№ 175
гр. Благоевград, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20241200600261 по описа за 2024 година
С присъда № 500156/10.03.2022 год., постановена по н.ч.х.д. №
440/2016 год. на Районен съд – Разлог, подсъдимият К. А А. е признат за
виновен в това, че на 13.05.2016 година, около 9.30 часа, в град Б, чрез
нанасяне на удар с щека по главата, причинил на С. К. И. лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК, за което и на основание чл. 130, ал. 3 е освободен от наказание.
Подсъдимият А. освен това е осъден да заплати на тъжителя И. сумата
от 1000 лв. /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането – 13.05.2016 година, до окончателното им
изплащане, като претенцията му за разликата до 3 000 лв. е отхвърлена над
уважената част като неоснователна.
А. е осъден да заплати на И. и сторените по делото разноски в размер на
3112.00 лв., от които 12 лв. за образуване на делото, 200 лв. за вещо лице и
2900 лв. – адвокатски хонорар.
К. А. е осъден да заплати в полза на държавата 50 лв. държавна такса
1
върху уважения размер на гражданския иск и 5/пет/ лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Отделно от това и поради обединените производства между същите
страни, с присъдата си Районен съд – Разлог е признал подсъдимият С. К. И.
за виновен в това, че на 13.05.2016 година, в град Б, около 9.30 часа, на ул.
„Б", чрез нанасяне на удари с ръце и бастун, причинил на К. А А. лека телесна
повреда , изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК, за което и на основание чл. 130, ал. 3 от НК го е освободил от наказание.
Подсъдимият И. е осъден да заплати на А. сумата от 1000 /хиляда/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 13.05.2016 година, до
окончателното й изплащане, като гражданската претенция над уважения
размер /за разликата до 4000 лева/ е отхвърлена като неоснователна.
Подсъдимият И. е осъден освен това да заплати на А. сторените по
делото разноски в общ размер на 2668.00 лв., от които 2450 лева - адвокатски
хонорар, 200 лв. за вещо лице и 18.00 лв. за образуване на делото.
Освен това подсъдимият И. е осъден да заплати в полза на държавата
110.00 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и
възнаграждение за вещо лице, както и 5/пет/ лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Въззивна жалба срещу посочената присъда е депозирана в законния срок
от името на К. А., който я атакува в частта, с която е признат за виновен,
осъден да заплати частично неимуществени вреди от престъплението и
приложена реторсия спрямо С. И.. Несъгласие се изразява и с
отхвърлителната част на присъдата относно собствената му претенция за
обезвреда, както и с присъдените в негова тежест разноски по делото. Твърди
се, че в атакуваната й част присъдата е незаконосъобразна и необоснована,
несъобразена със събраните по делото доказателства, които установяват
виновното поведение на противната страна в случилия се конфликт между
тях.
Пред въззивната съдебна инстанция процесуалният представител на А.
пледира за прекратяване на наказателното производство в частта му, касаеща
обвинението срещу него за извършено престъпление поради изтекла
2
погасителна давност. В подкрепа на тезата се представя и писмена декларация
от К. А А., в която е посочил, „че се отказва от разглеждане на частното
наказателно производство поради изтекла абсолютна давност“. Адвокатът му
пледира за произнасяне от страна на съда относно гражданската му
претенция, която се явява доказана в претендирания размер. Иска се
присъждане и на направените пред БлОС разноски.
Въззивна жалба по реципрочни съображения е депозирана и от името на
С. И.. С нея се оспорва признаването му за виновен, осъждането му по
гражданския иск на насрещната страна и приложението на чл.130, ал.3 от НК
спрямо А.. Иска се отмяната й в атакуваната част и признаването му за
невиновен по повдигнатото от другата страна срещу него обвинение,
отхвърляне на гражданския му иск и налагането на наказание за извършеното
престъпление. Несъгласие се изразява и за присъдените в негова тежест
разноски.
Пред въззивната съдебна инстанция И. не се явява лично, не се
представлява и от адвокат, но преди с.з. депозира писмена молба, с която
заявява, че на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК във вр. с чл.81, ал.3 от НК
желае образуваното срещу него наказателно производство да бъде прекратено
поради изтичане на предвидената от закона давност.
Окръжният съд, след запознаване с материалите по делото и отчитайки
направените изявления от името на двете страни в процеса за прекратяване на
воденото срещу тях наказателно производство поради изтекла давност,
намира от фактическа и правна страна следното:
Всяка от страните по делото в лицето на К. А. и С. И. са предявили
тъжба срещу другата страна за причинена им телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК. И двамата твърдят, че от действията на противната страна
на 13.05.2016 година са им причинени съответните наранявания,
квалифицирани като лека телесна повреда. Посочената в двете тъжби и
приета от първостепенния съд в разпорежданията му правна квалификация и
за двете обвинения по чл.130, ал.1 от НК, предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до 2 /две/ години или „пробация“. Съобразно волята на
законодателя, изразена в чл.79, ал.1, т.2 от НК, наказателното преследване се
изключва, когато изтече предвидената от закона давност. Според чл.80, ал.3
от НК давността за преследване започва да тече от момента на довършване на
3
престъплението /за конкретния казус/, а разпоредбата на чл.80, ал.1, т.4 от НК
го определя в рамките на пет години. С действия на надлежните органи за
наказателно преследване на лицето давността се прекъсва /виж чл.81, ал.2 от
НК/ и започва да тече нова давност. Тази правна възможност е ограничена от
чл.81, ал.3 от НК, според която „Независимо от спирането или прекъсването
на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член“.
Изхождайки от определения давностен срок в чл.80, ал.1, т.4 от НК в размер
на пет години, т.нар. абсолютна давност за наказателното преследване на
лице, обвинено в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, е в
рамките на 7 /седем/ години и 6 /шест/ месеца. Съпоставяйки този срок с
датата на деянието, посочена и в двете тъжби, и в атакуваната присъда, може
да се заключи, че давността за преследване на подсъдимите А. и И. по
повдигнатите им обвинения изтича на 13.11.2023 год.
От друга страна, чл.24, ал.1, т.3 от НПК предвижда задължително
прекратяване на наказателното производство при изтекла давност, освен ако
подсъдимият/ите направи искане то да продължи /чл.24, ал.2/. В проведеното
открито съдебно заседание на 12.06.2024 год., пред въззивния съдебен състав
се представиха надлежно подписани изявления и от двете страни, адресирани
до съда, че желаят водените срещу тях от противната страна наказателни
производства да бъдат прекратени, ако са налице условията за това и не
желаят тяхното продължаване.
Отчитайки направените изявления от името на А. и И., както и
изтеклата абсолютна давност за наказателното им преследване в конкретния
случай, Окръжният съд намира, че на основание чл.334, т.4 от НПК
атакуваната присъда в наказателната й част следва да бъде отменена и
наказателното производство срещу подсъдимите К. А. и С. И. прекратено на
основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК във вр. с чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.4
от НК. Следва да се отбележи, че още преди датата на образуване на
въззивното производство, е изтекъл срок, надвишаващ максимално
допустимите в случая 7 /седем/ години и 6 /шест/ месеца за наказателно
преследване на лицата.
По отношение на предявените граждански искове за обезщетение на
причинените на пострадалите частни тъжители неимуществени вреди от
4
извършеното престъпление, съдилищата дължат отговор, независимо от
изтеклата в случая давност за наказателно преследване. В тази връзка и
отчитайки необходимостта от излагане на кратка фактическа обстановка на
база на събрания доказателствен материал, въззивната инстанция по
отношение на въпросите има ли извършен деликт по смисъла на ЗЗД,
извършен ли е виновно и противоправно, причинил ли е вреди и в какъв
размер, както и налице ли е причинна връзка между него и щетите, намира
следното:
Страните по делото К. А. и С. И. живеят в гр. Б и от известно време
преди инцидента имали силно влошени отношения поради спор за земеделски
имоти. Между двамата имало случаи и на физическа саморазправа, но без да
се стига до водене на наказателно производство. На инкриминираната дата
13.05.2016 год., около 09,30 часа сутринта, двамата се срещнали на ул. „Б“ в
гр. Б, по която И. водел стадото си на паша. Между тях отново избухнала
словесна разправия, след което А. с носената в ръката си щека ударил по
главата И.. Последният от своя страна успял да му вземе щеката и също го
ударил с нея по главата. Отделно от това, с носения от него нож, А. наранил
противника си в областта на горната устна. Боят между двамата преустановил
св. Я М, който ги разделил един от друг. И. веднага след това отишъл при св.
И М, който живеел наблизо и го помолил да се обади в полицията. Тръгнал
към местния полицейски участък, когато срещнал свидетелите К и Г, на които
разказал за случилото се. Те открили А., констатирайки, че и по двамата
подсъдими има следи от побой, след което им съставили протокол за
предупреждение, връчен и на двете страни в конфликта. Поотделно
участниците в инцидента се прегледали при лекар и им издали медицински
свидетелства за получените наранявания.
От изпълнените в хода на съдебното следствие СМЕ се установява, че
на пострадалия И. са причинени разкъсно – контузна рана на челото вляво с
кожен дефект – 4 см.; порезна раничка от 1 см. на горната устна на устата;
сътресение на главен мозък /без лицето да изпада в пълно безсъзнание/, а на
пострадалия А. са причинени контузия на главата с разкъсно – контузна рана
от 6 см. по окосмената част на главата, всяко от които наранявания са довели
до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и по
своите медико - биологични признаци представляват лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Относно механизма на получаване на
5
нараняванията вещото лице е изтъкнало, че се дължат на удари с или върху
твърди тъпи предмети, като отговарят да са получени по начина, посочен в
двете тъжбите и описан от свидетелите, а именно при удари с щека.
Порезната раничка от 1 см. на горната устна на устата на И. може да бъде
получена от острието на нож.
Тази фактическа обстановка се установява във връзка с гражданските
претенции на И. и А., по които съдът дължи произнасяне. При безспорно
установените увреждания на всеки от двамата участници в конфликта,
механизмите на тяхното причиняване, отговарящи на заявеното за начина, по
който се е развила взаимната размяна на удари, може да се заключи, кои са и
достоверните свидетелски показания. В тази връзка въззивната инстанция се
съгласява с краткия извод на РРС, че следва да се кредитира заявеното от
свидетелите Я М и полицейските служители К и Г. Първият от тях е възприел
случилото се и взаимното нанасяне на удари помежду им, след което се
намесил и ги разтървал. Полицейските служители, които са равно отдалечени
от двете страни, в показанията си са посочили, че и по двамата е имало следи
от побой и че според получената първоначална информация са се били
взаимно. Съпоставено с медицинските свидетелства и заключенията по СМЕ
може да се заключи, че по убедителен и достоверен начин се описва
създалата се житейска ситуация, поради което и обосновано са кредитирани.
Възприятията на св. М са малко след инцидента и не може да се кредитира
заявеното от него, че само по И. е имало следи от насилие. Действията на
последния, насочени към това да иска помощ от него като се обади в
полицията и близостта на домовете им, налагат един по-критичен подход,
който се оправдава и от противоречието между неговите показания и тези на
двамата полицаи. Затова и въззивната инстанция не ги кредитира в частта им,
в която отрича по А. да е имало каквито и да било следи от насилие.
Останалите свидетели не са преки очевидци на конфликта и установяват
преживените болки и страдания от участниците в него.
Във връзка с изложеното, БлОС намира за обосновани и
законосъобразни изводите на първата съдебна инстанция за противоправни
действия на всеки от двамата подсъдими, довели до причиняването на болки
и страдания за всеки от тях. Отчитайки съразмерността на действията им,
сходните наранявания и механизмите за тяхното причиняване, БлОС намира,
че определените на всеки от тях обезщетения за неимуществени вреди в
6
размер на по 1 000 /хиляда/ лева, в достатъчна степен и по справедлив начин
ги компенсират. В този смисъл е и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно
която основният критерий за определяне на обезщетенията за неимуществени
вреди е справедливостта. Основателни са и решенията на съда за отхвърляне
на гражданските претенции на И. и А. над уважения размер като
неоснователни. Законосъобразни са и изводите за осъждане на всеки от тях да
заплати по 50 лв. държавна такса върху уважените размери на гражданските
искове.
По отношение на претендираните от страните разноски в хода на
воденото наказателно производство проверяваната присъда следва да бъде
изменена. Разпоредбата на чл.190 от НПК предвижда, че при прекратяване на
наказателното производство, разноските се възлагат на частния тъжител. В
конкретният казус това означава, че всяка от страните следва да поеме в
тежест разноските, които е извършила, включително и пред въззивната
инстанция.
На база изложеното по-горе и на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК във
вр. с чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.4 от НК Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 500156/10.03.2022 год., постановена по н.ч.х.д. №
440/2016 год. на Районен съд – Разлог в частта, с която се е произнесъл по
повдигнатите срещу К. А А. и С. К. И. обвинения за престъпления по чл.130,
ал.1 от НК и прекратява наказателното производство в тази му част.
ОТМЕНЯ същата присъда и в частта, с която К. А А. и С. К. И. са
осъдени да заплатят на противната страна разноски от 3 112.00 лв., съответно
от 2 668.00 лева, като на основание чл.190 от НПК остават в тежест на
страните, както са направени.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението в частта, с която се прекратява воденото срещу А. и И.
наказателно производство, може да бъде обжалвано пред ВКС в 15-дневен
срок от уведомяване на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8