В открито съдебно заседание нарушителката се
явява лично. Признава вината си и моли за по-ниско наказание. Изразява
съжаление за поведението си.
Съдът
от фактическа страна установи следното:
Й.А.К.
- родена на *** г., ***, българска гражданка, неомъжена, неосъждан, безработна,
със средно образование с ЕГН ********** на 09.07.2020 г. около 12:30 ч. се
намирала в гр. Пловдив на бул. „Любен Каравелов“ № 55, вх. А, ет. 3, ап. 6 от
южната страна на сградата. По балконите на блока били излезли хора и
наблюдавали събитията. На мястото пристигнал автопатрул
на II РУ към ОД на МВР Пловдив. Полицейските служители провели
разговор с нея, в който установили, че тя е в нетрезво състояние. Полицейските
служители се опитвали да ѝ зададат въпроси, на които тя не отговаряла, а
се държала агресивно. Започнала да се държи арогантно и цинично, като говорела
на висок тон и крещяла. Заплашвала и обиждала полицейските служители като ги
нарекла „***“, „***“, като казала и че ще ги оправи, а това не била полиция.
Била поканена от служителите да се успокои, за да се изясни случилото се, но тя
продължила да се саморазправя с тях. Това наложило същата да бъде отведена в
сградата на II РУ към ОД на МВР Пловдив.
Горната
фактическа обстановка се установява от самопризнанието на нарушителката, дадено
пред съда, обясненията и сведенията на свидетелите С.С.
и П.Б., докладна записка, справка АИС БДС. При преценката на обясненията на
свидетелите и на нарушителката и данните от докладната записка съдът намира, че
същите са достоверни, добросъвестно дадени, последователни и без липса на
противоречия, поради което следва да им се даде вяра и въз основа на тях да се
приемат за установени фактите по акта. Не се събраха доказателства, които да
опровергават записаното в Акта за констатиране на проява на дребно хулиганство
относно времето, мястото, авторството и механизма на деянието. Установява се,
че нарушителката е изрекла думите и изразите по отношение на полицейски
служители и по този начин с изявените непристойни думи е демонстрирала пред
другите членове на обществото явно
нежеланието си да се съобрази с установения ред. Намиращите се на място лица и
полицейските служители са възприели казаното от нея, като последните и са
опитали да осъществят правомощията си. Изводите за случилото се, се подкрепят и от обясненията на самата нарушителка, която
признава за поведението си. Изразява дълбокото си съжаление за случилото се.
Актът
за констатиране на проява на дребно хулиганство е редовно съставен, подписан от
нарушителката, двама свидетели и актосъставителя. Детайлно е очертана
фактическата обстановка и при изготвянето не са допуснати процесуални нарушения.
Извършеното от К. деяние, а именно изричането на думи и изрази като „***“, „***“,
„ще ви оправя аз вас, ще видите вие“, както и „никаква полиция не сте“ са с подчертано
негативен заряд и насочени към определени лица и представляват такава
непристойна проява в оскърбително отношение към обикновени граждани и орган на
власт – униформени полицейски служители, каквато се изисква от закона, за да е
осъществен състава на нарушението по УБДХ.
От
правна страна съдът намира, че е осъществен състава на дребното хулиганство по
смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, което се изразява в проявяването на действия и
думи, с които се нарушава обществения, демонстрира се непристойна проява на
превъзходство над органите на реда и останалите граждани и явно и публично
неспазване на реда. Осъщественото деяние е противоправно. Извършено е виновно,
тъй като деецът е съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и е могъл да ги предотврати. Представлява и
нарушаване на обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен
на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът отчете, че нарушителката не е
личност в висока степен на обществена опасност, поради което и наказанието
„Задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерство на вътрешните
работи“ се явява неподходящо и нецелесъобразно. Тежестта на нарушението и
обществено опасните последици, които са настъпили от деянието не предполагат
необходимост от задържане на нарушителката, тъй като това би било неоснователна
репресия спрямо нея. С оглед поправяне и превъзпитанието ѝ най-подходящо
се явява административното наказание глоба. При определяне размера ѝ
съдът отчете като смекчаващо обстоятелство дълбокото разкайване и съжаление за
стореното и признанието на съставомерните факти от дееца, така и финансовото
ѝ състояние. Това навежда съда за неговата по-ниска обществена опасност.
Ето защо административното наказание глоба, което следва да се наложи, е
справедливо да бъде ориентирано към минималния му размер, а именно за сумата от
100 лева. Настоящата инстанция счита, че този размер на глобата би допринесла
целения ефект на наказанието нарушителката да се поправи и превъзпита, и
същевременно да се въздържа от евентуални бъдещи прояви на непристойни действия
и думи, които да бъдат безпричинно отправяни към някого, още повече към орган
на властта.
По
изложените съображения постанови своя акт.