О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 956
гр. Габрово, 6.10.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в закрито съдебно заседание от шести
октомври, две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм. дело № 145 по описа за
2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1206 от 4.07.2022 г., подадена от „Идеал
Стандарт - Видима“ АД, Севлиево, с ЕИК: *********, против Ревизионен акт №
29002920006662-091-001 от 9.11.2021 г., издаден от Росица Георгиева Ставрева –
началник сектор и възложител на ревизията и Даниела Стаменова Димитрова, главен
инспектор по приходите и ръководител на ревизията, към ТД на НАП, потвърден с
Решение № 638 от 29.04.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно
осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП.
В открито съдебно
заседание от 21.09.2022 г. жалбоподателят депозира молба до съда за
отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС със следните въпроси:
1. Приложима ли е Директива 90/434/ЕЕС към преобразуване като разглежданото, при което
основните действия са между дружествата от една и съща държава-членка,
съответно – към данъчните последици от такова преобразуване;
2. Трябва ли разпоредбите на чл. 4 - 6 от
Директивата да се тълкуват в смисъл, че разход в дружеството, което се
преобразува, трябва да има едно и също третиране и в получаващото дружество,
ако условията на чл. 11 не са налице;
3. Трябва ли чл. 11 от Директивата да бъде
тълкуван в смисъл, че изброява изчерпателно хипотезите, при които
държавата-членка може да откаже правата по Директивата при преобразуване,
включително и идентично данъчно третиране на един и същ разход/, а също така
изключва приложението на националния закон, каквото е направено в конкретния
случай, като е извършено преквалифициране на разхода при преобразуваното и
получаващото дружество, съответно – облагане на разходите при получаващото
дружество, като тези разходи не са били обложени при преобразуващото дружество;
4. Трябва ли чл. 11.1/а/ от Директивата да бъде
тълкуван в смисъл, че отклонение от данъчното облагане съществува при
всяко преобразуване, при което
получаващото дружество поема дълг от преобразуващото се дружество, който не е
директно свързан с дейностите на получаващото дружество;
5. Противоречи ли на чл. 11.1/а/ от Директивата
националната норма и практика, която не оспорва търговските съображения на
вливането и използва необорима презумпция за наличие на отклонение от данъчно
облагане, когато прехвърлянето на заемен пасив от преобразуващото се дружество
в приемащото дружество води до отчитане на разходи за лихви при приемащото
дружество и съответно до намаляване на данъчния му резултат.
С писмено становище то 4.10.2022 г. ответникът възразява
срещу отправяне на такова запитване, т.к. такова искане, със същия предмет и
въпроси, вече е било направено пред ВАС по адм. д. № 12606 от 2015 г.,
образувано по идентичен казус между същите страни. Искането е оставено без
уважение от касационната инстанция с влязло в сила Решение № 5488 от 3.05.2017
г. по това адм. дело. Също така в Решение № 7975 от 30.06.2015 г. на ВАС по
адм. д. 9902 от 2014 г. изрично е
посочено, че практиката на СЕС по тълкуване на общностните понятия от Директива
90/343/ЕИО на Съвета от 23.07.1990 г., кодифицирана с Директива 2009/133/ЕО на
Съвета от 19.10.2009 г. е, че те са приложими и за преобразуване на местни
търговски дружества, след като понятията в чл. 151 от ЗКПО са приети в
изпълнение на задължението за включване на нормите на директивата във вътрешния
правов ред, в който смисъл са решения на СЕС, като напр. решение по дело
С-28/95 и С-126/11. Този въпрос следва да се счита за изяснен и не необходимо
да бъде пререшаван.
Съгласно чл. 628 и чл. 629 от ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на
Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на
Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският
съд прави запитване до Съда на Европейските общности. Запитването се отправя от съда, пред който
делото е висящо, служебно или по искане на страната, като съдът, чието решение
подлежи на обжалване, може да не уважи искането на страната да се отправи
преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба или на акт и определението не
подлежи на обжалване, в каквато хипотеза се намираме по настоящото
производство. В случая не е поставен въпрос за валидност на акт по чл. 628.
Искането е допустимо, но разгледано по същество
се явява неоснователно.
С Решение № 5488 от 3.05.2017 г. на ВАС,
постановено по адм. д. 12606/2015, първо о., е обсъден въпросът за отправяне на
искане за преюдициално запитване по аналогичен казус между същите страни и с
поставени аналогични въпроси. Съставът на ВАС е посочил, че същият жалбоподател
е направил същото искане, поставяйки тези въпроси, като с това се е опитал да
постигне пререшаване на същите, а те са вече решени с отменително решение на
същия съд – Решение № 8165 от 16.06.2014 г. по адм. д. 11534/2013 г., осмо отд.
Направено е тълкуване на чл. 11, §.11, а/ от Директивата, като е прието, че
държава-членка има право да откаже да приложи или премахне последиците от
прилагането на всички или на част от разпоредбите на дялове 2 – 4 когато
преобразуването и реорганизацията целят избягване на данъци или отклонение от
данъчно облагане. Фактът, че подобни действия са реализирани не от търговски
съображения може да презумира че сделката цели именно това. В процесния случай
е налице реализация на скрито разпределение на печалба. ВАС сочи, че
Директивата е транспонирана в чл. 151 от ЗКПО и не се налага отправяне на
преюдициално запитвани по тези въпроси.
Съдът е отклонил същото искане на същата страна и
по адм. д. № 209 от 2020 г. на АС – Габрово по така изложените мотиви.
Също така по к. адм. д. № 696 от 2021 г. на ВАС,
водено между същите страни и по същия казус, „Идеал Стандарт – Видима“ АД е
поискала отново и от ВАС, като касационна съдебна инстанция, да отправи
преюдициално запитване до СЕС, в което са повдигнати въпросите, поставени и
пред настоящия съдебен състав. В Решение № 9721 от 28.09.2021 г. на ВАС по това
адм. дело е отразено, че запитването е свързано с искане за тълкуване на
Директивата относно преобразуванията, без да се твърди, че е
налице несъответствие на визираните норми с националните. Такъв е настоящият
случай. Обърнато е внимание и на това, че със свое решение от 10.11.2011 г. по
дело С-126 по подобно дело СЕС се е произнесъл, че чл. 11, §.1, б. А от
Директивата се тълкува, че в случай на сделка по сливане на дружества, когато
към този момент придобитото дружество не извършва дейност, не притежава
финансови участия и прехвърля на придобиващото само загуби и то – в голям
размер, може да се приеме, че сделката не е осъществена от валидни търговски
съображения, дори и да има позитивен ефект с оглед икономията от структурни
разходи за тази група. Работа на решаващият съд е да установи наличието на
всички елементи на данъчна измама, като този въпрос не е от компетентността на
СЕС. Затова и ВАС е счел, че не е налице необходимост от отправяне на това
запитване и го оставя без уважение.
Няма причини по настоящото дело съдът да вземе
противоположно становище по искането за отправяне на преюдициално запитване на
жалбоподателя. Поставените въпроси не изискват. В Препоръки към националните
съдилища относно използването на този правен инструмент е отразено, че „Това производство се счита за полезно, когато
в дело пред национален съд се повдига въпрос за интерпретиране, който е от нов
и от общ интерес за уеднаквеното прилагане на правото на ЕС или когато съществуващата съдебна
практика не изглежда да дава необходимите насоки за справяне с ново правно
положение.“
Очевидно в случая не се повдигат нови въпроси,
напротив, такива са били повдигани многократно и то дори само по аналогични
казуси между същите страни. Няма индиции и за това, съдебната практика да не
може да се справи това правно положение, което не е и ново, а съществува от
повече от 10 години.
Освен това сезирането трябва да се отнася
до интерпретирането или валидността на правото на ЕС, а не до интерпретирането на националното право,
нито до фактическите обстоятелства, повдигнати в основното производство, какъвто е напр. въпрос № 5.
В крайна сметка
преюдициалното запитване е механизъм на Европейския
съюз за унифициране на практиката по
приложението на правото
на Европейския съюз в държавите членки чрез
взаимодействие и сътрудничество между националните юрисдикции и Съда на Европейския съюз, като целта му е да осигури еднообразното тълкуване и прилагане на правото на
Европейския съюз на територията на всички държави членки. В случая не са налице
твърдения, подкрепени с доказателства, от които да може да се направи извод, че
по повдигнатите въпроси е налице разнопосочна практика в различни държави.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 629, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК, Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „Идеал Стандарт – Видима“ АД, Севлиево за
отправяне на преюдициално запитване по въпросите, формулирани с писмена молба,
представена в о.с.з. от 21.09.2022 г. от жалбоподателя.
По делото да се приложи адм. д. № 209/2020г. на АС – Габрово.
Препис от Определението да се изпрати на страните в едно със съобщенията.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/