Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1875
гр. В., 22.04.2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XХ състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет
и трети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №14251 по описа за 2014 година на Варненския районен съд, ХХ състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба от М.П.М., ЕГН ********** с
адрес ***, чрез процесуалния му представител – адв. Св.Д., срещу Ц.Д.Д., ЕГН ********** с правно основание чл.127, ал.2 СК за
предоставяне упражняването на родителските
права по отношение на детето С.М.М., ЕГН ********** на майката, за определяне местоживеенето на детето при
майката, за определяне режим на лични
отношения на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета събота от
месеца от 10:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя с преспиване, по един ден
през коледните, новогодишните и великденските празници с преспиване от 10:00
часа до 16:00 часа на следващия ден с преспиване, един месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск, за осъждане на бащата да заплаща в полза на детето издръжка в размер на 80лв. месечно,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Твърди
се в исковата молба, че страните са родители на детето С.М. и
не живеят заедно. Не могат да постигнат съгласие относно родителските права,
местоживеенето на детето, личните отношения с него и издръжката му, поради
което се моли за разрешаване на спора по съдебен ред.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответницата, в който се излага, че детето още от раждането си живее само с
майка си, която полага изцяло грижи по отглеждането и възпитанието му. Сочи се,
че бащата с месеци не се е интересувал от детето, не е полагал грижи и заплащал
издръжка и не притежава необходимите родителски качества. От половин година
насам ищецът проявява спорадичен интерес към детето. Счита, че родителските
права над детето следва да бъдат предоставени на майката, при която да бъде
определено и местоживеенето на детето. Противопоставя се на поискания режим на
лични отношения, тъй като бащата не притежава необходимите качества, за да му
бъде поверено сам да гледа детето, а и между баща и дъщеря няма емоционална
връзка. Счита предложената от бащата издръжка за занижена.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е предявила насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на
детето на майката, за определяне
местоживеенето на детето при майката, за
определяне режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка
първа и трета събота от месеца от 10:00ч. до 16:00ч. в присъствие на майката,
за осъждане на ответника да заплаща в полза на детето издръжка в размер на 120лв. месечно, считано от влизане в сила на
решението по настоящото дело, с падеж до 20то число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване. Кумулативно се съединява
и иск с правно основание чл.149 СК
за заплащане от бащата в полза на детето на издръжка за минало време в размер
от 100лв. месечно за период от една година назад от предявяване на насрещния
иск.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от М.М., чрез процесуалния му представител
– адв. Св.Д., в
който се оспорва предявеният насрещен иск като неоснователен. Оспорва се
твърдението, че страните са се разделили още през 2009г. преди раждането на
детето. Сочи се, че майката живее на съпружески начала с друг мъж и препятства
контакта на детето с баща му. Счита за неоправдано да упражнява личен контакт
само в присъствието на майката. Оспорва претендираната издръжка с оглед
финансовото си състояние.
В открито съдебно заседание бащата на детето се явява
лично и с процесуалния си представител. Счита, че по делото е установено, че е
грижовен баща и че е възпрепятстван да има лични контакти с детето. Моли за
определяне на режим на лични отношения, какъвто е посочен в молбата му и
присъждане на издръжка в минимален размер.
В открито съдебно заседание майката, чрез процесуалния си
представител, счита, че детето не следва да остава насаме с баща си към
настоящия момент. Моли за присъждане на претендираната издръжка с насрещната
искова молба, тъй като счита, че същата е нужна да обезпечи нормално развитие
на детето.
Контролиращата страна Дирекция „С.п.” –
гр. В. не
изразява становище по молбата в открито съдебно заседание. Депозира социален
доклад.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От прието по
делото удостоверение за раждане /л.4/, се установява, че родители на детето С.М.М.,
родено на ***г. са Ц.Д.Д. и М.П.М..
Прието е за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 09.10.2014г. бащата е
заплатил издръжка в размер от 100лв. за детето. Видно е от удостоверение, издадено
от Регионален център – В. на Банка „Д.” от 20.03.2015г. /л.70/, че в полза на Ц.Д. са извършени преводи на
28.08.2014г. – сумата от 70лв. и на 09.10.2014г. сумата от 100лв.
Приети са на
л.30 – 33 операционни бележки за заплащане от вносител М.М. към Ц.Д. на
следните суми – на 01.08.2012г. сумата от 60лв.; на 28.08.2012г. сумата от
50лв.; на 23.05.2012г. сумата от 50лв.; на 09.10.2014г. сумата от 100лв.
Видно от
писмо от ТД на НАП – В., прието на л.50, М.П.М. няма подадена годишна данъчна
декларация по чл.50 ЗДДФЛ за 2014г., съответно няма декларирани доходи, няма
подадена информация в „справка за
изплатени доходи на физически лица” по чл.73 ЗДДФЛ за 2014г.
Изготвен по
делото е социален доклад /л.53 и 54/, от който се установява, че родителите на
детето не са развили взаимно доверие, поемане на общи отговорности, споделяне
на общ бюджет. След изписване от родилното отделение, Ц.Д. е заживяла с детето
в дома на своите родители. Около тригодишна възраст на детето двамата родители
направили опит да живеят заедно, което продължило не повече от месец.
Непосредствените грижи за С. се полагат от нейната майка с помощта на близките й. Майката
декларира, че няма да възпрепятства контактите на бащата с детето, но изразява
недоверие към възможността М. да носи бащина отговорност. Бащата живее
самостоятелно в двустаен апартамент, като е предприел ремонтиране на жилището,
което представлява нормална домашна среда. Детето е най-силно привързано към
баба си по майчина линия и не е развило същата близост с баба си по бащина
линия, която също се интересува от него. Г-жа Бенова твърди, че лично е
помагала на сина си за дължимата от него издръжка, помогнала е за намиране на
място в детската градина. По данни на двете баби, контактите на М. и Бенова със
Симона са редки след м. август 2014г. и за това е повлияла връзката на майката
с друг мъж, а те от своя страна са спрели да изплащат издръжката. По данни на
учителка на детето, обгрижването и отношението на майката към детето са много
добри, бащата не се е интересувал за развитието на детето и учителката не го
познава. Личният лекар на детето също не познава бащата. Майката получава
месечен доход от 600-700лв. По нейни данни през 2014г. е получила сумата от
160лв. за нуждите на детето, от които 60лв. на ръка и 100лв. по банков път.
Бащата е безработен. ДСП – В. изразява становище, че мотивацията на бащата за
режим на контакти с детето е налична, битовата среда за срещи – подходяща,
майка му изразява готовност за подкрепа. Осъзнаването и подготовката на бащата
за пълноценни срещи се нуждае от развиване. Г-н М. няма рисково поведение,
което да налага определяне на режим на лични отношения с детето в присъствието
на неговата майка. Достигнатата възраст на детето също не изисква такова
присъствие.
Приобщена е
по делото справка за съдимост на бащата М.П.М., от която е видно, че същият е
осъждан за престъпления против собствеността и транспортно престъпление.
Разпитана по
инициатива на бащата като свидетел по делото е неговата майка Л.Н.Б., която излага, че след раждането на детето Ц.Д. предпочела да живее
при майка си. Преди две години се преместили заедно в жилището на ул. „В.Др.”,
където живели заедно около месец, след което Ц. отново се прибрала при
родителите си. М.М. и свидетелката се стремели да бъдат близки с детето. След
раздялата между родителите, бащата и детето се виждали. Майката никога не
оставяла детето насаме с бащата. През изминалата година майката не вдигала
телефона, нито обяснявала детето как е, била дистанцирана. За рождения ден на
детето чакали пред входа вечерта, за да дадат подарък на детето. М. не е имал
възможност да се докаже като баща, но има опит от помощта, която е оказвал при
гледането на племенника си.
Разпитан по инициатива на
майката е свидетелят П.Г.И., който заявява, че с Ц.Д. са двойка от осем месеца и предстои да
живеят заедно. Детето ходи на танци и от два месеца ходи и на английски език,
за което плащания извършва свидетелят. Преди време бащата е давал пари от време
на време. По Нова година малката имала торба с подаръци от баща си. Майката на
детето му обяснявала, че трябва да се вижда с баща си, но детето не изявявало
желание. Свидетелят сочи, че М. звъни постоянно, но Ц. понякога отхвърля
обажданията му. Майката няма нищо против бащата да вижда детето, просто не иска
то да е само с него заради проблемите, които са имали преди – скандали,
ревност.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.127, ал.2, вр. с
чл.59, ал.4 СК, при произнасяне по сезиралата съда молба, съдът следва да
прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите,
пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
По
упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на детето:
Няма спор между родителите, че
родителските права по отношение на детето следва да бъдат упражнявани от
майката, при която да бъде определено и местоживеенето на детето. Установи се и
от проведеното социално проучване, че това е в интерес на детето, поради което
следва да бъде постановено решение в този смисъл.
По режима на
лични контакти:
Спорен по делото е въпросът
относно режима на лични контакти, който следва да бъде определен на бащата с
детето Симона Маринова. Установи се по делото от събраните гласни доказателства
и изготвеното социално проучване от една страна, че бащата от раждането на
детето не е живял в едно домакинство с майката, не е полагал непосредствени
грижи за детето, контактите му с него са били редки, а напоследък и съвсем
ограничени поради нежеланието на майката за срещи между бащата и детето и опасенията
й в тази посока. Същевременно, от показанията, включително на посочения от
майката свидетел, се установи, че този подход е обусловен предимно от личните
отношения между двамата родители. Установи се и, че бащата разполага със
самостоятелно жилище, нормални битови условия и подкрепа от страна на неговата
майка и баба на детето, както и с известен опит в общуването с деца, произтичащ
от контактите с племенника му. Становището на Дирекция „С.п.”,
което съдът следва да съобрази при преценка относно най-добрия интерес на
детето, е че бащата няма рисково поведение, което да налага присъствието на
майката. Макар да бяха събрани доказателства относно наличие на
протвообществени прояви на М.М. и да е видно, че е необходимо усъвършенстване
от негова страна в грижите за детето, съдът намира, че доколкото не се
установява към настоящия момент вредно поведение на бащата пряко спрямо детето,
то в интерес на детето е да се развият отношенията и близостта и с втория
родител. Осъществяването на режим на лични контакти в присъствие на майката от
една страна не се установи да е необходимо, от друга влошените отношения между
родителите биха могли да напрегнат упражняването на режима на личен контакт. При
определяне на режима на лични отношения съдът съобразява и че е необходим
плавен преход за детето, поради което намира, че следва в първите шест месеца
от влизане в сила на решението да бъде определен режим, при който бащата да има
право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота от месеца
от 10:00 часа до 16:00 часа. След изтичане на този период и укрепване на
връзката, следва да бъде разширен режимът на лични контакти, като бащата има
възможност да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя месеца
от 10:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя с преспиване, третия ден от
коледните и третия ден от великденските празници съобразно официалния календар,
както и две седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
По отношение
на издръжката:
От събраните по делото
доказателства се установи, че детето има нормалните и обичайни за неговата възраст
потребности с оглед правилното му отглеждане и хармонично развитие и
възпитание, поради което се нуждае от средства за покриване на ежедневни
нужди от храна, облекло, консумативи, както и средства за посрещане на
разходите за детско заведение и обичайните епизодични заболявания, съпътстващи
израстването.
Според критериите, заложени
в чл.50 ППЗЗакрД, вр. с Постановление №6 на МС от 15.01.2009г. за определяне на
нов месечен размер на гарантирания минимален доход, необходимите средства за отглеждане и възпитание
на дете до 7-годишна възраст са в размер на 3-кратния размер на гарантирания минимален доход, или 195лв.
Отчитайки индивидуалните
потребности на детето, както и обществено- икономическата обстановка в страната
и императивния минимум на издръжката, предвиден в чл.142, ал.2 СК, съдът определя необходимата
месечна издръжка за детето в размер на 200лв.
Определеният
общ размер на необходимата издръжка следва да бъде разпределен между двамата
родители, съобразно критериите на чл.143, ал.1 СК, а именно техните възможности
и материално състояние.
Макар да не се установиха
по делото получавани доходи от бащата, последният е в трудоспособна възраст,
като няма твърдения и данни да има пречки от обективен характер да полага труд
и реализира доход. Той има безусловно задължение да издържа непълнолетното си
дете, което е с предимство. Бащата няма задължения към други свои непълнолетни
деца. Майката също е в трудоспособна възраст и получава месечно трудово
възнаграждение около средното за страната.
Отчитайки горните
обстоятелства, както и че непосредствените грижи за детето се полагат изцяло от
майката, съдът намира че бащата следва да поеме по-голяма част от общо
определената за детето издръжка в размер на 120лв. Тук следва да се отбележи,
че съдът не споделя доводите на бащата, че следва да заплаща по-нисък размер
издръжка. На първо място посоченият от него размер от 80лв. е в размер по-нисък
от предвидения императивно минимален размер в чл.142, ал.2 СК, който към
момента е 90лв. Отделно от това, съдът с оглед обществено – икономическите
условия намира, че издръжка в размер от 120лв., претендиран от майката, е в
нисък размер, годен да задоволи базови потребности на детето.
С оглед на горните изводи, искът
за заплащане на издръжка, считано от влизане в сила на решението по настоящото
дело /и двете страни са посочили този момент за начален за издръжката занапред/,
следва да бъде уважен в претендирания размер от 120лв. месечно. Издръжката
следва да се присъди с падеж до 20-то число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване.
Претендираният размер на
издръжка от 100лв. месечно за една година назад с оглед на горните мотиви
досежно издръжката занапред, съдът намира за подходящ, като размерът е близък
до минималния. Следва да се отбележи, че релевантен момент за издръжката за
минал период е датата на подаване на насрещния иск – 30.12.2014г., а не на
първоначалния доколкото към него момент съдът не е бил сезиран с иск по чл.149 СК.
Установи се от
гореизложената фактическа обстановка и не се оспори от майката, че за периода
от една година назад от подаване на насрещната искова молба бащата е заплатил в
полза на детето издръжка в размер от 70лв. на 28.08.2014г. и в размер от 100лв.
на 09.10.2014г. Заплатените суми през 2012г. са ирелевантни за периода, обхванат
от настоящото производство. С оглед на това, бащата следва да бъде осъден да
заплати издръжка за минало време за периода 30.12.2013г. до 30.12.2014г. в
размер на следните суми помесечно: за периода 30.12.2013г. до 31.07.2014г.. –
по 100лв. месечно, за м. август 2014г. – 30лв., за м. септември 2014г. –
100лв., за м. ноември и декември 2014г. – по 100лв. месечно. С оглед
извършените плащания, искът за издръжка следва да бъде отхвърлен за разликата
над 30лв. до предявения размер от 100лв. за м. август 2014г., а за м. октомври
2014г. искът за издръжка за минало време следва да бъде изцяло отхвърлен
доколкото заплатената сума от 100лв. покрива претендираната издръжка за този
месец.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненски районен съд държавна
такса в общ размер от 222.80лв., от които 172.80лв. дължима държавна такса по
иска за издръжка занапред и 50лв. по иска по чл.149 СК.
От страните не са претендирани разноски
в настоящото производство, поради което и съдът не присъжда такива.
Водим от
горното и на основание чл.127, ал.2 СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на детето С.М.М., ЕГН ********** на майката Ц.Д.Д., ЕГН **********,
като определя и местоживеенето на детето да е при майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М.П.М., ЕГН ********** с детето С.М.М., ЕГН **********, както следва: в първите
шест месеца, считано от влизане на решението в сила, бащата има право да вижда
и взема детето при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 до
16:00 часа; след изтичане на шест месеца от влизане в сила на решението, бащата
има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя с преспиване,
третия ден от коледните и третия ден от великденските празници съобразно
официалния календар, както и две седмици през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН ********** с адрес *** да заплаща в полза на детето С.М.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител -
Ц.Д.Д., ЕГН ********** издръжка в размер
на 120лв. /сто и двадесет лева/ месечно, считано от влизане на настоящото решение в
сила, с падеж до 20-то число на месеца, за който се
дължи, ведно
със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА
М.П.М., ЕГН **********
с адрес *** да заплати в полза на детето С.М.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител -
Ц.Д.Д., ЕГН **********, издръжка за минало време за периода 30.12.2013г.
до 30.12.2014г. в размер на следните суми помесечно: за периода 30.12.2013г. до
31.07.2014г.. – по 100лв. месечно, за м. август 2014г. – 30лв., за м. септември
2014г. – 100лв., за м. ноември и декември 2014г. – по 100лв. месечно, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за минало време за разликата над 30лв. до
предявения размер от 100лв. за м. август 2014г., както и за м. октомври 2014г.,
на основание чл.149 СК
ОСЪЖДА
М.П.М., ЕГН **********
с адрес *** да заплати по сметка на Варненски
районен съд държавна такса в размер на 222.80лв. /двеста двадесет и два лева и осемдесет стотинки/, на осн. чл.78, ал.6 ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: