РЕШЕНИЕ
№
154
гр.
Пловдив, 27.01.2023год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в състав :
СЪДИЯ:
М. НИКОЛОВА
при
секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА, като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело №
2350 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК
във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на „МИГ 6“ ООД, ЕИК *********, с седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Г.Й.П., против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0329-000138 от 26.08.2022 г. на
Началник РУ към ОДМВР – Пловдив, РУ Раковски, с която на основание чл.171,
т.2А, б."а" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство /ППС/, товарен автомобил „МЕРЦЕДЕС 310 Д СПРИНТЕР“ с
рег. №
***за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят излага съображения, че лицето А.С. не е
управлявал превозното средство.
В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя, поддържа
жалбата и посочва, че обжалваната ЗППАМ е незаконосъобразна. Твърди, че в
заповедта няма препратка към АУАН. Изтъква, че в акта е посочено, че МПС
престоява, докато в заповедта е посочено, че е спрян за проверка. Възразява, че
има съществено разминаване в съдържанието на акта и на заповедта по основания
въпрос – спряно или паркирано е било МПС-то. Претендира разноски.
Ответникът - Началник РУ към ОДМВР – Пловдив, РУ Раковски, в
писмено становище оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне.
Съдът като разгледа направените възражения и приложената
административна преписка, намери за установено следното:
За
допустимостта:
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на управителя
на дружеството жалбоподател на 26.08.2022 г., така както е отразено в нея, а
жалбата е подадена чрез органа още на същия ден (26.08.2022 г.), т.е. в
предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Приобщен по делото е Акт за установяване на административно
нарушение серия GA №
387982 от 25.08.2022 г.
Констатациите, изложени в акта се свеждат до следното: На 25.08.2022
г. в 12:00 часа, в гр. Раковски, ул. „Христо Смирненски“ до номер 10, А.Й.С.,
ЕГН **********, управлява товарен автомобил марка МЕРЦЕДЕС, модел 310 Д
СПРИНТЕР с рег. №
***, собственост на „МИГ 6“ ООД, като водачът допуска следното нарушение:
1.Престоява в зоната на знак В27; 2. Автомобилът не е представен на ГТП в срок;
3. Управлява МПС на територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство (Великобритания), което не е издадено от държава - членка на ЕС
или друга държава - страна по Европейското икономическо пространство, в срок до
три месеца от датата на влизане в страната. В АУАН е посочено, че при извършена
справка в ОДЧ при РУ Раковски е установено, че лицето е влязло в страната на
24.08.2021 г. в 11.28 часа. В съставения АУАН е посочено, че е са нарушени
разпоредбите на чл.6, т.1, чл.147, ал.1 и чл.162, ал.1 от ЗДвП, както и че като
доказателства са иззети: СРМПС № ********* и 2 броя рег. табели с № ***. Актът е подписан от нарушителя
без възражение.
Последвало е издаването на оспорената заповед за прилагане
на принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.2А,
б."а" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство /ППС/, товарен автомобил „МЕРЦЕДЕС 310 Д СПРИНТЕР“ с рег. № ***за срок от 6 месеца.
Като част от административната преписка са представени: Заповед
№
8121з–952 от 20.07.2017 г. (лист 9) и Заповед № 8121з–1138 от 01.09.2017 г. (лист 12) на министъра на
вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движение
по пътищата; Заповед №
317з-391 от 06.02.2017г. на директора на ОД на МВР – Пловдив относно
оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2,
т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 и т.7 от ЗДвП (лист 8); Заповед № 8121К-6548/20.05.2021
г. на министъра на вътрешните работи за преназначаване на гл.инспектор Димитър
Събчев Събчев на ръководна длъжност Началник на РУ – Раковски при ОДМВР –
Пловдив; Акт за встъпване в длъжност от 20.05.2021 г.; Справка за
нарушител/водач.
От страна на жалбоподателя е представено заверено копие на СРМПС,
част I (лист 20).
С Разпореждане от 06.10.2022г., съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните.
По делото са разпитани свидетелите П.Х.К.
(актосъставител) и А.Й.С..
След предявяване
на АУАН на лист 11 по делото, свидетелят К. заяви, че подписът е негов, като
разписката под АУАН не е написана и подписана от него. Свидетелят сочи, че си
спомня случая за съставяне на този акт и че е бил на работа на 25.08.2022 г., като
движейки се със служебния автомобил в Раковски, на влизане в кв. „Парчевич“
забелязал паркиран автомобил със запален двигател, в зоната на действието на
знак В 27. Изрично свидетелят заявява, че зад волана нямало човек, който да го
управлява, но от магазин е излязло момче, което казало, че е управлявал МПС,
след което са поискани документите му. Свидетелят мисли, че фамилията на
момчето била С.. Според свидетеля е имало технически проблем с мобилното
устройство и поради това лицето било поканено в РПУ Раковски, където бил съставен
актът и са свалени регистрационните табели на автомобила.
Свидетелят С.,
заявява, че започнал работа за фирма „Миг 6“ ООД като шофьор, но на датата на
извършената проверка е бил на обучение заедно с неговия шеф Г.П. и са разнасяли
хляб. С. посочва, че като свършили с района, се прибрали в Раковски и са спрели
до къщата на П., намираща се в кв. „Парчевич“, където е извършена проверката в
близост до магазин и шефът му е отишъл до офиса. Свидетелят заявява, че
спирайки шефът му е казал, че ако бусът
пречи на някой да се качи и да го измести. Според С., той е стоял в паркирания
бус на шофьорската седалка и говорел по телефона. Посочва, че е дал документите
за проверка, като проверяващият взел всички документи и отишъл да прави
проверка в колата. След това С. слязъл от буса, отишъл до магазина да си купи
нещо, като проверката продължила над 15 минути. Свидетелят заявява, че полицаят
го извикал и казал да кара след него, като в РУ Раковски му бил съставен АУАН и
били свалени табелите на буса. След предявяване на АУАН на лист 11 по делото С.
заяви, че именно този акт му е връчен, като текстът под „Разписка“ не е бил
написан.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели, частично, само по отношение на твърденията, че МПС е било паркирано.
В останалата част показанията на двамата свидетели са напълно противоречиви помежду
си и не следва да бъдат кредитирани.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Според нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните
административни мерки, предвидени в закона се налагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в
заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по
различните състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено от водач на МПС
административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от
компетентните длъжностни лица.
При произнасянето на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за
отпаднала.
Оспорената заповед за прилагане на принудителната
административна мярка /ПАМ/, е издадена от компетентен орган - Началник РУ към
ОДМВР – Пловдив, РУ Раковски, съобразно нормата на чл.172, ал. 1 от ЗДвП и
съобразно Заповед №
8121з–952 от 20.07.2017г. и Заповед № 8121з–1138 от 01.09.2017г. на министъра на вътрешните
работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по
пътищата, както и Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. на директора на ОД на МВР –
Пловдив относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да
прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.
1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 и т.7 от ЗДвП. Във връзка с
компетентността на издателя на оспорената заповед по делото е представена и
Заповед № 8121К-6548/20.05.2021г. на министъра на вътрешните работи за
преназначаване на гл.инспектор Димитър Събчев Събчев на ръководна длъжност
Началник на РУ – Раковски при ОДМВР – Пловдив и Акт за встъпване в длъжност от
20.05.2021г.
Съдът констатира, че заповедта е издадена в
предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по
аргумент от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.
Материалноправните предпоставки за налагане на
принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на
чл.171 от ЗДвП. В конкретния случай, административният орган е приел с
оспорената заповед, че е налице хипотезата на чл.171, т.2А, б. „а“ от ЗДвП. Съгласно
цитираната разпоредба, принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство“ се налага на собственик, който
управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за
срок от 6 месеца до една година.
С нормата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по
закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар
посочената норма да урежда отношения, свързани с реализирането на
административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни
нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ.
В случая
констатациите на АУАН, в който е посочено, че
процесното МПС престоява в зоната на знак В27, се потвърдиха от разпитаните по
делото свидетели, които безпротиворечиво заявиха, че МПС-то е било
паркирано. Докато в оспорената заповед е посочено, че на 25.08.2022г. в 12.00
часа в град Раковски на ул.“Христо Смирненски“ до номер 10 е спрян за проверка товарен автомобил,
което предполага, че за да е спрян за проверка, същият автомобил е бил в
движение, то според показанията на разпитаните по делото свидетели МПС-то е
било паркирано. Следователно в случая не се доказва изобщо моторното превозно
средство да е управлявано, за да се
изследва дали са налице обстоятелствата за това лице посочени в чл.171, т.2А,
б. „а“ от ЗДвП. Нещо повече, по делото не се установява по категоричен начин
дали изобщо лицето А.Й.С. е било в автомобила и дали автомобилът е бил със запален
двигател.
Тук е мястото да
се отбележи, че проверката за законосъобразност на акта обхваща правни и
фактически основания с приоритет на второпосочените. Според теорията,
съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които
органът е счел за установени и които са от значение за издаване на заповедта.
Данните по делото водят до извод в тази насока, тъй като задължението за
обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа –
издател, който в конкретния случай не е обосновал волята си в съответствие с
доказателствата.
Доколкото по
делото не е безсъмнено доказано към момента на издаване на обжалваната заповед
да са били налице всички законоустановени предпоставки за прилагане на ПАМ по
чл. 171, т.2А, б.„а“ от ЗДвП, то заповедта следва да бъде отменена.
С
оглед изхода на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски по делото, които се констатираха общо в размер на 1050
лева, от които 50 лева - държавна такса (лист 21 по делото) и 1000 лева - изплатено адвокатско възнаграждение (лист 68).
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0329-000138 от
26.08.2022 г. на Началник РУ към ОДМВР – Пловдив, РУ Раковски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пловдив да
заплати в полза на „МИГ 6“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата в размер на 1050 лв. /хиляда и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/