№ 2003
гр. Варна, 27.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501074 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпили:
1/ въззивна жалба вх. № 302550 /22.11.2021г., подадена от “Ел.Стил“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Константин Доганов“ 19, представлявано от З. К. К., срещу решение № 262
681 / 26.10.2021г., постановено по гр.д. № 2285 / 2020г. на ВРС, 30 с-в,
поправено с решение No 260 199 / 29.03.2022г., В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен иска за разликата над 3002,58 лв. до предявените 10176,02 лв.
/десет хиляди сто седемдесет и шест лева и две стотинки/, представляваща
дължим остатък на цената по Договор за СМР от дата 10.09.2018г. и
извършени СМР - изграждане на външно кабелно електрозахранване от БКТП
№2057 до кабелен шкаф ШК-4А пред УПИ 1-494, кв.26 по плана на СО.
„Пчелина” в/до обекта ПИ 10135.3506.494 гр.Варна, ведно със законна лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
плащане, на осн. чл. 258, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. Жалбоподателите са
осъдени да заплатят и сторените съдебно-деловодни разноски, съобразно
уважената част от иска.
2/ въззивна жалба вх. № 302 988 /29.11.2021г., подадена от „Викат“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Митрополит Кирил“ 11, представлявано от В. Г. Ц., срещу решение № 262
681 / 26.10.2021г., постановено по гр.д. № 2285 / 2020г. на ВРС, 30 с-в,
поправено с решение No 260 199 / 29.03.2022г., В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
-в частта, в която жалбоподателят „Викат“ ЕООД е осъден да заплати на
„Ел.Стил“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, р-н Одесос, ул. „Константин Доганов“ №19, представлявано от
1
управител З. К. К., сумата от 3002,58 лв. (три хиляди и два лева и петдесет и
осем стотинки) с ДДС, представляваща дължим остатък на цената по Договор
за СМР от дата 10.09.2018г. и извършени СМР - изграждане на външно
кабелно електрозахранване от БКТП №2057 до кабелен шкаф ШК-4А пред
УПИ 1-494, кв.26 по плана на СО. „Пчелина” в/до обекта ПИ 10135.3506.494
гр.Варна, ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното плащане.
-в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя „Викат“
ЕООД насрещен иск да бъде осъден „Ел.Стил” ЕООД да изпълни
задълженията си по договор за СМР от 10.09.2018 г. за отстраняване на
некачествено извършените по трасето за външно кабелно електрозахранване
от БКТП № 2057 до кабелен шкаф ШК- 4А пред УПИ 1-494, кв. 26, по плана
на СО Пчелина, град Варна, изразяващи се в пропадане на повече от 50 метра
от цялото трасе, а в условията на евентуалност да бъде осъдено „Ел.Стил“
ЕООД да заплати на „Викат“ ЕООД сумата от 1000 лв. /хиляда лева/,
представляваща стойността за възстановяването на трасето, на осн. чл. 264,
ал.2, изр.второ от ЗЗД. С решението жалбоподателят е осъден да заплати и
разноски.
Във въззивната жалба вх. № 302 550 /22.11.2021г., подадена от
“Ел.Стил“ ЕООД се излага, че решението е незаконосъобразно, неправилно
и необосновано, както и че същото е постановено без да бъдат преценени от
решаващия състав всички факти и събраните по делото доказателства. В
настоящия случай възнаграждението по договора не било уговорено по
единични цени, а като обща стойност за изпълнение на целия строеж. Тъй
като за строежа има издадено разрешение за ползване, то следвало да се
приеме, че работата била изпълнена така, че е годна за обикновено
предназначение, съгласно изискванията на чл. 261, ал.1 от ГПК. По
отношение на заключението на съда във връзка с извозването на отпадъците
от строителния обект счита, че е налице извънсъдебно признание на
ответното дружество, обективирано в документ, изходящ от страната, който
не бил оспорен от последния. След като не се представяли доказателства от
страна на ответника, че същият е извозил за собствена сметка общо 26 куб.м.,
а и след като вещите лица нямало как да установят на място освен по
представените по делото документи точно колко са извозените боклуци, то и
на ищеца следва да се присъди сумата за извозването, която претендира.По
отношение на оспорването от страна на ответника количества по точки: 3 -
Рязане бетонна настилка армирана до 10 см. над 10 метра; 4 - Рязане Бетонна
настилка над 10 см. - изцяло; 5 - Разкъртване армиран бетон до 10 см. — над
10 иетра; 6 -Разкъртване на армиран бетон над 10 см. - изпяло; 7 -
Възстановяване на бетонен път-над 10 метра, счита, че съдът неправилно е
приел само сумата от 1049,20 лв., доколкото отново било налице
извънсъдебно признание на фактите, като ответникът се е съгласил и не е
оспорил нито пред ЕРП Север, нито в настоящото производство, че от
процесния обект са рязани реално общо 228 кв.метра бетонова настилка
2
армирана и разкъртени реално общо 54 кв.метра тротоар бетонен, след като е
подписал Допълнително споразумение №А2-В 16-4212-ДПРОК-1918-АДП-
0157/25.02.2019г. По отношение на останалите претенции на ищеца, сочи, че в
първо съдебно заседание, ответникът изрично е признал, че са извършени и
подлежат на заплащане. Отделно, по отношение на писменото доказателство
– разписка, с която ответникът се домогва да установи, че е заплатил сумата
от 5000 лв. като цена по договора сочи, че по делото липсват доказателства
плащането да е извършено по банков път, а страните са уговорили именно
плащане по банков път. Няма и доказателства и не се установява сумата да е
заплатена именно от името на ответника в полза на ищеца. Отделно
съобразно забраната на чл.163, т.З от ГПК свидетелските показания са
ограничени, ако задължението за плащане е уговорено с писмен акт, който е
на стойност по-голяма от 5000лв., какъвто е случаят. Съдът неправилно и
необосновано е приел, че сумата е предадена и е послужила като частично
плащане по процесния договор. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да му се присъдят разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна „Викат“ ЕООД, с който се оспорват доводите
изложени във въззивната жалба. Сочи, че жалбата е допустима, но
неоснователна. Признава, че между двете дружества е сключен процесният
договор, като договорената цена в размер на 19 593.85 лева е окончателна, т.е
не подлежи на допълнително договаряне и промени, което включва всички
разходи за материали, труд, транспорт, данъци и налози, както и ДДС, което
неоснователно допълнително се начислява. По отношение на претендирания
от ищеца размер сочи, че същият следва да отговаря на извършените
дейности и вложени материали, а „Ел.Стил“ ЕООД не били извършили нито
всички дейности, които твърдят, нито били вложили и посочените материали.
От своя страна, ответникът бил платил на два пъти –общо сумата от
15 000лв., за което ищецът не му бил издал фактури. Твърди, че „Викат“
ЕООД не бил подписвал протокол за приемане на работата по трасето/обекта,
защото не бил приел за извършени посочените в представения такъв
строителни дейности и вложени материали. Претенцията на „Ел.Стил“ ЕООД
не била доказана в производството нито с документи, нито според приетите
по делото експертизи. По отношение на извозването на отпадъците сочи, че
ищецът е следвало да докаже, че именно той бил извозил 24 куб.м. отпадъци
от обекта на СО Пчелина и след това да претендират плащане, а
обстоятелството, че на ответника е била изплатена сума за такъв род дейност
от енергодружеството не означавало, че ищецът е осъществил дейността. По
отношение на подписаните между Енергоразпределителното дружество в
Североизточна България и „Викат“ ЕООД документи сочи, че същите са
подписани с трето лице и във връзка с друг вид отношения и не засягали
„Ел.Стил“ ЕООД. Допълва, че Енергоразпределителното дружество било
платило на „Викат“ ЕООД сумата от 16029,29 лева с ДДС за кабелното
захранване на посочения по- горе строеж в СО Пчелина, като посочената сума
3
била по-малко от сбора на сумата, която „Викат“ ЕООД бил платил на „Ел.
Стил“ ООД и уважената част от иска на последното дружество в размер на
3002,58 лева. Така изчислено съгласно постановеното по делото решение на
ВРС, на „Ел.Стил“ ЕООД се следвала сумата от 18 002,58лева, от която сума
ответникът бил платил сума в размер на 15 000 лева. Разликата по цитираната
фактура платена от Енерго дружеството била в размер на около 2000 лева и
без да се вземело предвид, че „Викат“ ЕООД след приключване на СМР по
кабелното захранване от страна на „Ел.Стил“ ЕООД било извъшило поправки
по трасето за своя сметка. Така излизало, че „Ел.Стил“ ЕООД било свършило
работа за 18 002,58 лева, а Енерго-дружеството било заплатило на „Викат“
ЕООД 16 029, 29 лева, а ответникът бил извършил и поправка на трасето за
своя сметка поради некачествено изпълнение. В този смисъл и твърденията на
„Ел. Стил“ ЕООД във връзка с подписаните документи между „Викат“ ЕООД
и Енергоразпределителното дружество били неверни и едностранчиви. Моли
се по тези съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната част и присъждане на сторените разноски.
Във въззивната жалба вх. № 302 988 /29.11.2021г., подадена от
„Викат“ ЕООД, се излага, че в обжалваната част решението е неправилно,
немотивирано и явно несправедливо. Преповтаря изложеното вече в
депозирания от него отговор на подадената от „Ел.Стил“ ЕООД въззивна
жалба. В допълнение към него сочи, че като възложител по процесния
договор не е приел така извършената работа по същия и не е осчетоводил
фактури за нея. По делото били изготвени три експертизи, като
първоинстанционният съд в своето решение взел предвид само втората, която
била изготвена само и единствено по документи и изцяло била оспорена от
жалбоподателя. Втората експертиза била изготвена само на база представени
от управителя на ищеца документи, но не и след оглед на терена и
съобразяване с действителната обстановка на място. Експертизата следва да е
техническа, а счетоводна. Не било обсъдено от ВРС и официалното писмо от
„Адиан“ ЕООД, в което се сочи, че от този обект не били извозвани и
изхвърляни строителни отпадъци. От друга страна другите две експертизи са
обективни и следвало да се вземат предвид. Заведеният от жалбоподателя
насрещен иск бил отхвърлен изцяло, въпреки че по делото и по първата и по
третата експертиза се констатират дейности, които били извършени със
средства на „Викат“ ЕООД . Разпитвани са и свидетели, които потвърдили
тези факти, както и лошо изпълнената работа. Решението не ВРС в
обжалваните части следвало да се отмени и да се постанови друго, с което да
се отхвърли предявеният от ищеца иск, както и да се уважи насрещният
такъв. Моли и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „Ел.Стил“ ЕООД, с който се оспорват доводите изложени във въззивната
жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение в тази
обжалвана част е правилно и законосъобразно. Преповтаря доводите от
своята въззивна жалба. Сочи, че ответникът е приел работата с конклудентни
4
действия, тъй като е започнал да ползва построеното по предназначение без
да се бил противопоставил на недостатъци до момента, в който бил получил
исковата молба. Моли съда да потвърди решението в обжалваните части,
както и за присъждане на разноски.
Въззивните жалби са подадени в сроковете по чл.259, ал.1 и чл. 263 ал.2
от ГПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, процесуално допустими са и отговарят на останалите
съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
Жалбоподателите не се позовават на процесуални нарушения във
връзка с доклада по делото, спорът не е от естество, при което служебното
начало да има превес над диспозитивното и състезателното начало, не е
налице хипотеза, в която да се налага обезпечаване на правилното
приложение на материална норма.
Не са направени доказателствени искания от страните.
Предвид допустимостта и редовността на въззивните жалби и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане
1/ въззивна жалба вх. № 302550 /22.11.2021г., подадена от “Ел.Стил“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Константин Доганов“ 19, представлявано от З. К. К., срещу решение № 262
681 / 26.10.2021г., постановено по гр.д. № 2285 / 2020г. на ВРС, 30 с-в,
поправено с решение No 260 199 / 29.03.2022г., В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен иска за разликата над 3002,58 лв. до предявените 10176,02 лв.
/десет хиляди сто седемдесет и шест лева и две стотинки/, представляваща
дължим остатък на цената по Договор за СМР от дата 10.09.2018г. и
извършени СМР - изграждане на външно кабелно електрозахранване от БКТП
№2057 до кабелен шкаф ШК-4А пред УПИ 1-494, кв.26 по плана на СО.
„Пчелина” в/до обекта ПИ 10135.3506.494 гр.Варна, ведно със законна лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
плащане, на осн. чл. 258, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
2/ въззивна жалба вх. № 302 988 /29.11.2021г., подадена от „Викат“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Митрополит Кирил“ 11, представлявано от В. Г. Ц., срещу решение № 262
681 / 26.10.2021г., постановено по гр.д. № 2285 / 2020г. на ВРС, 30 с-в,
поправено с решение No 260 199 / 29.03.2022г., В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
-в частта, в която жалбоподателят „Викат“ ЕООД е осъден да заплати на
„Ел.Стил“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, р-н Одесос, ул. „Константин Доганов“ №19, представлявано от
5
управител З. К. К., сумата от 3002,58 лв. (три хиляди и два лева и петдесет и
осем стотинки) с ДДС, представляваща дължим остатък на цената по Договор
за СМР от дата 10.09.2018г. и извършени СМР - изграждане на външно
кабелно електрозахранване от БКТП №2057 до кабелен шкаф ШК-4А пред
УПИ 1-494, кв.26 по плана на СО. „Пчелина” в/до обекта ПИ 10135.3506.494
гр.Варна, ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното плащане.
-в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя „Викат“
ЕООД насрещен иск да бъде осъден „Ел.Стил” ЕООД да изпълни
задълженията си по договор за СМР от 10.09.2018 г. за отстраняване на
некачествено извършените по трасето за външно кабелно електрозахранване
от БКТП № 2057 до кабелен шкаф ШК- 4А пред УПИ 1-494, кв. 26, по плана
на СО Пчелина, град Варна, изразяващи се в пропадане на повече от 50 метра
от цялото трасе, а в условията на евентуалност да бъде осъдено „Ел.Стил“
ЕООД да заплати на „Викат“ ЕООД сумата от 1000 лв. /хиляда лева/,
представляваща стойността за възстановяването на трасето, на осн. чл. 264,
ал.2, изр.второ от ЗЗД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
22.06.2022г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
УКАЗВА ИЗРИЧНО НА СТРАНИТЕ, че предвид характера на
спора и изложените от всяка от страните защитни позиции, спорът е
подходяшо да бъде уреден чрез процедура по медиация, като в срока до
датата на насроченото открито съдебно заседание страните могат и
следва да предприемат надлежни действия и да представят
доказателства за иницииране на процедура по медиация.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА
ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
6
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ
към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4
/сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към
координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33
62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в
случай на постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7