иска, следва да се обсъди
3
направеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване по
давност на част от дълга за главница.
Предмет на настоящото производство е сума, с която ответникът се е
обогатил неоснователно, спестявайки си разходи за заплащането ,
съизмеряваща се като стойност с месечната цена за процесния период, което
обаче не прави вземането периодично по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Ето
защо, процесното вземане се погасява с общата 5- годишна давност, в какъвто
смисъл са и разясненията в т. 7 от Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр. д. №
1/1979 г. на ППВС. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според
задължителните разяснения в т. 7 от Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр. д.
№ 1/1979 г. на ППВС в случаите на неоснователно обогатяване с фактическия
състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на
получаването на престацията. Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността
се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира
да тече докато трае съдебното производство относно вземането. По силата на
законовата фикция по чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно в
конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази дата.
Спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла.
Предвид приложимост на 5- годишна давност в случая се обуславя
изводът, че вземанията или дори част от тях не се явяват погасени по давност
3. С оглед разпоредбата на чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването таксите за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружеството за
дялово разпределение. Следователно, тази услуга е възмездна, като със
спестените разноски за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер
на 18,27 лв. ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.
4. По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за мораторна лихва предполага
установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: главен дълг;
настъпване на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за
забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата, като според чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
В случая, вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване,
поради което общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди са неприложими, доколкото между страните липсва облигационна
връзка. Следователно, задълженията на ответника за заплащане на цена на
доставена топлинна енергия не са възникнали като срочни, за да намери
приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД - когато денят за изпълнение на
4
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
В случая, е необходимо изпращането на покана до длъжника, като от
страна на ищеца е представена такива, получена от ответника на 24.01.2024 г.
(л.15), като е предоставен 7-дневен срок за тяхното заплащане. Следователно
и ответникът е изпаднал в забава, считано от 01.02.2024 г. (на първия ден след
изтичане на предоставения му срок за заплащане на задължението). Следва да
се посочи обаче, че лихва за забава се дължи за периода 01.02.2024 г. -
07.03.2024г. и иска е основателен за сумата от 31,12 лв. и следва да се
отхвърли за горницата до 367,61 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
5. По отговорността за разноски: Предвид изхода на спора – частична
основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. Съдът определя
юрк. възнаграждение на проц. Представители на страните по 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „То, София“ ЕАД,
ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. , Б срещу Об,
администрация – област София, БУЛСТ,1, с адрес: гр. София, ж. к. „Три,2,
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че
Об, администрация – област София дължи на „То, София“ ЕАД сумите, с
които ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, а именно:
сумите 2199,39 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., за
недвижим имот с адрес: гр. София, общ. ОБОРИ,В, ведно със законна лихва за
период от 07.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 31,12 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 01.02.2024 г. -07.03.2024г.; 18,27
лв. представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 05.2021 г. – 27.02.2024г. ведно със законна лихва за
период от 07.03.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за сумата над
2199,39 лева до 2256,50 лв., за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за сумата над 31,12 лв. до 367,61 лв., за 4,45 лв. – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. –
37.02.2024 г.; за които суми е издадена заповед за изпълнение №
8639/31.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 13899/21.03.2024 г. по описа на СРС.
5
ОСЪЖДА Об, администрация – област София, БУЛСТ,1, с адрес: гр.
София, ж. к. „Три,2, ДА ПЛАТИ НА „То, София“ ЕАД, ЕИК ,, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. , Б разноски по делото в размер на 387,37
лв.
ОСЪЖДА „То, София“ ЕАД, ЕИК ,, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. , Б, ДА ПЛАТИ НАОб, администрация – област
София, БУЛСТ,1, с адрес: гр. София, ж. к. „Три,2, разноски по делото в размер
на 15,04 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач
на страната на ищеца „То, София“ ЕАД – „Д,“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6