МОТИВИ към Решение № 1277/28.09.2018г. по АНД № 4187/2018г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е образувано по
повод постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание
чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност
на обвиняемия П.Р.Я., роден на *** ***, българин, с българско гражданство, неженен,
безработен, неосъждан, с ЕГН: **********, за това, че:
На 16.01.2018 год., в гр. Бургас, в ж. к. „*", без
надлежно разрешително съгласно чл.73, ал.1 и чл.ЗО
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1
и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73,
ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/,
вр. чл.ЗО от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/, държал в горната си връхна дреха
високорисково наркотично вещество, по смисъла на чл.З, ал.1, т.1 и ал.2 от Закон за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), вр. Приложение № 1
- Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарна медицина" към чл.З, т.1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, а именно коноп с нетно тегло 1,410 гр. (едно цяло четиристотин и десет) грама, със
съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 8,00 %
на обща стойност 8,46 лева (осем лева и четиридесет и шест стотинки), определена съгласно
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, като деянието представлява маловажен случай - престъпление
по чл. 354а, ал.5, вр. ал.З, предл.
второ, т.1 от НК, вр.
чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. чл.З0 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. чл.З, ал.1, т.1 и ал.2
от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), вр.
Приложение № 1 - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарна медицина" към чл.3, т.1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че
обвинението е доказано по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен
и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
Защитникът
на обвиняемия- адв. П.К. поддържа, че на
Я. следва да бъде наложено наказание „глоба” в минимален размер.
В съдебно заседание обвиняемият се
признава за виновен, солидаризира се със становището защитника си и изразява
съжаление за стореното.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите
на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемият П.Р.Я. е роден на *** ***,
българин, с българско гражданство, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********.
На 16.01.2018 год.
свид. *** /пол.
служител в Пето РУ при ОД на МВР - гр.Бургас/ получил оперативна информация, че лице с
малкото име „*" от гр.Бургас, жив. в ж.к. „*" държи у себе си
наркотични вещества и около 13.30 часа - 14.00 часа ще бъде в близост до бл.40,
находящ се в гр.Бургас, в ж.к. „*". Свид. * провел оперативно-издирвателни
мероприятия и установил, че „*" е обв. П.Р.Я., ЕГН: **********,***.
Свид. *,
придружаван от свидетелите ** С. и ** /пол. служители в Пето РУ при ОД на МВР -
гр.Бургас/ се придвижили със
служебен автомобил до бл.40, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „*" за да
установят лицето и да му извършат проверка. В тази връзка пол. служители
разполагали със снимка от БДС на обв. П.Р.Я., ЕГН: **********.
След
като забелязали обв. П.Р.Я., ЕГН: **********, свидетелите *, С. и *се легитимирали
пред него и му извършили проверка. Свид.* попитал обв. Я. дали държи у себе си
вещества, държането на които е забранено от закона. Обв.Я. потвърдил, че държи
такива вещества и се съгласил доброволно да ги предаде.
Полицейските
служители придружили обв.П.Р.Я. до сградата на Пето РУ при ОД на МВР -
гр.Бургас, където от горната си връхна дреха обв.Я. извадил метален гриндер с
изобразено на капака листо на марихуана, в което държал зелена, суха, листна
маса, за която заявил, че е марихуана.
С протокол за
доброволно предаване от 16.01.2018 год. в сградата на Пето РУ при ОД на МВР -
гр.Бургас обв.Я. предал на свид.* суха, зелена, тревна маса, установена в долна
скрита вътрешна част на сив метален гриндер с изображение на листо на марихуана
върху него.
Със заповед за
полицейско задържане на лице обв.Я. бил задържан на 16.01.2018 год. в 15.40
часа и освободен на 17.01.2018 год. в 13.45 часа.
С разписка от
16.01.2018 год. свид.* е предал на разследващия орган предадените от обв.Я. с
протокол за доброволно предаване вещи.
На
16.01.2018 год. бил извършен оглед на веществени доказателства. При огледа е
описан обект №1 -един брой метален гриндер с изображение на листо на марихуана,
съдържащ суха, зелена, листна маса, която на полевия тест реагирала на
марихуана.
По
доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата
на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал,
преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Свидетелските
показания на *** (л. 10 от ДП), ** С. (л. 11 от ДП), ** (л. 72 от ДП), протокол
за доброволно предаване от 16.01.2018 год. (л. 15 от ДП), разписка за предадени
вещи от 16.01.2018 год. (л. 16 от ДП), извършения оглед на веществени
доказателства, изготвената физикохимична експертиза /Протокол № 41 от 17.01.2018 год., изготвена
от вещо лице в БНТЛ при ОД на МВР -гр.Бургас на л. 18-19 от ДП/, изготвената
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (л. 24-30 от ДП),
заповед за полицейско задържане на лице от 16.01.2018 год., както и от
останалите приобщени по досъдебното производство писмени и веществени
доказателства.
Посочените доказателства са вътрешно
и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се кредитират
изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода на проведено досъдебно
производство. Показанията на разпитаните свидетели са последователни, логични и
водят до установяване на едни и същи факти. По делото не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти. В
съдебно заседание, обвиняемият Я. се признава за виновен за
извършеното престъпление и изразява
съжаление за стореното.
Съдът основава своето решение и на заключенията на
изготвените на досъдебното производство експертизи, които са компетентно
извършени и отговарят изчерпателно и достатъчно пълно и ясно на поставените
въпроси.
По делото не са налични противоречиви доказателствени
материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да
излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.
2 НПК, за да признае
подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа
обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, предл. второ, т. 1 НК, за което му е повдигнато
обвинение.
Налице е предметът на престъплението- коноп, като
същият подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, който в чл. 30 разпорежда, че се забранява
притежанието на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от
Списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗКНВП. Тази забрана не важи за
определени цели, за които се издава разрешение за извършване на дейности с
посочените обекти. Това разрешение се издава по ред, установен с наредба,
приета от Министерски съвет- Наредба за условията и реда за разрешаване на
дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП. По делото безспорно се установи, че
такова разрешение по отношение на обвиняемия Я. не е налице.
От обективна страна е налице и изпълнителното деяние,
като безспорно доказано е и неговото авторство. С действията си, обвиняемият е
осъществил изпълнителното деяние „държане“. Същият е осъществявала фактическа
власт върху конопа, като е безпротиворечиво възприето в съдебната практика, че
не е необходимо да е налице винаги непосредствен физически контакт между дееца
и предмета на престъплението, а е достатъчно извършителят във всеки един момент
да може да осъществява контрол върху него, включително и да се разпореди с този
предмет ( Решение № 110 по н.д. №
5/2012 г. на ВКС, III н.о.). В случая веществото се е намирало в самия Я. (в горната
му връхна дреха), което безспорно сочи на осъществяване на фактическа власт.
Настоящата инстанция намира, че деянието може да се
квалифицира като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. В Решение № 241 от 11.06.2014 г. по н.д. №
679/2014 г. на ВКС е посочено, че когато се обсъжда наличието на
маловажен случай следва да се интерпретират в кумулативна даденост както
относимите към тежестта на престъпното деяние обстоятелства ( времеви и пространствени
измерения на престъплението, реализирания механизъм, характеризиращите
инкриминирания предмет особености, липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца, социалните отражения
и отзвук на престъплението), така и тези досежно личността на автора.
Безспорно в конкретния казус не може да се обсъжда
наличие на вредни последици, разбирани като общественоопасен резултат, тъй като
престъплението е на формално извършване. При това следва да се обсъдят останалите
обстоятелства, които имат значение за определянето на случая като маловажен.
Определящо, макар и не единствено обстоятелство за престъпленията, свързани с
наркотични вещества, е самият предмет на престъплението. Касае се за държане на
един вид наркотично вещество. На следващо място следва да се подчертае и
сравнително ниската стойност на предмета на престъплението- 8,46 лв., както и
минималното количество на веществото- 1,41 грама.
Следва да бъде наблегнато и личността на дееца. Я. не
е осъждан, като същият е изразил съжаление за стореното и е съдействал на
органите на разследването още от самото начало, като сам е признал за това, че
държи съответното вещества. Съдът също така отчита, че обвиняемият е на много млада
възраст.
Всички тези изброени обстоятелства, както тези,
характеризиращи деянието, така и тези, характеризиращи дееца, сочат на по-ниска
степен на обществена опасност на извършеното деяние, съпоставено с обществената
опасност на други престъпления от същия вид, каквото е и изискването на чл. 93,
т. 9 НК.
От субективна страна Я. в действал при форма на вината
пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че в себе си, без надлежно разрешение държал
наркотично вещество, за които е налице забранителен режим и е целял с деянието
си за него да съществува възможност да осъществява фактическа власт върху това
вещество. От назначената по делото комплексна психологична и психиатрична
експертиза се установява, че обвиняемият не страда от заболявания, които да му
пречат да разбира свойството и значението на извършеното, както и да контролира
действията си.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание „глоба” до хиляда лева. В
същото време по отношение на Я. са налице законово предвидените предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно: 1) за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години; 2) с
извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3) към
процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4) не са налице множество
престъпления. Останалите отрицателни предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК са
неприложими по настоящото обвинение.
Предвид това, съдът е длъжен да приложи
именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е
предвидено наказание „глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът по принцип следва да отчете отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В конкретния случай обаче, съдът счита, че не може да бъде
наложена различна санкция от „глоба” в размер на 1000 лв., като законът не
оставя възможност за налагане нито на по-висок размер, нито на по-нисък. Това
произтича от тълкуването на чл. 78а, ал. 5 НК, съгласно който, когато за
престъплението е предвидено само наказание глоба или глоба и друго по-леко
наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази
глоба. Очевидно, идеята на законодателя е била е да ограничи размера на
наказанието, което може да бъде наложено на дееца, изравнявайки максималните
санкции- административната по чл. 78а и наказателната, посочена в съответния
текст на Особената част на НК, когато последната предвижда като най-тежка
санкция именно глобата. Изложеното означава, че когато за извършеното
престъпление е предвидено единствено наказание глоба (или глоба и по-леко
наказание) и размерът на тази глоба е по-нисък от 1000 лв., то съдът следва да
наложи административно наказание по чл. 78а НК именно в по-ниския размер.
Не може обаче да се приеме обратното- че когато в
особената част на НК е предвидена долна граница на наказанието глоба в размер
под 1000 лв., то съдът при приложението на чл. 78а НК, може да определи размер
на административното наказание под установения в ал. 1 на същия член размер.
Освобождаването от наказателна отговорност е винаги по-благоприятно за дееца,
като при прилагането на този текст установените граници на наказанието са
императивни. Тяхното изменение следва да бъде изрично въведено, както е в
хипотезата на чл. 78а, ал. 5 НК. След като липсва изрично правило за изменение на
минималния размер на санкцията по чл. 78а НК, то за такъв размер винаги трябва
да се взема размерът от 1000 лв. Не може да се приеме, че това би утежнило
положението на дееца, когато разпоредбата на Особената част предвижда по-нисък
минимум на глобата, доколкото както бе посочено, независимо от тежестта си,
административното наказание по чл. 78а НК е винаги по-благоприятен резултат от
осъждането.
Аргумент за това е и липсата на текст в НК, който да
урежда хипотеза, при която за извършеното престъпление е предвидено единствено
наказание (или няколко наказания), което е по-леко от глобата съобразно
посочената в чл. 37 НК последователност. Съгласно действащия Наказателен
кодекс, всяко от предвидените в чл. 37 наказания има характера на главно, т.е.
формално може да бъде наложено самостоятелно, тъй като липсва разделението на
наказанията на главни и допълнителни (които могат да бъдат налагани само наред
с главните), каквото разделение е съществувало например в чл. 13 от
Наказателния закон от 1896 г. Т.е., макар практически такава хипотеза да не
съществува към момента, е напълно възможно законодателят да предвиди за дадено
престъпление да бъде наложено единствено някое от наказанията, посочени в чл.
37, ал. 1, т. 6, 7, 9, 10 и 11 НК. След като в чл. 78а НК не е уредена обаче
такава хипотеза, следва да се приеме, че в този случай деецът трябва да бъде
освободен от наказателна отговорност с определяне на административно наказание
глоба в размер от 1000 лв. до 5000 лв., макар за престъплението да е предвидено
наказание, което е по-леко от глоба. По аргумент за по-силното основание,
когато видът на двете санкции- административна и наказателна съвпада и е глоба,
то изключенията за размера на административната касаят единствено предвидения в
ал. 1 на чл. 78а НК максимум на основание ал. 5 на същия текст.
Следователно, минималният размер на санкцията по чл.
78а НК е винаги 1000 лв., освен в случаите, когато в Особената част на НК е
предвидено най-тежко наказание „глоба” в размер до 1000 лв., когато по същество
е налице съвпадение между минимум и максимум
на санкцията по чл. 78а НК (доколкото очевидно минимумът не може да
надвишава максимума), т.е. размерът на санкцията става абсолютно определен. В
тази насока е и съдебната практика, като в Решение № 69 от 29.03.2010 г. по
нак.д. № 684/2009 г. на ВКС, е прието, че в хипотезата на чл. 354а, ал. 5 НК,
когато е приложима разпоредбата на чл. 78а НК, съдът не може да определи
административното наказание глоба под предвидения в чл. 78а, ал. 1 НК минимален
размер.
Поради изложеното, съдът наложи на
обвиняемия наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
Изложените съображения на практика обезсмислят
съобразяването на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, но за
пълнота следва да се посочи, че по делото липсват отегчаващи обстоятелства.
Обратно, налице са смекчаващи такива- изразеното съжаление от обвиняeмия, както и пълното съдействие от негова страна в
хода на цялото производство за изясняване на обективната истина. Като
смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и чистото съдебно минало на *.
Действително, предпоставка за прилагането на привилегирования институт на чл.
78а НК е лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за
престъпление от общ характер. В случая обвиняемият е неосъждан за каквито и да
е престъпления, което следва да бъде отчетено в негова полза при преценката за
неговата обществена опасност.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати
сторените по делото разноски. В настоящия случай, обвиняемият бе осъден да
заплати в полза на РС-Бургас 10,00 лева за служебно издаване на два броя
изпълнителни листи, както и 882,18 лева в полза на ОД МВР гр. Бургас за
извършена в хода на досъдебното производство физико-химична експертиза, както и
за комплексната психологическа и психиатрична експертиза.
По
приложението на чл. 53 НК:
На основние чл. 354а, ал. 6 и чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК се отне в полза на Държавата предметът на престъплението – високорисковото
наркотично вещество коноп с
нетно тегло 1,410 гр. (едно цяло четиристотин и десет) грама, със съдържание на
активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 8,00 %,
изпратено на съхранение в ЦМУ, Отдел „МРР-НОП” - град София, както и празните опаковки, като същите следва да се унищожат. Следва да
се отнеме в полза на държавата и вещественото доказателство- метален гриндер.
Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т.
1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се съобщи
на страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Т.МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.