Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260247
15.10.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на тридесети
септември две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №1775/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по въззивна жалба на
„Газхим“ ООД, със
седалище и адрес
на управление гр. Карлово, ул. „Васил Караиванов“, бл.№3, ЕИК
*********, представлявано от
управителя М. П. Г., чрез
пълномощника му по
делото адв. М. Т., против
Решение
№128 от 22.06.2020г., постановено по гр.д. №1336/2019г. по описа на Районен
съд- Карлово, ІІ гр.с., с което е бил
отхвърлен предявения от
дружеството против ЗК „Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „*****“ №*, иск
за заплащане на сумата
от 3032,29 лв., представляваща незаплатено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка
от 11.07.2018г., обективиран в
застрахователна полица „Бизнес план“ №***, за претърпени имуществени вреди-
щети по собствения на „Газхим“
ООД търговски обект-
„Бензиностанция Петрол 5150- с. Кърнаре“, вследствие на настъпило на 22.05.2019г.
застрахователно събитие, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 12.09.2019г. до окончателното й изплащане. В жалбата
се излагат доводи
за неправилност на решението в обжалваната
му част, като
се иска отмяната
му и постановяване
на ново решение, с
което искът да бъде
уважен.
Ответната страна по
жалбата- ЗК „Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „***, в писмен отговор на
същата чрез пълномощника си по
делото юрк. В. М., иска обжалваното
решение да бъде
потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран
с иск с правно
основание чл.405, ал.1 от КЗ, с
който ищецът „Газхим“
ООД иска ответникът ЗК „Уника“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*****, да
бъде осъден да му
заплати сумата от 3032,29 лв., представляваща
незаплатено застрахователно обезщетение по
договор за застраховка
от 11.07.2018г., обективиран в
застрахователна полица „Бизнес план“ №***, за претърпени имуществени вреди-
щети по собствения на „Газхим“
ООД търговски обект-
„Бензиностанция Петрол 5150- с. Кърнаре“, вследствие на настъпило на 22.05.2019г.
застрахователно събитие, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 12.09.2019г. до окончателното й изплащане. От
фактическа страна по делото
няма спор между
страните, а и се установява
от приложените писмени
доказателства, че на
11.07.2018г. между ответното
дружество, като застраховател, и ищцовото дружество, като застрахован, е
бил сключен договор
за застраховка по застрахователна полица „Бизнес план“ №***,
със срок на действие 12.07.2018г. до 11.07.2019г., за
застраховано имущество- сграда-
бензиностанция, намираща се
в с. К., м. „*****“, и
движимо имущество- машини, съоръжения, оборудване,
електронно оборудване, стопански инвентар, материални запаси. Видно
от полицата, са били уговорени
покрити рискове по пакет
„Комфорт“ съгласно общите
условия на застраховка
„Малки и средни предприятия“.
Не се спори,
че застрахованият е заплатил
уговорената в договора
застрахователна премия. Ищецът твърди, че на
22.05.2019г. в района на застрахования обект
е настъпила гръмотевична буря, в
резултат на което
електричеството прекъснало и
възникнало късо съединение, което довело
до повреждане на сонда на газов резервоар марка и модел:
„VISY stick LPG 2300 mm.“ и на интерфейсната платка към нея марка и модел: „VP
за VISY Command“ за управлението на 4 сонди, необходима за зареждането на
безнзиноколонките. От показанията на
разпитания по делото
свидетел И. У.-
служител на ищцовото дружество, работещ
на застрахования обект,
се установява, че на
посочената дата около обяд
започнала силна гръмотевична буря и
върху намиращ се в близост
до бензиностанцията
трафопост паднал гръм,
в резултат на което електричеството спряло.
След пускането му свидетелят
установил, че е изгоряла сондата,
която измерва нивото
на горивото в резервоара
и интерфейсната платка към нея. От заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза
се установява, че
вследствие на гръмотевичната буря от мълния
са поразени стълб
и трафопост, намиращи се в
близост до процесния обект,
при което обектът
е бил изложен на разрушителен за електрическото и електронното оборудване
мълниев ефект, като
е налице причинно- следствена връзка между
падналата в близост до
обекта мълния и
претендираните имуществени вреди
по обекта.
С обжалваното
решение съдът е приел, че
исковата претенция е неоснователна, тъй
като съгласно Общите условия на застраховка „Имущество“,
неразделна част от договора,
се покриват само щети, причинени от
пряко попадение на мълния
върху имущество, а
не и такива
в резултат на непряко
попадение, а в случая щетите
по застрахованото имущество
са били причинени от т.нар. „индиректна мълния“,
която не е попаднала пряко
върху него, а е
поразила намиращи се в
близост стълб и
трафопост.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от въззивната инстанция за допуснати при постановяването му нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд се произнесе по съществото на правния спор между страните.
По отношение на приетата от районния съд фактическа
обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези
фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна
фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на
жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Във въззивната
жалба се оспорват решаващите съображения на първоинстанционния съд
за отхвърляне на исковата
претенция, като
се излагат доводи, че е
настъпил покрит риск по застраховката, тъй като вредите са били причинени от
същия електрически заряд,
който е влязъл в трафопоста
чрез мълнията и по електрическата
инсталация е достигнал
по електронното оборудване
на бензиностанцията. Тези доводи са
неоснователни. Съгласно клаузата
на чл.4.1.2 от
Общите условия на ответното
дружество на застраховка
„Имущество“ в
малки и средни
предприятия, съставляващи
неразделна част от застрахователния договор,
се покриват само щетите, причинени
от пряко попадение на мълния
върху имущество, а не и такива,
нанесени върху електрически
уреди и съоръжения вследствие
на непряко попадение на мълния.
Видно от чл.1.3.9
от Приложение на застраховка „Имущество“,
част от Общите
условия /л.42
от първоинстанционното дело/, индиректното попадение
на мълния е покрит
риск по пакет
„Престиж“. В
настоящия случай от показанията
на разпитания по делото свидетел- очевидец И. У. и
от заключението на приетата
по делото съдебно-
техническа експертиза по безспорен начин се установява, че
върху застрахованото имущество не е попадала
мълния, а такава е попаднала върху намиращи се в близост
до него стълб и
трафопост, собственост на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД,
като ефектът й е
довел до
повреждане на застрахованото имущество.
При това положение и
доколкото мълнията не
е попаднала пряко върху
застрахования обект, а
индиректно- чрез електропреносната мрежа,
то не е настъпил покрит риск
по избрания от ищцовото
дружество пакет „Комфорт“
по сключената застраховка.
Тези обстоятелства съставляват
покрит риск по
пакет „Престиж“, който
обаче в случая не
попада в обхвата на
застраховката, тъй като
не е бил
избран и съответно- заплатен при
сключване на договора. Изложените във
въззивната жалба разсъждения
на жалбоподателя, че
т.нар. „индиректна мълния“
не съществувала и че
мълнията от техническа
гледна точка не можела да попадне
в земята са ирелевантни
за изхода на спора. От клаузите
на общите условия към застрахователния договор е
видно, че в същите
е направено ясно
разграничение между щети, причинени от
пряко попадение на мълния
върху имуществото, и такива,
причинени от непряко
попадение на такава, като е
посочено, че вторият вид
щети не се
покриват, освен по
пакет „Престиж“, какъвто
в случая не
е бил избран.
Ето защо в настоящия
случай съгласно клаузите
на сключения между страните договор
ищцовото дружество е
можело да претендира
обезщетение само ако мълнията
бе попаднала директно и причинила
щети на застрахования обект-
бензиностанция, което е
технически възможно, но
не се е
случило. Не могат да
бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че
клаузата от общите
условия на ответното дружество, която
изключва от покритите рискове
непрякото попадение на мълния,
противоречи на добрите нрави, поради което
е нищожна. Тази клауза
се отнася само
за покритите рискове по
пакет „Комфорт“, чиито обхват е по-
малък, а
дължимата застрахователна премия е
в по- нисък размер. Изборът на последния
зависи единствено от
волята на застрахования, който
е можел да
сключи застраховката и по предлагания
от ответното дружество
пакет „Престиж“, в
който е включено
и непрякото попадение на мълния, като
заплати съответната застрахователна премия.
При това положение клаузата не
може да се приеме за противоречаща на
принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения. Предвид горното
въззивната жалба се явява
неоснователна, а обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода
на делото и на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 от
ГПК в полза
на въззиваемата страна следва да се
присъди юрисконсултско
възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 100 лв.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №128 от 22.06.2020г., постановено по гр.д. №1336/2019г.
по описа на Районен съд- Карлово, ІІ гр.с.
ОСЪЖДА „Газхим“ ООД,
със седалище и
адрес на управление гр. Карлово,
ул. „Васил Караиванов“, бл.№3, ЕИК
*********, представлявано от
управителя М. П. Г., да
заплати на ЗК „Уника“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „****, сумата
от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.