№ 1956
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря Б.Л.К.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20241110102358 по
описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.02.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На деветнадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
Секретар Б.Л.К.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 2358 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „.................” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ”..............” № .........., с ЕИК .................., представлявано
от изпълнителния директор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен
процесуален представител, против Н. М. Д., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
„........................ Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 26.07.2023 г.
дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК срещу ответницата за сумата от общо 1 855,64 лв., от които: сумата 1 578,59 лв. -
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 223,01 лв. - лихва за забава за периода от
15.09.2021 г. до 13.07.2023 г., сумата от 44,24 лв. - главница за дялово разпределение за
периода от месец юни 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 9,80 лв. - лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2020 г. до 13.07.2023 г., както и за
присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението
до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски.
Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова
претенция. Твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот – апартамент 100, находящ се в гр. София, ж.к. „........................, с
абонатен № ........................., за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., но не са
заплащали дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 1
855,64 лв. за целия имот. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с
„.............................” ООД – гр. София за извършване услугата топлинно счетоводство. В
исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата
от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния
период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за
заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва
за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на Н. М. Д., че ответницата дължи на „.................” ЕАД – гр. София сума за
консумирана топлинна енергия в общ размер на 1 855,64 лв., от които: сумата 1 578,59 лв. -
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 223,01 лв. - лихва за забава за периода от
15.09.2021 г. до 13.07.2023 г., сумата от 44,24 лв. - главница за дялово разпределение за
периода от месец юни 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 9,80 лв. - лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2020 г. до 13.07.2023 г., както и
законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
2
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Н. М. Д., с който оспорва исковите претенции като недопустими и
неоснователни. Прави възражение за погасителна давност на претендираните суми, в която
насока излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Оспорва
претенцията на ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Оспорва
доказване на правото на собственост върху процесния недвижим имот от ответницата.
Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции като
неоснователни и недоказани, претендира направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител.
С определение от 10.06.2024 г. „.............................” ООД е конституирано като трето
лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице помагач „.............................” ООД, редовно
призовано, не изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл.
422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е
възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 41875/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
24.10.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Н. М. Д. е осъдена да заплати на „.................” ЕАД сумата от 1 578,59 лв.
– главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „......................, абонатен № 81109 за периода от
месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 223,01 лв. - лихва за забава за периода от
15.09.2021 г. до 13.07.2023 г., сумата от 44,24 лв. - главница за дялово разпределение за
периода от месец юни 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 9,80 лв. - лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2020 г. до 13.07.2023 г., както и
законната лихва върху главницата, дължима от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, а
също и сумата от 87,11 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 37,11 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на
подадено възражение и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок
заявителят “.................” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен
иск срещу длъжника.
3
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “.................” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение
по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „.................” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „.............................” ООД, се установява, че последното се е задължило да
извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради
етажна собственост, а “.................” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и
въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от
потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 335 от 13.09.2002
г., сключен между „.............................” ООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в
гр. София, ж.к. „Младост“, бл. 46, вх. 6 и 7, е видно, че страните са се договорили
дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни
вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е
подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице,
избрано на проведено Общо събрание на собствениците.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че
„.............................” ООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния
период относно сграда, в която се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представения заверен препис от Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 66, том I, рег. № 807, нот. дело № 64 от 27.02.2013 г. на нотариус с рег. №
263,, действащ в района на СРС, се установява, че Н. М. Д. е придобила собствеността върху
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4082.741.1.100, представляващ апаратамент № 100, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к. „........................, а от представения заверен препис от заявление от 15.04.2013 г. се
установява, че ответницата е подала молба до ищеца за откриване на партида.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „.............................” ООД са били
изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за
сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 1 623,21 лв., от които начислената сума по
фактури е в размер на 1 731,92 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 108,71 лв.
Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са
4
приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната
станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с
изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 21.09.2023 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № 81109, за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г. са в размер на 1
622,83 лв. – за главница и 223,01 лв. – лихва за забава. Вещото лице също така установява, че
няма данни за извършени плащания на сумите, предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “.................” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 100, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. „........................, на който адрес е открита партида на абонатен № 81109. По
делото не се спори, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот за процесния
период. Спори се за размера на доставената топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответницата се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
5
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответницата, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 1 623,21 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 1 731,92 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 108,71 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за процесния имот за
претендирания размер от 1 578,59 лв., поради което следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на направеното от ответниците възражение за погасителна давност,
съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на
възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна
енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 26.07.2023 г. тригодишната погасителна давност е
изтекла по отношение на вземането до месец май 2020 г. включително, като вземането за
месец юни 2020 г., което е станало изискуемо в средата на месец август 2020 г., както и
вземанията след тази дата, не се считат погасени по давност. Задълженията за главница на
ответника за периода от месец юни 2020 г. до месец април 2022 г. възлизат на 1 600,33 лв.
Исковата претенция се явява основателна и доказана за претендирания размер от 1 578,59
6
лв., като за месец май 2020 г., претенцията следва да бъде отхвърлена като погасена по
давност.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Ответникът е направил възражение за погасителна давност и досежно
претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД задълженията за лихви се
погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за лихва за забава върху
главниците за периода преди месец май 2020 г. са погасени по давност. Доколкото се
претендира лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 13.07.2023 г., то същата е
основателна за същия период, следва да се изчисли върху главницата от 1 578,59 лв., при
съобразяване с издадените общи фактури. Видно от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза дължимата лихва за забава върху главницата от 1578,59 лв.
възлиза на 223,01 лв. Претенцията като основателна и доказана следва да бъде изцяло
уважена.
Относно претендираната главница в размер на 39,26 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение, предоставена от третото лице помагач „.............................” ООД. Липсват
доказателства за възлагане събирането на тази сума от „.............................” ООД в полза на
ищеца. Ето защо съдът намира, че исковата претенция като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 7,64 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до
17.07.2020 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 26.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението е
основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
84,57 лв. от общо направените разноски в размер на 87,11 лв., от които: сумата от 37,11 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
7
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 949,32 лв. от общо направените
разноски в размер на 977,80 лв., от които: сумата от 77,80 лв. – платена държавна такса,
сумата от 800 лв. – платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски за адвокат. От
представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокатът е
предоставил на ищеца безплатна правна помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител на ответницаа следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 14,14 лв. от общо дължимото в размер на 485,56 лв.,
представляващо минималното такова.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с отхвърлената част от исковите претенции. На
ответницата се дължат разноски за адвокат. От представения по делото договор за правна
защита и съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ищеца безплатна правна помощ
по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния
представител на ответницаа следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 14,14 лв.
от общо дължимото в размер на 485,56 лв., представляващо минималното такова.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „.................” ЕАД,
с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „..................”,
ул.”..............” № ..........., представлявано от изпълнителния директор А.С.А., против Н. М. Д.,
с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „......................., с правно основание чл. 422 във връзка
с чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Н. М. Д.
дължи на „.................” ЕАД сумата от 1 578,59 лв. /хиляда петстотин седемдесет и осем лева
и петдесет и девет стотинки/ - главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец юни 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 223,01
лв. /двеста двадесет и три лева и една стотинка/ - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г.
до 13.07.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 26.07.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от
8
44,24 лв. /четиридесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/ - главница за дялово
разпределение за периода от месец юни 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 9,80 лв.
/девет лева и осемдесет стотинки/ - лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.08.2020 г. до 13.07.2023 г., като неоснователни, както и претендираната главница
за доставена топлинна енергия за месец май 2020 г., като погасена по давност.
ОСЪЖДА Н. М. Д., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „......................., ДА
ЗАПЛАТИ на „.................” ЕАД, с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „..................”, ул.”..............” № ..........., представлявано от изпълнителния
директор А.С.А., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 949,32 лв. /деветстотин
четиридесет и девет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА Н. М. Д., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „......................., ДА
ЗАПЛАТИ на „.................” ЕАД, с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „..................”, ул.”..............” № ..........., представлявано от изпълнителния
директор А.С.А., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
84,57 лв. /осемдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща направени
по делото разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 31781 от 24.10.2023 г. по гр.д. № 41875/2023 г. по описа на
СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА „.................” ЕАД, с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „..................”, ул.”..............” № ..........., представлявано от изпълнителния
директор А.С.А., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. К., от САК, с личен № **********, с адрес:
гр. София, ул. „..................., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 14,14 лв.
/четиринадесет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА „.................” ЕАД, с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „..................”, ул.”..............” № ..........., представлявано от изпълнителния
директор А.С.А., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. К., от САК, с личен № **********, с адрес:
гр. София, ул. „..................., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от 14,14 лв. /четиринадесет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „.............................” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „............”, ул.
”....................., представлявано от управителите В.П.В. и К.Н.Х., в качеството му на трето
лице помагач на страната на „.................” ЕАД, с ЕИК ...................
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
9
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10