№ 194
гр. Кюстендил, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20231520100932 по описа за 2023 година
Г. Г. С., ЕГН: **********, с адрес *********, служебен адрес: гр.
Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 35, ет.2, адв. Р. Б. – АК – Кюстендил е
предявила против Р. П. М., ЕГН: **********, с адрес: ********* иск да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ищцата е
собственик на ½ ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор 62181.502.192 по
КККР на *********, одобрени със Заповед № РД-18-123/13.06.2018г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: село Раненци, общ.
Кюстендил, обл. Кюстендил с площ от 1092 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м), предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 237, квартал
23, парцел XIII, при съседи: 62181.502.193, 62181.502.224, 62181.502.191,
62181.502.190, 62181.502.189 и 62181.502.188, ведно с построената в имота
СГРАДА с идентификатор 62181.502.192.1, със застроена площ 91 кв.м., брой
етажи 2 (два), състояща се от жилищен етаж и партер, с предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна, както и всички подобрения и приращения в
имота, на основание наследствено правоприемство, КАТО БЪДЕ ОТМЕНЕН
Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим
имот вх. рег. № 723/27.02.2023г., акт № 166, том III, дело № 343/2023г.,
партидна книга: том 101847 и др на СВ при КРС.
Претендират се сторените деловодни разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът оспорва иска и
обстоятелствата,на които се основава.
1
КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства при усл.на
чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:
Ищцата ,видно от Удостоверение за наследници изх.№ 020/29.03.2023
год./л.6/,изд.от Кметски наместник в с.Р.К.област,е низходяща от първи ред
на Г.К. Стойков,починал на 27.10.2022 год.,както и от втори ред на К. М.
С. ,починал 15.09.1990 год.Свидетелят В.К.,видно от удостоверението по
ч.гр.д.№ 2250/2022 год./л.7/ на РС –Кюстендил се е отказал от
наследството,останало от баща му Г.К..Не се спори между страните по това,че
ответницата е дъщеря на С.К. М.,а последната съгласно удостоверението за
наследници е низходяща от първи ред на К. М. С..Съгласно Удостоверение №
445/07.03.1975 г.,изд.от председателя на СОНС-Р..окръг ,К. М. С. е
декларирал като собствени парцел XIII,имот пл.сн.№ 237 от кв.23 по плана на
с.Р.К.област,състящ се от 1000 кв.м.,ведно със застроената в него жилищна
сграда от 70 кв.м.,при съседи:улица,парцел на СОНС от две страни и
собствен парцел и парцел XIV,имот пл.сн.№ 235 от кв.23 по плана на
с.Р.К.област,състоящ се от 710 кв.м. със застроено в него стопанска сграда от
40 кв.м.,при съседи улица,собствен парцел,парцел на СОНС и К.П.П..От
скица № 103/11.02.2011 год./л.8/,изд.от Община Кюстендил се установява,че
горните два имота са съседни.Представните като доказателства по делото
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.05.1939 г.и записка за
вписването му /л.79-80/ и договор за покупко-продажба на недвижим
имот/л.81/ установяват това,че К.С. закупил две ниви в местността „П.П.“ и
„До шосето-при П.П.“,а от протокол от 19.04.1976 год./л.82/ на комисията по
чл.265 от ЗТСУ това,че към парцел XIV,имот пл.сн.№ 235 от кв.23 по плана
на с.Р.К.област,собственост на К.С. се придава по регулация част от
имот,собствен на К.П..Представени са като доказателства по делото
писма/л.110-111/ до Председателя на ОбНс-с.Раненци за архитектурен план
№ 47 за къща на К.С.,както и самият архитектурен проект.От нот.акт №
56,том III,нот.дело № 1311/1975 год./л.78/ се установява,че К.С. е признат за
собственик на давностно владение на парцел XIV,имот пл.сн.№ 235 от кв.23
по плана на с.Р.К.област,състоящ се от 710 кв.м. със застроена в него
стопанска постройка.Майката на ответницата,видно от приходни
квитанции,разписка и приложения към същата/л.39-44/ заплащала данък
сгради и такса битови отпадъци по две партиди-за имот,находящ се в
с.Раненци,Центъра по парт.№ 5005142840002 и за друг,отново в с.Раненци по
партида 5005142840003.
С нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим
имот /л.5/ № 5,том I,рег.№ 1485,дело № 40/2023 год. на нотариус Лилия
Христова с рег.№ 586 по Регистъра на Нотариална Камара гр.София
ответницата е призната за собственик на основание давностно владение на ПИ
2
с идентификатор 62181.502.192 по КККР на с.Ранеци,Кюст.област,който е с
предходен номер парцел XIII,имот пл.сн.№ 237 от кв.23 ,ведно с построената
в имота сграда с идентификатор 62181.502.192.1,със застроена площ от 91
кв.м.,представляваща двуетажна жилищна сграда еднофамилна,състояща се
от жилищен етаж и партер.Като доказателство е изискано и приложено и
самото нотариално дело/л.64-77/.От договора за покупко-продажба на
недвижим имот в нотариална форма-нот.акт № 54,том V,нот.дело № 707/2005
год. на Нотариус БОЯН АЛЕКСОВ,се установява че същият е с предмет
продажбата от Г.С. и съпругата му на търговско дружество на УПИ XII,имот
пл.сн.№ 236 от кв.23 по плана на с.Р.К.област,ведно с построената в него
къща със застроена площ от 80 кв.м.,на който УПИ един от посочените за
съседни имоти е спорният
От показанията на свидетелите В.К.,М.Р.,В.П.,Г.С,Д.С и К.М. се
установява това,че :
1.Процесният имот е бил собственост на дядото и бабата на страните,като
същите са построили в имота къща,състояща се от мазе и етаж.
2.Бащата на ищцата за период от повече от 20 години преди смъртта си е
живял в дома на родителите си.
3.Бащата на ищцата с помощта на част от свидетелите-В.П.и Д.С. е
поддържал имота-първият свидетел е косил двора,помагал при ремонт на
покрива,вторият показва че Г. /бащата на ищцата/ е правил баня,оградил
имота с колове и мрежа.
4.Според показанията на св.С. дядото и бабата на страните са имали воля
процесният имот да остане на майката на ответницата,но не уредили това
официално.Тази свидетелка свидетелства,че ответницата живела при майка си
в същото село,но в друга махала,освен времето когато работела в Гърция.
5.Ответницата е непозната на св.Р.,който в периода 2008-2020 год. бил
кметски наместник в селото,минавал често покрай процесният имот и никога
не е виждал в него друго лице,освен бащата на ищцата да го обработва,респ.
да прави подобрения в него.
6.Според показанията на св.К.М. ответницата,негова сестра,след 2001 год.
работела сезонна работа в Гърция,но при завръщанията й отсядала в дома на
майка им,която се намира в друга махала на населеното място,но работела и
процесното.Според този свидетел неговата и на ответницата майка имала
волята процесният имот да остане на ответницата, а друг имот собственост на
3
баща им за този свидетел.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
доказателства,от очните ставки между свидетелите,а останалите като
неотносими към спора,или непроменящи крайните изводи на съда не се
обсъждат.
Съобразявайки горното съдът прави следните правни изводи.
Правото на собственост се придобива,на осн.чл.77 ЗС по правна сделка ,
по давност или по други начини, определени в закона. По силата на чл.79,ал.1
ЗС „ Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години.” Владение по смисъла на
легалното определение на чл.68,ал.1 ЗС е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Когато собственик на недвижим имот не разполага с писмени доказателства
за правото си на собственост, или притежаваните не са достатъчни,на
осн.чл.587,ал.2 ГПК нотариусът извършва обстоятелствена проверка за
придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели,
посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от
него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот и въз
основа на доказателствата се произнася с мотивирано постановление,при
което и ако правото на собственост се признава, нотариусът издава на
молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот. По силата
на Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012
г., ОСГК,Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти и при
оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване
се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193
ГПК.
В случая ищцата твърди,че е собственик на основание наследство от баща
си Г.С.,при откказ от наследството му от братът на ищцата, на ½ ид.част от
процесния недвижим имот, за изключителен собственик на който ответницата
претендира че е,снабдявайки се с нотариален акт по смисъла на чл.587,ал.3
във вр. с ал.2 ГПК.Този нотариален акт- нотариален акт за удостоверяване
право на собственост върху недвижим имот № 5,том I,рег.№ 1485,дело №
40/2023 год. на нотариус Лилия Христова с рег.№ 586 по Регистъра на
Нотариална Камара гр.София е приет като доказателство по делото и същия
установи твърдението на ищцата,че ответницата е претендирала и съответно
4
призната за негов единствен собственик.
Процесният имот е бил собственост на възходящи от втора степен-дядо и
баба на страните по делото ,за ищцата по бащина линия, а за ответницата по
майчина.Въпреки липса на изричен титул за правото на собственост,съдът
счита че показанията на свидетелите Г. С.,Д.С. и К.М.,като взаимно
подкрепящи се ,обсъдени и във връзка с Удостоверение № 445/07.03.1975
г.,изд.от председателя на СОНС-Р..окръг ,което установи,че К. М. С. е
декларирал като собствен парцел XIII,имот пл.сн.№ 237 от кв.23 по плана на
с.Р.К.област,състящ се от 1000 кв.м.,ведно със застроената в него жилищна
сграда от 70 кв.м.,при съседи:улица,парцел на СОНС от две страни и
собствен парцел, от протокол от 19.04.1976 год./л.82/ на комисията по чл.265
от ЗТСУ това,установяващ че към парцел XIV,имот пл.сн.№ 235 от кв.23 по
плана на с.Р.К.област,собственост на К.С. се придава по регулация част от
имот,собствен на К.П.,обуславят извода на съда,че именно горните
възходящи са били собственици на имота.Съдът приема за доказано това,че
къщата в имота също е изградена от възходящите от втора степен дядо и баба
на страните.Извода съдът прави на основание на показанията на част от
свидетелите,установяваща наличието на построена къща и собствеността
и.Действително нито едно от представените от страните писмени
доказателства не е годен титул за собственост,но съдът ги цени като
такива,установяващи владението на имота в определени времеви интервали и
за лицето,упражняващо владението.Според настоящият състав на съда това е
дядото на страните К.С.,който е придобил собствеността на основание
давностно владение провължило в период надпхвърлящ 10 години преди
датата на смъртта му.При липса на други доказателства за придобиване
правото на собственост като например транслативна сделка, посоченият е
придобил собствеността на имота на основание давностно владение,ведно с
построената в него къща,също построена от него по време на брака
му.Приетият като доказателство архитектурен план на къща е типов,но съдът
като съобрази свидетелските показания и това че арх.план е изготвен 1952
год.,че писмата от началник отдел „Комунално стопанство и
благоустройство“ до председателя на ОбНС-с.Раненци се отнасят именно за
въпросният арх.план на къща,която предстои да се изгради от К.С. в
с.Раненци, че на приетите като доказателства по делото скици има отразено
застрояване само и единствено в процесният имот на къща,но не и в
съседните,респ.в съседният парцел XIV,имот пл.сн.№ 235 от кв.23 по плана
на с.Р.К.област,за собствеността на който е представен и титул за собственост
на К.С.,за това че наследник на К.С.-майката на ответницата заплаща данък
по отделна партида за имот в с.Раненци-център, а там според показанията на
св.Р. се намират процесните имот и къща,това че няма доказателства общият
възходящ на страните да е строил къща в друг имот в същият,или друг
квартал,респ.махала на с.Раненци,както и че част от свидетелите
безпротивоечиво сочат и установяват горното,възприема горният си извод за
5
принадлежността на правото на собственост на спорният имот в лицето на
общият от по-горна втора степен на страните възходящ К.С..
Твърденията на ответницата ,че праводателят на ищцата е дарил на
низходящият си Г.К. парцел, като част от волята си за разпределение между
децата си на имотите си, че възходящият е помогнал на детето си да построи в
парцела къща не може да се установи само от представеният от ответницата
договор за покупко-продажба на недвижим имот в нотариална форма-нот.акт
№ 54,том V,нот.дело № 707/2005 год. на Нотариус БОЯН АЛЕКСОВ,предмет
на който е продажбата от Г.С. и съпругата му на търговско дружество на
УПИ XII,имот пл.сн.№ 236 от кв.23 по плана на с.Р.К.област,ведно с
построената в него къща със застроена площ от 80 кв.м.,на който УПИ
действително един от посочените за съседни имоти е спорният.
Ответницата не е пряк наследник на общият с ищцата от втора степен
възходящ,а това е майка й,която все още е жива.Събраха нсе и
доказателства,че майката е заплащала данъци за два имота в с.Раненци,по две
отделни партиди,едната за имот в центъра на с.Раненци,където бе отбелязано
оп-горе че се намира процесният.Това е и обяснимо с оглед показанията и на
св.Г. С. ,която твърди че С. живее в друга махала „Сефтерска“ в къщата на
съпруга си,частично и от покаанията на св.К.М.,твърдящ че по уговорка
процесният имот е бил отреден за сестра му,а тойа си има друга къща от баща
му.
При положение,че дядото на страните не е прехвърлил приживе имотите
си на децата си,съгласно желанието си,не се е разпоредил с някой от
тях,конкретно процесният чрез завещание, остава да се изследва въпросът
дали ответницата е придобила собствеността на процесният на основание
давностно владение,или такова не се е осъществило.
Няма свидетелски показания,установяващи че по волята на К.С. същият е
предал владението на някой от имотите,изрично на процесният,на неговата
дъщеря С.,респ.на ответницата,която е негова низходяща.Няма и други
косвени доказателства,на основание на които да може да се стори извод,че
ответницата е установила владение върху имота приживе на дядо си,респ.
след неговата смърт,когато правото на собственост е било наследено от
неговите деца.Свидетелските показания както на свидетелите на ищцата,така
и на ответницата,не могат да обусловят извод на съда че майката на
ответницата, като притежател на ½ ид.част от собствеността на имота е
владяла същият,при което е променила намерението си за държане на ид.част
на брат си във владение,нито пък че е предала владението на същата на
дъщеря си, нито пък че последната е установявала някога каквато и да е било
фактическа власт върху имота.Напротив –показанията на болшинството от
свидетелите сочат на това,че ответницата е непозната в селото,не е
забелязвана в имота.Показанията на св.С. и М.,те са такива на ответницата,
също не установяват твърденията на ответницата, нито опровергават тези на
ищцата,че Р. М. е упражнявала някаква фактическа власт върху
6
имота.Действително св.С. сочи на това,че е чувала от майката на ответницата
последната да е давала пари на Г. за ремонт на къщата.Такова едно действие
на ответницата не може еднозначно да се тълкува и възприема като действие
представляващо владение,най-малкото пък че Г.С. е бил държател на целия
имот за нея,а не само за частта на сестра си.Противоречието в показанията на
свидетелите относно това дали св.М. е посещавал имота,респ.сестра му да е
правила това лесно обяснимо-свидетелите нямат и не са имали за задача да
имат непрекъснато наблюдение върху случващото се в имота и ежедневието
на Г.С.,те не са и съседи на имота,за да имат възможността да правят това
ежедневно, възможно е поради липса на непрекъснати и ежедневни
наблюдинея,т.е възприятия относно владението на имота, същият да е бил
посещаван от ответницата във времето,когато не е работела сезонно в Гърция
и се е намирала и живяла в с.Раненци,като дори заедно с вуйчо си/бел.Г.С./ да
е засаждала градина в имота,но токаво едно действие само по себе си не може
да обуслови извод,че е владяла целия имот,нито пък частта на майка си.
Изводимо от горното искът е доказан и ще се уважи и като последица на
това,съдът ще отмени за ½ ид.част титула за собственост на
ответнизата,легитимиращ я като изключителен собственик на целия имот.
По разноските
На ищцата като резултат на уважаване на исковата претенция съдът ще
присъди и сторените по делото разноски,възлизащи на сумата от 460,00-
четиристотин и шестдесет лева.
Водим от горното и на оснчл.124,ал.1 ГПК,съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. Г. С., ЕГН:
**********, с адрес *********, и Р. П. М., ЕГН: **********, с адрес:
*********,че Г. Г. С.,с посочени данни, е собственик на ½ ид.ч. от Поземлен
имот с идентификатор 62181.502.192 по КККР на *********, одобрени със
Заповед № РД-18-123/13.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: село Раненци, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил с площ от
1092 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор:
няма; номер по предходен план: 237, квартал 23, парцел XIII, при съседи:
62181.502.193, 62181.502.224, 62181.502.191, 62181.502.190, 62181.502.189 и
62181.502.188, ведно с построената в имота СГРАДА с идентификатор
62181.502.192.1, със застроена площ 91 кв.м., брой етажи 2 (два), състояща се
от жилищен етаж и партер, с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, както и всички подобрения и приращения в имота, на
основание наследствено правоприемство.
На осн.чл.537,ал.2 ГПК съдът ОТМЕНЯВА Нотариален акт за
удостоверяване право на собственост върху недвижим имот № 51,том I,рег.№
7
1485,дело № 40/24.02.2023 год. на Нотариус Лилия Христова с рег. № 586 по
Регистъра на НК-София,вписан с вх. рег. № 723/27.02.2023г., акт № 166, том
III, дело № 343/2023 г., партидна книга: том 101847 и др на СВ при КРС за ½-
една втора ид.част от признатото с него на Р. П. М., ЕГН: **********, с адрес:
*********,право на собственост на гореописаният недвижим имот.
ОСЪЖДА Р. П. М., ЕГН: **********, с адрес: *********, ДА ЗАПЛАТИ
на Г. Г. С., ЕГН: **********, с адрес *********,сумата от 460,00
/четиристотин и шестдесет/лева,представляваща сторените от последната
разноски по воденето на делото.
Решението подлежи на обжалване с възизвна жалба пред Окръжен съд
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8