О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 16.12.
2020 г. гр.
Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен
съд, гражданско
отделение
На шестнадесети декември 2020 година
в ЗАКРИТО съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
В.ч.гр.дело № 311, по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С разпореждане № 2545 от 09.11. 2020 г., по ч.гр.д. №
1424/ 2020 г. на РС–Търговище, съдът е отхвърлил заявлението на “АЙ ТРЪСТ” ЕООД, седалище и адрес ***, Бизнес център
„България“, против И.Н.С. ***, в частта му за сумата от 25,47 лв.,
представляваща административни разноски, сумата от 49,33 лв., възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК,
като неоснователно, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Срещу това разпореждане е постъпила частна жалба от
заявителя „Ай тръст“ чрез ю.к. Вероника Маркова. Излагат се съображения за
необоснованост и неправилност на постановения акт по отношение генералния извод
на съда, че клаузите за заплащане на административни услуги и възнаграждение по
договора за поръчителство са неравноправни.
Административните разноски били договорени и те са реално извършени от „Кредисимо“, те
нямат срочен характер и договарянето им не противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал.
2 от ЗПК. Това не е такса за управление на кредита и тази сума не попада в обхвата
на чл. 33 от ЗПК и не е такса, свързана с усвояването. Що се отнася до
разходите по договора за поръчителство,
не е вярно, че на длъжника не е предоставен избор дали да избере кредит
с поръчител или без. Наличието на свързаност между двете дружества не води до
нищожност на договора за предоставяне на поръчителство. Било оценена и
платежоспособността на кредитоискателя, като с този договор не се е целяло
заобикаляне на ЗПК. Иска се отмяна на разпореждането, както и да се постанови
издаване на заповед за изпълнение и в тази част на заявлението.
Съдът намира, че разпореждането е валидно и
процесуално допустимо. По същество е правилно.
Какво се
установява от доказателствата по делото:
между страните няма сключен договор за потребителски кредит. Такъв е сключен
с ответника като кредитополучател, а заемодателят е „Кредисимо“ АД гр. София.
Предоставена е на 24.04. 2019 г. сумата от 500 лв., със срок на погасяване от 6
месеца, до 20.10. 2019 г. Лихвата е 41,24%, а ГПР е 50%. Общо дължима сума от
561,84 лв., с общ размер на вноската
93,64 лв. месечно. Има уговорено, че ако се предостави поръчителство, с
поръчител избран от заемодателя, то кредитът се предоставя веднага, а в
противен случай след 2 седмици – раздел IV, т. 4 ОУ.
Твърди се, че е
бил сключен такъв договор именно със заявителя, като се представя препис от
него, но без подписи на страните. Договорено е възнаграждение от 41,56 лв. на
месец, докато действа договорът. Как точно се изчислява това възнаграждение не
е ясно. То се дължи на датата на падежа по самия кредит, според погасителния
план. Представен е договор за поръчителство между заемодателя „Кредисимо“ АД и
заявителя „Ай тръст“ ЕООД, касаещ договора за кредит с ответника И.С.. Твърди
се, че след като длъжникът не е изпълнил задължението си, заявителят го е
погасил. На този договор също липсват подписи на страните.
При така установените факти, въззивният съд намира, че
действително клаузите за заплащане на административни услуги по раздел 6, точка
8 и от ОУ на дружеството заемодател и по договора за поръчителство са
неравноправни. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите
на първоинстанционния.
Вярно е, че заплащането на разходите, които са
свързани с неточно изпълнение на задължението за погасяване на кредита, е
предвидено в ОУ. Те обаче са споменати много общо, без каквато и да било
конкретика – как се таксува изпращането на писмо с обратна разписка до
длъжника, как се доказват тези разходи, особено проведените телефонни
разговори, които изобщо не са споменати. Всичко това са извънредни разходи и не
са свързани с усвояването на кредита, като се прилагат само при неточно
изпълнение на задълженията от страна на заемателя. Липсата обаче на всякаква
конкретика относно начина на изчисляване на тези разходи и доказването им, че
са извършени, правят невъзможно за потребителя да прецени каква би била
икономическата тежест за него при неизпълнение на задълженията му и с колко
неправомерното му поведение ще оскъпи кредита. Същото се отнася и за договора
за поръчителство. Безспорно това е разход, който много оскъпява самия кредит, а
от друга страна е условие за предоставянето му в кратък срок. Той се заплаща
независимо от това дали има просрочване на задълженията и то на падежа на
самите вноски по кредита. При положение, че погасителната вноска е 93 лв.,
допълнителното възнаграждение от 41
лв. е почти 50% от задължението по самия кредит. Какво е това, ако не разход за
усвояването, който следва да се прибави и към сумата на годишните разходи по
кредита. След като те самите са посочени като 50% без това задължение, то
очевидно е правилен изводът на съда за заобикаляне на нормата на чл. 19 от ЗПК.
Вярно е, че в заявлението се търси много по-малка сума, но как точно е била
изчислена, също не е ясно. Това още веднъж показва, че клаузата и договорът за
поръчителство са неравноправни.
Съдът не се съгласява с твърдението, че на потребителя
е предоставен избор дали да избере кредит с обезпечение или не. Очевидно е, че
за потребителя е много по-изгодно да заплаща само вноските по кредита и ако
имаше избор, той не би избрал подобно оскъпяване. Още повече, не е предоставена
каквато и да било възможност за избор на обезпечение и поръчител, а той следва
да бъде посочен от самия заемател. А той избира не някой друг, а дружество, с
което е свързан. Всичко това говори действително, че вноската за поръчителство
на практика е такава по самия кредит, като по този начин се оскъпява
недопустимо ГПР.
ТРС е достигнал до същите крайни изводи.
Разпореждането е правилно и законосъобразно. Жалбата следва да се остави без
уважение.
Разноски не следва да се присъждат в това
производство.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Ай тръст” ЕООД гр. София, против
разпореждане № 2545 от 09.11. 2020 г., по ч.гр.д. № 1424/ 2020 г. на
РС–Търговище, като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.