№ 45
гр. С., 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шести февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело №
20242200100004 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искове, с правна квалификация по чл.
432 ал.1 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД, както и чл. 51 ал.2, чл. 52 от ЗЗД, а на
акцесорните претенции - по чл. 429 ал.2 във вр. чл. 380 от КЗ, предявени от Е.
К. Р. чрез адвокат К. К. Г., член на ХАК, надлежно преупълномощен от
адвокатско дружество „Г. И М.”, за заплащане на сумата в размер на 60 000
лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 14.01.2019 г., в близост до с. Д., обл.
В., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата, на
процесното ПТП - 14.01.2019 г., до окончателното й изплащане.
Претендира се и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА с ДДС.
Обстоятелствата, на които се основават предявените права са следните:
Твърди се, че на 14.01.2019 г. около 12:50 ч. на път 2902, км. 7.8, в
близост до село Д., обл. В. е настъпило ПТП между управляваното от Х. С. Д.-
К. МПС марка „Мерцедес“, модел „S 400 d“ с регистрационен № ******** и
управляваното от С. П. Д. МПС марка „Тойота Авенсис“, с рег. № ********.
За така настъпилото ПТП е съставен констативен протокол от 14.01.2019 г.,
било е образувано досъдебно производство /ДП/ № 13/2019 г. на РУ-МВР-
Аксаково, прокурорска преписка № 870/2019 г. по описа на РП-В., като
наказателното производство е приключило с протоколно споразумение от №
611 от 17.08.2023 г. по НОХД № 1958/2023 г. на РС-В., с което Х. С. Д.-К. е бил
признат за виновен и осъден за извършеното от него деяние.
Твърди се, че на посочената дата водачът на МПС „Мерцедес“ Касим е
преминал покрай множество пътни знаци и маркировка, указващи
1
пресичането на път с предимство, но не се е съобразил с тях. В резултат на
това е навлязъл в кръстовището, където е отнел предимството на
управляваното от Светлана Димитрова МПС, марка „Тойота“, вследствие на
което е настъпило ПТП с материални щети и пострадали лица. При така
възникналото ПТП е пострадала ищцата Е. К. Р., която е пътувала в
управляваното от виновния водач МПС „Мерцедес“ с посочената марка и
регистрационен номер.
Твърди, че във връзка с така настъпилото ПТП ищцата е била откарана
по спешност в МБАЛ „Света Ана“-гр. В., където са извършени редица
прегледи и изследвания и е констатирана фрактура на средната част на
дясната ключица, по повод на която дясната й ръка и рамото били
обездвижени и пострадалата е била изписана за домашно лечение, с
предписани препоръки за спазване и строг хигиенно-диетичен и охранителен
режим, както и да не извършва резки движения и да не натоварва дясната си
ръка и рамо. В домашни условия продължило възстановяването й, като поради
причинената телесна увреда така, както е описано по-горе, ищцата не можела
да се обслужва сама, което наложило да ангажира своите близки, които да й
помагат за извършване на ежедневните й битови и хигиенни навици и нужди.
Отделно от това изпитвала изключително силни болки в областта на
нараняванията, заради които е приемала силни болкоуспокояващи и седативни
медикаменти.
Поради силните болки на 22.01.2019 г. ищцата потърсила помощ от
специалист - ортопед, като при амбулаторния преглед били констатирани
уврежданията и е назначена терапия с Дексофен и Милгама Н.
Потърсила отново медицинска помощ на 23.01.2019 г., по повод на което
е бил издаден болничен лист и е бил назначен приема на вече предписаните
медикаменти.
На 05.02.2019 г. отново била прегледана от д-р Т., която констатирала, че
фрактурата на дясната ключица не е зараснала и е предписала да продължи
носенето на ортеза на дясната си ръка за още десет дни. Ищцата продължила
възстановяването си, спазвайки лекарските препоръки, но изпитвала силни
болки в областта на дясната гръдна половина, които се усилвали, по повод на
което на 11.02.2022 г. е извършено изследване с ЯМР на цервикален отдел на
гръбначния стълб, резултатите от което показали, че са налице следните
травматични увреждания: Нарушена цервикална лордоза с изправяне в
сегмента и локална кифотична деформация с връх на С5-6; прешленните тела
и прилежащите им дъги и израстъци са със съхранена форма, размери и
структура, ръбови остеофитни наслоявания, най-изразени по апофизите на С4,
С5 и С6, дехидратация на междупрешленните дискове, най-изразена на ниво
С5-С6, с намален сигнален интензитет в Т2 образи, намалени краниокаудални
размери на междупрешленния диск на ниво С5-С6, медианна дискова
протрузия на ниво С3-С4, медианна дискова протрузия на ниво С4-С5, широка
медианна и лява парамедианна дискова протрузия на ниво С5-С6.
2
Въз основа на така установените увреждания било препоръчано
консултация в лечебно заведение и провеждане на оперативно лечение, във
връзка с което ищцата се свързала с лечебно заведение в РТ., където на
04.03.2022 г. е била хоспитализирана за периода от 04.03.2022 г. до 08.03.2022
г. в болницата „В.“ в гр. Ч., Република Т. и е била подложена на оперативна
интервенция под обща анестезия за извършване на микрохирургия на
цервикална дисектомия с преден достъп и единично пространство.
След изписването от болничното заведение ищцата продължила
лечението си в домашни условия. За продължителен период била трудно
подвижна и изпитвала силни болки. Общият възстановителен период на
ищцата продължил повече две календарни години.
В резултат на гореизложеното ищцата преживяла шок от катастрофата.
Здравословното й състояние се влошило, което дало отражение и на психиката
й. Към настоящия момент се оплаква от понижено настроение и потиснатост.
Връщала се към спомена на злополуката. Изпитвала нарушения на
вниманието и концентрацията. Имала проблеми със съня, свързани с
кошмарни съновидения за катастрофата.
Твърди, че отговорността за ПТП на 14.01.2019 г. на водача е
застрахован при ответника „ЗАД Армеец“ АД с полица валидна за периода от
26.07.2018 г. до 25.07.2019 г.
На 30.06.2023 г. е подала на основание чл. 380, ал.1 от КЗ писмена
претенция, по повод на която е била образувана застрахователна преписка по
щета, като с писмо от 28.09.2023 г. ответното дружество уведомило ищцата, че
отказва да определи и да изплати по доброволен ред застрахователното
обезщетение.
В исковата молба посочва доверителна банкова сметка със специално
предназначение за плащане на обезщетението и счита, че справедливият
размер на обезщетението е 60 000 лв., което претендира заедно със законната
лихва от 14.01.2019 г.
В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който претенцията се оспорва изцяло и се поддържа искане за
отхвърлянето й. Оспорва се отговорността за застрахования водач. В
условията на евентуалност поддържа възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, като се твърди, че същата с
поведението си сама поставила в опасност живота и здравето си и допринесла
за настъпване на процесното ПТП, извършвайки нарушения по закона ЗДвП, а
именно - пътуването й като пътник в МПС „Тойота“ без правилно поставен
предпазен колан, което е допринесло в значителна степен за настъпване на
твърдените телесни увреждания. Прави се възражение за наличие на принос от
външни фактори, свързани с общото здравословно състояние на ищцата.
Твърди се, че описаните увреждания се дължат на предхождащи,
съпътстващи и последващо причинени травми, както и на оказаната
3
медицинска помощ и назначеното лечение.
Развиват се доводи от правен характер в тази насока. Цитира се
практика.
Оспорва се наличието на пряка причинно-следствена връзка между
твърдените от ищцата увреждания и неимуществени вреди и посоченото ПТП
от 14.01.2019 г. Оспорва се изрично причинно-следствената връзка между
ПТП от 14.01.2019 г. и уврежданията, диагностицирани на 11.02.2022 година.
Оспорват се твърденията във връзка с интензитета на търпените вреди, а
в тази връзка и размера на предявения иск като несъобразен с принципа за
справедливост и социално-икономическите условия в страната, като се
твърди, че в този размер би настъпило неоснователно обогатяване за нея. С
аргумент за неоснователността на главния иск се оспорва като неоснователна
и акцесорната претенция.
Признава се наличието на застрахователно правоотношение, породено
от сключен договор застрахова „Гражданска отговорност“ за лек автомобил
„Мерцедес“, модел „С 400“ с регистрационен № ******** от датата на
процесното събитие.
Претендират се деловодни разноски.
В с. з. за ищеца се явява представител по пълномощие – адв. М., който
поддържа предявените искове. В представените писмени бележки,
предявените искове се поддържат с оглед причиняването на ищцата на
уврежданията – фрактура на дясна ключица и интеркостална невралгия,
установени като настъпили в причинно следствена свръзка с процесното ПТП
в заключението на д-р Ст. С. в първоначалната експертиза. Настоява се, че
макар по делото да не се доказва причиняването на уврежданията на
прешлените в причинноследствена връзка с настъпилото на 14.01.2019 г. ПТП,
според заключението на вещото лице, обострянето на болките заради това
увреждане е последица от прекомерното прегъване и притискане на
прешлените в процеса на настъпване на произшествието, поради което
предявеният иск следва да се уважи в пълен размер.
За ответника не се явява представител. Не са представени писмени
бележки по същество.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, се
установява от фактическа страна следното:
Със споразумение, одобрено от съда на основание чл. 384 и чл. 382, ал. 7
НПК по протокол № 611 от 17.08.2023 г. по НОХД № 1958/2023 г. по описа на
РС – В. подсъдимият Х. С. Д.-К., ЕГН **********, се е признал за виновен в
това, че на 14.01.2019 г., в обл. В., по път между гр.В. и с.Д., на кръстовището
с път II-2902, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
4
„Мерцедес“ с рег. № ********, нарушил правилата за движение, а именно: чл.
6, т.1 от ЗДвП „Участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка“; чл. 50, ал.1 от ЗДвП „На кръстовище,
на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите
на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“; и чл. 46,
ал.2 от ППЗДвП „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни
средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна
маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът.
Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които имат предимство", и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на повече от едно лице, измежду които Е. К. Р., на която е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна
ключица, което обусловило трайно затруднение в движението на десен горен
крайник за период от около два месеца и половина - три месеца, като деецът
след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на
пострадалите, което деяние изпълва състава на престъпление по чл. 343, ал. 3,
б. „а“, вр. ал. 1 б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл.343а, ал. 1, б.„в“ НК, като е
прието да бъде освободен от наказателна отговорност, и на осн. чл. 378 ал.4 от
НПК му е наложено административно наказание – глоба в размер на 700 лв.
С оглед на така сключеното споразумение, както и от заключението на
вещото лице – др. Ст. С., изслушано в с. з. на 21.11.2024 г. съдът приема за
установено, че пряка причинно-следствена връзка на ищцата е причинена
контузия /натъртване/ в областта на десния раменен пояс, фрактура в средната
част на дясната ключица без разместване и съпровождаща посочените травми
болезненост. Съдът приема за доказана също и болката в дясната гръдна
половина, причиняваща й некомфорт при дишане и движение на торса,
предвид поставената и съответстваща на динамиката на травматичния процес
диагноза от д-р Т. при извършения на 22-ри и 23 ти януари 2019 г. преглед -
интеркостална невралгия, изразена като болки в гръдния кош в дясно-гръбно.
При извършения преглед на 27.09.2024 г., вещото лице е установило въз
основа на снетата анамнеза, че ищцата все още има болки в дясната раменна
5
става при определени условия - резки и прекомерни по обем движения и при
застудяване на времето. С оглед участието на ключицата в изграждането на
раменния пояс - раменната става, обусловено също и от установената в
анализираните в заключението медицински изследвания склонност за увреди -
предразположение към изшипявания (остеофити) на прешлени на гръбначния
стълб, следва да се приеме за доказана твърдяната от ищцата болезненост. В
тази връзка вещото лице подчертава, че фрактурата на която и да е кост има
индивидуални последици във възприятията за болка на всяко лице.
Във връзка с продължителността на възстановителния процес, вещото
лице посочва, че осификацията и моделирането на счупена кост е обичайно до
6 месеца, като още в края на първия месец костта при обичаен оздравителен
процес е анатомично възстановена-зараснала. Обичайния срок за оздравяване
усреднено е около 30 дни като за пълно възстановяване се прима време около
4- 6 месеца- пълна осификация с моделирана на счупената кост.
От заключението на в. л. д-р Ст. С. се установява категорично и
несъмнено, че диагностициараните увреди на шийния отдел на гръбначния
стълб чрез ЯМР- 2022г., три години и един месец след ПТП, изразяващи се в
кифоза, изшипявания и др. в шийния отдел на гр. стълб, са израз на нарушена
статика и динамика на цервикалния отдел от болестни процеси и възрастови
такива и при определени условия - житейска и трудова среда, трудови навици,
обмяна на веществата, като например ранни прояви на остеопороза и ред
други условности се проявяват с клиника на болка във врата, а много често и с
главоболие, но няма обективни данни за настъпването им във връзка с
травматичните увреждания, причинени в процесното ПТП на 14.01.2019 г.
Въз основа на заключението на вещото лице, представено по делото на
09.12.2024 г., съдът приема за доказано, че при настъпването на ПТП на
14.01.2024 г., като пътник в управлявания от виновния водач лек автомобил,
ищцата като пътник на задната седалка е била с поставен обезопасителен
колан. Изводът се обосновава с доводите в заключението на вещото лице, че
при липсата на поставен обезопасителен колан, ищцата би получела травми и
в областта на главата – лицето, от удар в задната повърхност на предната
дясна седалка. Вместо това, поради рязкото намаляване на скоростта на
движение на л. а. в който е пътувала и в резултата на удара в другия лек
автомобил, при ползването на колан, тялото на ищцата е продължава
6
инерционното си движение напред и леко надясно при завъртането на колата
по посока на часовниковата стрелка. В резултат на това, поради рязко
притискане от колана ударът се поема от областта на горната дясна половина
на гръдния кош, където се проектира именно дясната ключица и последва
счупването й.
От показанията на разпитания по делото свидетел – св. К. К., съдът
приема за установено, че непосредствено след произшествието ищцата е била
стресирана и уплашена, изпитвала е болки в цялото тяло и особено изразени
във врата и главата. Била е обездвижена с ортеза на дясната ръка, поради
счупената дясна ключица. За период от около два месеца ищцата движенията
на ръката и раменния пояс на ищцата са били ограничени и поради това е
имала нужда от помощ за обличане, тоалет и в домакинството си. Наложило
се грижите за детето й да бъдат поети от нейната майка. Приемала силни
обезболяващи, но не настъпвало подобрение, по повод на което е била
прегледана от д-р Т. в гр. С.. След извършени по повод на силната болезненост
изследвания с ядрено-магнитен резонанс, били установени увреждания, за
които е била лекувана оперативно в Република Т.. В последствие ищцата е
била лекувана с физиотерапия.
По спорния въпрос относно степента на възстановяване, от
свидетелските показания се установява, че продължават болките, свързани с
необходимостта от операция на други два прешлена, като операцията Т. е била
извършена само по отношение на един от прешлените, който е бил
деформиран.
По спорния въпрос, относно уведомяването на застрахователя за
настъпилото ПТП, с исковата молба е представена обратна разписка, от която
е видно, че ищцата е предявила претенцията си пред застрахователя на
30.06.2023 г. Към получената на тази дата писмена претенция, ищцата е
представила както медицинска документация, така и препис от
споразумението по протокол № 611 от 17.08.2023 г., по НОХД № 1958/2023 г.
на Районен съд – В..
От изисканите от ответника по реда на чл. 190 ГПК и приобщени по
делото писмени доказателства се установява, че най-ранната дата, на която
застрахователят е бил уведомен за настъпилото на 14.01.2019 г. ПТП с
участието на управлявания от Х. С. Д.-К. лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №
7
******** е 19.03.2019 г. На тази дата с вх. № Л – 3031 от 19.03.2019 г. е била
връчена извънсъдебно застрахователна претенция от Р. П. К., на която,
съгласно одобреното по реда на чл. 382, ал. 6 НПК споразумение по НОХД №
1958/2023 г. на Районен съд В., в процесното ПТП са били причинени
множество средни телесни повреди. Към застлахователната претенция,
отправена от това лице, е бил приложен КП за ПТПТ с пострадали лица №
445000-77, в съдържанието на който (приложен с исковата молба препис) като
пострадало лице е посочена и ищцата – Е. К. Р..
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
предявените главни искове, с правна квалификация по чл. 432 ал.1 от КЗ във
вр. чл. 45 от ЗЗД, както и чл. 51 ал.2, чл. 52 от ЗЗД, а на акцесорните
претенции по чл. 429 ал.2 във вр. чл. 380 от КЗ са частично основателни, като
предявеният главен иск, съдът намира, че следва да бъде уважен до размера от
25 000 лв., заедно със законна лихва, считано от 30.06.2023 г., до
окончателното изплащане.
Между страните по делото липсва спор относно наличието на пасивна
процесуална легитимация в лицето на „ЗАД Армеец“ АД Придадената с чл.
300 ГПК задължителна сила на влязлата в сила присъда за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, относно деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, се отнася за всички съдебни актове,
постановени по реда на НПК, с които наказателният съд се произнася по
посочените въпроси, а именно: постановената по чл. 300 НПК присъда;
одобреното по чл. 382 НПК споразумение, имащо характер на присъда,
съгласно чл. 383, ал. 1 НПК, както и решение по чл. 78а НК – за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Изхождайки от горното, съгласно одобреното с определение по протокол
№ 611 от 17.08.2023 г. по НОХД № 1958/2023 г. по описа на РС - В., на
основание чл. 382, ал. 7 НПК споразумение, съдът е обвързан на основание чл.
300 ГПК да приеме, че на 14.01.2019 г., в обл. В., по път между гр.В. и с.Д., на
кръстовището с път II-2902, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********, нарушил правилата за
движение, а именно: чл. 6, т.1 от ЗДвП „Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
8
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“;
чл. 50, ал.1 от ЗДвП „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство“; и чл. 46, ал.2 от ППЗДвП „Пътен знак Б2
указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на
"стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на
линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство", и
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице,
измежду които Е. К. Р., на която е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясна ключица, което обусловило трайно
затруднение в движението на десен горен крайник за период от около два
месеца и половина - три месеца.
От заключението на д-р Ст. С. по назначената в настоящото
производство СМЕ се установява несъмнено, че във връзка с това ПТП не е
настъпило увреждането на прешлени. Същото е в резултат на начина на живот,
възрастта на ищцата – над 40 години и на индивидуално предразположиние
към дегенеративни промени в опорно- двигателния апарат на ищцата, т.е.
дистрофични промени на костите на гръбначния стълб в различните му
отдели- шиен, гръден, поясен, кръстцов. Същото се отнася и за описаните-
диагностициирани остеофити /изшипявания/, най- изразени в телата на С4,С5
и С6, което е последица от кифозата- променената анатомична архитектура на
обичайна лордоза на цервикалния отдел на гръбначния стълб. Дехидратацията
на междупрешленните дискове и намалените размери на ниво С5-С6 е
последица от нарушената трофика /хранене/ и статика и динамика на
движенията във врата на същите от променената анатомична конфигурация на
шийния отдел на гръбначния стълб.
Посочените по-горе увреждания, не пораждат правото на ищцата на
обезщетение на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Като пряка и непосредствена последица от процесното ПТП се
установяват само причинена контузия /натъртване/ в областта на десния
раменен пояс, фрактура в средната част на дясната ключица без разместване и
9
съпровождаща посочените травми болезненост, както и болката в дясната
гръдна половина, причиняваща й дискомфорт при дишане и движение на
торса, предвид поставената и съответстваща на динамиката на травматичния
процес диагноза - интеркостална невралгия, изразена като болки в гръдния
кош в дясно-гръбно, при извършения на 22-ри и 23 ти януари 2019 г. преглед.
Това увреждане се свързва с търпените болки и ограничения в движението на
горната част на снагата на ищцата, свързано с консервативно лечение и
възстановяване за период от около 4-6 месеца. Следва да се отчете
необходимостта ищцата да бъде подпомагана в обслужването на ежедневните
си нужди през първите два месеца. Във връзка с тези неимуществени вреди,
съобразявайки икономическата конюнктура в началото на 2019 г. и съдебната
практика, относима към претенциите за обезщетения за подобни увреждания,
причинени към релевантния момент, съдът намира, че съобразно критериите
за справедливост, изяснени в задължителната практика, на ищцата следва да
се присъди обезщетение в размер на 25 000 лв.
Недоказано и неоснователно е възражението на ответника за виновно
поведение на съпричиняване на вредата, изразяващо се в нарушение по чл.
137а, ал. 1 ЗДвП. Липсват съгласно заключението на вещото лице
характерните при това нарушение травми на ищцата като пътник на задна
седалка, като действително причинените травми отговарят на динамиката на
тялото й в резултат на инерционните и кинетични сили под въздействие на
удара на моторното превозно средство, в което е пътувала и завъртането по
часовниковата стрелка.
Обезщетението следва да се присъди заедно с лихва съгласно чл. 497, ал.
1 КЗ, като съгласно чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 КЗ дължи и лихвата, за която
отговаря деликвента, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Няма спор в случая, че
застрахованият не е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, а ищцата е уведомила застрахователя с
предявяването на претенцията си по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ на 30.06.2023 г.,
то която дата следва да се присъди и дължимата на ищцата лихва за забава.
Съдът намира, че текстът на разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ е ясен и
10
предвижда три хипотези, измежду които следва да се определи най ранната
дата, а именно: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от
КЗ; или датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице; или датата на предявяване на
претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение.
Спорният въпрос по делото се свежда до това, дали при няколко
увредени лица, всяко от тях може да се ползва във връзка с претенцията си за
лихви от най-ранната дата на уведомяване на застрахователя, от което и да е
друго (увредено) лице?
Единствената хипотеза, предвидена в чл. 429, ал. 3 КЗ, при които
застрахователят изпада в забава по отношение на увредените лица, които не са
уведомили застрахователя и не са предявили застрахователни претенции, се
свързва от закона изрично само с изпълнение на задължението за
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ. В противен случай, застрахователят,
по аргумент от разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, не носи
отговорност за забавата на застрахования за периода, в който не е бил
уведомен нито от увредения, нито от застрахования. След предявяване на
претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя възниква задължение за
произнасяне в определен срок – чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: изпадане
на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той
дължи лихва за собствената си забава, и с възможност увреденото лице да
предяви пряк иск срещу в съда на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл.
432, ал. 1 КЗ. Следователно, при липса на уведомяване от застрахования по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, отговорността на застрахователя за забава е
обвързана от законодателя с датата на предявяване на претенцията по реда на
чл. 380, ал. 1 КЗ, който е и началния момент на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ.
Поради това е недопустимо застрахователят да бъде поставен в забава за
определяне и изплащане на непредявена претенция и по отношение на лице,
което не е предявило претенцията си по предвидения от закона ред или не е
уведомило застрахователя за настъпилото застрахователното събитие, от което
11
възниква правото му по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Предвид изложеното по – горе, е основателна претенцията на
пълномощника на ищците, за присъждане на възнаграждения по чл. 38, ал. 2
ЗАдв – 3 180 лв. с ДДС, което съдът определи въз основа на уважената част от
25 000 лв., съобразявайки обстоятелството.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в тежест на ответника следа да се
присъди дължимата по делото държавна такса в размер на 1 000 лв., като
предвид основателността на предявения иск, ответникът следва да заплати в
полза на бюджета на съда и сумата от 250 лв., представляваща част от
изплатеното за сметка на бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по
назначената СМЕ. Поради неоснователност на възражението за
съпричиняване, не следва в тежест на ищцата да бъдат възлагани разноските
за допълнително назначената по делото експертиза по въпросите, относно
наличието на допуснато от ищцата нарушение по чл. 137,а, ал. 1 ЗДвП.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, чрез пълномощника си
юрисконсулт В. А., да заплати на Е. К. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. С., ул. „А. Ж.“ № **, съдебен адрес: чрез Адвокатско дружество „Г. и М.“,
Код по Булстат *******, регистрирано по фирмено, дело № 1/2020 г. по описа
на Софийски градски съд, представлявано от адв. К. К. Г. - управител, сумата
25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, причинени й като пряка и
непосредствена последица от виновно и противоправно извършено деяние,
извършено от Х. С. Д.-К., ЕГН **********, на 14.01.2019 г., в обл. В., по път
между гр.В. и с.Д., на кръстовището с път II-2902, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********, съгласно
одобрено споразумение по протокол № 611 от 17.08.2023 г. по НОХД №
1958/2023 г. по описа на РС – В., както и законната лихва върху сумата от
25 000 лв., считано от 30.06.2023 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ, предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди над размера от 25 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв.,
12
както и за претендираната законна лихва за периода от 14.01.2019 г. до
30.06.2023 г. като недоказани и неоснователни
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, чрез пълномощника си
юрисконсулт В. А. да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“, Код по
Булстат *******, регистрирано по фирмено, дело № 1/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, представлявано от адв. К. К. Г. – управител,
възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция безплатно
процесуално представителство за ищцата Е. К. Р., в размер на 3 180 лв.
(четири хиляди, шестстотин и двадесет лева) с ДДС
ОСЪЖДА Е. К. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „А.
Ж.“ № **, съдебен адрес: чрез Адвокатско дружество „Г. и М.“, Код по
Булстат *******, регистрирано по фирмено, дело № 1/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, представлявано от адв. К. К. Г. – управител да заплати
ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Стефан Караджа” № 2, чрез пълномощника си юрисконсулт В. А.
деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение, в размер на 167 лв.
(сто, шестдесет и седем лева)
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, чрез пълномощника си
юрисконсулт В. А. да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на
бюджета, по транзитна сметка на С.ски окръжен съд, дължимата по делото
държавна такса в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), както следва да заплати по
транзитна сметка на С.ски окръжен съд и част от изплатеното за сметка на
бюджета на съда възнаграждение на в. л., в размер на 250 лв. (двеста и
петдесет).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните
13
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
14