№ 814
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Анна Кофинова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно административно
наказателно дело № 20231100605374 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С решение от 16.02.2023г. по НАХД № 8095/2022г., СРС, НО, 20 състав е признал
обвиняемия Б. Б. М., за ВИНОВЕН в това, че на 04.06.2021 г., около 15.00 часа, в гр.София,
кв.“Обеля“, ул.“Ефрем Чуков“ и ул.“Дмитрий Лихачов“, пред народно читалище „Просвета
1928“, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - на публично място /на улицата/, без причина, извадил от
дрехите си газов пистолет марка „Zoraki“ модел „914-8В“ peг. № ZRCX103 1807-00452, и го
размахал пред себе си и пред Д.А. и сина му Н.В. /на 14 години/ с думите „Махай се оттук,
ако искаш да не те гръмна!“ - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като на основание чл.
378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 78а от НК, вр. чл. 325, ал. 1 от НК обвиняемият е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1
000 /хиляда/ лева.
Съдът на основание чл.53,ал.1,б.“а“ от НК е отнел в полза на държавата 1брой газов
пистолет марка „Zoraki“ кал. 9 мм, Р.А.К. модел „914-8В“ peг. № № ZRCX103 1807-00452, с
един пълнител, 4 броя патрона със зелени капачки и 1 брой гилза, на съхранение в 09 РУ-
СДВР - служба „КОС“ /във връзка с досъдебно производство №812/2021 г., по описа на 09
РУ-СДВР, пр.пр. №13270/2021 г., по описа на СРП/, принадлежащ на Б. Б. М..
С решението си съдът е решил вещественото доказателство - 1 бр. диск да остане
към материалите по делото .
Съдът на основание чл.189,ал.3 от НПК е осъдил Б. Б. М. да заплати направените по
делото на досъдебната фаза разноски в размер на 156,00 лева - в полза на държавата и по
сметка на СДВР, както и на основание чл.190,ал.2 от НПК сумата от 5,00 лева държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу това решение е подадена жалба от обвиняемия Б. М. чрез служебния му
защитник - адв. Н. К. от САК, в която се посочва, че решението е неправилно, необосновано
1
и незаконосъобразно, като е допуснато съществено процесуално нарушение и същото не се
основава върху събраните по делото доказателства. Претендира се отмяната на атакуваното
решение и постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде признат за невиновен.
В разпоредително заседание на 02.10.2023г.въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че решението е атакувано в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол в открито съдебно заседание по реда на гл. 21 НПК. Приел е, че за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на
обвиняемия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание служебният защитник на обвиняемия Б. М.- адв. К.
моли да се отмени решението на първоинстанционния съд, тъй като същото е неправилно и
неоснователно. В подробности излага поведението на обвиняемия относно действията му
във възникналата ситуация и това, че той е действал, когато е възникнала ситуация, която не
е могъл да предвиди с оглед състоянието му под въздействието на алкохол.Моли съда да
признае подзащитният й за невиновен.
Представителят на СГП счита, че жалбата е неоснователна, а цитираното решение на
първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно. Посочва, че приетата за
установена от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото
доказателства, в частност разпитаните по делото свидетели, от които по несъмнен начин се
установява, че обв. М. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Моли да се потвърди първоинстанционното решение.
Обвиняемият Б. М. редовно уведомен не се явява лично пред въззивната инстанция и
не взема становище по делото.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обжалваното решение, изложеното във въззивната жалба, вкл. и доводите в проведеното
съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на
чл.314 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл.320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана.
Настоящият съдебен състав намира, преценявайки обосноваността и
законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и извършвайки
служебна проверка счита, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съображенията в тази насока са следните:
Съдът от първа инстанция е извършил цялостен и задълбочен анализ на
доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата
обстановка по същото. Извършен е правилен анализ на събраните по делото доказателства и
не е налице неправилно произнасяне или тълкуване на същите. Фактическата обстановка по
делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд, като са изложени мотиви, които се
споделят и от настоящата инстанция. Въззивната инстанция, след собствена преценка на
събрания доказателствен материал по делото намира, че не се налагат съществено различни
изводи по фактите, и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:
Б. Б. М. е роден на 30.12.1977 г. в гр.София, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, със средно образование, работи като контрольор в бензиностанция
„Лукойл“ Б 41, живущ в гр.София, кв “Обеля“, ул.“****, с ЕГН **********.
На Б. Б. М. бил издаден от 09 РУ-СДВР удостоверителен документ по чл.54,ал.4 от
ЗОБВВПИ за извършено уведомление за притежаване на неогнестрелно оръжие № Б-
232/20.09.2018 г. - за предупредителен пистолет марка „Zoraki“ кал. 9 мм., фабричен №
*********.
На 04.06.2021 г., около 15.00 часа, Б. Б. М., който бил консумирал алкохол, вървял
пеша по площад в кв.“Обеля“, към кафене, намиращо се зад читалището в центъра на
кв.“Обеля“. В дрехите си носел собствения газов пистолет марка „Zoraki“ модел „914-8В“
peг. № ZRCX103 1807- 00452. По същото време Д.В.А., заедно с 14-годишния си син Н.Д.В.,
2
се намирали при автобусната спирка пред читалището в центъра - площада на кв.“Обеля“
/народно читалище „Просвета 1928“, на кръстовището на ул.“Ефрем Чуков“ и ул.“Дмитрий
Лихачов“/, като до спирката се разминали на близко разстояние с М.. Лицата не се
познавали, но М. се загледал в А., който тогава спокойно го попитал дали има някакъв
проблем, при което М. се приближил към А. и сина му, извадил от вътрешен джоб на
дрехата си пистолета си, размахал го пред тях с думите „Махай се оттук, ако искаш да не те
гръмна“. А., казвайки „Добре, добре“, се отдръпнал на страни със стъписания си син. Тогава
М. прибрал пистолета в дрехите си, продължил пеша и влязъл в кафенето. В това време
покрай А. и сина му В. минал полицейски патрулен автомобил, в състав с изпълняващите
служебните си задължения полицаи при 09 РУ-СДВР - Н.Г.Х. и Б.Н.Б.в, А. го спрял и
съобщил за случилото се. Полицаите посетили кафенето, извършили проверка на М.,
установили самоличността му. Той предал доброволно пистолета си на органите на МВР, с
пълнител с 5 бр. патрони, за което бил съставен протокол. М. бил задържан и транспортиран
в 09 РУ- СДВР, където били изготвени документи за задържането му, в т.ч. и заповед по
чл.72,ал.1 от ЗМВР от 04.06.2021 г. за задържането му до 24 часа.
От заключението на комплексната съдебно-психиатрична- психологична експертиза
на Б. Б. М. се установява, че същият не страда от вредна употреба на алкохол; по време на
инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване -
лека към средна степен /вредната употреба на алкохол не представлява психически
недостатък, по смисъла на чл.94,ал.1 от НПК/; описаните състояния не представляват пречка
за Б. Б. М. да е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си; с оглед психичното му състояние няма пречка правилно да възприема
фактите и обстоятелствата, имащи значение за делото, да дава достоверни обяснения и да
участва пълноценно в наказателното производство на всичките му етапи.
Горните фактически констатации намират сходство в приетите от
първоинстанционния съд фактически изводи след обстоен анализ на събраните по делото
доказателства : показанията на свидетелите Д.В.А., Н.Д.В., Н.Г.Х. и Б.Н.Б.в, обясненията на
обв. Б. М.; писмени доказателства и доказателствени средства- медицинско направление от
20.05.2021 г. , листове за преглед на пациента от 20.05.2021 г. , амбулаторни книги на
неврохирургичен кабинет от 20.05.2021 г., справка за съдимост, както и всички прочетени
и приобщени по делото доказателства по реда на чл.283 от НПК, включително и по реда на
чл. 378, ал. 2 от НПК.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от
районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от
значение за разкриване на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно
обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният
съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като
доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им
съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията.
Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2 НПК
при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а
други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са
формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а
аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е
допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в
подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична
аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението, поради което отправения
упрек за недоказаност на обвинителната теза е лишен от основание. Противно и на
наведените в жалбата възражения при внимателния прочит на мотивите към атакувания
съдебен акт е видно, че контролирания съд е отговорил на наведените възражения на
защитника.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя анализа на
доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането
на показаният на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тях чрез
3
използване на правилата на формалната логика. Единствената корекция, която следва да
бъде въведена е свързана с изготвената и приобщена по делото балистична експертна
справка, която неправилно е била ценена като годен способ за събиране на доказателства,
тъй като не отговаря на изискванията към заключение на балистична експертиза, изготвена
по реда на чл. 144-154 НПК и данните, обективирани в същата имат информативно-
оценъчно значение с оперативна цел- да послужи на органа на досъдебното производство с
оглед преценка необходимостта от назначаване на експертиза по реда и на осн. чл. 144 и сл.
НПК. В този смисъл установените от експертната справка обстоятелства не са доказателства
в наказателния процес и не могат да бъдат ползвани за извеждане на доказателствени и
фактически изводи.
Извън горното уточнение настоящият състав изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, като предвид това въззивният съд не е длъжен
да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези
които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372
от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/.
В контекста на изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на
защитата, че от събраните по делото доказателства не се установяват възприетите от първата
инстанция фактически изводи. Районният съд е обосновал извода си за достоверността на
показанията на св. Д.А. и св.Н.В.. Въззивната инстанция приема, че посочените свидетелите
са били преки очевидци на действията на обвиняемия, които са инкриминирани в
обвинението, като са възприели случилото се непосредствено. Коментираните свидетелски
показанията са логични, последователни и непротиворечиви помежду си, като в тях не се
констатира изразяване на лично отношение към поведението на обвиняемото лице.
Безспорно установено е, че с св. Н.Х. и св.Б. са случайно преминаващи лица на
местопроизшествието, които нямат лично отношение към участниците в конфликта.
Показанията на тези свидетели напълно съвпадат с изложеното от св.Д.А.– пострадал
от деянието, на които съдът дава пълна вяра. Макар и пострадал от престъплението
изложеното от него с точност и прецизност съвпада с изложеното от св. Х. и св. Б., които не
са познати на обвиняемия, и не са заинтересовани от изхода на делото.
Анализът на обясненията на обвиняемия М., правилно са приети от първия съд като
реализиране на правото му на защита, съобразявайки техния характер на доказателствено
средство и на средство за защита, предвид категоричната липса на съответствие между тях и
останалата доказателствена съвкупност. Съвсем коректно първия съд е изброил
констатираните от него противоречия между обясненията и показанията на свидетелите,
даващи основание да бъдат възприети като недостоверни.
Противно на становището на защитата поведението на пострадалите не може да бъде
предмет на какъвто и да е укор. Обстоятелство, че обвиняемият е бил в пияно състояние не
означава, че добросъвестните граждани следва да се отстранят от мястото, където се
намират правомерно или не могат да търсят обсянение за непремерени действия на такива
лица. Поведението на пострадалите не може да се приема по абсолютно никакъв начин като
провокиращо или даващо основание на обвиняемия за демонстрира притежаването на
оръжие и да се саморазправя с останалите граждани. Противно на становището на защитата
изготвената СППЕ установява, че обвиняемият независимо от употребения алкохол е
съзнавал добре какво върши и е бил способен да контроли поведението си, тоест същият е
годен субект на наказателна отговорност.
По отношение на останалата доказателствена съвкупност, съставляваща писмени
доказателствени средства, съдът констатира, че същите са съставени съобразно реда и
правилата на процесуалния закон. С оглед на което обективираните чрез тях процесуално-
следствени действия следва да бъдат кредитирани като законосъобразно извършени и
относими към предмета на делото.
По отношение на съдебното минало на подсъдимия, съдът даде вяра на приложената
по делото справка за съдимост, от която се изведе данни за необременото съдебно минало на
последния.
В заключение въззивният съд намира възраженията на защитата срещу анализа,
4
направен от първостепенния на събраните по делото гласни доказателства за напълно
неоснователни.
На база на така събрания по делото доказателствен материал първостепенния съд е
стигнал до извода, че с поведението си обв.Б. М. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 325, ал.1 НК.
От обективна страна, обв. Б. М. на 04.06.2021 г., около 15.00 часа, в гр.София,
кв.“Обеля“, ул.“Ефрем Чуков“ и ул.“Дмитрий Лихачов“, пред народно читалище „Просвета
1928“, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - на публично място /на улицата/, без причина, извадил от
дрехите си газов пистолет марка „Zoraki“ модел „914-8В“ per. № ZRCX103 1807-00452, и го
размахал пред себе си и пред Д.А. и сина му Н.В. /на 14 години/ с думите „Махай се оттук,
ако искаш да не те гръмна!“.
От обективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал.1 от НК - "хулиганство",
изисква извършване на непристойни действия, с които да се нарушава грубо обществения
ред и да се демонстрира явно неуважение към обществото. Касае се за конкретно деяние,
при което деецът демонстративно нарушава обществения ред чрез определено свое активно
поведение, изразено в конкретни действия (най-често публично), като цели или най-малкото
допуска по този начин да демонстрира явно неуважение към обществото. На второ място е
необходимо съответните действия сами по себе си грубо да нарушават обществения ред.
В задължителната за съдилищата тълкувателна практика (ППл на ВС № 2 от
29.11.1974 г. по н.д.№ 4/74 г.) се приема, че "непристойни действия" са онези действия,
които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и
други прояви, които скандализиран обществото. "Грубо нарушение на обществения ред" ще
е налице, когато деецът, чрез действията си изразява брутална демонстрация против
установения в обществото ред и морални норми. "Явно неуважение към обществото" е
налице, когато деецът, чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение
към личността, като антиобществения характер на действията се съзнава и от други лица, на
които са станали достояние. Именно тази демонстративна, провокираща непристойност на
действията на дееца характеризира същите като посегателство срещу установения
обществен ред /р.№ 492 от 22.10.1982 г. по н.д.№ 512/82 на II-ро н.о., Сб Н 1982, № 94, с.94/.
Конкретните действия на обвиняемото лице са именно такива-непристойни /безсрамни
и израз на невъзпитаност и буйство/, грубо нарушаващи реда- израз на брутална
демонстрация против установения в обществото ред и морални норми на поведение спрямо
останалите членове на обществото и предстявяващи явно неуважение към обществото-
изразена е открито висока степен на неуважение към личността на останалите членове на
обществото-св. А. и св. В.
Същевременно не без значение в случая е и факта, че поведението на обв. М. не е било
провокирано по никакъв начин от св. А. и неговият син св. В.. Всичко това сочи, че именно
той поставя себе си и собствените си интереси над всички други и няма никакво уважение и
респект към закона и останалите представители на обществото.
Ето защо и в конкретния случай въззивният съд не споделя доводите на защитата, че
не се касае за действия, които са били насочени срещу обществения ред и в този смисъл не е
налице престъпление по смисъла на чл. 325, ал.1 НК.
От субективна страна, обв. М. като пълнолетно и вменяемо лице е могъл да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Той е съзнавал, че
5
извършваните от него действия са непристойни по своя характер, че с тях се нарушава грубо
обществения ред и извършвайки ги, е демонстрирал явно неуважение към обществото.
Действията на обвиняемия са извършени съзнателно и целенасочено, с пряк умисъл –
съзнавал е, че неизбежна последица от всичко извършено от него е грубото нарушение на
обществения ред и скандализирането на обществото, като е искал да предизвика точно
такъв ефект, а не просто се е съгласявал с такива едни последици от своите действия.
Този съдебен състав намира, че законосъобразно, производството по делото е протекло
по реда на Глава ХХVIII НПК, защото са налице всички предвидени в нормата на чл.78а НК
предпоставки за това. Престъплението по чл.325, ал.1 от НК е умишлено такова и предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и с обществено
порицание, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, с престъплението не са причинени
съставомерни имуществени вреди, както и не са налице предпоставките на чл.78а ал.7 от
НК, които ограничават приложимостта на този институт.
При определяне размера на наложеното на обвиняемия наказание „глоба“, първият съд
е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Напълно
правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства, първостепенният съд е приел
относително кратката продължителност и нисък интензитет на хулиганските прояви, както и
изминалия период от време от момента на деянието, през който не са констатирани други
противообществени прояви, което го определя като лице с невисока обществена опасност. С
основание не е ценено чистото му съдебно минало като самостоятелно смекчаващо вината
обстоятелство, тъй като то е предпоставка за освобождаването на обвиняемия от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК. Отегчаващо отговорността обстоятелство се явява
пияното състояние на обвиняемия. Правилно първата инстанция е приел, че наложеното
наказание „глоба“ следва да бъде определено в минималния размер предвиден в закона,
като същото ще постигне целите на наказанието.
Правилно съдът на основание чл.53,ал1,б.“а“ от НК е решил да се отнемат в полза на
държавата 1 бр. газов пистолет марка „Zoraki“ кал. 9 мм, Р.А.К. модел „914-8В“ peг. № №
ZRCX103 1807-00452, с един пълнител, 4 броя патрона със зелени капачки и 1 брой гилза,
на съхранение в 09 РУ-СДВР - служба „КОС“ , а вещественото доказателство - 1 бр. диск да
остане към материалите по делото .
Предвид изхода на делото, в съответствие с разпоредбите на чл. 189, ал.3 НПК и
чл.190, ал.2 НПК разноските правилно са възложени в тежест на обвиняемия и в тази му
част решението на СРС следва да се потвърди.
Неоснователен е доводът на защитата за допуснато съществено процесуално
нарушение в хода на проведеното производство, изразяващо се в провеждане на съдебно
заседание без участието на обвиняемия. Съгласно чл.378, ал.1 НПК при разглеждане на
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба, неявяването на страните, които са редовно призовани, не представлява
пречка за разглеждане на делото. Видно от приложените призовки обвиняемият е бил
уведомен за датата на съдебното заседание – 16.02.2023 година. В случая, право на
обвиняемия е да прецени дали да участва в производството пред съда, като неявяването му
не е пречка за разглеждане на делото. Липсва позоваване или представени доказателства за
наличието на обективни пречки за неявяване на обвиняемия в съдебно заседание, които да са
били основание да не се даде ход и да не се проведе същото.
6
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на
други основания за изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и на основание чл.334,, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.02.2023 г., постановено по НАХД № 8095/2022 г.,
по описа на СРС, НО,20-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7