№ 14502
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110140925 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Профи кредит България“ ЕООД, с
ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Г. П.,
срещу А. Г. В., с ЕГН: **********, с която се иска: 1/ да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1260,50
лева, представляваща главница по договор за кредит №
40005032943/20.07.2021 г., сумата от 448.62 лева –възнаградителна лихва за
периода от 10.11.2021 г. до 04.12.2022 г., сумата от 249.40 лева – обезщетение
за забава за периода от 11.08.2021 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до
04.12.2022 г.; сумата от 73.40 лева – обезщетение за забава от 04.12.2022 г.
/дата на предсрочна изискуемост/ до 27.02.2023 г, както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ по ч.гр.д. № 10827/2023 г. по описа на Софийския РС – 28.02.2023 г. до
окончателното плащане на сумата; 2/ да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 350.50 лева – представляваща неизплатено възнаграждение
за закупен пакет от услуги „Фаст“ и сумата от 918.85 лева – представляваща
неизплатено възнаграждение за закупен пакет от услуги „Флекси“, ведно със
законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 10827/2023 г. по описа на Софийския РС –
28.02.2023 г. до окончателното плащане на сумите. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от
договор за кредит № 40005032943/20.07.2021 г., сключен между ищеца и
ответника. Твърди се, че договорът е сключен при следните параметри: сума
на кредита – 1400 лева, срок на кредита – 24 месеца, годишен процент на
1
разходите /ГПР/ 48.94 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 41 % и лихвен
процент на ден – 0.11 %. Твърди се, че ответникът е закупил и допълнителни
услуги към договора за кредит - услуга „Фаст“ и услуга „Флекси“ на стойност
съответно 420 лева и 1050 лева. В тази връзка се твърди, че общото
задължение на ответника възлиза на 3512.12 лева като размерът на всяка
погасителна вноска е 146.36 лева, а падежната дата 10-то число на месеца.
На следващо място се твърди, че преди сключване на договора за кредит
ответникът е бил запознат с условията по същия, бил му е предоставен
„Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация относно
потребителски кредит“ и същият е приел да сключи договора при тези
параметри. Посочва се и че ответникът е бил наясно със съдържанието на
двата вида допълнителни услуги, какво представляват същите и че има
възможност да не сключва такива, както и тяхната стойност, но въпреки това е
изявил желание да се ползва от предлаганите два вида допълнителни услуги.
Твърди се, че след сключване на договора ищецът е изпълнил надлежно
задълженията си по същия като е превел на ответника сумата от 1400 лева.
На следващо място в исковата молба се твърди, че първоначално
длъжникът е изпълнявал точно задълженията си по кредита, но впоследствие е
започнал да допуска забава в плащанията /като направил само три пълни
вноски и една частична/ - т.е. заплатил общо 507.09 лева – преустановявайки
плащанията на 11.08.2021 г. Посочва се, че поради допуснатата забава на
плащанията кредиторът се е възползвал от правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем като е изпратил съобщение в този смисъл до ответника
на 04.12.2022 г. Поддържа се, че дори посоченото уведомяване за
предсрочната изискуемост да не е редовно, то последният следва да се счита
уведомен за същата с връчването на препис от исковата молба. В тази връзка
се посочва, че неизплатената част от задълженията на ответника по договора
за кредит и допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ към него възлиза на
1269.35 лева, която се претендира изцяло с исковата молба. Уточнява се, че
към момента ответникът е заплатил сума в общ размер от 507.09 лева, с която
били погасени задължения по кредита, но и разходи по тарифата на ищеца за
извънсъдебно събиране.
Излагат се подробни доводи, че ищецът кредитодател не е банка, а
небанкова финансова институция, поради което спрямо него не намирали
приложения разясненията, дадени в т. 18 към ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
С исковата молба са представени писмени доказателства: искане за
отпускане на потребителски кредит Профи стандарт, стандартен европейски
формуляр, договор за потребителски кредит № 40005032943/20.07.2021 г.,
погасителен план към договора за кредит, общи условия /ОУ/ на ищеца,
разписка за извършено плащане, извлечение по сметка, уведомително писмо,
обратни разписки и удостоверение за актуално състояние, декларации.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез процесуалния му представител – адв. Л. Б. е постъпил писмен
2
отговор. В същия претенциите се оспорват частично като неоснователни.
Излагат се подробни доводи, че сключеният договор за заем бил нищожен
поради нарушение на редица разпоредби от ЗПК и ЗЗП – неясни,
неравноправни клаузи сериозно увреждащи правата на потребителите. В тази
връзка се поддържа, че ГПР по договора не бил посочен коректно, доколкото в
същия не били включени допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, нито
таксите по тарифата на заемодателя. Поради това и ответникът следва да
дължи връщане само на чистата стойност на кредита – доколкото ГПР
очевидно бил над 50 % и некоректно посочен.
В случай че договорът не се приемел за недействителен от съда се
оспорват като нищожни клаузите за закупуване на пакети „Фаст“ и „Флекси“
като се твърди, че създавали условия за неоснователно обогатяване на ищеца
за сметка на ответника, а не било ясно и какво представляват самите услуги.
Не се оспорва наличието на сключен между страните договор за
потребителски кредит № 40005032943/20.07.2021 г., нито получаване от
страна на ответника на сумата от 1400 лева – заемна сума по кредита.
Предвид горното искът за главница от 1260,50 лева се ПРИЗНАВА.
Оспорват се като неоснователни всички останали искови претенции.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат частично.
Наред с посочените възражения в отговора на исковата молба е
обективиран и насрещен иск. Предвид постъпилите плащания от страна на
ответника в размер на 507.09 лева, но доколкото от тази сума 316.52 лева били
отнесени за погасяване на задължения различни от главницата по кредита – а
именно лихва и такси по пакети от допълнителни услуги – то се предявява
иск:
За осъждане на „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ********* да
заплати на А. Г. В. сумата от 316.52 лева – платена от заемополучателя без
основание по договора за кредит, ведно със законната лихва от 07.09.2023 г.
Претендират се разноски за адвокат – по реда на безплатната правна
помощ.
Възразява се срещу присъждането на разноски в полза на дружеството,
доколкото ответникът не бил дал повод за образуване на делото.
Препис от насрещния иск е изпратен на „Профи кредит България“
ЕООД – като в срока по чл. 131 от ГПК от същото е постъпил писмен отговор.
В същия предявеният насрещен иск се оспорва като недопустим
евентуално като неоснователен. Досежно допустимостта се твърди, че
настоящото дело се развивало въз основа на заповедно производство, поради
което и не можело да се разглежда насрещен иск.
Относно основателността на иска се излагат подробни доводи, че
договорът за кредит бил изцяло действителен. Не ставало ясно от отговора кои
клаузи от договора потребителят счита за недействителни и защо. ГПР и ГЛП
били определени законосъобразно и били по 50%. В ГПР не следвало да се
включват услугите „Фаст“ и „Флекси“ предвид доброволният и факултативен
характер.
3
По отношение на експертизата се възразява срещу назначаването й, а
при евентуално допускане на такава, то разноските следва да бъдат понесени
от А. Г. В.. В отговора е инкорпориран подробен погасителен план.
В допълнителна молба с вх. № 48761/14.02.2024 г. А. Г. В. прави
възражение за прихващане между главницата от 1260.50 лева и насрещната
искова претенция от 316.52 лева.
Излагат се доводи и че потребителят не следвало да дължи разноски по
делото.
В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно
счетоводна експертиза с вх. № 194585/13.06.2024 г.
В съдебно заседание, проведено на 09.07.2024 г., от процесуалния
представител на ищеца е постъпила писмена молба, с която изразява
становище за неоснователност на възраженията на ответника. Иска се
исковите претенции да бъдат уважени, съответно насрещният иск отхвърлен.
Представя се списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът А. Г. В. редовно призована, не се явява в насроченото по
делото съдебно заседание. От процесуалния представител на същия е
постъпило писмено становище за отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски като се представя списък по чл. 80 от ГПК.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 8472/21.03.2023 г. по
ч.гр.д. № 10827/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника А.
Г. В., който е депозирал възражение срещу същата.
С разпореждане от 21.03.2023 г. заповедният съд е отхвърлил заявлението
на ищеца за сумата от 350.50 лева – възнаграждение за закупен пакет от
услуги „Фаст“ и за сумата от 918.75 лева – възнаграждение за закупен пакет от
услуги „Флекси“, както и за сумата от 20 лева – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането. Първите две посочени суми от 350.50
лева и от 918.75 лева – възнаграждение за пакети от допълнителни услуги
обаче се претендират в настоящото производство със самостоятелни
осъдителни искове.
От представеното по делото копие от договор за потребителски кредит
„Профи кредит стандарт“ № 40005032943/20.07.2021 г. се установява, че на
20.07.2021 г. между ищеца, като заемодател, и ответника, като
заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри:
сума на кредита: 1400 лева – от които 500 лева за рефинсиране, срок на
кредита 24 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 48.94 % и годишен
лихвен процент /ГЛП/ 41 % при лихвен процент на ден 0.11 %. При тези
параметри общото задължение по кредита е в размер на 2042.12 лева. Към
4
договора обаче са закупени и пакети от допълнителни услуги – пакет услуги
„Фаст“ на стойност 420 лева и пакет услуги „Флекси“ на стойност 1050 лева.
В тази връзка общото задължение по кредита и по пакетите от допълнителни
услуги е в размер на 3512.12 лева като ежемесечната вноска е в размер на
146.34 лева.
От представена по делото разписка за извършено плащане от 21.07.2021 г.
е видно и че на ответника – кредитополучател по договора за кредит на
21.07.2021 г. /т.е. в деня след сключване на договора/ е преведена сумата в
размер на 900 лева.
По делото е приложен погасителен план /л. 14 от делото/, част от
договора за кредит, съгласно който последната вноска по кредита е следвало
да бъде заплатена на 10.07.2023 г. В погасителния план е посочено каква част
от главницата, договорната лихва и възнаграждението за закупени
допълнителни пакети от услуги се погасява с всяка вноска. Погасителният
план е подписан от заемодателя и заемополучателя.
На следващо място страните не спорят, че от страна на ответника са
постъпвали плащания в изпълнение на задълженията му по кредита. Видно от
извлечение по сметка обаче ответникът е заплатил едва първите три вноски по
кредита и частично четвъртата вноска – като всички вноски са постъпили със
забава. Общият размер на постъпилите плащания възлиза на 507.09 лева.
Доколкото ищецът е счел, че тези плащания не са достатъчни да покрият
размера на задълженията по кредита, то от представено по делото
уведомление до ответника е видно, че ищецът е упражнил правото си да обяви
вземанията по договора за предсрочно изискуеми. Уведомлението е изпратено
на 14.12.2022 г., но липсват данни същото да е достигнало до заемодателя.
Съгласно последното предсрочната изискуемост е посочена с дата 04.12.2022
г.
По делото е извършена и съдебно счетоводна експертиза. От същата се
установява, че ответникът е заплатил в изпълнение на задължения си по
кредита сумата от общо 507.09 лева – на три вноски: на 17.08.2021 г., на
14.10.2021 г. и на 07.12.2021 г. Така първата неплатена вноска е с падеж
10.11.2021 г.
С посочената сума в счетоводството на ищеца са погасени 139.50 лева от
стойността на главницата, 115.77 лева от стойността на договорната лихва,
69.50 лева – от стойността на пакет „Фаст“, 131.25 лева – от стойността на
пакет „Флекси“, 11.07 лева – обезщетение за забава и 40 лева – такси по
тарифа.
Дружеството заемодател според експерта е осчетоводило предсрочна
изискуемост на 04.12.2022 г.
Съгласно експертизата ако по договора за кредит не са налице
задължения: 1/ в размер на 420 лева – за закупен пакет от услуги „Фаст“; 2/ в
размер на 1050 лева – за закупен пакет от услуги „Флекси“; 3/ за договорна
лихва от 642.12 лева – договорна лихва; 4/както и задължения за такси за
извънсъдебно събиране и начислено обезщетение за забава – то сумата от
507.09 лева би отишла изцяло за заплащане на вземането за главница. Така от
5
главницата от общо 1400 лева биха били погасени 507.09 лева, а биха
останали дължими 892.91 лева.
На последно място в експертизата е посочено, че ако в ГПР бъдат
включени и стойностите на двата закупени пакета от допълнителни услуги –
то същият би възлизал на 199.71 %.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото вещото
лице е отговорило пълно, изчерпателно и обосновано на поставените му
въпроси. Същото е работило въз основа на представените по делото
документи и е проучило счетоводството на ищеца. Освен това липсват и
данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на спора.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Установителните искове са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл.
9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към
ответника по договор за потребителски кредит № 40005032943/20.07.2021 г,
за които е издадена заповед № 8472/21.03.2023 г. по ч.гр.д. № 10827/2023 г. на
Софийския РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение срещу същата. Това е
наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим
като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на
вземанията по съдебен ред в исково производство.
Предявените по делото осъдителни искове за сумата от 350.50 лева и за
сумата от 918.35 лева са с правно основание по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД. Същите са допустими, независимо от разпореждане от
21.03.2023 г. по ч.гр.д. № 10827/2023 г. на СРС, доколкото последното не
формира сила на присъдено нещо и не препятства възможността на заявителя
да предяви вземането си в самостоятелно исково производство чрез
осъдителен иск. В настоящия случай предвид пропускане на едномесечния
срок, даден с цитираното разпореждане, ищецът е внесъл отделна държавна
такса за осъдителните искове, доколкото е отпаднала възможността му да се
ползва от таксата по заповедното дело.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за
връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения
заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата
6
и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от
чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са
изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са
уредени в чл. 11 от ЗПК.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на
кредитополучателя, срока на договора (24 месеца), падежите на всяка вноска
(10-то число на съответния месец), брой на вноските (24), сумата на кредита
(1400 лева), ГЛП (41 % при 0.11 % на ден), ГПР (48,94 %) и общата сума
дължима от потребителя (3512,12 лева – сбор от сумата по кредита,
възнаградителна лихва и възнагражденията по пакети от допълнителни
услуги), поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6,
7, 9 и 10 ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която
разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Това е така, тъй като всяка вноска е в един и същи размер от 146.34 лева / с
включените пакети от допълнителни услуги като само последната вноска е
146.30 лева/, а техният брой и падеж е също посочен: 24 броя и 10-то число на
съответния месец като в план е отразено и каква част от главница, лихва и
възнаграждение по пакети погасява всяка вноска, т. е. съдът приема, че
спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 от ЗПК. В договора се съдържа
разяснение за правото на потребителя да получи информация за
обстоятествата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, както и за правото на
отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.
Горното налага извод, че не са налице основанията за недействителност
на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 от ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 ЗПК.
Налице е настъпила изискуемост на кредита. Посоченият извод следва
от обстоятелството, че договорът е сключен на 20.07.2021 г. за срок от 24
месеца, т. е. същият е изтекъл на 10.07.2023 г.
От представеното по делото уведомление за предсрочна изискуемост се
установи, че същото е отправено на 14.12.2022 г., но не се установи същото да
е достигнало до ответника. В същото е приета дата на предсрочна
изискуемост 04.12.2022 г. Предвид обстоятелството, че уведомлението не е
достигнало до своя адресат, то съдът приема, че длъжникът е узнал за същото
най-рано 07.08.2023 г., когато е получил препис от исковата молба. Към
датата 07.08.2023 г. обаче кредитът вече е бил с настъпил падеж, поради което
съдът счита, че същият не е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем и
ищецът не може да се позовава на такава предсрочна изискуемост.
Сумата по кредита от 1400 лева е усвоена от ответника, видно от
съответни платежни нареждания – като действителното усвояване на кредита
ответникът не оспорва. Предвид получаването на сумата по заема съдът
намира, че договорът е валидно сключен и породил действие.
По делото дори се установи плащане от страна на ответника
7
заемополучател – съгласно експертизата в размер на общо 507.09 лева.
Съгласно приетото по делото заключение по ССчетЕ обаче ГПР по
кредита възлиза на 48.94 %, колкото е вписан в договора, при единствен
разход – договорната лихва по същия от 642.12 лева.
Когато обаче към ГПР се включат и стойностите на двата пакета от
допълнителни услуги към договора ГПР вече възлиза на 199.71 %. Двете суми
следва да се включат в ГПР, доколкото реално са претендирани от ответника и
на последния са удържани суми за погасяване на това задължение – по 61.25
лева месечно.
Тук следва да се отбележи, че ответникът има качеството потребител,
поради което се ползва от защитата срещу неравноправни клаузи, уредена в
ЗЗП, за наличието на които съдът следи служебно и без да е наведено от
страната подобно възражение. В този смисъл е и трайната съдебна практика,
съгласно която съдът следва да следи служебно за съществуването на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на
клауза в потребителския договор и да се произнася, независимо дали страните
са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се
приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни. В този
смисъл е и практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Съобразно последната националният съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директивата.
От своя страна в разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП се съдържа легално
определение на понятието „неравнопрана клауза" в договор с потребител,
съгласно което такава е всяка уговорка във вреда на същия, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно
изброени в 20 точки от посочения текст. Освен това според чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, а съгласно ал. 2 – не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на
договор при общи условия. В този смисъл са и разрешенията, дадени в
цитираната Директива 93/13/ЕИО.
В конкретния случай, по делото не се спори, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен при общи условия, т. е. при предварително
определени от ищеца договорни клаузи. Това е видно и от самия договор,
който представлява стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е
предварително изготвено, поради което настоящият състав намира, че същият
не е бил предмет на предварително договаряне между страните и ответникът
не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Видно е също, че в
договора за потребителски кредит като съставна част са включени и
съответните разходи за двата пакета от допълнителни услуги, за които
8
ответникът дължи заплащане на възнаграждение в общ размер на 1470 лева.
На следващо място съдът намира, че клаузите на двата пакета от
допълнителни услуги, включени в договора противоречат на добрите нрави и
на нормите на 10а, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което обосновава
извод за тяхната нищожност. Посоченият извод следва на първо място от
обстоятелството, че услугите, включени в двата пакета, не са изчерпателно
изброени в договора за потребителски кредит, каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона, като не е формирана и цена на всяка
услуга по отделно, доколкото не става ясно въобще в какво се състоят тези
услуги. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.
10 а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит, което в случая не е направено. В противоречие с
императивното изискване на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК в процесния договор е
определено общо възнаграждение за плащане за двата пакета услуги, като
наред с това заплащането на възнаграждението от потребителя е уговорено да
е предварително. Следователно, то е дължимо само за „възможността за
извършване“ на включените в пакетите услуги и е без значение дали някоя от
тези услуги ще бъде извършена по време на действието на сключения между
страните договор. По тези съображения настоящият състав намира, че са
налице неравноправни клаузи в договора за кредит, доколкото потребителят се
е задължил да заплати възнаграждение на кредитора дейност, която въобще
няма данни да е извършена, поради което тази уговорка противоречи и на
добрите нрави.
В тази връзка следва да се вземе предвид, че според чл. 21, ал. 1 от ЗПК,
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В
случая въпросните пакети предвиждат услуги, представляващи именно
услуги във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което и не
може да се приеме, че попадат в приложното поле на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
Регламентираните в последната норма допълнителни услуги са такива, които
нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора.
Предвид гореизложеното и уговорките за пакетите „ФАСТ“ и
„ФЛЕКСИ“ от договора са изцяло недействителни.
Тук обаче съдът намира, че следва да съобрази и последната най-
актуална практика на СЕС – обективирана в Решение № С-714/22. Съгласно
същото член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува
в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит
и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да
се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният
9
размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен
процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването
на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да
прикрие действителните разходи по този кредит“.
СЕС посочва също, че с оглед на съществения характер на посочването
на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на
потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на
изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи
по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването
на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин
както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“.
Поради това член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница“.
В случая, както се отбеляза и по-горе сумата от общо 1470 лева не е
включена в ГПР. Досежно уговорката за заплащане на сумата от 420 лева – за
пакет „ФАСТ“ и 1050 лева – за пакет „ФЛЕКСИ“ същите са изначално
включени в съдържанието на договора и на погасителния план – т.е. уговаряне
на заплащането им е било наложено на потребителя, който не е могъл да
избегне това положение, което от своя страна води до нарушаване принципа
на свобода на договарянето. В този смисъл и съдът приема, че заплащането на
тези разходи се оказва задължително за получаването на съответния кредит
като са инкорпорирани в договора като конструкция, предназначена да
прикрие действителните разходи по този кредит.
Предвид това и в контекста на цитираната практика на СЕС
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.
В настоящия случай ответникът е заплатил сумата от 507.09 лева –
която следва да бъде отнесена изцяло за заплащане на чистата стойност на
кредита. Поради това и непогасеният размер на главницата възлиза на 892.91
лева – до който размер и установителният иск за главница е основателен –
като следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния размер – или за сумата
от 367.59 лева.
Останалите установителни искове, както и всички осъдителни искове
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
10
Доколкото кредитът е с изцяло настъпил падеж, а ответникът е платил
само 507.09 лева – като дължи още 892.91 лева /пълна чиста стойност на
кредита от 1400 лева/ – то не са налице платени от него без правно основание
суми по договора за кредит. В тази връзка и насрещният иск следва също да
бъде отхвърлен, както и предвид неоснователността му – възражението за
прихващане между сумата по насрещния иск и сумата по главницата.
Само за пълнота следва да се отбележи, че съдът в крайна сметка е
достигнал до извод за дължимост само на чистата стойност на кредита, поради
което плащанията от ответника са съобразени – в негов интерес.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 10827/2023 г. по описа на
СРС /заповедно производство/:
В това производство ищецът заявител претендира разноски за държавна
такса от 39.16 лева и 29.48 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Последното предварително и законосъобразно е намалено още от заповедния
съд на 50 лева /и присъдено съобразно уважената част от заявлението/.
Поради това с оглед изхода на делото от сумата от общо 68.64 лева на ищеца
се дължат общо 30.16 лева.
Ответникът длъжник претендира разноски в това производство в размер
на 350 лева – адвокатски хонорар действително заплатен. В тази връзка и с
оглед изхода по делото /по установителните искове/ - на дължника се дължат
разноски от 196.20 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 40925/2023 г. по описа на
СРС /исково производство/:
В това производство на ищцовото дружество претендира 66.02 лева за
държавна такса и 360 юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ на ищеца следва да бъдат определени разноски за
юрисконсулт в размер от 120 лева. В тази връзка от сумата от общо 186.02
лева на ищеца се дължат 50.31 лева.
Ответната страна претендира разноски за адвокат по реда на
безплатната правна помощ. В тази връзка и съдът намира, че следва да
определи възнаграждение за адвокат в размер на 600 лева /като съобрази и че
по заповедното дело също са претендирани 350 лева/. От сумата от 600 лева –
на адв. Л. Б. следва да се присъдят 437.73 лева.
Ответникът лично претендира разноски от 350 лева – за държавна такса
и експертиза. От тази сума му се дължат 255.34 лева – съобразно изхода на
11
делото.
Противно на доводите на ответната страна – същата дължи разноски на
ищеца съобразно изхода на делото независимо от качеството си потребител и
доколкото Е станала причина за образуване на делото. В тази връзка не е
вярно, че ответникът не е имал път за защита т.е. за заплащане само на
главницата преди ищецът да предяви искове срещу него за процесните
вземания. В този смисъл ответникът е можел да предяви искове за
прогласяване на договора или отделни негови клаузи за недействителни респ.
ако беше изпълнил задълженията си изцяло да предяви искове по чл. 55 от
ЗЗД. Именно в хипотезата на последните и ответникът не би дължал разноски
на дружеството заемодател съобразно изхода на делото.
В случая ответникът не е изпълнил задълженията си по кредита – в
размер достатъчен да покрие главницата или чистата стойност на кредита –
поради което и същият е станал повод за образуване на делото, а насрещният
му иск е приет за неоснователен.
На последно място следва да се обърне внимание на ответника, че
хипотезата, когато потребителят не дължи разноски по делото – касае
единствено разноски на насрещната страна – заемодател. Потребителят НЕ Е
освободен от задължението за такси и разноски към съда – т.е. ако
потребителят предяви иск, то дължи заплащане на държавна такса по същия, а
ако бъде допусната експертиза по негово искане – то дължи депозит за
експертизата. Съобразно общото правило на чл. 78 от ГПК тези разноски при
благоприятно за него решение ще му бъдат присъдени за заплащане от
насрещната страна с крайния съдебен акт.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Г. В., с ЕГН: ********** и
адрес: ***********, ДЪЛЖИ на „Профикредит България“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България №
49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 892.91 лева, представляваща главница по договор
за кредит № № 40005032943/20.07.2021 г., сключен между „Профикредит
България“ ЕООД като заемодател и А. Г. В. като заемополучател, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 10827/2023 г. на СРС –
28.02.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 10827/2023 г. по описа на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете за следните суми и периоди: 1/за главница за сумата от 367.59 лева,
представляваща разликата над уважения размер до първоначалния размер на
претенцията от 1260,50 лева, 2/изцяло иска за сумата от 448.62 лева –
възнаградителна лихва за периода от 10.11.2021 г. до 04.12.2022 г., 3/ изцяло
иска за сумата от 249.40 лева – обезщетение за забава за периода от 11.08.2021
г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 04.12.2022 г. и 4/ изцяло иска за
сумата от 73.40 лева – обезщетение за забава от 04.12.2022 г. /дата на
12
предсрочна изискуемост/ до 27.02.2023 г, поради неоснователност на
претенциите в отхвърлената част.
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете за осъждане на А. Г. В., с ЕГН:
********** и адрес: *********** ДА ЗАПЛАТИ на „Профикредит България“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, следните суми: 1/ сумата от 350.50 лева –
представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от услуги
„Фаст“ и 2/ сумата от 918.85 лева – представляваща неизплатено
възнаграждение за закупен пакет от услуги „Флекси“, ведно със законната
лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ по ч.гр.д. № 10827/2023 г. по описа на Софийския РС – 28.02.2023 г. до
окончателното плащане на сумите, поради неоснователност на претенциите в
отхвърлената част.
ОТХВЪРЛЯ изцяло 1/ иска за осъждане на „Профикредит България“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. В., с ЕГН:
********** и адрес: ***********, сумата от 316.52 лева – платена от
заемополучателя А. Г. В. на заемодателя „Профикредит България“ ЕООД без
основание по договор за кредит № 40005032943/20.07.2021 г., ведно със
законната лихва от 07.09.2023 г. – поради неоснователност на претенциите в
отхвърлената част; 2/както и възражението за прихващане между сумата от
316.52 лева и главницата по договора за кредит.
ОСЪЖДА А. Г. В., с ЕГН: ********** и адрес: *********** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Профикредит България“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от общо 30.16 лева – разноски в
производството по ч.гр.д. № 10827/2023 г. по описа на СРС и сумата от общо
50.31 лева – разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
40925/2023 г. на СРС съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Профикредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на А. Г. В., с ЕГН:
********** и адрес: ***********, сумата от общо 196.20 лева – разноски в
производството по ч.гр.д. № 10827/2023 г. по описа на СРС и сумата от общо
255.34 лева – разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
40925/2023 г. на Софийски РС съобразно отхвърлената част от исковите
претенции.
ОСЪЖДА „Профикредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв. на адв. Л. К. Б., с ЕГН: ********** сумата от 437.73 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в настоящото исково
производство по гр.д. № 40925/2023 г. на Софийски РС съобразно
отхвърлената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
13
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 10827 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14