Решение по дело №17/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.30а ал.3 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия /ЗООРПСМ/.

Производството по делото е образувано по жалба подадена от С.В.Л. ***, чрез адв. П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 4Х/21.12.2022г. на Началник Второ РУ-Плевен, с която за нарушение на чл.21 т.3 от ЗООРПСМ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина“ за срок от една година. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването й в нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка и без да са разгледани, обсъдени и преценени всички факти и обстоятелства релевантни за случая, което е довело до необоснован от фактическа страна и неправилен от гледна точка на закона извод. Твърди се, че при издаване на заповедта не е установено , че жалбоподателят на 19.11.2022г. около 14,05 ч. в гр. Плевен, на стадион „ Плевен“, по време на футболна среща/ около 35 минута на двубоя/ между отборите на ОФК „Спартак- Плевен“ и ПФК“ Локомотив – София“, с начален час 13,30 , като посетител на мероприятието е извършил противообществена проява спорно хулиганство, изразяващо се в преодоляване на преградно приспособление и е нахлул на пистата. По време на деянието лицето се е намирало пред сектор обособен за гостуващата агитка, като прави опит за физическа саморазправа с фенове на ПФК „Локомотив София“, с което е нарушил чл. 21 т.3 от ЗООРПСМ . излага , че издадената заповед е незаконосъобразна, поради неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че жалбоподателят не е нарушавал обществения ред, не е преодолявал прегради, тъй като такива не е имало, поради което е налице несъответствие между фактическото и правно основание за издаване на оспорения административен акт, доколкото от нарушението е описано като нахлуване на спорния терен, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21 т.3 от ЗООРПСМ, поради което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Твърди се, че оспорената заповед за ПАМ е издадена на 15.12.2022г., за извършено нарушение на 19.11.2022г., без преди това да е издаден АУАН, а такъв е издаден на 21.12.2022г., поради което е допуснато съществено процесуално нарушение.Излага доводи, че описаното нарушение изпълва хипотезата на чл. 21 т. 4 от ЗООРПСМ. Прави искане да се отмени оспорената заповед и присъди на жалбоподателя направените разноски.

От ответника не е депозиран писмен отговор по жалбата.В представеното по делото придружителното писмо е посочено, че същата е неоснователна и недоказана, като е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв.П., която поддържа депозираната жалба по наведените в нея основания. Прави искане оспорената заповед да се отмени.Претендира разноски.

Ответника, в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 24.12.2022г. лично на оспорващия, а жалбата е подадена при административния орган на 23.12.2022г., съдът приема, че е спазен законоустановения 3-дневен срок за обжалване, съобразно чл.30а ал.3 от ЗООРПСМ, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима, при липса на задължителен административен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от представената по докладна записка рег.№3391р-12678/14.12.2022г. от мл.пол. инспектор М. К., относно извършена противообществена проява по време на футболната среща между отборите на ОФК „Спартак“ гр.Плевен и ФК „Локомотив“ гр.София, проведена на 19.11.2022г. на стадион „Спартак“ в гр.Плевен. Видно от докладната е, че на 19.11.2022г. на стадион „Спартак“ в гр.Плевен е проведена футболна среща между отборите на ОФК „Спартак“ гр.Плевен и ФК „Локомотив“ гр.София, с начален час 13.30часа. Видно е още, че през първото полувреме на двубоя, около 14.05часа лице от мъжки пол, на видима възраст около 40-45години, високо около 180-185см., спортно телосложение, къса черна коса, тъмна грейка без ръкави с бял надпис отпред , тъмен суитчър, черни дълги панталони, черни спортни обувки с три червени канта, което преодолява охранителните прегради и нахлува на пистата на спортното съоръжение, пред сектора с гостуващата агитка, с цел саморазправа с привържениците на гостуващия отбор, настанени там, с което е нарушило чл.21 т.3 от ЗООРПСМ. Отразено е, че служителят е квартален на ЖК „Сторгозия“ е от предоставения видеозапис е разпознал нарушителят С.В.Л.. Направено е предложение - за извършена противообществена проява /спортно хулиганско/ да бъде съставен АУАН по чл.21 т.3 от ЗООРПСМ спрямо С.Л. и налагане на ПАМ.

Въз основа на докладната записка, на П.Н.е съставен АУАН бл.№338053 от 21.12.2022г. за това, че на 19.11.2022г., около 14.05часа, в гр.Плевен, на стадион „Плевен“, по време на провеждане на футболна среща между отборите на ОФК „Спартак“-Плевен и ПФК „Локомотив“ гр.София, около 35 минути от началото на двубоя, е извършил противообществена провява/ спортно хулиганство/ изразяващо се в преодоляване на преградно приспособление и нахлуване на пистата. По време на деянието лицето се е намирало на пистата пред сектора обособен за гостуващата агитка, като прави опити за физическа саморазправа с феновете на „Локомотив София“. Деянието е квалифицирано по чл.21 т.3 от ЗООРПСМ. Актът е връчен на Св. Л.,на 21.12.2022г, който е оспорил констатациите в него и заявил, че това не е вярно.

Въз основа на съставения АУАН е издадено НП №4х/15.12.2022г. от Началника на Второ РУ-Плевен, с което на С. Вл. Л. е наложена глоба в размер на 1000лева, за нарушение на чл.21 т.3 от ЗООРПСМ.

Въз основа на АУАН е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №4Х/21.12.2022г. на Началник Второ РУ-Плевен, с която за нарушение на чл.21 т.3 от ЗООРПСМ на Св. Л. е наложена принудителна административна мярка „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина“ за срок от една година. В заповедта е посочено като фактическо основание, че на 19.11.2022г., около 14.05часа, в гр.Плевен, на стадион „Плевен“, по време на провеждане на футболна среща /около 35 минута на двубоя/, между отборите на ОФК „Спартак“-Плевен и ПФК „Локомотив“ гр.София, като посетител на мероприятието,е извършил противообществена проява/ спортно хулиганство/, изразяващо се в преодоляване на преградно приспособление и нахлул на пистата. По време на деянието лицето се намира пред сектор, обособен за гостуващата агитка, като прави опит за физическа саморазправа с фенове на ПФК „Локомотив-София“. Деянието е квалифицирано по чл.21 т.3 от ЗООРПСМ.

Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.

По делото е допуснато извършване на оглед на видеофайловете, намиращи се в представените по делото два броя DVD. Оспорващият се разпознава на снимките и файловете в двата броя DVD. Видно от обективирания в съдебния протокол оглед е, че от видеофайловете се установява, че оспорващият Л. се намира на пистата на спортното съоръжение пред огражденията на агитката на гостуващия отбор. По време на сбиванията оспорващият отново е там, но не участва в тях. Оспорващият посочва, че е бил седнал в сектора и тъй като е имало обиди, хвърляне на камъни по деца, които са се намирали близо до него е бил провокиран и е слязъл на пистата. Твърди, че единственото му желание е било да предпази хората, които са се намирали на трибуните до него и с цел да се потуши напрежението. Тези му обяснения се опровергават от приетия по делото и изгледан в съдебно заседание видеозапис , от който е видно че жалбоподателят прескача препятствие, което се намира пред сектора на който се намират феновете на отбора домакин, отправя се пред гостуващата агитка, започва да вика и дори се навежда и мята камък към гостуващата агитка.

От показанията на св.С. се установява, че е бил заедно със жалбоподателя на мача и след като а избухнал инцидента С. е слязъл на пистата, но не е влизал в сектора на гостуващата агитка, с никой не се е саморазправял и не е имало никаква саморазправа. От показанията на св. С. се установява,че инцидента е започнал след като от сектора на гостуващата агитка са започнали да хвърлят камъни към домакините. От показанията на свидетеля се установява, че С. е бил на пистата, но никой от публиката на „Спартак“ не е тичал да се бие.

От показанията на св. К. се установява, че той е установил от прегледа на видеозаписа, че едно от лицата на пистата е бил жалбоподателят. Заявява, че познава оспорващия от друго място, не от спортното събитие. Посочва, че е изготвил докладната записка, въз основа на която е съставен АУАН.

По делото е представена справка от председателя на УС на ОФК Спартак Плевен, от която е видно че на стадион „Плевен“ има поставени следните оградни елементи : Подвижна ограда около 80 м. и височина 2 м., позволяваща зрителите да бъдат само в лицензираната част на стадиона, след като вече са влезли пред входа за зрители Постоянна ограда около 100 м. дължина и 2 м. височина на лицензираната част от стадиона, непозволяваща на зрителите да слизат на пистата на стадиона. Постоянна ограда около 30 м. дължина и 2 м. височина разделяща домакинската публика от тази на гостите и постоянна ограда/ парапети/, опасваща нелицензираните сектори с дължина 150м. и височина 1,50м.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорения акт, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.30 ал.1 т.1 и чл.30а ал.1 от ЗООРПСМ, т.е. от началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението, а именно началникът на Второ РУ-Плевен.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, но при неясно и частично недоказано изложение на фактическото основание, разминаване между описаното фактическо основание и правното основание за прилагане на принудителната административна мярка, което от своята страна води и до несъобразяване с материалния закон и целта на закона. Съображенията за това са следните:

По делото безспорно се установява, че на 19.11.2022г. Св.Л. е присъствал на футболната среща, с начален час 13:30часа, между отборите на ОФК „Спартак“-Плевен и ПФК „Локомотив“ гр.София. Безспорно се установява, че около 35 минута от началото на срещата е възникнало сбиване между агитките на двата отбора, в което сбиване не е взел участие оспорващия. Установява се още, че Л., след края на сбиването се е намирал на на пистата на стадиона, пред преградното съоръжение на гостуващата агитка, като в един момент се навежда и взема камък, който мята неопределено, към агитката на гостуващия отбор.

Спорно по делото е, като посетител на спортното събитие Л. преодолял ли е охранителните и преградни приспособления, нахлул ли е на пистата на спортното съоръжение, пред сектора с гостуващата агитка, както и дали тези действия представляват противообществена проява /спортно хулиганство/ по смисъла на чл.21 т.3 от ЗООРПСМ.

От събраните по делото доказателства се установява, че когато Л. излиза на пистата на стадиона пред сектора на гостуващата агитка, сбиването вече е било прекратено, като феновете от гостуващата агитка се намират на последните редове на стадиона.Действително от представените по делото видеофайлове се установява, че Л. хвърля някакъв предмет към феновете на противниковия отбор, които се намират в оградения сектор, но това представлява нарушение по чл. 21 т.6, за което Л. не е привлечен към административнонаказателна отговорност и не е наложена ПАМ.Това се установява и от огледа на видеофайловете, представени по делото. По отношение квалификацията преодоляване на охранителните прегради е видно, че такива има поставени пред сектора на гостите, а пред сектора на който се е намирал Л. има нисък парапет, който според съда не представлява „охранителна преграда“, тъй като може да бъде преодолян без каквото и да е усилие.

Съгласно чл.21 т.3 от ЗООРПСМ, противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на НК и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във преодоляването на преградни приспособления, конструкции и съоръжения, намиращи се в спортния обект или спортната зона. А според §1 т.1 от ДР на ЗООРПСМ, "Спортен обект" е обект и съоръжения, които служат за осъществяване на спортни дейности.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 42 от ЗООРПСМ - началника на Второ РУ Плевен, с оглед местоизвършването на нарушението. Същата е издадена в писмена форма и формално отговаря на изискванията за форма, установени в чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, приложим поради липсата на специални изисквания за форма и съдържание на административните актове по ЗООРПСМ. Налице е обаче противоречие между посоченото правно основание и изложените фактически обстоятелства. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че Св.Л. по време на срещата/ след възникналия инцидент/, се е намирал на пистата на стадиона и е хвърлил предмет към агитката на противниковия отбор. Прилагането на принудителната административна мярка от фактическа страна е мотивирано с извършване на противообществена проява (спортно хулиганство), изразяваща се в нахлуване на спортния терен. Така формулирано фактическото основание изпълва хипотезата на чл. 21, т. 4 и т. 6 от ЗООРПСМ, съгласно която Противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във нахлуване на спортния терен (т. 4) и хвърляне на предмети/ т.6/. Като правно основание в оспорената заповед е посочена нормата на чл. 21, т. 3 от ЗООРПСМ, която определя като спортно хулиганство преодоляването на преградни приспособления, конструкции и съоръжения, намиращи се в спортния обект или спортната зона. Констатираното противоречие между фактическото и правно основание за прилагането на принудителна административна мярка следва да бъде квалифицирано като съществено нарушение, тъй като възпрепятства осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност и нарушава правото на защита на нейния адресат, като го лишава от възможността да организира защитата си.

Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, което налага отмяната й.

При този изход и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на направените разноски, които са в доказан размер 410 лева- 400 лв, представляваща адвокатско възнаграждение, платено в брой при подписване на договор за правна защита и съдействие и държавна такса от 10 лв от 26.01.2022 г. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.второ от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №4Х/2112.2022г. на Началник Второ РУ-Плевен, с която за нарушение на чл.21 т.3 от ЗООРПСМ на С.В.Л. е наложена принудителна административна мярка „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина“ за срок от една година.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи - Плевен да заплати на С.В.Л. *** ЕГН: **********, направените по делото разноски в общ размер на 450.00лева /четиристотин и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

	Съдия:	/П/