РЕШЕНИЕ
гр.София,28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на десети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 6460 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 08.11.2019 г. по
гр.д. № 60969/18 г., СРС, ГО, 151 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от „Т.С.” ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, против И.Г.П. ЕГН
**********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 731,21 лв. - главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 1.5.2014 г. до
30.4.2017 г. до топлоснабден имот е адрес: ГР.СОФИЯ, Ж.К. СВЕТА ТРОИЦА, БЛ. *****,
аб. № 275854, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /30.04.2018 г./ до окончателното
й погасяване, сумата от 63,87 лв. - лихва за забава върху главницата за периода
от 16.9.2015 г. до 13.4.2018 г. и сумата от 60,79 лв. - главница-за дялово
разпределение, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете . по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД относно главницата за дялово разпределение
за горницата над 60,79 лв. до пълния предявен размер, ,както и изцяло иска по
чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 13,48 лв. - мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.9.2015 г. до
13.4.2018 г.
ОСЪЖДА И.Г.П. ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на „Т.С.” ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 73,68 лв. - разноски по гр. д. № 27534/2018
г. по описа на СРС, 151 състав.
ОСЪЖДА И.Г.П. ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на „Т.С.” ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 368,42 лв. - разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на И.Г.П. ЕГН **********, с адрес ***,50 лв. - разноски в настоящото производство.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника в
осъдителната част. Във въззивната жалба се сочи, че решението е
неправилно и необосновано.Излага съображения,че за процесния период радиаторите
в имота са свалени и не е употребена топлинна енергия,евентуално дължи суми за
сградна инсталация,но Методиката за дялово разпределение била отменена от ВАС
,поради което и тези суми са недължими.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението в
обжалваните части и вместо
това да постанови друго, с което приеме недължимост
на сумите. С въззивната жалба се претендират разноски.
По въззивната
жалба не е постъпил отговор.
Третото лице-помагач не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за претендираните суми. След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не
е заплатили
дължимата цена. Моли съда да установи
вземането така, както
е предявено в
заповедното производство. Ответникът оспорва исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца
не оспорва исковете.
Решението на СРС е правилно и
законосъобразно и съдът препраща към неговите фактически и правни изводи.
По направените във въззивната жалба
възражения, СГС излага следните мотиви:
От представените по делото писмени
доказателства, СГС приема за установено, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката / .Според цитираната
норма,потребител на топлинна енергия е собственик или ползвател на имота, който
използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия,
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Не е спорно по делото,че в процесния имот радиаторите са демонтирани на 07.11.2014
г..В имота е имало радиатори,които
са свалени ,видно от Констативен протокол .
Начислявана
е само топлоенергия отдадена от сградната
инсталация и за БГВ. Начинът на
определяне на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация,
при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители е
уреден в чл. 143, ал. 1 и 3 ЗЕ и той е
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за
отопление на общите части на сградата - етажна собственост, да се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната
инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния период, а
не от потребеното количество топлинна енергия в различните имоти. Сградната
инсталация в сграда - етажна собственост, топли ограждащите стени на имотите и
в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици
са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили
термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142. ал. 1 и 2 ЗЕЕ като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143. ал. 3 ЗЕ се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по
проект .
Член 140. ал. 3 ЗЕ предвижда, че
сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост. Инсталацията за отопление в сградата не е собственост на
топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да
достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно
отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и
повишава температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени
от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и
титуляри на вещни права. Вътре в сградата в режим на етажна собственост
отношенията по повод ползване, разпределение и заплащане на постъпилата
топлинна енергия са само между потребителите. Какви суми те ще заплащат за
общите части на сградата не зависи от интересите на топлофикацията, чиято
граница на собственост е абонатната станция, към която е присъединена сградата.
Общите части в сграда - етажна собственост, не
може да се делят (чл. 38. ал. 3 ЗС) и всеки собственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Общата вещ
се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от вещта, като всеки съсобственик може да си служи с нея
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с вещта според правата им. Аналогични норми се
съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. 1, 9 и 15 от Закона за
управление на етажната собственост. След като е взето решение от общото
събрание с квалифицирано мнозинство от две трети от всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, по реда на чл. 133. ал. 2 ЗЕ за присъединяване
към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото да ползва
постъпилата в сградата топлинната енергия. Наред с това всички съсобственици
следва да участват и в разпределение на тежестите, свързани с общата вещ, като
заплащат топлинната енергия за отопление на общите части на сградата и
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. Заплащането на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или
неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То
следва от факта, че сградната инсталация
е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е
изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва
съразмерно на отопляемите обекти по проект. На всеки собственик и титуляр на
вещно право в сграда - етажна собственост, предварително преди придобиване на
индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и
че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради което
следва да сключи договор при общи условия или при специални такива по чл. 150, ал. 3 ЗЕ с топлопреносното
дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
и тази за отопление на уредите в общите части.
Съгласно чл. 153. ал. 6
ЗЕ "потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата". Разпоредбата урежда хипотезата на потребител на
топлинна енергия, който по някаква причина е преустановил получаването на топлинна енергия в отоплителните тела в индивидуалния си
имот в сграда - етажна собственост. Причините за преустановяване могат да бъдат
от различно естество - защото доходите на собствениците не са достатъчни да
ползват този вид отопление; имотът се намира на среден етаж, с вътрешно
местоположение в сградата, с благоприятно изложение; съседните имоти са
обитаеми и отопляеми; през имотите преминават щранг-лири от сградната
инсталация, които отдават топлинна енергия, и др.
Присъединяването на
потребителите в сграда - етажна собственост, към топлопреносната мрежа се
извършва с решение на общото събрание на етажната собственост, взето с изрично
писмено съгласие на две трети от всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сградата (чл.
133. ал. 2 ЗЕ).При наличието на решение на мнозинството от
собствениците и носителите на вещни права в сграда - етажна собственост, за
присъединяването й към топлопреносната мрежа Законът за енергетиката допуска отказ от
ползването на топлинна енергия в индивидуалните имоти, като тогава
собствениците и носителите на вещно право на ползване не заплащат за
потребление на топлинна
енергия в тях. Отказът се изразява в преустановяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите чрез монтираните на тях термостатни
вентили, тъй като чл. 153. ал.
5 ЗЕ не предоставя право на потребителите да извършат физическото отделяне на
отоплителните тела от сградната инсталация. Отказ изцяло от потребление на
топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на
етажна собственост не е допустим, защото всички съсобственици трябва да поемат
съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части
и сградната инсталация.
Пълен отказ от
ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в
хипотезата на чл. 153, ал. 2
ЗЕ - чрез прекратяване на
топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция или от
нейното самостоятелно отклонение, когато две трети от собствениците и
титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред топлопреносното предприятие което е длъжно в срок
до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши исканото прекратяване.
Няма доказателства по делото ,че
отоплението на цялата сградата е преустановено от абонатната станция или от
нейното самостоятелно отклонение при пълен отказ от ползване на ТЕ.
Според
въззивника Методиката за дялово разпределение е била отменена, поради което да се вземе предвид изчислението
за топлинна енерегия за сградна инсталация.Методиката е отменена с решение от 13.04.2018 г., но тъй
като решенията на ВАС имат действие занапред и предвид ,че процесният период е
2014-2017 г.,то същата Методика е действала и е приложима за този
период.Възраженията в тази връзка са неоснователни.
Предвид изложеното
СГС намира,че жалбоподателят- ответник е потребител на ТЕ и на него правилно е
начислявана ТЕ за сградна инсталация.
Въззивната
жалба
като неоснователна
следва да се остави
без уважение,а
решението като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди в
обжалваните части.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.11.2019 г. по гр.д. № 60969/18 г., СРС,
ГО, 151 с-в в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи: на обжалване.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.