Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./….…………..2021 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
като разгледа
докладваното от съдия Дрингова
въззивно гражданско дело № 1608 по
описа за 2018 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247,
чл. 250 и чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 263575/25.03.2021 г. и
уточнителна молба с вх. № 263585/26.03.2021 г. от С.А.Л., С.А.В., М.И.М., Д.И.Л.,
Ц.Д.Д., К.Г.Т. и Г.Н.А., чрез адв. Д.П., в която е обективирано искане за
поправка на допуснати очевидни фактически грешки по реда на чл. 247 от ГПК,
допълване по реда на чл. 250 от ГПК и изменение в частта за разноските по реда
на чл. 248 от ГПК на Решение № 260022/24.02.2021 г. по в. гр. дело № 1608/2018 г. по описа на ВОС.
Насрещните страни - Т.А.Ф., А.Г.Ф., В.Г.Ф., чрез адв. С.С.,
изразяват становище за недопустимост, респ. неоснователност на молбата, в която
е обективирано искане за изменение в частта за разноските на постановеното по
делото решение.
Постъпила е и молба вх. № 264469/19.04.2021 г. от К.Г.Т.
и Г.Н.А., чрез адв. Д.П., в която е изразено становище за основателност на
молбата, в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на
постановеното по делото решение.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата
по чл. 247 от ГПК е подадена от надлежна
страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично
основателна по следните съображения:
Съобразно трайната съдебна практика, очевидна фактическа
грешка е всяко несъответствие между действителната воля на съда и тази, която е
изразена в диспозитива на постановения съдебен акт. На поправка подлежи само
очевидна фактическа грешка в постановения от съда диспозитив – актът, който се
ползва със сила на присъдено нещо.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото,
установи, че в диспозитива на постановеното Решение № 260022/24.02.2021 г. по в. гр. дело № 1608/2018 г. по описа на ВОС,
е изписал адресите на въззиваемите страни Д.П.Г., ЕГН ********** и Д.И.Л., ЕГН **********,
както следва: „гр. Разград, ул. „Бузлуджа“ № 19“ и „гр. София, ж.к. „Овча
купел“ бл. 506, вх. 5, ет. 5, ап. 77“, вместо „гр. Исперих, ул. „Бузлуджа“ № 19“ и „гр. София, ж.к. „Овча купел“
бл. 506, вх. В, ет. 5, ап. 77“.
Настоящият състав приема, че е допусната очевидна
фактическа грешка във въззивното решение, която следва да бъде отстранена по
реда на чл. 247 от ГПК, като не е необходимо провеждане на открито съдебно
заседание.
По отношение на посочената в т. 2.3 от молбата допусната
от съда грешка, съдът намира, че не се касае за очевидна фактическа грешка,
която да подлежи на поправка по реда на чл. 247 от ГПК, тъй като същата не е
повлияла на крайния извод на съда, както и не е довела до несъответствие между
мотивите и диспозитива на съдебното решение. В точка 2.3, молбата за поправка
на очевидни фактически грешки в Решение № 260022/24.02.2021 г.,
постановено по в. гр. дело № 1608/2018
г. по описа на ВОС, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Молбата
по чл. 250 от ГПК е подадена в срок и от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата
е основателна по следните съображения:
С молба № 4401/07.02.2020 г. от Т.А.Ф. и Г.Н.Ф., чрез адв. С.С., е
представено копие от удостоверение за наследници на В.С.Ж. от 05.02.2020 г. С
Определение № 544/11.02.2020 г. настоящият състав на ВОС е конституирал като
въззиваеми по делото Ц.Д.Д., ЕГН ********** *** и М.И.М., ЕГН ********** ***, в качеството на
правоприемници на В.С.Ж., починала на 23.08.2018 г.
С оглед изложеното,
настоящият състав приема, че са налице предпоставки за допълване на
постановеното Решение № 260022/24.02.2021 г., постановено по в. гр. дело №
1608/2018 г. по описа на ВОС, като в частта, в която се прекратява
производството по иска на Т.А.Ф., ЕГН ********** ***, А.Г.Ф. – Квятковска, ЕГН **********
и В.Г.Ф., ЕГН **********,*** срещу Д.И.Л., ЕГН ********** ***, С.А.В., ЕГН **********
***, С.А.Л., ЕГН ********** ***, П.И.Т., ЕГН ********** ***, Д.Г.Д., ЕГН **********
***, П.Д.П., ЕГН ********** ***, З.П.Д., ЕГН ********** ***, Д.П.Г., ЕГН **********
***, К.Г.Т., ЕГН ********** ***, П.Н.Г., ЕГН **********, Г.Н.Т., ЕГН **********,
последните двама с постоянен адрес *** 37, Г.Н.А., ЕГН ********** ***, В.Я.Т.,
ЕГН ********** *** и М.К.С., ЕГН ********** *** субективно кумулативно
съединени искове за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици въз основа на съдебна делба, извършена по гр.д.№ 24 от
1988 г. на ВРС, на реална част от 122 кв.м от недвижим имот с идентификатор
10135.2723.1129 /стар № 10135.2723.613/, целият с площ от 1 006 кв.м по
кадастралната карта, находящ се в град Варна - местност Траката», при граници
на реалната част, както следва: имоти с
идентификатори 10135.2723.4446, 10135.2723.1129 и 10135.2723.9541-път, заключена
между точки АБДС на скицата към заключението на тройната съдебно-техническа
експертиза на лист 447 от първоинстанционното дело, която е подписана от съда и
представлява неразделна част от решението, която реална част поради грешка в
кадастралната карта е отразена като част от имот с идентификатор №
10135.2723.1129 /стар № 10135.2723.613/, на основание член 54, алинея 2 от ЗКИР,
следва да бъдат допълнени имената на двете въззиваеми страни М.И.М., ЕГН ********** ***, Ц.Д.Д., ЕГН **********
***.
Молбата
по чл. 248 от ГПК е
подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е основателна по следните съображения:
Искането за присъждане на разноски пред ВОС е направено
своевременно от въззиваемите страни С.А.Л., С.А.В., М.И.М., Д.И.Л., Ц.Д.Д., К.Г.Т.
и Г.Н.А., чрез адв. Д.П. в последното заседание по делото, проведено на 24.11.2020
г. Съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК пред ВОС, претендираните разноски
за въззивната инстанция са в размер на 500,00 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита по в. гр. дело №
1608/2018 г., извършването на които се установява с Договор за правна защита и
съдействие № 357595/26.03.2020 г. (л. 190 от делото на ВОС) и разпечатка от
Еконт за изплатен наложен платеж в размер на 500,00 лв. на 26.03.2020 г.
Доколкото е доказано извършването на разноски в производството от въззиваемите
страни, същите следва да бъдат присъдени така както са направени.
Настоящият състав, приема за неоснователно направеното
възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, доколкото
претендираният размер не надвишава установения задължителен минимум съобразно
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Настоящият състав на ВОС съобрази и фактическата и правна сложност на спора,
броя на представляваните от адв. П. страни, обема на извършените процесуални
действия и продължителността на съдопроизводството.
С въззивното решение са присъдени разноски в общ размер
на 2086,78 лв., поради което следва да бъде присъдена в полза на въззиваемите
страни разликата между пълния размер на дължимите разноски и присъдените такива,
възлизаща на 500,00 лв.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
Р Е Ш И:
ДОПУСКА,
на основание чл. 247 от ГПК, поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 260022/24.02.2021 г., постановено по в. гр. дело
№ 1608/2018 г. по описа на ВОС, като адресът на въззиваемата страна Д.И.Л., ЕГН ********** ***, вместо изписания „гр. София, ж.к.
„Овча купел“ бл. 506, вх. 5, ет. 5, ап. 77“, а този на Д.П.Г., ЕГН ********** ***,
вместо изписания „гр. Разград, ул. „Бузлуджа“ № 19“.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №
263575/25.03.2021 г. и уточнителна молба с вх. № 263585/26.03.2021 г. от С.А.Л.,
С.А.В., М.И.М., Д.И.Л., Ц.Д.Д., К.Г.Т. и Г.Н.А., чрез адв. Д.П., в частта на т.
2.3, в която е обективирано искане по реда на чл. 247 от ГПК за поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 260022/24.02.2021 г. по в. гр. дело № 1608/2018 г. по описа на ВОС.
ДОПЪЛВА
Решение № 260022/24.02.2021 г., постановено по в. гр.
дело № 1608/2018 г. по описа на ВОС, на основание чл. 250 от ГПК, като:
В диспозитива на Решение №
260022/24.02.2021 г., постановено по в. гр. дело № 1608/2018 г. по описа на
ВОС, в частта, в която се прекратява производството по иска на Т.А.Ф., ЕГН **********
***, А.Г.Ф. – Квятковска, ЕГН ********** и В.Г.Ф., ЕГН **********,*** срещу Д.И.Л.,
ЕГН ********** ***, С.А.В., ЕГН ********** ***, С.А.Л., ЕГН ********** ***, П.И.Т.,
ЕГН ********** ***, Д.Г.Д., ЕГН ********** ***, П.Д.П., ЕГН ********** ***, З.П.Д.,
ЕГН ********** ***, Д.П.Г., ЕГН ********** ***, К.Г.Т., ЕГН ********** ***, П.Н.Г.,
ЕГН **********, Г.Н.Т., ЕГН **********, последните двама с постоянен адрес ***
37, Г.Н.А., ЕГН ********** ***, В.Я.Т., ЕГН ********** *** и М.К.С., ЕГН **********
*** субективно кумулативно съединени искове за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищците са собственици въз основа на съдебна делба, извършена
по гр.д.№ 24 от 1988 г. на ВРС, на реална част от 122 кв.м от недвижим имот с
идентификатор 10135.2723.1129 /стар № 10135.2723.613/, целият с площ от 1 006
кв.м по кадастралната карта, находящ се в град Варна - местност Траката», при
граници на реалната част, както следва:
имоти с идентификатори 10135.2723.4446, 10135.2723.1129 и 10135.2723.9541-път,
заключена между точки АБДС на скицата към заключението на тройната съдебно-техническа
експертиза на лист 447 от първоинстанционното дело, която е подписана от съда и
представлява неразделна част от решението, която реална част поради грешка в
кадастралната карта е отразена като част от имот с идентификатор № 10135.2723.1129
/стар № 10135.2723.613/, на основание член 54, алинея 2 от ЗКИР, следва да бъдат допълнени имената на двете въззиваеми
страни М.И.М., ЕГН ********** ***, Ц.Д.Д., ЕГН ********** ***.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 от ГПК Решение № 260022/24.02.2021
г., постановено по в. гр. дело № 1608/2018 г. по описа на ВОС, в частта му
относно разноските, като:
ОСЪЖДА Т.А.Ф., ЕГН ********** ***, А.Г.Ф. – Квятковска, ЕГН **********
и В.Г.Ф., ЕГН **********,***, да заплатят на адв. Д.П. от ВАК допълнително сума
в размер на 500,00 /петстотин/ лева, представляваща разликата между присъдените
с Решение № 260022/24.02.2021 г., постановено по в. гр. дело № 1608/2018 г. по
описа на ВОС разноски в общ размер на 2086,78 лв. до пълния размер от 2586,78 лв.
на дължимите такива за производството, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.