Решение по дело №1165/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1555
Дата: 6 август 2019 г. (в сила от 27 ноември 2019 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20193110201165
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2019г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 XXXVI – ти състав

На двадесет и седми юни                                                     две хиляди и деветнадесета година 

В публично заседание    

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 1165 по описа за 2019 година, установи следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

      Образувано е по жалба от „РИЧ 5“ ООД, представлявано от Ст.К.Ст. против НП № 03-010417/05.12.2018 г.  на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание 414, ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 /пет хиляди лева/, за нарушение на чл. 63, ал.2 от  КТ.

            В подадената до съда жалба се твърди, че НП е издадено от некомпетентно лице. Твърди се, че не е установено по безспорен начин, че лицето М.Р. И. е извършвал трудови функции в обекта в деня на проверката. Възразява се и относно начина на извършване на уведомление за съставените наказателни постановления.

            В съдебно заседание, въззивникът редовно призован се представлява от адв.Р., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира, НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, а при условията на евентуалност – да се намали размерът на административната санкция до минималния такъв.

            Въззиваемата страна редовно призована изпраща представител – юрк. Ошавкова, която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено. Излага становище, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното нарушение, като трудовия договор на лицето е регистриран от същата дата – часове след приключване на проверката.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На  05.11.2018 г. , около 10.55 ч. служители при ДИТ-Варна –  Л.Б. и св. Р.П. извършили проверка  в строителен обект : „Реконструкция и основен ремонт на сградата на СУ „Димчо Дебелянов“, находящ се в гр. Варна, ул. Русе № 2 , ИД 10135.1506.33, изпълняван от „Рич 5“ООД.

В хода на проверката на място било установено лицето М.Р. И. с ЕГН: **********, който е поканен да посочи в какво се изразява неговата заетост на посетения обект, като същият посочил в констативен протокол, че работи на строителния обект от два месеца, като майстор с работно време от 08.00 ч. до 17.00ч., с договорено трудово възнаграждение в размер на 510 лева, при наличието на според него сключен трудов договор.

В хода на впоследствие извършената документална проверка е установено, че между М.Р. И. и дружеството-жалбоподател е сключен трудов договор № 128/05.11.2018 г., с което И. е назначен на длъжност „общ работник строителство“ с място на работа СУ“Димчо Дебелянов“ – гр. Варна, съгласно който работникът е длъжен да постъпи на работа на 05.11.2018 г. с продължителност на работния ден от 4 часа до завършване на обекта и с уговорено трудово възнаграждение от 255 лева.

След извършена справка в системата на НАП е установено, че за сключения трудов договор е прието уведомление по чл. 62 ал.5 от КТ  на 05.11.2018 г. в 18.47.04 ч.

При така установените факти е констатирано, че „Рич 5“ООД в качеството на работодател е допуснал до работа М.Р. И. преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено от НАП, за което му е съставен АУАН за нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 414 ал.3 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните (показанията на св. П. и св. Иванова) и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Това е така доколкото по делото отсъстват доказателства за валидно връчване на издаденото НП на адреса на управление на дружеството, а оформеното връчване по реда на чл. 58, ал.2 ЗАНН според съда не отговаря на законовите изисквания за наличието на такова, поради което и подадената жалба се явява в срок и съдът не намери за необходимо да се произнася по искането за възстановяване на същия (доколкото на практика той не е започнал да тече).

Наказателно постановление  НП № 03-010417/05.12.2018 г.  е издадено от компетентен орган- Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна съгласно заверено копие на Заповед № 0280/03.08.2010 г.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП.

            Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство е изяснена фактическата обстановка по случая и правилно  въз основа на констатираните факти административно-наказващият орган  е приложил материалния закон.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно се установява, че е осъществено нарушението по чл. 63, ал.2 от КТ,  като лицето М.Р. И. е допуснато до работа без да му е представено копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ. За да формира своите фактически изводи, съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства и гласни такива, приобщени чрез разпита на св. Р.П. и св. Добра Иванова, както и приобщеното по делото копие на трудов договор с Мартин Радославов И., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.3 от КТ, както и констативен протокол.

Видно от цитираните гласни доказателства,  служителите на ДИТ са установили лицето в работния обект, М.Р. И. е извършвал дейности, свързани с полагането на изолация на обекта, като лично И. е декларирал, а св. Иванова е попълнила елементите на трудовото му правоотношение, такива каквито са били съобщени от него.

 Посочените от М.Р. И. твърдения съответстват на в определена степен на съдържанието на сключения трудов договор, както по отношение на работното време, а именно – при непълно такава, в размер на 4 часа на ден, така и по отношение датата, на която лицето е задължено по силата на договора да постъпи на работа, а именно – към датата на проверката. 

Видно от приобщената по делото справка от НАП за приети и отхвърлени уведом М.Р. И. ления на основание чл. 62 ал.2 от КТ сочи, че трудовия договор с М.Р. И. е регистриран в системата на НАП на датата на проверката, но в час следващ нейното осъществяване, което сочи, че е обективно невъзможно към момента на извършването й, съотв. в момента в който М.Р. И. се е намирал в обекта във връзка с осъществяване на трудови функции по посочения договор, последният да е бил снабден с копие от уведомлението.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ задължава работодателя да предостави на работника преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни,  и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, като наред с това установява забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1 от същия текст.

От приобщената по АНП справка от НАП се установява, че договорът е сключен на 05.11.2018 г., съотв. е регистриран в системата на НАП в 18.47 ч.

Същевременно от събраните по делото гласни доказателства е видно, че проверката извършена от инспекторите на обекта е предхождала регистрирането на трудовия договор, от което следва логичния извод, че копие от уведомлението на лицето не е било и е нямало възможност да бъде връчено преди допускането му до работа. 

При така установената фактическа обстановка, правилно АНО е санкционирал „Рич 5“ООД като е наложил на юридическото лице наказание „имуществена санкция” на основание чл. 414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.

Не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото с  факта на допускане на лицето за осъществяване на трудовите функции, към период, различен от периода на регистриране на трудовия договор в ТД на НАП, се засягат осигурителните и трудовите права на лицето.

По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че АНО е завишил същото над справедливия размер, съобразно конкретните обстоятелства. 

По делото  са налични единствено  смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно обстоятелството че нарушението е извършено за първи път /доколкото липсват данни за други нарушения, които да са приложени по преписката/ .

С оглед на изложеното и предвид  фактът, че отсъстват данни за имущественото състояние на дружеството, които да бъдат съобразени при индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че административно наказание определено в минимален размер би било справедливо и би изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

            Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ НП № 03-010417/05.12.2018 г.  на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което „РИЧ 5“ООД на основание 414, ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 /пет хиляди лева/, за нарушение на чл. 63 ал.2 от  КТ, като НАМАЛЯВА размера на санкцията до сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Варна.

                                                                               

                                                                                           

                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: