№ 42
гр. Русе, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. П...
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20244520104333 по описа за 2024 година
Предявени са субективно и обективно съединени искове от С. Б. Р. и М. Б. Г. против
„Медикал Инвест – Медико- диагностична лаборатория Прима Лаб“ ООД, гр. Русе, с правно
основание чл.92 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД - за заплащане на неустойка за неизпълнение на
договорното задължение на наемателя да предаде наетата вещ на наемодателите след
прекратяване на наемния договор в размер, определен в договора, ведно със законната лихва
за забавата, както следва: за всяка от ищците – главница за периода от 25.01.2024 г. до
18.07.2024 г. в общ размер на 2673 лв., ведно със законната лихва за забава за периода от
25.01.2024 г. до предявяване на иска - 30.07.2024 г. в общ размер на 104,64 лв.; както и
законната лихва върху главниците от завеждане на иска до окончателното плащане.
В срока за отговор ответникът е представил такъв, с който оспорва исковете. Твърди,
че е освободил имота през август 2023 г. и е върнал ключа на наемодателите, като
изнасянето на лабораторната апаратура от наемателя било затруднено поради наличие на
препятствия в двора на имота, ограничаващи достъпа до наетите помещения, за чието
премахване наемодателите не са му оказали съдействие. В условия на евентуалност
претендира намаляване размера на уговорената в договора неустойка поради прекомерност.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
От писмените доказателства по делото – договор за наем от 20.09.2021 г. и приемо –
предавателен протокол от 17.07.2024 г. е видно, че между страните е съществувало
облигационно правоотношение по договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр. Русе,
1
на ул. „Ц.... с площ 69 кв.м, като имотът е бил нает с уговорка да бъде използван с
предназначение за клинична лаборатория. Съгласно чл.1.5. и чл.1.9. от договора същият е
сключен за срок от 01.10.2021 г. до 30.09.2022 г., при месечен наем 540 лв., от които 270 лв. –
платими на С. Р. и 270 лв. – платими на М. Г., до 25-то число на текущия месец. В чл.2.4. е
уговорено връщане на имота след прекратяване на договора в състоянието, в което е бил
предаден на наемателя, като се вземе предвид нормалното изхабяване от ползването му,
което подлежи на удостоверяване с двустранно подписан приемо – предавателен протокол.
Според чл.4.2. от договора наемателят е длъжен да предаде държането на имота незабавно
след прекратяване на договора, без да е необходима специална покана за това, като при
неизпълнение на това задължение той дължи на наемодателя обезщетение в размер на 150%
от договорения наем за времето, в което имотът не е бил върнат. Ответникът не оспорва
твърденията на ищците, че е продължил да ползва имота въз основа на устна уговорка след
изтичане срока на договора, регламентиран в чл.1.9. от същия - 30.09.2022 г., като от
представения приемо – предавателен протокол /л.10/ е видно, че процесният имот е предаден
от ответника на ищцата С. Р. на 17.07.2024 г., когато е предаден и ключът за помещението.
Протоколът е подписан от наемодателя С. Р. и управителя на дружеството – наемател –
„Медикал Инвест – Медико – диагностична лаборатория Прима Лаб“ ООД - Г.Т. и неговата
автентичност не е била оспорена по делото.
От показанията на свид. С.П. – служител в ответното дружество се установява, че
лабораторията се е помещавала в процесния имот до м.август 2023 г., след което е
преместена на друг адрес. Свидетелката заявява, че е предала ключа за имота на
наемодателите през 2023 г., но не си спомня точната дата. Според свидетелката в
помещението е останала специализирана апаратура на наемателя, която е била изнесена по –
късно, тъй като изваждането й било възпрепятствано от намиращите се в двора на имота
маси на механа „Боляри“.
Свид. С.С. посочва, че работи в дружество – доставчик на ел.енергия, чийто клиент е
лабораторията Прима лаб. От управителя на ответното дружество разбрал, че лабораторията
ще освобождава наетото помещение до края на м.август 2023 г., поради което го посъветвал
да се промени титулярът на партидата, като същата се прехвърли на собствениците.
Наемателят заплатил задълженията за ел.енергия на имота до м.август 2023 г. включително.
Свидетелят уведомил наемодателите за необходимостта те да заплатят дължимите суми за
ел.енергия за м.септември и октомври 2023 г. и да променят титуляра на партидата, като
първоначално те се съгласили, но впоследствие отказали да го направят.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични и непротиворечиви,
отчитайки на осн. чл.172 ГПК евентуалната заинтересованост на свид. П... като служител в
ответното дружество. При съвкупната преценка на гласните и писмените доказателства се
установява, че лабораторията е функционирала в процесния имот до края на м. август 2023
г., но наетите помещения не са били изцяло освободени от намиращата се в тях
специализирана апаратура – собственост на наемателя, която е била изнесена на 17.07.2024 г.
– обстоятелство, удостоверено с подписване на приложения по делото двустранен приемо-
2
предавателен протокол. Съдът не кредитира показанията на свид. П..., според които е
предала ключа за помещението на наемодателите през 2023 г. По делото е представен
съставен от страните частен документ – приемо-предавателен протокол от 17.07.2024 г.,
който не е бил оспорен от ответника, в който се сочи, че ключът за наетия имот е предаден
от наемателя на наемодателя на тази дата. Дори да се приеме, че през 2023 г. ответникът е
осигурил достъп до имота на наемодателите чрез предаване на ключ за помещението, видно
от писмените доказателства по делото окончателното освобождаване на имота от вещи на
наемателя е осъществено на 17.07.2024 г.
Във връзка с възражението на ответника за прекомерност на претендираната
неустойка, по делото е назначена и приета съдебно- оценителна експертиза, според която
средномесечният пазарен наем на помещение с площ 69 кв.м в централната част на гр. Русе,
сходно с процесния имот, възлиза на 530 лв. Съдът кредитира експертното заключение като
компетентно и обективно, като вещото лице е отговорило изчерпателно и на поставените
въпроси в съдебното заседание.
Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните
правни изводи:
Правното основание на предявените субективно и обективно съединени искове е
чл.92 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД задължението за неустойка се поражда от факта
на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява
и е дължимо от неизправната страна по договора, без да е нужно да се доказват вредите от
неизпълнението. В настоящото производство съобразно разпределението на
доказателствената тежест, ищците е следвало да докажат при условията на пълно и главно
доказване наличието на предпоставките за заплащане на уговорената в договора неустойка
от страна на ответника - наемно правоотношение, прекратяване на договора за наем,
неизпълнение на договорното задължение на наемателя да предаде имота на наемодателите
след прекратяване на договора и размера на претенциите. В тежест на ответника е да докаже
насрещните си възражения - своевременно връщане на имота след прекратяване на договора
за наем във вида съгласно договора или че не е получил необходимото съдействие от
кредиторите за изпълнение на задължението си да предаде имота, както и прекомерността на
претендираната неустойка спрямо действително претърпените вреди.
Видно от писмените и гласните доказателства по делото, страните са били обвързани
от наемно правоотношение по договор за наем, сключен в писмена форма на 20.09.2021 г.
със срок до 30.09.2022 г., след изтичането на който наемателят е продължил да ползва имота
по силата на устна уговорка при същите условия със задължение да освободи имота до
31.08.2023 г. Доколкото договорът за наем е неформален, обстоятелството, че
облигационното правоотношение между страните е основано на постигнато съгласие, което
не е обективирано в писмен акт, не води до неговата недействителност. С изтичане на
горепосочения срок наемателят е преустановил ползването на имота с уговореното
3
предназначение – за клинична лаборатория, но не е изпълнил задължението си да предаде
държането му незабавно след прекратяване на договора. Видно от показанията на свид. П...,
в помещенията е останала апаратура, собственост на ответното дружество, за чието
изнасяне е била необходима специална техника. Според константната съдебна практика
връщането на наетата недвижима вещ не се изчерпва с изнасяне на машини, съоръжения и
материали от нея, нито с непосещаването й занапред, а имотът се счита за предаден, когато
наемателят осигури на наемодателя достъп до него във вида съгласно договора – напълно
опразнен от вещи и друго имущество на наемателя и предаде ключа за имота на
наемодателя /в този см. Решение №214823.01.2017 г. на ВКС по т.д. № 1642/2015 г./ Видно
от приложения приемо – предавателен протокол /л.10/ последните обстоятелства са
осъществени на 17.07.2024 г., когато помещението е предадено във вида, в който е било
предоставено под наем и е върнат ключа за него. Протоколът, подписан от едната от ищците
– С. Р. и представляващия ответното дружество – Г.Т., като частен документ се ползва с
формална доказателствена сила съгласно чл.180 ГПК, доколкото по делото не е оспорено
неговото авторство. От протокола и гласните доказателства се установява, че вещи на
наемателя са останали в процесния имот след 31.08.2023 г. до 17.07.2024 г., поради което
съдът приема, че държането на имота е предадено от наемателя на наемодателя на
17.07.2024 г., независимо че в този период електрозахранването е било прекъснато и не е бил
ползван според предназначението си за лаборатория.
Съдът намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника за
възпрепятстване от страна на ищците на освобождаването на имота. Според показанията на
свид. П... единият от апаратите бил обемен и не можел да се извади поради наличието на
маси на механа „Боляри“ пред лабораторията. По делото не са ангажирани доказателства,
обосноваващи конкретно виновно поведение на наемодателите, което да се приеме за
неоказване на съдействие на наемателя за осъществяване на договорното му задължение да
върне незабавно имота след прекратяване на договора за наем. Не е установено кой е
поставил препятствия в двора на имота, които да не позволяват освобождаването на
помещенията. Ответникът не е доказал, че при прекратяване на договора му е било
необходимо съдействие от страна на ищците за опразване на имота от вещи и съответно -
бездействие от тяхна страна, което да го е възпрепятствало. По делото не е изяснено дали
действително намиращите се в двора вещи на механа „Боляри“ са затруднявали
своевременното премахване на апаратурата на лабораторията, тъй като не са ангажирани
доказателства относно начина, по който ответникът е извадил апаратурата от имота и
относно обстоятелството дали за да извърши това, дворното място пред входа на
помещението е било освободено от вещите на механа „Боляри“ или оборудването е извадено
въпреки наличието на препятствия в двора на имота.
По отношение на възражението за прекомерност на неустойката, уговорена в чл.4.2.
от договора за наем, равняваща се на 150% от договорения наем за времето, през което
имотът не е бил върнат, съдът намира същото за неоснователно. От приетата и неоспорена
съдебно-оценителна експертиза е установено, че размерът на средномесечния пазарен наем
4
на сходен имот за процесния период е приблизително идентичен с уговорения от страните
наем. Според трайно установената съдебна практика /Решение № 496 от 24.07.2024 г. на
ВКС по к. гр. д. № 3283/2023 г./ не е необходимо да е налице пълна еквивалентност между
неустойката и действително претърпените вреди, доколкото същата има както
обезщетителна, така и обезпечителна и санкционна функция /последната от които макар и да
не е уредена изрично в закона, е допустима предвид договорната свобода по чл.9 от ЗЗД/.
Докато размерът на претърпените вреди, свързан с обезщетителната функция на
неустойката, би могъл да се прецени на база средномесечния пазарен наем, то
надхвърлящият тази стойност размер на неустойката се свързва с наказателната й функция,
чрез която изправната страна по договора – наемодателят би могъл да въздейства спрямо
наемателя за осъществяване на договорното задължение за връщане на вещта след
прекратяване на облигационното правоотношение. Настоящият състав счита, че така
уговореният размер на неустойката съответства на нейната цел и не е прекомерен, поради
което възражението на ответника е неоснователно. Следва да се отбележи още, че
ответникът, който безспорно е търговец, не може да се позовава на прекомерност на
неустойката, поради ограничението, предвидено в разпоредбата на чл. 309 от ТЗ, приложима
и спрямо търговци – страни по едностранните търговски сделки.
С оглед на изложеното, исковите претенции за главница за неустойка по чл. 4.2. от
договора за наем се явяват основателни и доказани по основание. По отношение размера на
претендираните главници, съдът намира същите за частично основателни. За м. юли 2024 г.
всяка от ищците претендира неустойка в размер на 486 лв., съразмерна на обезщетение за 18
дни. Съдът счита, че обезщетение се дължи за 17 дни, доколкото съгласно приемо-
предавателния протокол имотът е предаден на наемодателите на 17.07.2024 г. и не са налице
основания за ангажиране отговорността на ответника за период след тази дата. По
изложените съображения дължимата на всяка от ищците сума за неустойка за м.юли 2024 г.
възлиза на 222 лева, поради което исковете за главница за целия процесен период, предявени
от всяка от ищците, са основателни до размера от 2652 лв., до който следва да се уважат, а за
горницата над тази сума до претендираните 2673 лв. следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Предвид основателността на главните искове, основателни са акцесорните претенции
за заплащане на законната лихва върху главниците, но за периода от датата на завеждане на
делото до окончателното плащане. Съгласно чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
В договора за наем не е уговорен срок за плащане на обезщетението по чл.4.2., въпреки че
размерът му е обусловен от размера на уговорения наем, поради което не може да се приеме,
че спрямо неустойката намира приложение уговореният между страните срок за заплащане
на месечните наемни вноски. По изложените съображения и на осн. чл.84, ал.2 ЗЗД съдът
счита за основателни претенциите за заплащане на законната лихва върху главниците,
считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, а за периода преди
депозиране на исковата молба същите са неоснователни и следва да се отхвърлят.
5
На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора, в полза на ищците, съразмерно с
уважената част от исковете, следва да се присъдят сторените от тях деловодни разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, за чието извършване са представени
доказателства и списък на разноските. В полза на ищците не следва да се присъждат
претендираните разноски за издаване на скица от СГКК, тъй като същите не представляват
деловодни разноски. В полза на ответника също се дължат сторените и претендирани от
него разноски за експертиза, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Следователно
ответникът дължи заплащане на разноски по компенсация по производството в полза на
всяка от ищците в размер на 621,00 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Медикал Инвест-Медико-диагностична лаборатория Прима Лаб“ ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление адрес гр. Русе, ул. „Ц....,
представлявана от управителя Г.Т., да заплати на С. Б. Р. с ЕГН ********** с адрес гр. Русе,
ул. „П.Д.П...., сумата от 2652,00 /две хиляди шестстотин петдесет и два/ лева,
представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по договор за наем по чл.4.2.
от същия за връщане на наетата вещ след прекратяване на наемния договор, за периода от
м.януари 2024 г. до 17.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 30.07.2024 г. до окончателното плащане, както и 621
/шестстотин двадесет и един/ лева деловодни разноски по компенсация за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за горницата
над 2652,00 лв. до предявения размер от 2673,00 лв. и за законна лихва върху главницата в
общ размер на 104,64 лева за периода 25.01.2024 г. – 30.07.2024 г.
ОСЪЖДА „Медикал Инвест-Медико-диагностична лаборатория Прима Лаб“ ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление адрес гр. Русе, ул. „Ц....,
представлявана от управителя Г.Т., да заплати на М. Б. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. Русе,
ул. „Д.А...., сумата от 2652,00 /две хиляди шестстотин петдесет и два/ лева, представляваща
обезщетение за неизпълнение на задължение по договор за наем по чл.4.2. от същия за
връщане на наетата вещ след прекратяване на наемния договор, за периода от м.януари 2024
г. до 17.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 30.07.2024 г. до окончателното плащане, както и 621 /шестстотин двадесет
и един/ лева деловодни разноски по компенсация за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за горницата над 2652,00
лв. до предявения размер от 2673,00 лв. и за законна лихва върху главницата в общ размер на
104,64 лева за периода 25.01.2024 г. – 30.07.2024 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
6
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7