Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 17.12.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на втори декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретар Антония
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 13328 по описа за
2019г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 15.07.2019г., гр.д.89564/17г., СРС, 79 с-в
признава за установено по предявените установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД, че Т.Т.З. и Н.Т.К. дължат поотделно на „Т.С.” ЕАД суми от по 737,81
лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода от 25.08.2014г. до
30.04.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 25.08.2017г. до окончателното плащане и суми от по 43,21 лв. - обезщетение
за забава върху задължението за цена на доставена топлинна енергия за периода
от 26.09.2014г. до 10.08.2017г., отхвърля исковете за главниците за разликата до
пълните предявени размери от по 1 038,04 лв. и за периода от 01.05.2013г. до
24.08.2014г. и исковете за обезщетение за забава за разликата до пълните
предявени размери от по 185,82 лв. и за периода от 15.09.2014 г. до 25.09.2014
г., осъжда ответниците да заплатят поотделно на ищеца суми от по 36,81 лв. - разноски
за заповедно производство и суми от по 218,45 лв. - разноски за исково
производство, а ищеца да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2
ЗАдв. на адв. В.В.Т.сумата 108,55 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, на адв. К.И.Б.сумата 144,73 лв. - разноски за адвокатско
възнаграждение заповедното производството, на адв. С.А.К.сумата от 108,55 лв. -
разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство и на адв.Н.И.И.сумата
144,73 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Срещу решението в частта, с която са
уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответниците по тях Т.Т.З. и Н.Т.К..
Считат, че не се доказва да са собственици или титуляри на ограничено вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот. Извършеното от тях частично
признание и плащане на дълга не може да служи за доказване, че са собственици
или ползватели. Понеже не са потребители на топлинна енергия, не дължат нейната
стойност. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с
което да се отхвърлят исковете.
Подадена е частна жалба на адв. Н.И.,
чрез адв. М.Л., като пълномощници на Т.Т.З., както и на адв.С.К., чрез адв. Й.Й.,
като пълномощници на ответницата Н.Т.К. срещу определение от 15.07.2019г., с което
се оставят без уважение техните молби за допълване на определение от
19.02.2019г. в частта за разноските.
Въззиваемият – ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва
въззивната жалба и не взема становище по частната жалба.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба и частната жалби са подаден
в срок, от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество
са неоснователни.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо
и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Обстоятелството, че ответниците Т.Т.З. и Н.Т.К.
притежават качеството потребители на топлинна енергия не е изрично оспорено от
тях в отговорите на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, нито във
възраженията по чл.414, ал.1 ГПК. В отговорите и възраженията само се релевират
доводи срещу неправилно начислени суми за топлинна енергия, при това за част от
периода, за който е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Предвид заявеното
от ответниците признание за дължимост на част от вземанията и частичното им
погасяване чрез плащане, спрямо тях исковото производство е прекратено.
Действително, признанието на съществуването на дълга и признанието чрез плащане,
касаят дълга само до размера на признатото и не се разпростират върху останалия
процесен спорен и неплатен остатък. След като, обаче спорът в първа инстанция се
свежда единствено до размера на сумите, а не до материалноправната легитимация
на ответниците като потребители на топлинна енергия в качеството им на
собственици или вещни ползватели на топлоснабдения
имот по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, релевантният факт, че са потребители е
доказан като безспорен. Исковете са основателни до размерите, възприети в
обжалваното решение.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са
уважени исковете.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло
в сила.
Неоснователна е частната жалба срещу
определение от 15.07.2019г., с което се оставят без уважение молбите за допълване
на определение от 19.02.2019г. в частта за разноските.
С влязло в сила определение от 19.02.2019г., СРС
прекратява производството в частта относно предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Т.Т.З. и Н.Т.К. установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.153
ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумите от по 1
038,04 лв. до предявените размери от по 1 299,43 лв. - цена на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2013 г. – м.04.2015 г.; за разликата над сумите
от по 185,82 лв. до предявените размери от по 309,70 лв. - обезщетение за
забава; за сумите от по 19,74 лв. - цена на услуга дялово разпределение за
периода м.05.2013 г. – м.04.2015 г.; както и за сумите от по 5,05 лв. - обезщетение
за забава за периода от 15.09.2014 г. до 10.08.2017 г.
Исковото производство по чл.422 ГПК в тази част е било
неправилно образувано. В рамките на заповедното производство, настоящите
ответници подават възражения по чл.414, ал.1 ГПК срещу част от вземанията по заповедта
за изпълнение по чл.410 ГПК и признават друга част от вземанията, но не
уточняват техния вид. Вместо още в заповедното производство, едва в развилото
се исково производство по чл.422 ГПК, първоинстанционният съд указва на
ответниците да уточнят възраженията. След извършеното разграничаване по размер
на признатите главници и лихви, исковото производство е прекратено спрямо тях.
Причина за частично неправилно образуваното исково
производство са непрецизираните действия на ответниците и съда, а не на ищеца.
Същият подава исковата молба за всички вземания по издадената заповед в
изпълнение на дадените му указания от заповедния съд по реда на чл.415, ал.1 ГПК. Щом като ищецът не предизвиква необосновано образуване на исково
производство в посочената част към момента на подаване на исковата молба, според
общия смисъл на чл.78 ГПК, не следва да отговаря за съответните разноски по
чл.38, ал.2 ЗА за възнаграждение за безплатно представителство на пълномощниците
на ответниците.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Частната
жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда
претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, с която
претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.07.2019г., гр.д.89564/17г., СРС, 79 с-в в
частта, с която се признава за установено по предявените установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ и чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че Т.Т.З. и Н.Т.К. дължат поотделно на „Т.С.” ЕАД
суми от по 737,81 лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода от
25.08.2014г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК – 25.08.2017г. до окончателното плащане и суми от
по 43,21 лв. - обезщетение за забава върху задължението за цена на доставена
топлинна енергия за периода от 26.09.2014г. до 10.08.2017г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. Н.И.,
чрез адв. М.Л., като пълномощници на Т.Т.З., както и на адв.С.К., чрез адв. Й.Й.,
като пълномощници на ответницата Н.Т.К. срещу определение от 15.07.2019г., с
което се оставят без уважение техните молби за допълване на определение от
19.02.2019г. в частта за разноските.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.