№ 140
гр. Варна, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110203203 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба от „ПРО-СТИЛ ВАРНА” ЕООД, с
управител и представляващ П.П., чрез адв. А.А. при АК- Варна против НП № 03-
013881/16.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което
на основание чл. 414, ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 5 000 /пет хиляди / лева, за
нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.
С депозираната пред съда жалба се излага твърдение, че НП е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, издадено в нарушение на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби, като същото не е съобразено с целта на закона.
Излага се становище, че актът е немотивиран, като нарушението не е установено от
обективна и субективна страна. Оспорва се фактическата обстановка, посочена в НП.
Излагат се съображения за маловажност на случая по смисъла на нормата на чл. 28 от
ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно, а при условията на
евентуалност да се намали размерът на наложената административна санкция до
минималния такъв, предвиден в нормата на чл. 414 ал.3 от КТ. Претендира се
присъждане в полза на въззивника на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, се представлява от адв. А.,
1
който поддържа жалбата с наведените в нея основания. Процесуалният представител
излага допълнителни фактически доводи като твърди, че на 25.05.2021 г. лицето Д. ХР.
Д. не е било допуснато до работа от дружеството-жалбоподател, а същото се е явило в
процесния обект, за да установи обема и вида на работата, която му е предложено да
върши, за да реши дали желае да се ангажира с нея. Сочи се, че към момента на
проверката Д. е бил с цивилни дрехи и не е извършвал трудови функции. Оспорва се и
твърдението, че към момента на проверката Д. е бил работник на процесното
дружество. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените
в жалбата основания.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк Боянова, която
пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага становище,
че от събраните по делото доказателства безспорно се установява процесното
нарушение. Навежда доводи за недостоверен характер на гласните доказателства,
събрани чрез разпита на св. Д.Д. и св. А.А.. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – Ж.Г. и свидетелят по съставянето на акта – Л.Б.. По искане на
процесуалния представител на въззивника са разпитани в качеството на свидетели
работниците на дружеството-жалбоподател – св. Д.Д. и св. А.А.. Приобщени са като
писмени доказателства по делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 25.05.2021 г. , около 11.25 ч. служители на ДИТ – Варна – св. Ж.Г. и св.
Л.Б., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в строителен
обект - „жилищна сграда“, находящ се в гр.Варна, ул. Мир № 73 гр. Варна,
стопанисван от „Про-стил Варна“ ЕООД. В хода на проверката, същите установили
група лица да извършват трудова дейност на обекта. Сред тях било лицето Д. ХР. Д. с
ЕГН: **********, който заедно със св. А.А. извършвал дейност по монтиране на
парапети. В хода на проверката св. А. попълнил декларация на осн. чл. 399 от КТ, в
която посочил, че е ангажиран в обекта въз основа на трудов договор, сключен с
дружеството-жалбоподател, на длъжност „общ работник“ срещу уговорено трудово
възнаграждение в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева.
Впоследствие е връчена призовка на управителя на дружеството, съдържаща
указание представител на юридическото лице да предостави на контролните органи
документи, удостоверяващи трудовите правоотношения, в които се намира
последното. В хода на документалната проверка, въз основа на представените
документи е установено, че трудов договор между дружеството-жалбоподател и Д. ХР.
Д. с ЕГН: ********** е сключен на 25.05.2021 г., с който му е възложено
2
изпълнението на трудовите функции на „монтажник на изделия от метал“ и са
уговорени елементите на трудовото правоотношение в т.ч. и работно възнаграждение в
размер на 650 лева. В съдържанието на договора е отбелязано, че работникът се
задължава да постъпи на работа на 25.05.2021 г. От извършена справка в
информационната система на НАП е установено, че трудовият договор между
дружеството-жалбоподател и Д.Д. е регистриран на 25.05.2021 г. в 11.57 ч.
При така установените факти, св. Г. съставила на дружеството-жалбоподател
АУАН за нарушение на чл. 62 ал.3 от КТ за това, че на 25.05.2021 г. в качеството на
работодател е допуснало до работа лицето Д. ХР. Д. с ЕГН: ********** на длъжност
„монтажник на изделия от метал“ в строителен обект „жилищна сграда“, находящ се в
гр. Варна, ул. Мир № 73, към който момент не му е било предоставено копие на
уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят и свидетелят по акта. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява непротиворечиво от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. При формиране на фактическите
си изводи, съдът кредитира гласните доказателства, събрани чрез разпита на
актосъставителя и свидетеля по акта, като взе предвид, че същите кореспондират
помежду си и с писмените доказателства по делото и са в логическа връзка с ценения
доказателствен материал. При решаване на делото по същество, съдът не кредитира
показанията на св. Д. и св. А., предвид констатираните противоречия на същите с
писмените и останалите гласни доказателства и като съобрази съществуващите между
лицата и дружеството-жалбоподател трудови правоотношения, които предполагат
наличие на служебна зависимост от юридическото лице.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
НП и АУАН са издадени от компетентни лица. Съгласно чл. 399 от КТ
цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и
дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към
министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ
3
наказателните постановления за нарушения на кодекса се издават от ръководителя на
органа по чл. 399, или оправомощени от него длъжностни лица съгласно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. В посочения смисъл е и нормата
на чл. 6 ал.2 т. 21 от от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”/Приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2014
г., в сила от 29.01.2014 г., доп., бр. 28 от 29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г., изм., бр.
20 от 9.03.2021 г., в сила от 9.03.2021 г./, като видно от приобщеното по делото копие
на Заповед№ 0280/03.08.2010 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“ последният
надлежно е оправмощил Директора на Дирекция „ДИТ“ – Варна с тези свои функции.
Същевременно компетентността на лицата, осъществяващи трудови функции на
длъжност „инспектор“ в ИА“ГИТ“ да издават актове за констатираните от същите
нарушения, произтича от нормата на чл. 416 ал.1 от КТ съотв. от разпоредбата на чл.
21 ал. 4 т. 3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда”, според която при установяване на нарушение на законодателството
инспекторът в ИА“ГИТ“ съставя акт за установяване на административно нарушение и
образува административнонаказателно производство. От събраните писмени и гласни
доказателства, а именно – показанията на св. Митева, заверено копие на протокол за
извършена проверка, съотв. от съдържанието на АУАН и НП е видно, че П.М. е
осъществявала функции на длъжност инспектор при ДИТ-Варна към момента на
извършване на проверката в процесния обект, и в това си качество същата е
оправомощена по силата на цитираните разпоредби да издаде оспорвания акт.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са
били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.1 от КТ работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите, а според нормата на чл. 63 ал.2 работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
Разпоредбата на чл. 62 ал.3 от КТ сочи, че в тридневен срок от сключването или
4
изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване
работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за
това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица
от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на трудовите
договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното
заверено уведомление.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал безспорно се
установява, че на 25.05.2021 г. в обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател,
лицето Д.Д. е престирало работна сила по трудова функция свързана с длъжността
„монтажник на изделия от метал“ въз основа на сключен трудов договор с въззивника.
За формиране на своите правни и фактически изводи съдът съобрази, както гласните
доказателства, събрани чрез разпита на актоъставителя и свидетеля по акта, които са
непротиворечиви и взаимодопълващи се, така и приобщените по делото писмени
такива - трудов договор с Д. съотв. копие на уведомление по чл. 62, ал.4 от КТ до ТД
на НАП и копие на декларация по чл. 399 от КТ, подписана от лицето.
Доказателственият материал в своята съвкупност сочи безспорно, че към момента на
извършване на проверката от служителите на ТД на НАП – Варна, а именно около
11.25 ч. на 25.05.2021 г., трудовият договор с работника не е бил регистриран в НАП, с
оглед на което е било невъзможно същият да е бил снабден с копие от самото
уведомление. Предвид събраните по делото доказателства, съдът счита за безспорно
установено и обстоятелството, че на посочената дата Д. е допуснат да извършва
трудови функции без да му е връчено копие от уведомлението до ТД на НАП.
Съдът оцени като неоснователни и недоказани твърденията на процесуалния
представител на въззивника, че работникът не е осъществявал трудови функции в
обекта към момента на извършване на проверката от контролните органи. Видно от
показанията актоъставителя и свидетеля по акта, при посещението в обекта е
констатирано, че Д. заедно със св. А. е извършвал действия по монтиране на парапети.
Като косвени доказателства в подкрепа на кредитираните от съда гласни доказателства
съдът съобрази трудовия договор с лицето, от съдържанието на който е видно, че му е
възложено задължение да постъпи на работа именно на 25.05.2021 г. Поради
изложеното, съдът оцени като необосновано твърдението в жалбата и в пренията на
процесуалния представител, че работникът се е намирал в обекта с оглед проучване на
работата, с която е следвало да бъде ангажиран.
Като несъстоятелни бяха оценени и доводите, че към момента на проверката Д.
не е бил сключен трудов договор, доколкото именно уговореното трудово
възнаграждение, визирано в представения договор е декларирано от лицето в
попълнения от него документ при проверката.
5
При така установената фактическа обстановка, съдът счита че правилно и
законосъобразно АНО е ангажирал административно-наказателната отговорност на
едноличното търговско дружество на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на
чл. 63, ал.2 от КТ.
Не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Касае се
за формално нарушение, с допускането на което всякога се засягат обществените
отношения, които е призвана да гарантира нарушената правна норма. Не се
установяват и обстоятелства, които сочат липса на обществена опасност на
нарушението или явна незначителност на същата. Същевременно с факта на
допускане на лицето за осъществяване на трудовите функции, към период, различен от
периода на регистриране на трудовия договор в ТД на НАП, се засягат осигурителните
му права, съотв. трудовите такива, досежно зачетения трудов стаж. Поради изложените
съображения, съдът счита, че случаят не се характеризира нито с малозначителност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, нито с „маловажност” по смисъла на чл. 415в от КТ.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че АНО е
завишил същото над справедливия размер, съобразно конкретни обстоятелства.
По делото са налични единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, а
именно обстоятелството че нарушението е отстранено веднага след установяването му,
както и че уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е депозирано в законоустановения
тридневен срок от сключване на трудовия договор. С оглед на изложеното и предвид
фактът, че отсъстват данни за имущественото състояние на жалбоподателя, които да
бъдат съобразени при индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че
административно наказание определено в минимален размер от 1500 лева би било
справедливо и би изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
6
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение
на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на
изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл.
144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2
от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на
уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че процесуалният представител на въззиваемата страна е взел
участие в съдебното производство, същото е проведено в две съдебни заседания, съотв.
делото не представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че на
юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а именно в размер на сумата
от 120 /сто и двадесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от
ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно в размер на сумата от 36 /тридесет и шест/ лева.
В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3, вр. с ал.1 от ГПК и като взе предвид
приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ, представен от
процесуалния представител на въззивника, съдът намери, че следва да присъди
заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя в
хода на производството по делото, намалени пропорционално съобразно изменения
размер на административната санкция, а именно в размер на 420 /четиристотин и
двадесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-013881/16.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Варна, с което на „ПРО-СТИЛ ВАРНА” ЕООД на основание чл. 414, ал.3 от
7
КТ е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер
на 5 000 /пет хиляди / лева, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, като намалява размера
на санкцията до сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „ПРО-СТИЛ ВАРНА” ЕООД да заплати на ИА „ГЛАВНА
ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ сумата от 36 /тридесет и шест/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ИА „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ да заплати на „ПРО-СТИЛ
ВАРНА” ЕООД сумата от 420/четиристотин и двадесет/ лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, сторени от същия по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган
по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8