Р E Ш Е Н И Е
№
12.11.2018 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на осми ноември
две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ
ДОСЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 1872
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 266, ал.1 ЗЗД, който
е кумулативно обективно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 92,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Теленор България”
ЕАД /с предишно наименование „Космо България Мобайл”
ЕАД/ твърди в
исковата си молба, че по ч.гр.д №6096/2017г.,
2-ри състав по описа на PC Стара
Загора, срещу ответницата
К.Б.М., била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение в размер на 358,33 лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги. Постъпило възраженне от длъжника по чл.414 ГПК, което обусловило интереса
на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск за сумата от 58,25лв., представляваща
цена на потребени и незаплатени
мобилни услуги. Установило се, че от общата претенция по ч.гр.д. №6096/2017г., 2-ри с-в по описа на PC Стара Загора за незаплатени
далекосъобщителни услуги, длъжникът дължал сума в размер на 58.25лв., като
частта до пълния размер на претенцията представлявала
начислена договорна неустойка в размер на 300,08лв.,
поради което за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на осъдителен
иск за дължимата неустойка в размер на 300,08лв.
Ищецът сочи, че между „Космо България Мобайл” ЕАД /по настоящем „Теленор
България” ЕАД/ и ответника К.Б.М., с абонатен номер при
Оператора №*********, бил сключен и валидно действал Договор за
мобилни услуги от дата 16.07.2013г., сключен за мобилен номер 0894/432282 по
програма Globul Max 10.99
лв. Във връзка със сключения договор абонатът
се възползвал от преференциални условия на Оператора и на дата 10.01.2014г. сключил
с Оператора договор за мобилни услуги с предпочетен
номер 0898/234977 по програма Clobul Universe 10.99 лв.
На 17.03.2014г. се възползвал от възможността да ползва повече от два номера към Оператора, поради
което сключил договор за мобилни услуги
с предпочетен номер 0899/838190 по програма Go
Web Start 5.90 лв. Посредством
подписан между страните на 17.03.2014г. Сертификат за пакетни услуги страните новирали
отношенията по повод
сключените договори, като при възползване от преференциална бонус-схема на
оператора абонатът обединил в обща пакетна услуга Globul
Combo+ номерата, както слсдва:
1.
титулярния мобилен номер
0894/432282 по програма Globul Мах 10.99лв.;
2.
мобилен номер 0898/234977
по програма Globul Universe 10.99 лв.;
3.
мобилен номер 0899/838190
но програма Go Web Start 5.90
лв.
Въз основа на посочените договори ответникът ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни/фиксирани услуги за клиентския номер на абоната №*********. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор ,,при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която
ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми”.
За
потребените от абоната-ответник услуги за мобилни номера 0894/432282, 0898/234977 и 0899/838190, за
периода от 15.07.2015 г. до 14.11.2015 г., ищецът издал:
-
фактура №**********/15.08.2015 г., за
отчетения период на потребление 15.07.2015 г.
- 14.08.2015 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 34,44 лева, платима в срок 30.08.2015 г.. Към фактурата
било приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера;
-
фактура № **********/15.09.2015 г. за
отчетния период на потребление 15.08.2015 г. до 14.09.2015 г., с начислена за
периода сума за плащане в размер на 34,79 лева, и 34,44 лева – незаплатен
баланс по предходна фактура №**********/15.08.2015
г., като общо дължимата сума възлизала на
стойност 69,23 лева, платима в срок 30.09.2015 г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера.
След
извършена корекция по дълга било останало незаплатено задължение на
абоната-ответник в размер на 58,25 лева. Поради
неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените
и фактурирани услуги на стойност 58,25
лева на основание чл. 75, вр. с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор, ищецът
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответницата за ползваните
абонаменти и издал на 15.11.2015 г. крайна фактура №********** с начислена обща
сума за плащане в размер на 358,33 лева. Начислената сума представлявала сбор
от незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на 58,25 лева за
задълженията по предходните фактурирани периоди, начислена неустойка в размер
на 358,33 лева за предсрочно
прекратяване абонамента за мобилни
номера 0894/432282, 0898/234977 и 0899/838190.
Неизпълнението
на ответника обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за
неизпълнение, съгласно изрична клауза в т. 11 от индивидуалните договори.
Изричната договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок,
за която и да било СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на потребителя,
последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на
този срок. В случай, че неизпълнението е
било по отношение на номер с програма за
пренос на данни, неустойката била с фиксиран размер от 200 лева. Като абонат на
обществена телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Космо България
Мобайл” ЕАД / понастоящем „Теленор България” ЕАД/, ответницата се била
съгласила и приела ОУ на Оператора за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от ОУ, ищецът имал право да получава
в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Според чл. 71: „Потребителят е длъжен да заплаща определените
от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи
условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й.” Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги
обусловило правото на ищеца /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на ответницата „При неспазване на което и да е
задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196,
в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него”. Съгласно сключения договор за мобилни
услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите
на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на
същите индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Искането на ищеца до
районния съд е да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника К.Б.М. съществуването на изискуемо вземане на ищеца „Теленор България”
ЕАД, в размер на 58,25лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*********, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Моли ответницата К.Б.М., да бъде осъдена да заплати на ищеца „Теленор
България” ЕАД,
сума в размер на 300,08лв., начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер №*********. Претендира за разноските
по делото.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК ответникът К.Б.М. не е подала отговор на исковата молба.
В съдебно заседание,
ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира
писмено становище, в което доразвива изложените в исковата молба доводи за
основателност на исковите претенции.
В съдебно заседание,
ответникът К.Б.М., редовно призована, не се явява и не взема становище по
исковете.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д.№ 6096/2017г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „Теленор България” ЕАД срещу К.Б.М. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата в размер на 358,33
лева – главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни
услуги по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
16.07.2013 г. и данъчна фактура № №**********
/15.11.2015 г.,
с 11.00 лева – лихва и за разноските по заповедното
производство – 205 лева. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му
адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал.
5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от
заповедния съд указания, заявителят е предявил установителен иск за
установяване на част от вземанията по заповедта, а именно за сумата от 58,25
лева за незаплатени далекосъобщителни услуги, като е предявил и осъдителен иск
за неустойка в размер на 300,08 лева.
Видно от представения по делото договор за мобилни услуги от дата
16.07.2013 г. същият е сключен между „Космо България Мобайл” ЕАД /понастоящем
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/ и ответника К.Б.М., за предоставяне на мобилни
телефонни услуги по програма Globul Мах за мобилен номер 0894/432282, за срок от 24 месеца.
Видно от представения по делото договор за мобилни услуги от дата 10.01.2014
г. същият е сключен между „Космо България Мобайл” ЕАД /понастоящем „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД/ и ответника К.Б.М., за предоставяне на мобилни телефонни услуги
по програма Globul Universe за мобилен номер 0898/234977, за срок от 24 месеца.
Видно от представения по делото договор за мобилни услуги от дата 17.03.2014 г.
същият е сключен между „Космо България Мобайл” ЕАД /понастоящем „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД/ и ответника К.Б.М., за предоставяне на мобилни телефонни услуги
по програма Go Web Start за мобилен номер 0899/838190.
На 17.03.2014 г. е бил подписан между страните Сертификат за пакетни
услуги Globul Combo+ с предмет горепосочените три мобилни номера на
абоната, със срок на действие 17.03.2016г. (също представен по делото, л. 16). Видно
от т.3.3 на този договор (наименуван
Сертификат за пакетни услуги) страните са се уговорили в случай на прекратяване на договор за някой
от горепосочените три мобилни номера по вина или инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма
месечни абонаменти за всеки номер, по отношение на който е налице неизпълнение,
дължими до края на срока по 3.1, а
именно до 17.03.2016г., а в случай на неизпълнение по отношение на мобилен
пренос на данни неустойка в размер на 200 лева.
По делото са представени следните данъчни
фактури, издадени от ищеца, с получател ответника:
данъчна фактура №**********/15.08.2015 г., за отчетен период 15.07.2015 г. - 14.08.2015 г., с начислена сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 34,44 лева, платима в срок
30.08.2015 г., с приложено извлечение от потреблението на ползваните
мобилни номера
0894/432282, 0898/234977 и 0899/838190; данъчна фактура №
**********/15.09.2015 г. за отчетен период на потребление 15.08.2015 г. до
14.09.2015 г., с начислена сума за плащане в размер на 34,79 лева и 34,44 лева
– незаплатен баланс от предходен период, или общо дължима сума от 69,23 лева,
платима в срок 30.09.2015 г., с приложено извлечение от потреблението на
ползваните мобилни номера 0894/432282,
0898/234977 и 0899/838190. С кредитно известие от 15.10.2015г. сумата от 69,23
лева е била коригирана на 58.25 лева.
По делото е представена и данъчна фактура №********** / 15.11.2015 г. с начислена обща сума за плащане в размер
на 358,33 лева, включваща 300,08 лева – „неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за услуги“ и 58,25 лева - „баланс от предходен период
с ДДС“, със срок за плащане 30.11.2015 г.
Представени са Общите
условия на ищцовото дружество.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Договорът
за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се
подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за
изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното
предоставяне на ответника.
По
делото не е спорно, а и от представените договори за мобилни услуги, се
установяват възникналите облигационни правоотношения между страните. Съдът
приема, че представените справки (извлечения) за потребление на процесните три
мобилни номера за процесните периоди от време и издадените въз основа на тях
данъчни фактури, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от
ответника, при условие, че не са оспорени от последния, доказват предоставените
му услуги и претендираните за тях цени. Ответникът не е представил доказателства
за заплащането на исковата претенция от 58,25
лева за ползваните от него мобилни услуги за мобилни номера 0894/432282,
0898/234977 и 0899/838190 за отчетен период 15.07.2015 г. -14.09.2015г.
(негова е доказателствената тежест), поради което съдът приема за установено
съществуването на вземането на ищеца в този размер.
Ищецът наред с неплатената главница, претендира в настоящото производство
и неустойка в размер на 300,08 лева по т.11 от договорите за мобилни услуги и т.
3.3 от Сертификата за пакетни услуги. Съгласно
чл. 27 от Общите условия на ищеца плащането на
посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение. Действително, както се установи по делото, ответникът не е
бил изправна страна по договора и в продължение на два месеца не е заплащал
дължимите суми за предоставените услуги. В този случай
съгласно чл. 75 във връзка с чл.19б, т.
в от Общите условия „Теленор България“ ЕАД има право да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя, като съгласно т.11 от сключените с ответника
договори за мобилни услуги и т.3.3 от
Сертификата за пакетни услуги страните са се уговорили в случай на прекратяване на договор за някой
от горепосочените три мобилни номера по вина или инициатива на потребителя, че последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма
месечни абонаменти за всеки номер, по отношение на който е налице неизпълнение,
дължими до края на срока по 3.1, а
именно до 17.03.2016г., а в случай на неизпълнение по отношение на мобилен
пренос на данни, неустойката е в размер на 200 лева.
По
настоящото дело не са представени никакви доказателства изявлението на ищеца за прекратяване на договорите да е
достигнало до ответника, поради което съдът приема, че не е осъществена
хипотезата на т.11 от сключените с
ответника договори за мобилни услуги и т.3.3 от
Сертификата за пакетни услуги, поради което искът за заплащане на
неустойки се явява неоснователен.
Въпреки извода за
недължимост на претендираните неустойки поради липса на доказателства за
прекратяване на договорите между страните, съдът намира за необходимо да отбележи, че счита
клаузите, с които е уговорена неустойката за неравноправни и оттам за нищожни на
основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от
ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер
на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава
значителна неравнопоставеност между страните по договора. В случая с оглед
начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от
представител на ищеца-търговец говори, че ответникът не е имал възможност да
изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка, така че не може
да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза между страните. Отделно
от това, неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края
на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се
приема за нарушение по чл. 68г,ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска
практика, като на съда му е служебно известно образуваното по иск на КЗП срещу
ищеца в настоящото производство гр. дело № 15539/2014 г. по описа на Софийски
градски съд за прогласяване на неравноправността, респ. нищожността на раздел 11
от типов договор за мобилни услуги, гласящ „в
случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и
да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на Потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната
програма/пакет месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този
срок”, както и постигната спогодба, че размерът на нестойката не може да
надхвърля трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, приложима за
заварени и бъдещи договори на оператора с потребителите. С още по – голяма сила
гореизложеното важи и за уговорената неустойка в твърд размер от 200 лева по
отношение на мобилен номер за пренос на данни.
Отделно от горното, съдът намира за нужно да
отбележи, че едва в допълнително становище по делото в деня на съдебното
заседание ищецът е заявил искане, при условията на евентуалност, за присъждане
на неустойка в размер на 3 месечни такси, позовавайки се на други договори,
определени от ищеца като „настоящи“. С такъв иск съдът не е бил сезиран с исковата молба и не дължи
произнасяне по него.
Предвид гореизложеното, съдът приема за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 58,25 лв. за
незаплатени далекосъобщителни услуги за мобилни номера 0894/432282, 0898/234977 и 0899/838190
за отчетен период 15.07.2015 г. -14.09.2015г. съгласно договори за мобилни услуги от 16.07.2013г, от
10.01.2014г., от 17.03.2014г. и Сертификат за пакетни услуги от 17.03.2014г., ведно
със законната лихва за забава, считано от 30.10.2017 г. до окончателното
плащане на сумата, за която сума е заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6096/ 2017 г. по описа на PC – Стара Загора, като искът за заплащане на сумата от 300,08
лева за неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски в исковото производство в размер на 41,46 лева, съразмерно с уважената
част от исковете. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
разноски по заповедното производство в размер на 33,33 лева, съразмерно с уважената
част от искове. Ответникът не е претендирал заплащане на разноски, поради което
такива не му се присъждат, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Б.М., ЕГН **********,***. Стефан Азманов 1, вх. А, ет.9, ап. 63, с настоящ адрес ***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6,
в
размер на 58,25 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги
за мобилни номера 0894/432282, 0898/234977 и 0899/838190 за отчетен период 15.07.2015 г. -14.09.2015г. съгласно договори
за мобилни услуги от 16.07.2013г, от 10.01.2014г., от 17.03.2014г. и Сертификат
за пакетни услуги от 17.03.2014г., ведно със законната лихва за забава,
считано от 30.10.2017 г. до окончателното плащане на сумата, за която сума е
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6096/
2017 г. по описа на PC – Стара Загора.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, град София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, против К.Б.М., ЕГН
**********,***. Стефан Азманов 1, вх. А, ет.9, ап. 63, с настоящ адрес ***, иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер
на 300,08 лева за договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.Б.М., ЕГН **********,***. Стефан Азманов 1, вх. А, ет.9, ап.
63, с настоящ адрес ***, да ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, сумата от 41,46 лева –
разноски по
настоящото дело и сумата от 33,33 лева - разноски по ч.гр.д. № 6096 / 2017 г. по описа на PC – Стара
Загора,
съразмерно
с уважената част от исковете.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка ***: ***.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: