№ 97
гр. Варна, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500179 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК, образувано по жалба на
Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобито имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуалния й представител
държавен инспектор Г.Д.-Г. против решение № 260001/08.02.2022г.,
постановено по гр.д. № 41/2019г. на ОС – Разград, с което са отхвърлени
предявените от КПКОНПИ против Л. В. Т., ЕГН ********** и А.Р.М., ЕГН
********** искове с правно основание чл.153 вр. §5, ал.2 ЗПКОНПИ за
отнемане на подробно описано в решението имущество на обща стойност
132 702.09 лева.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност на така
обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон.
Излагат се подробни аргументи защо получените през поверявания период
парични средства с неустановен произход съставляват част от имуществото
на ответниците и защо, макар и неналични към момента на предявяване на
иска на отнемане подлежи тяхната парична равностойност. Отправеното до
настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на
предявените искове.
В с.з., чрез процесуален представител жалбата се поддържа.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемите Л. В. Т. и А.Р.М. не са подали
отговор по жалбата. Същите, редовно призовани, не са изразили становище и
1
при разглеждане на жалбата в о.с.з.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
ОС - Разград се е произнесъл по предявени искове с правно основание
чл.153 ЗПКОНПИ вр. § 5 ал.2 ДР на ЗПКОНПИ.
В подаденото въз основа на Решение № 147/04.02.2019г. на КПКОНПИ
мотивирано искане до съда са изложени твърдения, че по повод уведомление
на Окръжна прокуратура – Разград с вх. № УВ-69/05.01.2017г. за внесен
обвинителен акт по ДП № 330 ЗМ-401/2016г. по описа на ОД на МВР -
Разград, пр.пр. № 993/2014г. срещу Л. В. Т. за извършено от него
престъпление по чл.255, ал.1, пр.1 и 2, т.1 НК, попадащо в обхвата на чл.22,
ал.1, т.18 ЗОПДНПИ /отм./, с Протокол № ТД04ВА/УВ-873/16.01.2017г.
Комисията е образувала проверка, обхващаща периода 16.01.2007г. –
16.01.2017г. Твърди се, че в хода на същата е установено придобиването на
имущество от поверяваното лице и от съжителстващата на семейни начала с
него А.Р.М., несъответно на реализирания от тях доход, като
несъответствието е значително по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ, приложим
на основание §5, ал.2 ПЗР на ЗПКОНПИ и за придобиването на което не е
установен законен източник. Наведени са фактически твърдения относно
извършените от ответниците придобивни и разпоредителни сделки,
проследено е движението на банковите им сметки, данъчна и осигурителна
информация, задгранични пътувания. Наведени са подробни твърдения за кои
от придобиванията, съответно вноски и получени суми се приема, че е налице
признат законен доход, респ. трансформация на имущество. Въз основа на
направения в искането икономически анализ относно придобитото
имущество, признати доходи и направените обичайни и извънредни разходи
се твърди, че е налице несъответствие между нетния доход и придобитото
имущество, което за целия проверяван период е в размер на 312 775.85 лева -
значително по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ и съставляващо
основание за отнемане на незаконно придобитото от проверяваните лица
имущество. С оглед на тези твърдения е отправено искането за отнемане в
полза на Държавата на следното имущество:
На основание чл.142, ал.2, т.1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Л.
В. Т., ЕГН **********:
- ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка „Мерцедес“, модел „213 ЦДИ“, рег.
№ РР8328АХ, № на рама WDB9026621R261286, № на двигател
61138150342464, дата на първа регистрация 12.04.2001 г., придобит с договор
за продажба на МПС от 07.08.2015г., собственост на Л. В. Т.;
- сумата в размер на 7 585.95 лв., представляваща непреобразуваната
част от направени вноски и постъпили суми от сметки на проверяваното лице
по разплащателна сметка в лева № 15103638, открита на 05.02.2008г. в „Банка
ДСК” ЕАД, с титуляр Л. В. Т.;
- сумата в размер на 195.61 лв., представляваща непреобразуваната част
от направени вноски на каса по разплащателна сметка в лева № 21027588,
2
открита на 28.05.2013г. в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Л. В. Т.;
- сумата в размер на 9 020 лв., представляваща непреобразуваната част
от направени вноски по спестовен влог в лева № 20676022, открит на
26.11.2012г. в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Л. В. Т.;
- сумата в размер на 3 000 лв., представляваща непреобразуваната част
от направени вноски по срочен депозит в лева № 16854625, открит на
11.03.2009г. в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Л. В. Т.;
- сумата в размер на 473.71 лв., представляваща непреобразуваната част
от направени вноски по срочен депозит в лева № 17050298, открит на
27.04.2009г. в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Л. В. Т..
- сумата в размер на 500 лв., представляваща непреобразуваната част от
направени вноски по срочен депозит в лева № 17194822, открит на
02.06.2009г. в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Л. В. Т.;
- сумата в размер на 1 500 лв., представляваща непреобразуваната част
от направени вноски по срочен депозит в лева № 17259461, открит на
18.06.2009г. в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Л. В. Т.;
- сумата в размер на 600 лв., представляваща непреобразуваната част от
направени вноски по срочен депозит в лева № 17267513, открит на
22.06.2009г. в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Л. В. Т.;
- сумата в размер на 421 лв., представляваща непреобразуваната част от
направени вноски по срочен депозит в лева № 17388525, открит на
22.07.2009г. в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Л. В. Т.;
- сумата в размер на 1 000 лв., представляваща непреобразуваната част
от направени вноски по срочен депозит в лева № 17408048, открит на
28.07.2009г. в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Л. В. Т.;
- сумата в размер на 1 000 лв., представляваща непреобразуваната част
от направени вноски по срочен депозит в лева № 17940204, открит на
11.12.2009г. в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Л. В. Т.;
- сумата в размер на 1 500 лв., представляваща непреобразуваната част
от направени вноски по срочен депозит в лева № 18009663, открит на
30.12.2009г. в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Л. В. Т.;
- сумата в размер на 21 619.58 лв., представляваща непреобразуваната
част от получени преводи от трети лица от чужбина чрез “Уестърн Юнион” и
„Мъни Грам Пеймънт Системс“ с получател Л. В. Т.;
На основание чл.151, във вр. с чл.142, ал.2, т.1 във вр. с чл.141 от
ЗПКОНПИ от Л. В. Т., ЕГН **********:
- сумата в размер на 1 950 лв., представляваща пазарната стойност към
датата на отчуждаване на ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка „Форд“, модел
„Транзит“, рег.№ РР 9830 АМ, № на рама WF0LXXGBVLPG77478, № на
двигател PG77478, дата на първа регистрация 02.09.1993г., придобит с
договор за покупко-продажба на МПС от 27.03.2007г., отчужден с договор за
3
покупко-продажба на МПС от 05.09.2012г.;
- сумата в размер на 6 800 лв., представляваща пазарната стойност към
датата на отчуждаване на ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка „Мерцедес“,
модел „Спринтер 212 Д КА“, рег.№ РР 1184 ВА, № на рама
WDB9014611P736516, № на двигател 60298000128945, дата на първа
регистрация 01.01.1997г., придобит с договор за покупко-продажба на МПС
от 03.10.2012г., отчужден с договор за покупко-продажба на МПС от
08.06.2015г.;
- сумата в размер на 5 700 лв., представляваща непреобразуваната
остатъчна част от средствата, получени при отчуждаване на ЛЕК
АВТОМОБИЛ, марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, рег. № РР 7886 ВА, №
на рама WVGZZZ7LZ4D085611, № на двигател BAC028102, дата на първа
регистрация 01.01.2004г., придобит с договор за покупко-продажба на МПС
от 17.04.2014г., отчужден с договор за покупко-продажба на МПС от
24.06.2015г.;
- сумата в размер на 200 лв., представляваща стойността към датата на
прекратяване на регистрацията на ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „Форд“, модел
„Галакси“, рег.№ РР 9579 АН, № на рама WF0GXXPSWGТK49718, № на
двигател 1Z878250, дата на първа регистрация 07.08.1996г., придобит с
договор за покупко-продажба на МПС от 31.03.2010г., прекратена
регистрация на 05.12.2012г.
На основание чл.142, ал.2, т.5, във вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ от
А.Р.М., ЕГН **********:
- сумата в размер на 142.60 лв., представляваща непреобразуваната част
от направени вноски и постъпили суми от сметка на проверяваното лице по
разплащателна сметка в лева № 16940054, открита на 31.03.2009г. в „Банка
ДСК” ЕАД, с титуляр А.Р.М.;
- сумата в размер на 8 495.55 лв., представляваща непреобразуваната
част от направени вноски по спестовен влог в лева № 20675986, открит на
26.11.2012 г. в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр А.Р.М.;
- сумата в размер на 3 000 лв., представляваща непреобразуваната част
от направени вноски по срочен депозит в лева № 16228902, открит на
29.09.2008г. в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр А.Р.М.;
- сумата в размер на 1 815.03 лв., представляваща непреобразуваната
част от направени вноски по срочен депозит в лева № 16702349, открит на
29.01.2009г. в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр А.Р.М.;
- сумата в размер на 1 500 лв., представляваща непреобразуваната част
от направени вноски по срочен депозит в лева № 17004906, открит на
15.04.2009г. в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр А.Р.М.;
- сумата в размер на 772.53 лв., представляваща непреобразуваната част
от направени вноски по срочен депозит в лева № 17621874, открит на
23.09.2009г. в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр А.Р.М.;
4
- сумата в размер на 2 000.26 лв., представляваща непреобразуваната
част от направени вноски по срочен депозит в лева № 17653106, открит на
30.09.2009г. в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр А.Р.М.;
- сумата в размер на 8 132.67 лв., представляваща непреобразуваната
част от направени вноски по срочен депозит в лева № 17940098, открит на
11.12.2009г. в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр А.Р.М.;
- сумата в размер на 34 777.60 лв., представляваща непреобразуваната
част от получени преводи от трети лица от чужбина чрез “Уестърн Юнион” и
„Мъни Грам Пеймънт Системс“ с получател Айсел Ружди М.;
В срока по чл.131 ГПК исковете са оспорени като недопустими с
възражения за неприключване на проверката в законоустановения срок и по
които възражения е налице произнасяне с постановеното по ч.гр.д. №
4621/2019г. определение на Върховния касационен съд вр. даденото
разрешение с ТР № 1/2018г. на ОСГК на ВКС.
В хода на разглеждане на спора по същество въззиваемите са оспорили
предявените против тях искове и като неоснователни, считайки, че не е
налице твърдяното от Комисията несъответствие. Конкретни фактически
твърдения и доводи вр. това оспорване не са направени.
По съществото на спора, въз основа на наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От ангажираните по делото писмени доказателства е видно, че по повод
постъпило уведомление от Окръжна прокуратура - Разград с вх. № УВ-
69/05.01.2017г. за внесен обвинителен акт против въззиваемия Л. В. Т. вр.
извършено от него престъпление по чл.255, ал.1, предл.1 и 2, т.1 НК
/избягване установяване и плащане на данъчни задължения в големи
размери/, с Протокол № ТД04ВА/УВ-873/16.01.2017г. Комисията е
образувала проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото на същия.
С присъда № 7/02.02.2017г. на ОС – Разград по НОХД № 402/2016г.
Л.Т. е признат за виновен в това, че в периода от 01.01.2013г. до 30.04.2013г.,
в гр. Разград, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице
по силата на чл.6 от ЗДДФЛ е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери – 3 872.24 лева, като не е подал в срок
годишна данъчна декларация за придобиване на доходи от източници в
чужбина през 2012г. в размер на 39 115.31 лв. - престъпление по чл.255, ал.1,
пр.1 и 2, т.1 от НК.
В хода на проверката по ЗОПДНПИ /отм./ е извършено обследване на
имущественото състояние за периода 16.01.207г. – 16.01.2017г. /придобито
имущество, получени парични средства, банкова и осигурителна
информация, направени разходи/, както на проверяваното лице, така и на
съжителстващата с него на семейни начала въззиваема А.Р.М.. Фактът
5
относно наличието на съвместно съжителство не е оспорен, а в тази насока са
и данните от представените справки от НБД, както и посоченото от самите
въззиваеми в декларациите им по чл.57 ЗОПДНПИ /отм./. От съжителството
си същите имат две ненавършили пълнолетие деца, по отношение на които не
е установено придобиване на имущество.
С решение № 743/19.09.2018г. Комисията е образувала производство за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след
изпълнение на процедурата по чл.57 и сл. ЗОПДНПИ /отм./ е взето и
решението за предявяване на настоящите искове.
Производството пред Комисията е приключило, съответно исковите
претенции са предявени при действието на новия ЗПКОНПИ /обн.ДВ
бр.7/2018г./, като на основание §5, ал.2 ЗПКОНПИ, в редакция обн. в ДВ
бр.1/2019г., приложим е реда на този закон.
Престъпленията, по повод на които е образувана проверката по
отменения ЗОПДНПИ попадат в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ.
Периодът на проверката е 16.01.2007г. – 16.01.2017г., съответен на
предвидения 10-годишния период по см. на чл.112, ал.3 ЗПКОНПИ.
Посоченото относно приложимия закон предпоставя и приложимост на
предвидения в §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ размер на изискуемото се
несъответствие от 150 000 лева - една от материалните предпоставки за
възникване на правото на Държавата за отнемане на незаконно придобито
имущество /в т.см. е и даденото разрешение в Решение № 86/11.06.2020г. по
гр.д. № 3930/2019г. на ВКС, ІV г.о./.
Изхождайки от нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, за да се направи
извод дали е налице такова несъответствие, следва да се извърши съпоставка
между имуществото на проверявания и на лицата по чл.142, ал.2 от
ЗПКОНПИ и нетния доход на същите, при отчитане дадените легални
дефиниции на понятията "имущество" и "нетни доходи" с разпоредбите на §1,
т.4 и §1, т.8 вр. §1, т.2 и т.9 от същия закон.
Към настоящия момент по въпросите относно това представляват ли
"имущество" по см. на §1, т.4 от ЗР на ЗПКОНПИ и участват ли в определяне
размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т.3 от с.з., получените
от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник,
както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество,
за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в
случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период, както и по въпроса подлежи ли на отнемане в полза на държавата
паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник
и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго
имущество, е образувано и все още висящо т.д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС.
6
Тези въпроси са изцяло относими и към настоящия казус, доколкото не е
налице спор, а в тази връзка е и установеното от заключението на
допълнителната СИЕ от 06.12.2021г., че претендираните за отнемане като
част от имуществото парични средства – направени лични вноски по банкови
сметки, непреобразувани в друго имущество, както и получени от трети лица
и непреобразувани в друго имущество преводи чрез системи за бързо
разплащане суми, не са налични в патримониума на въззивниците към края на
проверявания период и към датата на предявяване на искането, с изключение
на сумата от 143.61 лева, налична към 16.01.2017г. по спестовен влог в „Банка
ДСК“ ЕАД № 20675986 с титуляр А.М..
Предвид на това и липсата на разрешаването им към настоящия момент
със задължителен за съдилищата акт, настоящият състав намира, че следва да
съобрази по-новата и преобладаваща съдебна практика на касационната
инстанция, вкл. постановена по решения на АпС – Варна в обратния смисъл, с
някои уточнения, изложени по-долу.
Съгласно дадените разрешения в тази практика /напр. Решение №
97/18.05.18г. по гр. д. № 3224/17г., IV ГО, Решение № 191/15.02.21г. по гр. д.
№ 4768/19г., Решение № 147/16.09.19г., по гр.д. № 1998/18г., Решение №
263/18.12.20г. по гр. д. № 1293/20г. и др./, относими и към съответните
разпоредби на ЗПКОНПИ, предмет на отнемане може да бъде само незаконно
придобито имуществото, налично в патримониума на проверяваното лице и
лицата, посочени в чл.63, ал.2, чл.66, ал.2 и чл.67 ЗОПДНПИ /отм./, аналог.
чл.142, ал.2, чл.145, ал.2 и чл.146 ЗПКОНПИ, както и незаконно придобитото
имущество, с което проверяваното лице се е разпоредило по
непротивопоставим на държавата начин /чл.64, чл.65 и чл.66, ал.1 ЗОПДНПИ,
респ. чл.143, чл.144 и чл.145, ал.1 ЗПКОНПИ/. В тези случаи на разпореждане
имуществото се отнема от лицата-приобретатели. Или основният принцип на
закона е, че на отнемане подлежи само налично имущество. А само в случаите
на чл.142, ал.1 ЗПКОНПИ /когато не е възможно да се отнеме обособено
имущество по чл.141/ и на чл.151 ЗПКОНПИ /когато с имуществото е
извършена възмездна разпоредителна сделка, противопоставима на
държавата, стига да не е установена трансформация в друго имущество или
когато имуществото липсва по причина, която може да се вмени във вина на
ответника/ се отнема неговата парична равностойност. Преминалите през
патримониума, в т.ч. и по банкови сметки на проверяваното лице и
свързаните лица парични средства, които не са налични в края на
проверявания период не съставляват имущество. Ето защо паричните
средства, които са получени и са изразходвани, без да е установена
трансформацията им в реални активи или да се намират по сметка на
проверяваното лице не попадат в предметния обхват на чл.62 и чл.63, ал.2
ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.141 и чл.142, ал.2 ЗПКОНПИ и не подлежат
на отнемане. Същите следва да се разглеждат единствено като доход, който
може да бъде отнеман само на основание чл.53 НК. Внесените по банковите
сметки на проверяваното лице и свързаните лица суми са част от
7
имуществото, доколкото съставляват вземане спрямо банката. С изтеглянето
им вземането към банката се погасява и престава да бъде част от актива на
имуществото. Изтеглените суми също престават да бъдат част от
имуществото ако са потребени, т.е. неналични в края на проверявания период
и също не могат да бъдат предмет на отнемане.
В тежест на ищеца е да докаже какво имущество притежава
проверявания и свързаните с него лица. За ответниците не съществува
задължение да доказват, че изтеглените суми или наредени плащания са
вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения.
По отношение на неналичните парични средства не може да намери
приложение разпоредбата на чл.151 ЗПКОНПИ, т.е. да се иска тяхната
равностойност, тъй като парите не могат да бъдат заместени от самите себе
си. Нормата е относима само към оценими в пари блага по см. на §1, т.4 ДР на
ЗПКОНПИ. Парите могат да бъдат предмет на отнемане в качеството им на
родово определени вещи, т.е. само когато са налични, поради което и само в
тази хипотеза ще участват във формирането на имуществото и определянето
на неговата стойност.
Цитираната по-горе съдебна практика относно подлежащото на
отнемане имущество приема, че за да бъде направен извод дали е налице
значително несъответствие по см. на §1, т.7 ЗОПДНПИ /отм./, съответно §1,
т.3 ДР на ЗПКОНПИ на първо място следва да се установи превишение
между притежаваното от проверявания и свързаните с него лица имущество в
края на периода спрямо имуществото, притежавано в началото на
проверявания период и ако превишението /придобивната стойност на
наличното ново имущество/ е над 150 000 лева, то при отчитане и на
направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период
може да се направи предположение, че наличното имущество в края на
периода е незаконно придобито. Към наличното имущество, освен
имуществото на проверявания и свързаните с него лица следва да се включи и
имуществото, с което същите са се разпоредили по непротивопоставим на
държавата начин, тъй като то също подлежи на отнемане.
Настоящият състав приема, че за направата на извода дали е налице
превишение на имуществото в края на периода спрямо притежаваното в
началото следва да бъде съобразено и придобитото в рамките на
проверявания период, по отношение на което е приложима разпоредбата на
чл.151 ЗПКОНПИ. Законодателят не е ограничил към кой момент следва да е
настъпила липсата или отчуждаването на имуществото, чиято равностойност
може да бъде претендирана от Комисията, което налага извод, че макар и
неналично в края на проверявания период в патримониума на проверяваното
лице, придобитото от него следва да бъде включено като част от
имуществото, участващо в преценката по §1, т.3 ЗПКОНПИ.
Наред с това, изхождайки от същността на гражданската конфискация -
отнемане на незаконно придобито имущество, т.е. имущество придобито със
8
средства, за които няма установен законен източник, следва, че релевантно е
само възмездно придобитото срещу насрещна парична престация, при
съобразяване и последваща трансформация на такова имущество.
Възприетото в коментираната съдебна практика, че като първа стъпка
при направата на извода за наличието на несъответствие е изследването на
въпроса дали е налице превишение на придобитото имущество, налично в
края на периода спрямо имуществото, притежавано в началото на периода в
размер на 150 000 лева също се споделя от настоящия съдебен състав. Само
ако придобитото имущество /налично, отчуждено по непротивопоставим
начин и такова по отношение на което е приложима разпоредбата на чл.151
ЗПКОНПИ/ е на стойност над 150 000 лева може да се очаква и подобно
несъответствие между имущество и нетен доход. Когато при изчисляването
на нетния доход по правилото на §1, т.8 от ДР на ЗПКОНПИ се получи
отрицателна величина, то това означава, че лицето въобще не е разполагало с
парични средства с установен законен източник, с които да придобива
каквото и да било имущество. По см. на §1, т.8 вр. т.2 нетният доход
съставлява имуществено благо, с което се увеличава патримониума на
лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това
благо и затова ако няма подобно увеличение, не би следвало да се залага като
величина, която да се сумира със стойността на придобитото имущество /тъй
като при формулата по §1, т.3 „нетен доход минус имущество“ при
отрицателно число на нетния доход двете суми ще трябва да се сумират/.
С оглед на така изложеното и въз основа на ангажираните по делото
доказателства, съдът приема следното:
1.Притежавано имущество в началото на проверявания период
В началото на проверявания период въззиваемите са притежавали л.а.
„ВАЗ - 210113“, рег. № РР 2495 АМ, придобит от Л.Т. по договор от
23.03.2006г. Същият е отчужден на 04.03.2008г. /през проверявания период/
като получената продажна цена е призната за законен приход.
Съгласно неоспореното допълнително заключение на САТЕ пазарната
му стойност към датата на отчуждаването е 640 лева, която сума следва да
бъде отнесена в графа „доходи, приходи и източници на финансиране“.
Не се твърди и не се установява в началото на периода въззиваемите да
са притежавали недвижимо имущество, както и парични средства по банкови
сметки.
2.Придобито през периода и налично към 16.01.2017г. имущество
2.1. През проверявания период, с нот.акт за покупко-продажба № 39,
том 2, д. № 203/22.05.2007г. въззиваемата А.М. е придобила недвижим имот в
с.Ясеновец, община Разград, ул.“Елин Пелин“ № 8, представляващ дворно
място с площ от 1 365 кв.м., УПИ ХVІ-560, ведно с построената в него
стопанска сграда за сумата от 3 200 лева, съгласно вписаната цена в договора.
Съгласно неоспореното заключение на СОЕ на в.л.К. пазарната
9
стойност на имота към датата на придобиването му е 10 920 лева.
Установено е в първоинстанционното производство, че описаната в
нот.акт стопанска сграда е съборена и в имота, въз основа на Разрешение за
строеж № 179/10.09.2009г. е изградена масивна жилищна сграда. Твърдението
на ищцовата страна, че строителството на същата е извършено в рамките на
процесния проверяван период не е оспорено. Наред с това, от удостоверение
№ 24-00928-1/16.10.2020г. на Община Разград и представената документация
следва, че строежът е започнал през 2010г., което ценено с посоченото от
вещото лице, че сградата е построена преди около три години, обуславя
извода за основателност на това твърдение.
Съгласно приетото заключение по СТЕ на в.л. К. стойността на
извършените СМР по построяване на коментираната сграда е в размер на
21 738 лева.
2.2. С договор от 07.08.2015г. Л.Т. е закупил товарен автомобил
„Мерцедес“, модел 213 ЦДИ“, рег. № РР 8328 АХ за сумата от 4 500 лева.
Пазарната стойност на това МПС към датата на придобиването му,
съгласно заключението на САТЕ е 10 320 лева.
Съгласно твърденията на КПКОНПИ цената на така закупения
автомобил е заплатена изцяло с получени средства от продажбата на
притежаван от въззиваемия л.а. „Фолксваген – Туарег“, рег. № РР 7886 ВА,
отчужден на 24.06.2015г. и чиято пазарна стойност към датата на
отчуждаването /24.06.2015г./ съгласно САТЕ е 12 840 лева.
2.3. В края на проверявания период въззиваемата А.М. е имала налични
по банкова сметка 143.61 лева /спестовен влог в „Банка ДСК“ ЕАД №
20675986/ - видно от допълнителната СИЕ.
3.Придобито през периода и отчуждено по противопоставим на
държавата имущество
През проверявания период въззиваемият Л.Т. е придобил по възмезден
начин и отчуждил в полза на трети лица следните МПС:
-товарен автомобил „Форд – Транзит“ с рег. № РР 9830 АМ, придобит
по договор от 27.03.2007г. за сумата от 1 000 евро и отчужден чрез покупко-
продажба на 05.09.2012г. за сумата от 800 лева.
Пазарната стойност на това имущество към датата на отчуждаването му
съгласно САТЕ е 3 620 лева.
- товарен автомобил „Мерцедес – Спринтер 212 Д КА“, рег. № РР 1184
ВА, закупен по договор от 03.10.2012г. за сумата от 1 000 лева и продаден с
договор от 08.06.2015г. за сумата от 700 лева.
Съгласно САТЕ пазарната стойност на автомобила към датата на
отчуждаването му е 5 310 лева.
- лек автомобил „Сеат – Алхамбра“, рег. № РР 9913 АТ, придобит по
договор от 08.10.2012г. за сумата от 1 000 лева. Същият е отчужден с договор
10
от 17.04.2014г. за сумата от 700 лева, при приета в САТЕ пазарна стойност
към датата на отчуждаването – 5 220 лева.
Съгласно твърденията на Комисията получената продажна цена е
вложена изцяло в придобиването на следващия описан лек автомобил.
- лек автомобил „Фолксваген – Туарег“, рег. № РР 7886 ВА, закупен по
договор от 17.04.2014г. за сумата от 10 300 лева и отчужден с договор от
24.06.2015г. за сумата от 1 500 лева.
Видно от заключението на САТЕ пазарната стойност на това МПС към
датата на придобиването му е 14 660 лева, а към момента на отчуждаването
му - 12 840 лева.
Съгласно неоспорените твърдения на Комисията получената сума от
продажбата е вложена в закупуването на закупения и описан по-горе като
налично имущество товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № РР 8328 АХ.
4. През проверявания период въззиваемият Т. е придобил и лек
автомобил „Форд – Галакси“, рег. № РР 9579 АН, закупен по договор от
31.03.2010г. за сумата от 700 лева, който към края на проверката е със снета
регистрация и поради което предмет на искането за отнемане е неговата
равностойност.
Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на това ПМС към
датата на прекратяване на регистрацията му е 790 лева.
Предвид така установеното съдът приема, че общата стойност на
притежаваното в края на проверявания период от проверяваното лице и
свързаните с него лица имущество, съответно имущество по отношение на
което е приложим чл.151 ЗПКОНПИ, изчислена съобразно разпоредбата на
чл.148 ЗПКОНПИ и при отчитане на настъпилите трасформации е в размер
на 55 361.61 лева. Сумата е изчислена като сбор от пазарната стойност към
датата на придобиването на наличното в края на проверявания период
имущество /недвижимия имот в с.Ясеновец, ведно с новоизградената
жилищна сграда – 10 920 лв. + 21 738 лв.; товарен автомобил Мерцедес, рег.
№ РР 8328 АХ – 10 320 лв. и наличните по банкова сметка 143.61 лева/,
пазарната стойност към датата на отчуждаването на придобитите и
отчуждени, съответно с прекратена регистрация МПС /товарен автомобил с
рег. № РР 98 30 АМ – 3 620 лв., лек автомобил с рег. № РР 95 79 АН – 790 лв.
и товарен автомобил, рег. № РР 1184 ВА – 5 310 лв./, за които имущества
няма данни за трансформация, както и сумата от 2 520 лева, представляваща
остатък от пазарната стойност на л.а. Фолкваген с рег. № РР 78 86 ВА след
влагане на получената от продажбата му цена в придобиването на товарен
автомобил Мерцедес, рег. № РР 8328 АХ.
В стойността на имуществото съдът не включва равностойността на
отчуждения л.а. Сеат с рег. № РР 9913 АТ, продажната цена на който е
вложена в придобиването на л.а. Фолкваген с рег. № РР 78 86 ВА, както и
пазарната стойност на последния до размер на сумата от 10 320 лв., вложена
за придобиване на посочения товарен автомобил Мерцедес, рег. № РР 8328
11
АХ.
По изложените по-горе мотиви в стойността на имуществото не са
включени направените през проверявания период от въззивниците и
неналични към 16.01.2017г. вноски по банкови сметки, непреобразувани в
друго имущество и непреобразуваната част от получените чрез системите за
бързо разплащане суми /общо за двамата 42 947 лева съгласно т.15 и т.16 от
СИЕ/, също неналични в края на проверявания период.
Следователно придобитото от Л.Т. и А.М. имущество е под сумата от
150 000 лева, което сочи на извода, че не е налице изискуемото се значително
несъответствие по см. на чл.107, ал.2 ЗПКОНПК вр. §1, т.3 от с.з.,
обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно
придобито имущество. Няма как имущество, което е на стойност под 150 000
лева да превишава с толкова реализираният нетен доход, разглеждан в
контекста на изложените по-горе мотиви за значението на същия в хипотеза,
когато аритметичното му изражение е отрицателно число, каквато е налице и
в настоящия казус /от СИЕ е безспорно установено, че формираният нетен
доход е отрицателна величина/.
С оглед на горното, настоящият съд намира, че предявените искове от
КПКОНПИ за отнемане на имущество са неоснователни и същите следва да
бъдат отхвърлени.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
крайния изход от спора с тези на първостепенния съд обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Разноски за настоящата инстанция от въззиваемите не са претендирани.
На основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ Комисията следва да заплати
следващата се държавна такса за въззивното производство, която съобразно
цената на исковете /132 702.09 лева/ е в размер на 2 654 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001/08.02.2022г., постановено по гр.д.
№ 41/2019г. на ОС – Разград.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, в полза
бюджета на съдебната власт, по сметка на съда сумата от 2 654 /две хиляди
шестстотин петдесет и четири/ лева, представляваща дължима държавна
такса върху цената на исковете за въззивното производство, на основание
чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13