Решение по дело №46/2023 на Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 110

гр. П.**, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – П.**, в публично съдебно заседание проведено на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА

при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 46 / 2023 по описа на АС -П.**, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по жалба подадена

 ОТ: К.М.Е., ЕГН ********** ***

ЧРЕЗ адв. С.И. - Пернишка адвокатска колегия,

с адрес за връчване на съобщения: гр. *****

ПРОТИВ: : Заповед за прилагане на принудителна административна мярка  № 23-1920-000013 /29.01.2023г.. издадена от Н.С.З.**на длъжност Старши полицай към ОДМВР- П.**, 1-во РУ- П.**

С ИСКАНЕ: да се отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № № 23-1920-000013 /29.01.2023г. издадена от Н.С.З.**на длъжност Старши полицай към ОДМВР- П.**, 1-во РУ- П.**, като неправилна и незаконосъобразна, и бъдат присъдени и направените в производството пред Административен съд- П.** разноски.

Към жалбата не се представят доказателства и няма направени доказателствени искания.

На основание чл.152, ал. 4 от АПК преписката е изискана служебно от административния орган, който за нуждите на административното дело е представил заверени копия на акт серия GA № 670408, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № № 23-1920-000013 /29.01.2023г., талон за изследване № 106314, докладна записка УРИ 1920р-1875/23 и Заповед 313з-362/28.02.2022г..

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, като моли да бъде уважена по подробно изложените в нея съображения.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски, с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – Н.С.З.**- ст. полицай при РУ 01 П.**, редовно призован не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК по препр. от чл. 144 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.01.2023 година длъжностни лица при ОД на МВР-П.** съставили Акт за установяване на административно нарушение серия АУАН серия GA, № 670408 на К.М.Е. за това, че на 29.01.2023 година, в 01:16 часа, в гр. П.**, по улица „С.“ с посока към кръстовище ул. „С.“  и ул „С.***“ управлява  лек автомобил с рег. № **. Водачът е изпробван с техническо средство Дрегер 751 с фабр. Номер  ARPM-0421, с проба № 00715 като уредът е отчел 1.24 промила алкохол. Веднага е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, № 670408 от 29.01.2023 година за установяване на нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.1 от ЗДвП. 

Въз основа на съставения АУАН са иззети като доказателства СР на МПС № *********, СУМПС № *********, контролен талон № 63108 и два броя регистрационни табели с № ***.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1920-000013/29.01.2023 от 29.01.2023 година, издадена от Н.С.З.**- ст. полицай РУ 01, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП, а именно „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до 1 година“.

По делото е представена и Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година, издадена от Директор на ОД на МВР-П.**, с която на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР са определени лица, които да издават принудителни административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, между които лица в т. 1.7 е ст. полицай при РУ 01 П.**.

Изложената фактическа обстановка се възприе от представените с административната преписка документи, които са приети като годни доказателства.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка №  № 22-1920-000013/29.01.2023 от 29.01.2023 година, издадена от Н.С.З.**-ст. полицай РУ 01 ОД на МВР-П.** е връчена на жалбоподателя на 29.01.2023 година.

От изисканите и повторно представени от МБАЛ „**“ АД с писма вх. № 1089/18.04.2023г. и вх. № 1332/09.05.2023г. -  документи: заверено копие на извадка от Книгата за регистриране на лица за вземане на кръв за наличие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, на лицето К.М.Е. с ЕГН: **********, адрес: *** на 29.01.2023г. от 01.40 до 02.00ч. в лечебно заведение МБАЛ „**“ АД  Спешно – приемно отделение е взета кръвна проба за алкохол на пациента К.М.Е..

От лист за прегледа на пациент В 406.2,406.1 № 000842 и извършено образно изследване се установява, че  на 28.01.2023г. от 13.58ч. до 28.01.2023г. в 14.28ч. е извършена медицинска терапия : екстракция, поради болка отток и данни за флуктоация на първи пръст под некътното поле след извършено рентгеново изследване – без данни за фактура и дислокация на обхванатите кости, отбелязано е че липсва необходимост от болнично лечение.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред надлежен съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК  по постоянният адрес на посочения в акта адресат.

Оспореният с жалбата административен акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл. 154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ  на съдебен контрол за законосъобразност.

  Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка издадена по реда на чл. 171, т. 2а, б. “б” от ЗДвП.

 За да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.

Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

Изискването за съразмерност на санкциите е разгледано като относимо към административните санкции и в практиката на ЕСПЧ по член 1 от Първи допълнителен протокол към ЕКПЧ (решение от 11 януари 2007 г., Mamidakis v. Greece — № 35533/04, ECHR, § 47 и 48, решение от 6 ноември 2008 г., Ismayilov v. Russia — № 30352/03, ECHR, § 38, решение от 26 февруари 2009 г., Grifhorst v. France — № 28336/02, ECHR, § 94—106).

Спазването на принципа на пропорционалност, изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции, да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от тази правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели (решение от 5 май 2022 г., BV, C‑570/20, EU:C:2022:348)

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай Директор на ОД на МВР-П.** със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година е оправомощил ст. полицай от звено от „Патрулно постова дейности“ в РУ на ОД на МВР-П.** да прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен административен орган, тъй като лицето посочено за неин издател заема длъжността ст. полицай при РУ 01 П.**. Следователно не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспореният акт е издаден в установената от закона писмена форма и има необходимото  съдържание разписано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Също така в заповедта за налагане на ПАМ се съдържа описание на конкретни факти и обстоятелства, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Същата препраща и се позовава на  АУАН серия GA, № 670408 от 29.01.2023 година за установяване на нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

 Изводът на съда е, че ЗПАМ е мотивирана и не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да се приемат съществени и само на това основание същата да се отмени.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, като доводите за това са следните:

В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. “б” от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Следователно и с оглед изложените в оспорената заповед фактически основания, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водачът на МПС да го управлява, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда установено по надлежния ред и адресатът на мярката да е собственик на управляваното МПС.

В случая не е спорно, че адресатът на ПАМ, приложена с оспорената заповед, е собственик на процесното МПС. Не е спорно и обстоятелството, че към датата на извършената проверка – 29.01.2023 година, водачът на превозното средство е управлявал с концентрация на алкохол над 0.5 промила, а именно с 1.24 промила алкохол се включва в хипотезата на разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. “б” от ЗДвП, като обосновава извод за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимия минимум. Изисканите и представени в настоящото производство доказателства за претърпяна в деня преди извършването на проверката хирургическа интервенция и използване на медикаменти, които да са повлияли на резултата от проверката с  техническо средство Дрегер 751 с фабр. Номер  ARPM-0421, с проба № 00715 не обориха извършените констатация, че проверяваното лице, към момента на извършване на проверката е било с концентрация на алкохол в кръвта над допустимия минимум.

Следователно за да се стигне до прилагане на принудителната административна мярка по смисъла на чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП е достатъчно собственото на адресата на ПАМ пътно превозно средство да е управлявано от лице, за което е налице  посоченото обстоятелство, а именно с концентрация на алкохол в кръвта над допустимия минимум. С оглед на изложеното и от доказателствата по делото се установява по категоричен начин наличието на факта, че посоченото в акта като нарушител лице е управлявало посоченото моторно превозно средство с концентрация на алкохол над 0.5 промила, а именно с 1.24 промила алкохол, така както е прието и в обжалваната заповед. В настоящото производство не се събраха други доказателства, които да оборят доказателствената сила на съставения АУАН, въз основа на който е издадена и обжалваната заповед за прилагане на принудителната административна мярка. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С този принцип законът придава на АУАН значението на доказателствено средство, което може да бъде опровергано от събраните в хода на съдебното или административното дирене доказателства или да бъде изключено от доказателствения материал, ако бъде проведено успешно оспорване на качеството му на официален документ. АУАН е официален документ в частта му за извършените от и пред актосъставителя действия и в този смисъл това длъжностно лице не е свидетел на нарушението и може да бъде разпитван при евентуално оспорване на съществуването на документа, а в обстоятелствената му част АУАН е доказателствено средство, което съдът е длъжен да цени като приеме за осъществени посочените в него съставомерни факти, освен ако същите бъдат опровергани от събраните по делото доказателства, включително представените от АНО.

Наложената принудителна административна мярка съответства на целта на закона. Същата има предназначението да се постигане определен резултат – преустановяване на противоправното поведение на адресата й като собственик и водач на МПС и препятстване на възможността му в определен период от време да управлява собствения си автомобил, респ. да извършва нарушения на ЗДвП. Съобразно това съдът преценява наложената ПАМ за съразмерна и пропорционална, поради което и съответстваща на преследваните от закона цели, като срокът е определен в съответствие с разпоредбите на чл. 6 от АПК. Същата е адекватна на целите по чл. 171 от ЗДвП – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и пострадалите при пътни инциденти участници в движението.

Неоснователно е явява оплакването на жалбоподателя, за несъобразяване от страна на административния орган на липсата на мотиви за максималния срок на ПАМ. Законът предвижда в случай като процесния налагане на ПАМ за срок от 6 до 12 месеца, като при избора на вариант, различен от минимално предвидения срок, органът следва изложи своите мотиви, поради обстоятелството, че той действа при оперативна самостоятелност при определяне на срока в посочените граници. Същевременно, с оглед защитата на обществения интерес и при действителното наличие на сочените в заповедта нарушения, в преобладаващата си практика ВАС приема, че мотивите на административния орган относно фактическото установяване на нарушенията, вкл. такива съдържащи се в други документи от преписката, могат да бъдат възприети и като мотиви за определяне срока за налагане на ПАМ /така Решение № 1448 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10198/2018 г., Решение № 3115 от 12.03.2018 г. по адм. д. № 12709 от 2017 г. на ВАС, Решение № 961 от 23.01.2018 г. по адм. д. № 10633 от 2017 г. на ВАС, Решение № 12245 от 13.10.2017 г. по адм. д. № 9208 от 2017 г. на ВАС/, която изцяло се споделя и от настоящият съдебен състав. Касателно настоящият случай, в обстоятелствената част на оспорената заповед се съдържат мотиви, пряко свързани с тежестта на нарушението, предвид установеното високо съдържание на алкохол в кръвта на водача и собственик - 1, 24 промила, която значително надвишава над два пъти законноустановения минимум.

С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби на закона и неговата цел. Жалбата срещу нея е неоснователно и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора ответника по жалбата има право на разноски, доколкото същият не претендира и доказва такива съдът не дължи произнасяне

 Водим от изложеното и на осн. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата подадена от К.М.Е., с ЕГН ********** *** против: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1920-000013 /29.01.2023г.. издадена от Н.С.З.**на длъжност Старши полицай към ОДМВР- П.**, 1-во РУ- П.**.

РЕШЕНИЕТО на осн. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е окончателно и не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:/П/