№ 613
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Иво Юр. Хинов
като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100604861 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.334 вр чл.337 ал. 1 т. 1 НПК.
То е образувано въз основа на въззивна жалба от адв. А. Г., защитник на подс. Р. П.,
против Присъда № 205/03.04.2024 г по н.о.х.д. 15 712/21 г по описа на СРС, 115 състав, с
която подс. П. е бил признат за виновен за това, че на 20.05.2020 г в гр. София, бул. ****, в
заведение „Рафи бар и Джелато“, чрез нанасяне на удар с крак в областта на десния глезен
му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в навяхване на връзките на глезенните
стави, което е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК,
което представлява престъпление по чл. 130 ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК го е
освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание
„глоба“ от 5 000 лв; също така е осъден да заплати направените по делото разноски.
Извън обсега на жалбата е оправдателната част на тази присъда, с която подс. П. е
признат за невиновен по обвинението, че с това деяние е причинил счупване на външния
глезен, довело до средна телесна повреда, като е оправдан по обвинението по чл. 129 НК.
В жалбата се посочва общо и бланкетно, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и постановена при неспазване на правата на подсъдимия. Прави се
искане за оправдаване. Посочено е, че след запознаване с мотивите тя ще бъде допълнена.
При все това, след изпращане на тези мотиви, жалбата не е допълнена с конкретни доводи.
СРП и частният обвинител не са подали възражение.
1
В съдебно заседание СГП посочва, че присъдата следва да се потвърди. Посочва, че
правилно е определена наказанието „глоба“, като присъдата е правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание адв. Г., защитник на подс. П., посочва, че обжалва явно
несправедливия размер на наказанието. Счита, че не е налице превес на оттегчаващи
отоворността обстоятелства. Посочва, че конфликтът не е бил започнат съзнателно от
подсъдимия, като неговия коментар към пострадалия е бил насочен не към него самия, а към
неговите колеги, като той е бил подочут от пострадалия, който след това е предизвикал
конфликта със своето провокативно поведение. Позовава не са показанията на свидетелите,
колеги на подсъдимия. Посочва, че във физическия сблъсък и пострадалият е нанасял удари
на подсъдимия. Също така пострадалият и при предходните си посещения в заведението е
имал агресивно поведение към персонала. Моли да се намали наказанието до законовия
минимум.
Подсъдимият П. посочва, че поддържа казаното от адвоката му. Посочва, че не е
хомофоб, съжалява за случилото се, като е бил провокиран от обидите, които пострадалият
му е отправил. С първоначалните си реплики не е целял да обиди пострадалия. Наложената
глоба е непосилна за него.
Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и
взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства,
установи следното:
Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място
отговор на доводите в жалбата и тези, направени от страните в съдебното заседание; също
така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в
тази насока.
Относно доводите в жалбата.
Тя, както е посочено по-горе, е бланкетна. Съобразно доводите, направени от
защитата в съдебно заседание, е ясно, че се оспорва единствено размерът на наказанието,
като се твърдят определени смекчаващи отговорността обстоятелства, относими най-вече
към поведението на пострадалрия.
На тези доводи следва да се отдели по-специално внимание.
На първо място следва да се посочи, че в оправдателната си част присъдата не е
протестирана от СРП и не е обжалвана от частния обвинител. Поради което и съдът не би
могъл да я ревизира във вреда на подсъдимия. В случая няма основание за каквато и да е
ревизия, доколкото напълно законосъобразно СРС е преценил, че телесната повреда не е
средна, доколкото е довела само до навяхване, а не до счупване на глезена.
На второ място следва да се посочи, че СРС правилно и законосъобразно е установил
правнорелевантната фактическа обстановка. Доколкото тя не се оспорва от защитата, следва
само да се маркира, като въззивният съд допълнително установява някои второстепенно
подробности.
А именно пострадалият В.К. е лице с хомосексуална ориентация, известен в
публичното пространство. На 20.05.20 г той посетил заведение „Рафи бар и Джелато“,
намиращо се в гр. София, бул. ****, където имал срещи с двама негови транссексуални
приятели. Той бил познат на служителите в това заведение като лице с арогантно и
високомерно поведение.
В същото заведение в този момент бил и подс. Р. П., бивш негов служител, който се
намирал на маса близо до входа, като разговарял със сервитьорите. Той забелязал
преминаващия св. К., като го нарекъл с обидна дума, свързана със сексуалността му.
2
Впоследствие св. К. се оплакал на салонния управител, тъй като приел, че обидата му е била
нанесена от сервитьор от заведението. Последният се информирал кое лице е обидило госта
на заведението, като установил, че това не е негов служител, а подсъдимият. Последният
останал недоволен от оплакването против него.
По-късно, на излизане от заведението, св. К. отново минал покрай масата на
подсъдимия, като отново подсъдимия му отправил обидни реплики, вкл. и във връзка с
оплакването пред салонния управител. Св. К. му отвърнал с други обидни реплики. След
известна размяна на обиди подсъдимият нападнал физически св. К., като му нанесъл
юмручни удари в лицето и тялото; а също така и удари с крак в областта на краката и
тялото. Св. К. също така нанесъл удари на подсъдимия.
Инкриминиран е само един от тези удари – а именно ударът на подсъдимия с крак,
попаднал в областта на глезена на десния крак на пострадалия, довел до травматично
увреждане.
В резултат на първоначалните данни, свързани с това травматично увреждане, е
повдигнато обвинение за средна телесна повреда. Такова е внесено и пред СРС. След това,
въз основа на новите събрани медицински данни и след повторна експертиза (назначена
поради смъртта на вещото лице, изготвило експертизата в досъдебната фаза), както и нова
тройна експертиза, се е установило, че се касае само за навяхване на връзките на глезенните
стави, довело до обездвижване на крака на св. К. за около три седмици.
Горната фактическа обстановка е безспорна между страните. Спори се само за това,
дали първоначалните реплики на подсъдимия са били насочени към пострадалия или към
неговите колеги и случайно са били дочути от пострадалия; а също така дали следващите
реплики, довели до физическата разправа, са направени от подсъдимия или от пострадалия.
Въззивният съд се съгласява с изводите на първата инстанция, че конфликтът е
провокиран от подсъдимия – чийто са както първите словесни реплики, така и първите
нанесени удари. Поради това не възприема доводите на защитата, че първата обидна
реплика е била отправена само към колегите на подсъдимия и случайно е била дочута от
пострадалия. Напротив, тя е била произнесена по такъв начин, че да стане достояние на
пострадалия.
При все това въззивният съд се разграничава от установената от СРС пасивна
позиция на пострадалия в целия този конфликт; обратното, приема, че и той самият –
провокиран от подсъдимия и в отговор на неговите действия – му е отправил обиди, а също
така му е нанасял удари в разразилата се схватка. Така приема, че когато пострадалият е
напускал заведението, минавайки отново покрай масата на подсъдимия и неговите бивши
колеги, сервитьори в заведението, след като подсъдимият му е отправил обидна реплика,
свързана със сексуалната му ориентация, то пострадалият му е отправил обидни реплики,
свързана с имущественото състояние и социалния статус на подсъдимия. След тази размяна
на обиди конфликтът е ескалирал, като е прераснал във физическа саморазпраза, като всеки
един – подсъдимият и пострадалият – нанасял удари на другия.
При все това е несъмнено, че подсъдимият е нанесъл удара, довел до
инкриминараната телесна повреда – което е централният момент за настоящето
производство.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите – св.
В.К., св. Е.П., св. Б.С., св. В.И., св.М.А., св. С.С., св. К.Г., св. М.Г., св. К.Б., св. Г.К., св. Л.И.,
св. Р.К. и св. Т.К.; а също така от трите медицински експертизи, комплексната психиатрична
и психологична експертиза, както и от медицинските документи.
По делото няма съществено противоречие между доказателствата. Несъмнен е
конфликтът между подсъдимия и пострадалия, като свидетелите – приятели и бивши колеги
3
на подсъдимия – представят случая едностранно, омаловажавайки неговите агресивни
действия и преувеличавайки значението на действията на пострадалия. При все това
въззивният съд напълно се присъединява към доказателствения анализ на първата
инстанция, която е изложила убедителни аргументи в кои аспекти следва да им се даде вяра
и в кои не, с изключението, посочено по-горе, относно агресивното поведение на
пострадалия, изразено в отправените обидни реплики, както и в нанесените удари върху
подсъдимия, в процеса на схватката помежду им.
Не може да се възприемат доводите на защитата за пасивната позиция на
подсъдимия, който – според защитата – е целял да избегне конфликтът. Напротив, именно
подсъдимият е имал активната роля, като по негова инициатива са били както първите
обидни реплики (както при преминаването на пострадалия при влизането му в заведението,
така и при излизането), както и първите нанесените удари. При все това – отново следва да
се повтори – самият пострадал също така е отправял обиди към подсъдимия и също така му
е нанасял удари в процеса на физическия им сблъсък.
При така установената фактическа обстановка правилно и законосъобразно СРС е
приел, че деянието следва да се подведе под нормата на чл. 130 ал. 1 НК – причиняване на
лека телесна повреда, изразена в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 НК. Това е така, доколкото навяхването на връзките на глезенните стави е довело до
триседмично затруднение на движението на крака на пострадалия. Защитата също така не
възразява по тази правна квалификация.
Съдът приема, че не са налице основания за прилагане на хипотезите на неизбежна
отбрана или реторсия. Подсъдимият пръв е отправил обидата и първи е нанесъл удари върху
пострадалия, поради което инициалното противоправно поведение е негово. Поради това
няма основания за преквалифициране за деянието като такова, което е било предизвикано с
обида от пострадалия, довела до силно раздразнение. Такова и не се твърди.
Вярно е, че централен въпрос е авторството на физическото насилие, но доколкото то
може да има различни квалификации, е добре да кажем, защо нито е неизбежна отбрана,
нито е лека телесна повреда в състояние на афект.
Правилно и законосъобразно СРС е приложил чл. 78а НК – за деянието се предвижда
наказание до две години "лишаване от свобода", подсъдимият не е осъждан (реабилитиран е
по право) и няма причинени съставомерни имуществени вреди. Поради което вместо
ангажиране на наказателна отговорност, правилно СРС е наложил административно
наказание „глоба“.
Централен момент на доводите на защитата е размерът на наказанието – което е
законовият максимум.
Въззивният съд се съгласява с доводите на първата инстанция, че е налице значителен
превес на оттегчаващи отговорността обстоятелства – множество агресивни прояви – първо
словесни, а след това и физически; развитие на тези агресивни прояви в значителен период
от време; причиняването на няколко отделни телесни повреди (макар и да е инкриминирана
само една, най-тежката); сериозният характер на тази телесна повреда, довела до
обездвижване на крака за три седмици. Също така добавя, че последното изтъкнато от СРС
оттегчаващо обстоятелство – а именно подбудите за агресивното поведение на подсъдимия,
които са свързани със сексуалността на пострадалия, са значимо оттегчаващо отговорността
обстоятелство, което след извършване на деянието е довело до самостоятелно
инкриминиране на деянието – чл. 131 ал. 1 т. 12 НК, което вече е от общ характер.
При все това въззивният съд приема, че неправилно СРС напълно е игнорирал
4
смекчаващите отговорността обстоятелства – младата възраст на подсъдимия и неговата
трудова ангажираност. Следва също така да се отчете и активното участие на пострадалия в
конфликта, който също е отправял обидни реплики към подсъдимия, които също така са
имали своето решаващо значение последният да вземе решение да го нападне физически.
Поради което е удачно да се определи наказание в среден размер – 3 000 лв.
Воден от горното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 205/03.04.2024 г по н.о.х.д. 15 712/21 г по описа на СРС, 115
състав, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба“ на 3 000 (три
хиляди) лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5