О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
Гр.София, 12.05.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-18 с-в, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година.
Председател:
Мирослава Кацарска
Като разгледа докладваното от съдията т.д. 288 по описа на Софийския градски
съд за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С искова молба, подадена на 15.02.2021г.
ищецът „А.а.“ ООД е предявил срещу Д. фонд „З.“ частичен иск за сумата от 26 000 лв. от общо дължими 2 933 699,44 лв.,
представляваща вземане по договор №26/04/2/0/00265 за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 4.1 / Инвестиции в земеделски стопанства/ от мярка
4 от програмата за развитие на селските райони, както и за обезщетение за
забава в размер на законната лихва, предявена частично за 1000 лв. от общо
дължими 156 731 лв. за период от 23.07.2020г. до 15.02.2021г.
Ответникът ДФ „З.“ оспорва
допустимостта на иска по съображения, подробно изложени в писмения отговор и
допълнителния отговор, като счита, че същият е недопустим и производството по
делото следва да бъде прекратено. Поддържа, че спорът е възникал след приемане
ан ЗУЕСЕСИФ и по искова молба, предявена след сроковете по параграф 10, т.3 от
ПЗР на горепосочения закон, поради което е от компетентността на
административен съд. Претендира и да му се присъдят разноски, за които е
представил списък с молба от 14.04.2021г., включващ сумата от 1608,00 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Ищецът в допълнителната
искова молба не е изложил доводи относно подсъдноста на спора, а само е
поискал, ако се прекрати, делото да се изплати по подсъдност на АССГ.
Съдът като обсъди доводите на
страните и за да се произнесе по допустимостта на иска, намира следното:
С приемането на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, в сила от 25.12.2015 г., се преодоляват
колебанията относно правното естество на възникналите правоотношения с източник
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и изявлението на органа
за финансова корекция, както и за реда за защита. С него се регулират заварени
от влизането му в сила производства в зависимост от защитата, която е
предприета от бенефициента по договора за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ. Предприетата от бенефициента защита по гражданскоправен ред
чрез предявяване до 25.12.2015 г. на
искова молба пред общия съд за изпълнение по договор за безвъзмездна финансова
помощ или за обезщетение за неизпълнение на договора следва да се довърши по
досегашния ред на основание § 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, т. е. исковото
производство следва да продължи пред гражданския съд, тъй като новият
съдопроизводствен ред е регламентиран в чл. 27, ал. 1 и чл. 5-7 ЗУСЕСИФ. С параграф §6, т.2, б. ”б” от ЗР на
ЗИД на АПК, обнародван в ДВ бр. 74 от 20.09.2016г., е създадена нова ал. 3 на §
10 от ПЗР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, съгласно която „Образуваните до влизането в сила на този
закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за
финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, се довършват по
досегашния ред, като е прието, че параграф 6, т.2, б. .”б” от ЗР на ЗИД на АПК
влиза в сила на 25.12.2015г. /§7 от ПЗР на ЗИД на АПК/. С приемането на Закона за управление на средствата от
европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) се въведе общата
правна рамка на национално ниво съгласно чл. 174 и 175 ДФЕС, в изпълнение на
задължението на РБългария по чл. 175 ДФЕС относно предоставените от Европейски
съюз публични средства. Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП)
по оперативна програма вече се дефинира като административен договор, подлежащ
на оспорване по реда на АПК, който институт намери кодифицирана уредба с
приемането на ЗИДАПК (ДВ бр. 74/20.09.2016 г. ) Към датата на влизането в сила
на ЗУСЕСИФ - 25.12.2015 г. е допустим
исковия гражданскоправен ред за защита и този ред следва да се прилага и след
тази дата, но само относно висящите
искови производства, щом исковата защита допустимо е
била потърсена по този начин до влизането на закона в сила. С цитираната
специална уредба в § 10 от ПЗР на Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове и действащите изменения в нея последователно
е отчетено, че до влизане в сила на закона са възниквали права и задължения
между бенефициенти и органи по предоставянето на финансова помощ по отделни
програми, подчинени на различна нормативна уредба, определяща различно правно
естество на правата и задълженията, съответно редът за защита. Отчетено е също
така, че задълженията при субсидиране по програми на ЕС се възприемаха в
теорията и съдебната практика като произтичащи от смесен фактически състав на
административноправни елементи и ДБФП, който договор е обуславящ за
подсъдността пред общите съдилища при спор относно неговото изпълнение,
доколкото по общо правило правните последици на сделки с административен
елемент са изцяло гражданскоправни. Ето защо исковете за плащане на суми по договор
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма
„Регионално развитие“, предявени преди
25.12.2015 г., са подведомствени на общите съдилища и следва да бъдат
разгледани. Цялата формирана практика на ВК по реда на чл. 290 ГПК практика, включително и
цитирана от ищеца и обективирана в решения №
60.03.08.2017 г., по т.д. № 3265/2015 г. на І т.о.; № 17/23.03.2017 г., по гр.
д. № 50176/2016 г. на ІІІ г.о.; № 66 от 21.03.2017 г., по гр. д. № 6014/2016 г.
на ІV г.о.; № 68 от 29.06.2017 г., по т.д. № 378/2016 г. на І т.о.; № 123 от
20.07.2017 г., по т.д. № 2547/2016 г. на І т.о. ; № 148 от 19.10.2017 г., по
т.д. № 221/2016 г. на ІІ т.о.и № 206 от 06.12.2017 г., по т.д. № 791/2017 г. на
І т.о., е че исковете за
изпълнение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства от Европейските структурни
и инвестиционни фондове, респ. за обезщетение за вреди от неизпълнение на такъв договор, по силата на § 10,
ал. 3, във вр. с, ал. 1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ са подведомствени на общите
граждански съдилища и постановените по тях съдебни актове по установения
гражданскоправен съдопроизводствен ред са допустими, когато исковата молба е предявена до 25.12.2015 г.
В случая, обаче, не се касае за иск, предявен в този времеви период, а за
искова молба, подадена на 15.02.2021г., като дори самият договор, от който е
възникнало правоотношението е сключен на 03.04.2017г., т.е. спорът е възникал
след 25.12.2015г. Съответните специални правила в
§ 10 от ПЗР на същия закон се отнасят само за заварените с влизането в сила на
същия висящи производства, но не и за заведените след влизане в сила на закона,
към които спада и настоящия иск / по идентичен казус е постановено определение № 520 от 26.09.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2008/2017 г., II т.
о. и др./. ЗУСЕСИФ има характер на процесуален закон в изпълнение на
задължението на Република България по чл. 175 от Договора за функциониране на
Европейския съюз. Действието на
процесуалноправните норми във времето се различава от действието на
материалноправните. Материалноправната норма урежда фактическия състав,
осъществил се по време на действието й, като породените правни последици се
запазват и при действието на новата, различна правна норма, освен ако в новия
закон е изрично уредено обратно действие на новата правна норма. Процесуалноправната
норма урежда фактическия състав, осъществил се по време на действието и, но
новата процесуалноправна норма отменя породените правни последици на
извършеното съдопроизводствено действие, като ги заменя с нови, освен ако в
новия закон е изрично уредено запазването на породените правни последици. За да
породи действие процесуалноправна норма на ЗУСЕСИФ /АПК, е необходимо
единствено същата да е влязла в сила. Предявената в случая претенция не попада
в приложното поле на § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, тъй като искът е предявен след горепосочената
дата. Съгласно § 7 от ЗР на ЗИДАПК (ДВ, бр.
74/20.09.2016 г.), § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ влиза в сила от 25.12.2015 г.,
т. е. в нейния времеви обхват са включени съдебните производства, които завари
ЗИДАПК с ДВ бр. 74/2016 г. В случая няма висящо гражданско производство към горепосочената дата. Процесният казус
касае производство, образувано на 15.02.2021 г., т.е. след влизането в сила на ЗУСЕСИФ. По аргумент
от противното от § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ производството по тази искова
молба следва да бъде разгледано по новия предвиден ред, а именно по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Договорът следва да се окачестви като административен по
смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ), обн. ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г. Предвид тълкувателния характер
на нормата, тя се прилага спрямо всички заварени материалноправни отношения.
Според специалното преходно правило на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ само
заварените съдебни производства, касаещи договорите за европейско финансиране,
приключват по стария ред. Настоящото производство обаче е образувано
след влизането в сила на ЗУСЕСИФ. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1,
т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс споровете относно
изпълнението на административни договори се разглеждат от административните
съдилища, включително и тези за обезщетение за вреди от забавено изпълнение на
задълженията по тях. Настоящият спор е
точно такъв. Противоречивата практика относно реда за разглеждането на спорове
по административни договори следва да се счита преодоляна с постановяването на
Тълкувателно решение № 8 от 12.11.2015 г. на ОСС на ВАС. В този смисъл по сходен спор за подсъдност се е произнесъл и смесен състав
на ВАС и ВКС, формирана с определение № 22 от 27.02.2018г. по адм. Дело №
3/2018г. и др.
По претенцията на ответника за разноски, съдът намира, че такива не се
следват към настоящия момент. Разноските се разпределят между страните с оглед
изхода на спора. В случая делото се изпраща по подсъдност на друг съд, който ще
разгледа спора, а не приключва с окончателен акт, за да се разпределя
отговорността за съдебни разноски. Друг би бил въпроса ако се прекратяване
поради недопустимост с акт, който е окончателен, но в случая не е така.
Разноските страната може и следва да потърси от АССГ при разрешаване на спора
по същество, но такива не се следват към момента и искането следва да се остави
без уважение.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по търговско дело № 288/2011г. на СГС, VІ-18 състав.
Изпраща делото по подсъдност на
АССГ.
ОСТАВЯ без уважение искането на
ответника за присъждане на разноски по молба от 14.04.2021г.
Определението, само в частта за
прекратяване, подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: