Решение по дело №3437/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 854
Дата: 6 юни 2023 г.
Съдия: Сияна Генадиева
Дело: 20223110203437
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 854
гр. В., 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110203437 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. М. Г. срещу Наказателно постановление №
ЗЖ 13/29.07.2022г., издадено от директора на Областна дирекция по
безопасност на храните - гр. В. (ОДБХ - гр. В.), с което на основание чл. 469
от ЗВД на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба" в
размер на 200.00 (двеста) лева.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за нарушение на
материалния закон поради несъставомерност на деянието, както и за
допуснати съществени процесуални нарушения.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна, редовно
призована, се явява лично и се представлява от процесуален представител.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Областна
дирекция по безопасност на храните - гр. В., чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт, който изразява становище за законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление и моли за неговото
потвърждаване, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна се установява следното:
Д-р В. М. Г. с уникален регистрационен номер (УРН) ТрУ 9337 /2014, била
назначена по длъжностна характеристика като управител на ветеринарно
1
лечебно заведение /ВЛЗ/ с per. № 03-92-037, ОПБК-К. с адрес: община В., с.
К., ул. "Ц.С." № 71. При извършена проверка в обекта на 18.05.2022г. били
констатирани следните нарушения на ветеринарносанитарните изисквания:
1. Голямо количество ветеринарномедицински продукти /ВМП/ с изтекъл
срок на годност, които са описани и бракувани през изминалите няколко
години, като не са били предадени съгласно ЗУО на уторизираната фирма по
договор;
2. Наркотичните ВМП с изтекъл срок на годност, не са предадени
съгласно чл.97 от ЗКНВП на доставчика ТЕ/;
3. В шкафа за ВМП са установени наркотични ВПМ с изтекъл срок на
годност;
4. В амбулаторния дневник не се отразявало ежедневно провеждането на
назначеното лечение.
На основание чл.131, ал.2, т.1 от Закона за ветеринарномедиицинската
дейност били дадени следните указания на въззивницата като управител на
ВЛЗ с peг. № 03-92-037, ОПБК-К.:
1. ВМП с изтекъл срок на годност, да се предадат съгласно ЗУО на
оторизираната фирма по договор;
2. Наркотичните ВМП с изтекъл срок на годност, да се предадат съгласно
чл.97 от ЗКНВП на доставчика/ТЕ/;
3. ВМП с изтекъл срок на годност да се отделят и съхраняват на
обозначеното за целта място;
4. В амбулаторния дневник да се отразява ежедневно провеждането на
назначеното лечение по дати.
Изпълнението на настоящото предписание било възложено на възз. д-р В.
Г., на длъжност управител на ВЛЗ с рег.№03-92-037 при ОПБК с. К. в срок до
26.06.2022 г.
При връчване на предписанието въз.Г. отказала да го подпише, като това
обстоятелство било констатирано с подпис на свидетел.
Издаденото Предписание №15 от 18.05. 2022 г. било със срок на
изпълнение 26.06.2022 г. съдържащо следните задължителни за изпълнение
точки: Ветеринарномедицински продукти (ВМП) с изтекъл срок на годност,
2
да се предадат съгласно Закон за управление на отпадъците на оторизирана
фирма по договор; Наркотичните ветеринарномедицински продукти (ВМП) с
изтекъл срок на годност, да се предадат съгласно чл. 97 от ЗКНВП на
доставчика.
При извършена нова проверка в на ветеринарно лечебно заведение /ВЛЗ/ с
peг. № 03-92-037, ОПБК-К. на 01.07.2022 г. на ветеринарномедицинска
амбулатория, с удостоверение за регистрация №37/05.03.2009 г. в ОДБХ-В. в
присъствието на въз. Г. било установено, че не са изпълнени две от точките в
Предписание №15 от 18.05. 2022 г. със срок на изпълнение 26.06.2022 г., а
имено: Ветеринарномедицински продукти (ВМП) с изтекъл срок на годност,
да се предадат съгласно Закон за управление на отпадъците на оторизирана
фирма по договор; Наркотичните ветеринарномедицински продукти (ВМП) с
изтекъл срок на годност, да се предадат съгласно чл. 97 от ЗКНВП на
доставчика.
АНО приел, че д-р В. М. Г., в качеството си на управител на ВЛЗ с peг. №
03-92-037, ОПБК-К. по длъжностна характеристика, не е изпълнила
посочените в Предписание №15 от 18.05. 2022 г. АНО определил, че
нарушението е извършено на 28. 06.2022 г.
Поради това бил съставен АУАН и връчен на въззивницата, която
написала възражение, че не е съгласена с изложените обстоятелства.
В срока по 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение срещу
съставения АУАН. Същото било разгледано от АНО, но не било прието.
На 29.07.2022 г. директорът на ОДБХ - гр. В. издал обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетел д-р Д., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят от
приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са
логични, и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното Жалбата е подадена в срока за обжалване, от
процесуално легитимирана страна, поради което същата се явява процесуално
допустима.
3
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43
ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл.
57 ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. В., на
основание разпоредбата на чл. 472, ал. 2 от Закона за
ветиринарномедицинската дейност, съобразно която директорите на ОБДХ
осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на
чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. При извършената проверка настоящията съдебен състав
не намери в административнонаказателното производство да са били
ограничени процесуалните права на въззивницата и същата е имала
възможността да упражни правото си на защита в пълен обем.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка,
като са събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение. По АНП
са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено
административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за
установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание
на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му.
Посочена е и правилната правна квалификация.
Съдът напълно кредитира показанията на свид. Д., която сочи, че при
проверката на место в приюта е констатирала множество медикаменти извън
срок на годност, поради което е съставила предписанието.
Свидетелката сочи, че е констатирала множество такива лекарства, но е
4
описала само тези получени по време на работата на въззивницата.
Изследвала е задължението медикаментите приети по време на нейната
работа и получени и заприходени във входящия дневник лично от нея.
Доколкото въззивницата е била назначена като ветеринален лекар на
амбулаторията, то тя е имала задължение по закон спрямо всички
медикаменти, който се намират там, друго лице няма права да се разпорежда
с тях. Свидетелката сочи, че е насочила предписанието към въззивницата, тъй
като по закон именно ветеринарния лекар на амбулаторията е този, който е
отговорен за ВМП.
В чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗВД е регламентирано задължение на контролните
органи, когато при извършване на проверки в обектите по чл. 129, ал. 1
установят нарушения, в зависимост от вида и тежестта им, да дават указания,
в които определят срокове за отстраняване на нарушенията. Съгласно т. 1 на
ал. 2 мерките по т. 1 се прилагат с предписание.
Съгласно чл.318 ал.1 т.2 от ЗВМД собственикът на ВМП или
упълномощено от него лице го бракува и унищожава по реда на Закона за
управление на отпадъците, когато продуктът е с изтекъл срок на годност.
Законът е предвидил задължение за бракуване и унищожение на ветеринарно
медицински продукт и поради констатирането на това нарушение на закона е
издадено процесното предписание за предаване на описаните ВМП.
Правилно именно на въззивницата е издадено предписанието и тя е
натоварена с изпълнението му, тъй като по длъжностна характеристика
/подписана от нея/ в преките и задължения е посочено, че съхранява и води
отчетност за храна, упойки, медикаменти, инструменти използвани в
дейността на приюта за безстопанствени кучета. В длъжностната и
характеристика е посочено, че тя изпълнява управление на ветеринарната
амбулатория към приюта, по смисъла на 30 ал.2 т.2 от закона. Това и
задължение е въведено и от закона. Още повече, че в настоящият случай и е
било издадено предписание от надлежен орган да изпълни това си
задължение, като и е било определен подходящ срок за изпълнението му.
В хода на делото не се установиха, каквито и да било данни да е
започнало изпълнение на предписанието и това да е било затруднено от
Община В., която се явява и работодател на въззивницата и собственик на
приюта. От страна на въззивницата не са били предприети никакви действия
5
по изпълнение на предписанието, като дори не е била уведомена и Община В.
за необходимостта от извършване на указаните действия в предписанието
касаещо унищожаване на закупени с пари от общинския бюджет
медикаменти.
В НП са посочени Предписания № 1 и 2, като са посочени в какво се
изразяват. Освен това са връчени лично на въззивницата, макар и да е
отказала да ги подпише, като това обстоятелство е удостоверено с подпис на
свидетел. Тя е била запозната с установеното нарушение и със срока за
неговото отстраняване. В случая, предмет на нарушение е неизпълнение на
предписание, като безспорно при проверката на процесния обект на
05.07.2022 г. е установено неизпълнение на две от дадените предписания, но е
наложено едно адм. наказание, състава не намира това обстоятелство за
съществено процесуално нарушение с оглед, че жалбоподателя е
санкциониран за едно такова.
Съдът намира за неоснователни твърденията на процесуалния
представител на жалбоподателя, че не са посочени обстоятелствата и
доказателствата, при които е било извършено нарушението. Всички
необходими и достатъчни за доказване на вината на нарушителя,
доказателства са били изготвени в процеса на извършване на проверката от
актосъставителя и приложени от административнонаказващия орган по
преписката. Съдържанието на предписанието и срока му за изпълнение, не е
необходимо да се посочват нито в акта за установяване на административно
нарушение, нито в наказателно постановление но в случая те са подробно
изписани. Задължителното предписание е дадено на въззивницата и именно
тя е следвало да го изпълни. От една страна жалбоподателят не е възразил
/обжалвал/ по съответния процесуален ред съдържанието на предписанието
и/или датата на неговото изпълнение. От друга страна, съдържанието на
въпросното предписание е било известено по установения от закона ред,
много преди да бъде съставен акта за установяване на административно
нарушение. Законосъобразността на дадено предписание не може да бъде
предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство, тъй като
самите предписания, като индивидуален административен акт, подлежат на
самостоятелно обжалване по реда на АПК. Въпрос на свободен избор на
жалбоподателя е дали същият ще оспори тези задължителни предписания в
качеството им на индивидуални административни актове или не. Предмет на
6
проверката в административно-наказателното производство, каквото по своя
характер представлява оспорването на наказателното постановление, е
единствено тяхното неизпълнение. Още повече предписанията, дадени в
първата проверка и обективирани в Предписание № 15 от 18.05.2022 г. не са
били оспорени по надлежния предвиден в разпоредбата на чл. 81, ал. 1 и чл.
84 от АПК ред пред Изпълнителния директор на Българска агенция по
безопасност на храните, съответно по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК – пред
Административен съд – В.. Ноторно известно на всички граждани на
Република България е, че е било необходимо предписанието да бъде
изпълнено, тъй като то е издадено от компетентен орган, в кръга на
правомощията му, не е било оспорено по надлежния ред и е породило
задължения по отношение на адресата да извърши определени действия.
Горното е породено от властническите функции, които законодателя е
възложил на контролните органи и учудващо е колебанието на жалбоподателя
дали да изпълни предписанието или не.В тази посока съда следва да посочи,
че дори няма индиция за започване на изпълнение на предписанията. Не е
уведомена Община В. за тях, не е поискано съдействие за изпълнение на
предписанията или каквото и да е друго действие по изпълнението им.
Липсват доказателства, а и възражение, че въззивницата е сторила някакво
действие по изпълнение на предписанието дори и да не е успяла да го
изпълни в цялост. Поради това и съдът намира, че не следва да направи
положителна преценка за маловажност на случая съгласно указанията, дадени
в Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г.,
ОСНК.
В НП, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 469, ал. 1 от "Закона
за ветеринарномедицинската дейност"/ чл. 469. Който не изпълни
предписание на ветеринарномедицински контролен орган, издадено в кръга
на правомощията му по този закон или наложена мярка по чл. 138 от
Регламент (EС) 2017/625, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.. Определената
глоба е в минимален размер и съда не може да я ревизира.
Така мотивиран съдът приема, че обжалваното НП, като законосъобразно
следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
7
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна
сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
80.00 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № ЗЖ 13/29.07.2022г., издадено от директор на
Областна дирекция по безопасност на храните - гр. В. (ОДБХ - гр. В.), с което
на основание чл. 469 от ЗВД на В. М. Г. ЕГН ********** е наложено
административно наказание „ГЛОБА" в размер на 200.00 (двеста) лева.
ОСЪЖДА В. М. Г., ЕГН **********, да заплати на ОБДХ-гр.В., сумата
от 80.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - В. в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8