Решение по дело №9/2020 на Районен съд - Балчик

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                       №                            23.03.2020год.                                  гр.Балчик   

                               

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД ,           НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и седми февруари     ,две хиляди и двадесета година

В публично заседание , в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ИГНАТОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         2.

 

Секретар:СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА

Прокурор:  БЕЗ ПРЕДСТАВИТЕЛ В С.З.

като разгледа, докладвано от районен съдия Даниела Игнатова

НАХ  дело  № 9 по описа за 2020  год. и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба на Д.К.И. с ЕГН********** ***,срещу Наказателно постановление №В-0047177/29.11.2019г. на Директора на Регионална  дирекция за областите Варна,Добрич,Шумен,Търговище,Разград и Силистра със седалище в гр.Варна към ГД”Контрол на пазара” при КЗП,с което е наложено наказание „Глоба” в размер на 2000,00/две хиляди /лева,на осн. чл.213,ал.1 от ЗТ ,за нарушение по чл.116,ал.1 от ЗТ.

Жалбоподателя ,редовно призовано за участие, се явява лично  в с.з. и пледира за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.Пледира в условията на алтернативност за  намаляне размера на наказанието.Посочва,че неправилно е подведен под отговорност като хотелиер.

Административно наказващият орган,редовно призован за участие не се представлява в с.з.В Писменото Становище,до съда е, че жалбата е неоснователна,като при съставяне на АУАН и НП не  са допуснати съществени проц.нарушения а НП като правилно и законосъобразно,да бъде потвърдено .Претендират се разноски.

Съдът като се запозна с писмените и гласни доказателства  установи следната фактическа обстановка:

 

На 30.08.2019г. от служители на КЗП-Варна,,в лицето на св.А. била извършена проверка  в с.К.в обект място за настаняване-стаи за гости  ,извършвано от физическото лице Д.К.И..

Проверката се извършвала по повод Жалба подадена в КЗП-Варна с вх.№В-03-1691/29.08.2019г. относно възникнал конфликт между потребител и собственика.Потребителя претендирал за възстановяване на предплатена сума от 270,00лева за престой.

На конкретната проверка,на която присъствал и жалбоподателя, св.А. установила,че на входа на обекта е поставена табела с надпис”свободни стаи”.Било установено,че обекта разполага с шест стаи за гости ,но няма и не се води регистър за настанените туристи,респ.такъв при поискване не бил представен.

По време на проверката жалбоподателя заявил,че в обекта има настанени общо 4 госта в две стаи.

Св.А. съставила КП№к-2663634/30.08.2019г.връчен лично на жалбоподателя .

На 04.09.2019г. жалбоподателя предоставил в КЗП-Варна-отговор на жалбата на потребителя и копие от тетрадка в която вписвал  настанените туристи.Представените документи били обективирани в КП №к-0119891 /04.09.2019г. към КП №2663634/30.08.2019Г.

На същата дата 04.09.2019г. св.А. съставила АУАН №к-0047177/04.09.2019г. на Жалбоподателя И.,в който посочила нарушение на чл.116,ал.1 от ЗТ,съставен в присъствието на жалбоподателя и връчен му лично.

При съставяне и връчване на АУАН не били направени възражения.Такива И. направил писмено,заведени с вх.№В-03-1691/09.09.2019г.

Въз основа на АУАН,било издадено и процесното НП.

НП е връчено  срещу разписка на И. на 09.12.2019г.

Жалбата срещу него е подадена на 16.12.2019г.,заведена  с вх.№В-03-1691/16.12.2019г.

Горната  фактическа обстановка се установява по  безспорен начин от събраните по делото гласни  доказателства-показанията на св.А. и писмени доказателства,приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка ,съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока на обжалване,от лице имащо право на жалба, пред компетентния съд –препратена по компетентност от РС-Варна,поради което е приета за разглеждане ,като процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Настоящото производство е от административно наказателен характер.Съществено при него е да се установи има ли извършено деяние,което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,това деяние извършено ли е от лицето,посочено в АУАН и  НП като нарушител.

При това производство,следва да се отбележи,че съставеният АУАН няма обвързваща за съда сила ,т.е. посоченото в него не се счита за доказано ,т.к.при това производство се прилагат правилата на НПК,съгласно които-чл.14 от НПК,обвиняемият,респ.нарушителя  или отговорното лице се счита за невиновен до доказване на противното ,като  тежестта  да докаже твърденията си лежи на наказващият орган,в случая на КЗП-има ли нарушение и извършено ли е то от наказаното лице.

На следващо място за да бъде НП правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на АУАН и издаване на НП.

В конкретния казус,съдът съобрази следното:

          Съгласно разпоредбата на чл.116,ал.1 от ЗТ действащ към датата 30.08.2019г.- Лицата, извършващи хотелиерство, водят регистър за настанените туристи със съдържание на данните, утвърдени от министъра на туризма и публикувани на интернет страницата на Министерството на туризма.

   Ал.2- Регистърът по ал. 1 се води:

     1. чрез централизирана информационна система, поддържана от министъра на туризма, достъпна чрез публично уеб-базирано или друго приложение за онлайн достъп;

     2. чрез избрана от лицето, извършващо хотелиерство, информационна

система, отговаряща на изискванията на Закона за електронното управление; 

     3. на хартиен носител по образец, утвърден от министъра на туризма и

публикуван на интернет страницата на Министерството на туризма.

     Ал.3-  За местата за настаняване от клас "А" и клас "Б" регистърът по ал. 1 се води съгласно ал. 2, т. 1 или 2.

В случая,обектът ,стопанисван от жалбоподателя-място за настаняване-стаи за гости ,находящи се в с.К.е от клас-„Б”.

На първо място не става ясно как и въз основа на какви доказателства наказващият орган е стигнал до извода, че жалбоподателя-ФЛ извършва туристическа дейност-хотелиерство в стопанисвания обект-места за настаняване—стаи за гости находящи се в с.К., а последното според съда е абсолютна предпоставка, за да се ангажира административно-наказателната отговорност на жалбоподателя по  чл. 213, ал. 1 от Закона за туризма.

Съгласно разпоредбата на  чл. 213, ал. 1 от Закона за туризма,действаща към датата 30.08.2019г. - Хотелиер, който не води регистър на настанените туристи по чл. 116, ал. 1, се наказва с глоба в размер 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 7000 лв.

За да съставлява едно деяние административно нарушение, то следва да осъществява всички признаци от обективна и субективна страна на конкретно предвидения в специалния закон състав на това нарушение.

Субект на административното нарушение може да бъде лице което извършва туристическа дейност "хотелиерство" и в този смисъл е бил длъжен да води регистър на настанените туристи по чл. 116, ал. 1 от Закона за туризма.

Тук е мястото да се посочи, че в разпоредбите на &1, т. 55 и т. 56 от Допълнителните разпоредби на Закона за туризма е определено точно и легално, че "Хотелиерство" е предоставяне на настаняване и други услуги съобразно вида и категорията на обекта, а "Хотелиер" е лице, което извършва хотелиерство във всички видове категоризирани по закон или с издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на места за настаняване, туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални.

В процесния случай, за да е субект на административното нарушение по чл. 116, ал. 1 от Закона за туризма жалбоподателя трябва да извършва туристическа дейност "хотелиерство" в категоризиран обект.

Безспорно е установено в това производство от събраните писмени доказателства и от разпитаните свидетели в лицето на контролния орган КЗП, че тези стаи не са категоризирани.

В този случай санкционираното лице не е имало и по закон задължение да води регистър по смисъла на чл. 116, ал. 1 от Закона за туризма.

Следователно съдът намира, че жалбоподателя И. не може да бъде субект на настоящата реализирана спрямо него административно-наказателна отговорност.

Следва да се има предвид, че основанието за ангажиране на административно-наказателна отговорност по  чл. 213, ал. 1 от Закона за туризма за нарушение на чл. 116, ал. 1 от същия закон възниква след като обектът е категоризиран или е открита процедура по издаване на временно удостоверение по категоризация.

Към датата на проверката-30.08.2019 г. стопанисвания обект-места за настаняване-стаи за гости, находящи се в с.К., не е бил категоризиран, нито е бил с открита процедура по категоризацията.

За да се извършва туристическата дейност "хотелиерство", стопанисвания обект трябва да е категоризиран или с издадени временни удостоверения за категоризация до приключване на процедурата.До тогава обаче субекта няма качеството на "хотелиер", респективно няма задължението да води регистър по смисъла на чл. 116 от Закона за туризма.

То ще е такова и ще предостави услугата "хотелиерство" едва след категоризация на обекта. До тогава жалбоподателя,като лице,което стопанисва/негова собственост процесният обект-място за настаняване,няма задължения да води регистър на гостите.

Следователно в случая е безспорно установено, че жалбоподателят не е извършил административното нарушение и че не може и да бъде субект на същата административна отговорност.

В случая, съдът намира, че административнонаказващия орган е нарушил разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН тъй като не е извършил задължителното изследване на спорните обстоятелства и отделянето им от безспорните такива с оглед правилното приложение на материалния закон.

Същите задължения са вменени на административнонаказващия орган, тъй като те са с оглед определяне на правилната квалификация на извършеното нарушение, като този орган е следвало да ги вземе предвид.

Като не е сторил това административнонаказващият орган е нарушил ЗАНН и правата си свързани с него, като по този начин е постановил един порочен административен акт, горепосоченото наказателно постановление.

Затова и същото постановление следва да бъде отменено изцяло.- в този смисъл е Решение № 1447 от 11.07.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1494/2019 г.

По отношение на направеното искане за присъждане на разноски за юр.к.възнаграждение на юр.к.Н.,съдът счита,че същото е неоснователно.Според състава на съда,такова би следвало да се дължи първо ако НП бе потвърдено и второ в с.з.наказващият орган се представляваше ,а в случая,това не е така.Не е достатъчно само да бъде написана една молба в която да се посочи ,че юр.к.Н. е в невъзможност да се яви на с.з.,да приложи  едно пълномощно и списък с разноските.За съда,така направено искането граничи със злоупотреба с право .Ето и защо ще го остави без уважение.

Други разноски не се претендират.

Предвид изложеното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН,съдът,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №В-0047177/29.11.2019г. на Директора на Регионална  дирекция за областите Варна,Добрич,Шумен,Търговище,Разград и Силистра със седалище в гр.Варна към ГД”Контрол на пазара” при КЗП,с което на Д.К.И. с ЕГН********** *** е наложено наказание „Глоба” в размер на 2000,00/две хиляди /лева,на осн. чл.213,ал.1 от Закона за Туризма ,за нарушение по чл.116,ал.1 от Закона за Туризма,като незаконосъобразно!

Решението подлежи на касационно обжалване или протестиране пред Административен Съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс, в 14-дневен срок от връчване на съобщението на страните.

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: