Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. София, 23.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в публичното заседание на пети април
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 9 055 по описа за 2018 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 50 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ във
връзка с чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата.
Ищецът – В.М.Й.
твърди, че на 05.05.2016г. около 08, 25 часа, в центъра на гр. София, слизайки
от трамвай №10 на ул. „Алабин”, спирка пл. Македония, се е подхлъзнала на
металната лайсна на стъпалото на трамвая и стъпвайки на пътната настилка се е
оказал разбит участък, като паднала в дупка на пътното платно по гръб и си
ударила много болезнено гърба и главата. След падането ищцата останала да лежи
на земята, не можела да мръдне, както ида стане. Посочва, че с нея през цялото
време била дъщеря й, с която пътували заедно и също й помогнала да се изправи.
При прегледа в УМБАЛСМ „Пирогов” се установило, че има счупване на трите кости
на глезена на десния крак. Веднага била приета в болницата и след около час
по-късно била оперирана по спешност. След тричасова операция с поставяне на
множество импланти, състоянието й било стабилизирано. Твърди, че е заплатила
имплантите, защото здравната каса не покривала стойността им. След тридневен
престой в болницата е изписана с гипсова „Г” образна шина, която стабилизира
крака й. Следващите 70 дни не и било разрешено да стъпва на крака си, като през
повечето време изпитвала силни болки, имала много трудности при предвижването
си и почти през цялото време имала нужда от придружител. За нея през цялото
това време се е грижела основно дъщеря й
– за хранене, обличане и лична хигиена. За всичко останало помагали съпругът й
и сина й, които буквално я придвижвали за превръзки, процедури и рехабилитация.
При изписването й й е указано сама да си слага 25 инжекции „фраксипарин” в
коремната област срещу образуване на тромби. Шест месеца след операцията била в
болнични, като през това време били назначени и изпълнени шест рехабилитации,
при провеждането на които също изпитвала много силни болки и трудности в
предвижването. През цялото това време приемала силни болкоуспокоителни, много
добавки и витамини, които купувала сама. На 31.01.2017г. отново била приета в
УМБАЛСМ „Пирогов” за втори път, където е извършена двучасова планова операция,
при която са премахнати всички поставени импланти. Последвали още две
рехабилитации и отпуск за временна нетрудоспособност от 67 дни. Посочва, че
кракът й продължава да оттича и боли при извършване на ежедневните й
задължения, както навън, така и в къщи. При ходене по неравности – тротоари,
павета и др. отново изпитва болка, която продължава и към настоящия момент, а
походката й е трайно изменена. Страхува се да стъпва на десния си крак и да го
натоварва. Оттокът, който се получил слез счупването не е изчезнал напълно и е
останал и до днес. Твърди, че освен причинените физически болки и страдания,
преживяла инцидента емоционално изключително тежко, изпитвайки огромен стрес.
Преживяното оказало влияние върху психическото й състояние и до днес. Не може да
спи спокойно и въпреки, че са минали месеци сънува кошмарното падане и изпитва
постоянен страх, когато отива на работа с превозни средства на градския
транспорт. Станал нервна и сприхава, чувства се като човек с недъг, не може да
се движи нормално, походката й се е изменила, все накуцва пазейки крака да не
го натоварва или да него удари някой или нещо, живее много тежко и трудно. Моли
да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъден ответникът да й
заплати:
- сумата 50
000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 05.05.2016г. до
окончателното изплащане на сумата,
- сумата
1 413 лв. – представляваща имуществени вреди, които са конкретизирани по
вид и размер в молба – уточнение от 19.09.2018г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на увреждането – 05.05.2016г. до окончателното изплащане
на сумата и направените разноски за
настоящото производство. На страница 82 от делото е представен списък съгласно
чл. 80 от ГПК относно претендираните разноски. В определения от съда срок
процесуалният представител на ищеца е депозирал писмено становище по делото.
Ответникът – Столична община в
законоустановения срок е депозирал писмен отговор на исковата молба. В него се оспорват предявените искове по основание и
размер. Направено е възражение за прекомерност на предявената претенция. Претендира
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В последното съдебно заседание процесуалният представител
на ответника е направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар.
Съдът,
като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На страници 8 – 17 са представени медицински документи от ищеца, които са
използвани от вещото лице по допуснатата по искане на тази страна съдебно –
медицинска експертиза.
На страници 18 – 24 от делото са представени касови бонове, фактури и фиш
за платена амбулаторна услуга във връзка с претенцията за претърпени
имуществени вреди от ищеца.
По искане на ищеца по делото е допусната съдебно- медицинска експертиза,
чието заключение не е оспорено от страните по делото и съдът кредитира като
изготвено обективно и компетентно. В заключението е посочено, че в резултат на
процесния инцидент е получила следните увреждания: счупване двуглезенно на
десния глезен – закрито, като болките и страданията причинени на ищцата
вследствие на полученото травматично увреждане са били най- интензивни
непосредствено след травмата пред първата оперативна интервенция в първите 15 –
20 дни, в началото на раздвижването и
след втората оперативна интервенция – отстраняване на остеосинтезния метал и
при началната рехабилитация. След първата операция ищцата е ползвала 6 месеца
отпуск за временна нетрудоспособност, а след втората операция – 67 дни или общо
247 дни възстановителен период. В заключението е отбелязано, че за в бъдеще при
натоварване, промени във времето пострадалата може да се оплаква от болки,
оток, дискомфорт в областта на дясна глезенна става. В съдебно заседание вещото
лице е посочило, че инцидентът е започнал с подхлъзване на метална лайсна в
превозното средство, но това не може да се каже, че е навредило на лицето, тъй
като е възможно ако е стъпила на добър терен след това изобщо да не настъпи
извиване на глезена и увреждането му.
Пред
настоящата съдебна инстанция по искане на ищеца са разпитани свидетелите С.Е.Л.и Е.Ж.Й.. Първият свидетел посочва, че е дъщеря на
ищцата и е била с нея по време на инцидента. Описва начина, по който е
настъпило увреждането. На 05.05.2016г. сутринта, заедно с майка й, са отивали
на работа и към 08.30 часа са били на спирката на площад Македония, на ул.
„Алабин” и е трябвало да слязат от трамвая. При слизането ищцата, която е
вървяла първа, се е подхлъзнала на лъскавата част на стъпалото на трамвая и
стъпвайки долу на пътното платно е попаднала в дупка, усуква й се крака и тя
пада с цялата си тежест върху него. Наблизо е имало момчета, които са помогнали
на свидетелката да вдигне майка си и да я премести на стълбичките на банка
„ДСК”, където я поставили да седне. Свидетелката по настояване на майка си след
това тръгнала на работа и я оставила на това място, като ищцата й казала, че ще
си почине малко и ще се опита след това да отиде на работа. След това е била
ищцата един час след операцията. Тя е била доста уплашена и със силни болки,
кракът й бил синкав, а пръстите на крака синьо – лилави, много подути. В
болницата е била една седмица и след това в къщи свидетелката й е помагала за
всички ежедневни нейни нужди, тъй като тя не е била свикнала да ползва
патерици. Описва, че и сега при натоварване и промени във времето кракът
оттича, подува се и има болки. След първата операция са правени 6
рехабилитации, всяка по 10 дни, а след втората операция – две –три пак всяка за
по 10 дни. След първата операция ищцата не е стъпвала два месеца на крака си и
след това по време на тези рехабилитации са я учили отново да стъпва на този
крак и да не се страхува. Свидетелят посочва, че в първите месеци майка й е
имала постоянни болки, поради което са й изписани болкоуспокояващи и лекарство
за разреждане на кръвта. Свидетелят твърди, че след инцидента ищцата е
променила своята походка.
Вторият разпитан свидетел е съпруг на ищцата. Същият посочва, че на
05.05.2016г. около 08.35 часа – 08.40 часа съпругата му се е обадила и го е
помолила за помощ. След около 20 – 30 минути той е пристигнал на площад
Македония, спирката на ул. „Алабин“ и я е открил на стъпалата пред банка „ДСК“,
като дейния й крак е бил видимо оттекъл. Ищцата му е описала инцидента и му е
споделила, че при падането си е ударила
и гърба и главата, и там след това е имала синини. Ищцата не е можела да
стъпва на десния си крак и поради това той я е откарал в Пирогов. След прегледа
в спешен травматологичен кабинет и снимка на крака се е установило, че ищцата
има счупване на трите кости непосредствено над глезена и е необходимо да се
направи спешна операция с поставяне на импланти. В 12.00 часа на същия ден е
започнала операцията, а той се е върнал на работа. Около 15.00 часа дъщеря му
се е обадила от Пирогов и му е казала, че е приключила операцията. Към 16.00
часа цялото семейство – съпруга и двете деца на ищцата са я посетили и тя е
споделила с тях, че много я боли и не може да стъпи на крака. След една седмица
е изписана, като през врече на целия престой там е била на болкоуспокояващи. При изписването също са й предписали
обезболяващи медикаменти, които ищцата е пила през цялото време. Свидетелят
посочва, че след като е била изписана ищцата е имала гипсова имобилизация за
около 70 дни. Първите два месеца изобщо не е стъпвала на крака, поради което е
трябвало винаги да има човек около нея, който да й помага за ежедневието. Свидетелят
описва, че чак след третата рехабилитация са успели да накарат ищцата да стъпи
на крака си, тъй като е имала много
силни болки. Описва, че въпреки
направените рехабилитации се е променила походката на ищцата – все едно че
накуцва и тя самата не смее да товари крака, а гледа на прехвърли на другия
крак тежестта. След втората операция
ищцата две седмици се е пазила и не е стъпвала на крака. В момента тя се
страхува да ходи по неравен терен, тъй като споделя, че изпитва болка. Свидетелят
описва, че зимата когато има сняг или лед ищцата има нужда винаги с нея да има
човек, тъй като не смее да тръгне сама. Свидетелят описва, че и сега когато
ходи повече пеш или стои права крака на ищцата оттича и тя взема обезболяващи.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи:
Относно предявените искове с правно основание чл. 50 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ във връзка с чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата
Съгласно направения от съда доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването на следните факти:
- мястото, на което е настъпило описаното в исковата молба,
- механизъм на настъпване на инцидента,
- причинени увреждания на ищеца в резултата на описаното в исковата молба,
- предприети действия във връзка с възстановяване на уврежданията, период
на възстановяване и дали е налице пълно възстановяване или има налице остатъчни
трайни последици и
- заплащане на описаните в молбата – уточнение суми и връзката им с
уврежданията, причинени на ищеца.
От събраните свидетелски показания по делото се установя мястото на
настъпване на инцидента – пътно платно в гр. София на ул. „Алабин“, пред
спирката на площад „Македония“ и механизма му. От дадените обяснения от вещото
лице се установява, че основна причина за настъпилото увреждане на ищцата е
обстоятелството, че при стъпване на пътното платно след подхлъзване в трамвая,
не е имало стабилна основа, което е довело до изкривяване на глезена и в
резултат на това на счупване двуглезенно на десния глезен.
В заключението на съдебно – медицинската експертиза са описани предприетите
действия за възстановяване на ищеца в резултат на настъпили я инцидент – две
операции, дълъг срок на временна нетрудоспособност – 247 дни и множество
рехабилитации. Също там е посочено и какви са остатъчните трайни последици от
увреждането – при натоварване и промени във времето може да има болки,
дискомфор и оток в областта на дясна глезенна става. Свидетелите описват и
друга последица – промяна в походката на ищцата, която обаче настоящия съдебен
състав приема, че относно това не е установено от събраните по делото
доказателства, че същото е в причинно – следствена връзка от настъпилия
инцидент.
От събраните свидетелски показания се установява и емоционалното отражение
върху ищцата на настъпилия инцидент. Първите два месеца след операцията и
първите две седмици след втората операция е имала необходимост от чужда помощ в
ежедневието си, това са и периодите, в които ищцата е изпитвала най – силна
болка, както и по време на рехабилитациите. Вторият свидетел посочва и страх от
предвижване пеша при сняг и лед, както и по неравни терени. От събраните по
делото доказателства не се установява посочените в исковата молба – нервност и
сприхавост на ищцата след инцидента, неспокоен сън и страх при предвижване към
работата, усещане като човек с недъг.
От представените фактури и касови бонове съдът приема, че се установява
извършването на следите разходи от ищцата във връзка с претърпяното уреждане от
процесния инцидент:
-заплащане на потребителска такса за престой в болницата след извършване на
първата операция – 34, 80 лв. /стр. 18 от делото/ и след извършване на втората
операция – 34, 80 лв. /стр. 23 от делото/,
-заплащане на плака за фибула комплект
с винтове кат №038 – 1 180 лв. /стр. 19 от делото/,
- заплащане на 15 лв. за извършване на
превръзка /стр. 20 от делото/,
- заплащане на сумата от 56, 67 лв. – сет за
ортопедична операция №3 /стр. 22 от делото/ или общо сумата от 1 321, 27
лв. Съдът счита, че от представените на страница 21 от делото касови бонове и
на страница 24 – фиш за платена амбулаторна услуга /който е без дата и описание
на предоставената услуга/ не се установява извършване на разходи от ищцата във
връзка с претърпяното увреждане, тъй като и в двете представени по делото
епикризи, които са издадени след двете операции направени на ищцата не е
вписано като препоръка приемане на медикаменти.
Съгласно чл. 3 от
Закона за по пътищата “Пътищата са републикански и местни”. Републикански
пътища са автомагистралите, скоростни пътища и пътищата от първи, втори и трети
клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват
държавната пътна мрежа. Местните пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8,
ал. 3 от ЗП общинските пътища са общинска публична собственост. Именно това е и
основанието на законодателят да възложи на общините задължение по тяхното
изграждане, ремонт и поддържане - чл. 31 от Закона за пътищата. Списъците на
републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от
Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и
благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. За републиканските
пътища в границите на урбанизираните територии изпълнителната агенция
"Пътища" и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност
дейностите по изграждането, поддържането и ремонта. Съдът като взе предвид
мястото на което е настъпило процесното ПТП и Решение № 945 от 1 декември 2004 г. за утвърждаване на списък на
републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които
се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за
определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища счита, че
произшествието е настъпило на общински път. Поради което именно
ответникът носи отговорност за вреди, които са настъпили в резултат на
състоянието на пътя.
С оглед на
изложеното, съдът счита, че са доказани посочените по-горе факти, поради което
следва да бъде ангажирана отговорността на ответника като собственик на вещта,
в резултат на състоянието на която е настъпил инцидента, и лице, на което е
възложено нейното поддържане.
При определяне
на размера на претърпените неимуществени вреди то ищцата съдът следва да
съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретният случай, съдът съобрази възрастта на
пострадалата към момента на произшествието – 51 г., характера на травмата
- счупване двуглезенно на десния глезен;
продължителността на лечението и възстановителния период от 247 дни, през който
ищцата е търпяла болки и страдания, остатъчни трайни последици – болки, оток и
дискомфорт на крака при натоварване и промяна на времето. Съобразено бе и
негативното отражение от реализирания деликт в психологически план, преживения
стрес, възникналия страх от движение сама по време на сняг и лед, както и върху
неравен терен. Всичко описано мотивират съдът да приеме, че сумата от 35 000
лв. представлява адекватно обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на тези вреди. Обезщетението в
този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, така и да възмезди доколкото е възможно неблагоприятните
последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.
Относно
предявеният иск за имуществени вреди съдът приема, че от представените по
делото доказателства се установява, че ищцата е извършила разходи в общ размер
на сумата от 1 321, 27 лв. за нейното възстановяване, поради което за тази
сума следва същият да се уважи, като се отхвърли за сумата над 1 321, 47
лв. до предявения размер от 1 413 лв.
Относно разноските по делото
Право на
разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се присъждат
съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
Ищцата
в настоящото производство е направила разноски в общ размер на 7 456,
52лв., от които 2 056, 52 лв. – заплатена държавна такса, 400 лв. –
депозит за допуснатата съдебно – медицинска експертиза и 5 000 лв. –
адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на ответника е направил
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът като взе предвид размера на предявените
искове и чл. 7, ал. 2, т.1 и т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения приема, че минималния адвокатски хонорар за
настоящото производство е 2 358, 91 лв. Съдът като взе предвид предмета на
делото и извършените от процесуалният представител на ищцата процесуални
действия счита, че направеното от ответника възражение е основателно и следва
да бъде намален адвокатския хонорар на сумата от 3 000 лв. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 3 854,
82 лв.
Ответникът
също е претендирал писъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сумата 70 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
С тези мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Столична община с адрес: гр. София, ул. „*******на
основание чл. 50 ЗЗД във връзка с чл. 8,
ал. 3 от ЗП да заплати на В.М.Й., ЕГН – ********** ***, кантора 416 – чрез
адвокат Х.Ч.:
- сумата 35 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
настъпил на 05.05.2016г. в 08.25 часа инцидент в гр. София, на площад Македония
на спирката на ул. „Алабин“ – при слизане от трамвай №10 стъпване в дупка на
пътното платно, при което последва падане и счупване двуглезенно на десния
глезен на крака, заедно със законната лихва от 05.05.2016г. до окончателното й
изплащане,
- сумата 1 321, 27 лв. –
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от описания в
предходния абзац инцидент, заедно със законната лихва върху сумата от
05.05.2016г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 3 854,
82 лв., като ОТХВЪРЛЯ първия иск за сумата над 35 000 лв. до
предявения размер от 50 000 лв. и втория иск за сумата над 1 321, 27
лв. до предявения размер от 1 413 лв.
ОСЪЖДА
В.М.Й., ЕГН – ********** ***, кантора 416 – чрез адвокат Х.Ч. *** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 70 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ: