Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ……/30.01. |
Година 2023 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на двадесет и осми септември |
Година 2023 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 796 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са искове по
чл. 266 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), чл. 92 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, предявен при условията на чл. 214 ГПК и насрещен иск с правно основание
чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Е.“ АД твърди, че по реда на Закона за обществените поръчки с ответника Н.Г.е сключил договор № 123/26.09.2016 г., а с допълнително споразумение № 124/26.09.2016 г. предметът му бил разширен. Ищецът изпълнил изцяло дейности както следва: архитектурно заснемане, идеен проект, обемно-устройствено проучване и технически проект въз основа на представена от възложителя виза за проектиране като предприел и договорените действия за съгласуване на проекта с общинската администрация, Министерство на културата, „Топлофикация София“ ЕАД, „Софийска вода“ АД, „ЧЕЗ Разпределение“ АД, „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Ищецът изпълнил и необходимите действия за разработване, предаване и съгласуване на технически проект и предоставил на ответника график за изпълнение на дейностите. Твърди обемно-устройствено проучване да е предоставено на възложителя и на НИНКН – МК на 12.10.2016 г., идеен проект част Архитектурна, Конструктивна, Електрическа, ВиК, ОВК и Архитектурно заснемане да са предоставени на възложителя на 17.10.2016 г., идеен проект част Паркоустройство и благоустройство и част ПБЗ – на 26.10.2016 г., част Пожарна безопасност – на 01.11.2016 г., а идейният проект с подпечатани проекти да са съгласувани от МК – НИНКН на 27.10.2016 г., от СДВР – „Пътна полиция“ на 31.10.2016 г. от СДПБЗН на 15.11.2016 г. Ищецът предал на възложителя техническия проект на 24.11.2016 г., част ПБЗ на 26.10.2016 г. Инвестиционен проект – фаза Технически проект е съгласуван с Министерство на културата на 18.01.2017 г. и на 08.03.2017 г. с протокол на възложителя е предаден Технически проект по части Архитектурна, Конструктивна, ВиК, Електро, Енергийна ефективност, ОВКИ, Геодеция, ПБЗ, ПУСО – 4 екземпляра, но представителите на ответника отказали да подпишат протокол с подробно описани проектни части, а подписали съкратен вариант. С писмо от 18.04.2017 г. ищецът бил уведомен за забележки по техническия проект, основани на становище на „М.“ ООД – строителен надзор на обекта. Между страните била разменена писмена кореспонденция като ищецът смята да е отговорил на всички поставени въпроси. С писмо от 13.11.2017 г. ищецът поискал от ответника окончателно плащане на договорената цена за проектиране по чл. 4.1.2. с приложена фактура на стойност 125160 лв. Ответникът не заплатил поисканата сума, а с писмо от 19.02.2018 г. уведомил ищеца, че разваля договора в частта за възложеното проектиране като част от цялостната инженерингова дейност поради съществено неизпълнение, без да конкретизира в какво се изразява то. Същевременно било посочено и че възложителя счита договора за развален по право поради обективна невъзможност за изпълнение, позовавайки се на прекратен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за предефиниран проект Софийски арсенал „Музей на съвременното изкуство – С. – II етап“. Ищецът оспорва да е налице основание за разваляне на договора поради пълно изпълнение на поетите задължения по обособената с договора част – проектиране и навежда довод, че не е налице основание за едностранно прекратяване на договора. Претендира се сумата 125160,00 лв. – разлика между авансово изплатената сума от 53640 лв. и договорения размер на възнаграждение от 178 800 лв.
В отговор ответникът сочи да е изпълнена само част от възложената работа по договора и то в отклонение от поръчката до степен, определяща предложеното като негодно за използване по договореното предназначение. Веднага след като недостатъците станали известни на ответника с постъпило становище от „М.“ ООД, осъществяващо строителен надзор, той уведомил ищеца за констатираните непълноти, неточности и несъответствия. Ищецът не отстранил съобщените му недостатъци в определения срок, което смята да е довело до пълно неизпълнение. Сочи, че в нарушение на изискванията по ЗОП ищецът подменил заявените в конкурсната процедура експерти, което счита само по себе за съществено неизпълнение с оглед вероятността да бъде отказано предоставяне на очакваните средства за разплащане с ищеца. Счита и че едностранната подмяна на посочените експерти предвид персоналния характер на договора за изработка само по себе си изключва задължението за плащане. Навежда довод, че договорът е с фиксиран срок за изпълнение – 12 месеца, но не по-късно от крайния срок по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 24-10-МП-3/23.04.2015 г. – 30.04.2017 г., след който срок изпълнението станало безполезно за възложителя. При тези обстоятелства счита договора за развален по отношение договорената, но неизпълнена част от договора.
В допълнителната си искова молба „Е.“ АД оспорва да е бил уведомен за срока по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ като изцяло се съобразил с договорените между страните срокове. Сочи, че самият възложител не е осигурил своевременно необходими за изпълнението на договора съгласувателни процедури. Твърди да са настъпили редица обстоятелства, които, според договора, водели до спиране на определените срокове. Замяната на част от експертите била направена поради невъзможност за съгласуваните да изпълняват възложената работа за два месеца при изрично договорено основание за замяна – невъзможност за изпълнение повече от един месец. Възложителят бил уведомен писмено както за заявената невъзможност, така и за планираните техни заместници ведно с представени доказателства за тяхната квалификация, умения и опит, съпоставими с тези на съгласуваните експерти. Възложителят не заявил мотивирани откази, както е предвидено в чл. 16.6. от договора. Поддържа, че възложителят може да ползва изработения проект и въз основа на него да получи разрешение за строеж и да го реализира.
„Е.“ АД твърди да е договорено и обезщетение при забава на плащане – чл. 13.4 от договора, като смята срока за плащане да е изтекъл на 14.11.2017 г. Твърди, че периода на забава достига договорения лимит на неустойката като претендира сумата от 17880,00 лв.
Оспорването на ответника по този иск от страна на ответника е обосновано с несъществуване на главното парично задължение.
При условията на чл. 214 ал. 2 ГПК „Е.“ АД се претендира и законна лихва върху сумите за възнаграждение и неустойка, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане.
Ответникът по първоначалния иск – Националната галерия, твърди по сключения с ищеца договор да е заплатил сумата 53 640,00 лв. Застъпва теза, че с разваляне на договора за некачествено изпълнената част, съответно поради загубен интерес от договора за останалата неизпълнена част, ищецът по първоначалния иск следва да възстанови получената сума.
В отговор по насрещната искова молба от името на „Е.“ АД се оспорва да е налице съществено неизпълнение, което да е довело до отпадане на основанието за получената сума. Оспорва да е останала и неизпълнена част по договора, обуславяща развалянето му по право.
Националната галерия претендира и установеното от закона обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение за периода 27.02.2018 г. – 02.06.2019 г., включително в размер на 7003,00 лв.
„Е.“ АД оспорва акцесорния иск поради несъществуване на главното вземане.
В хода на устните прения процесуалният представител на ищеца – адв. М. от …, поддържа исковете и оспорва насрещните искове. Навежда довод в писмени бележки. Претендират се разноски като е представен и списък.
Процесуалният представител на ответника – адв. С. от САК, оспорва първоначалните искове и намира за основателни насрещните искове. Претендират се разноски като е представен и списък. Наведени са и доводи в писмени бележки.
Като обсъди доводите на страните и
въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл.
235 ГПК, от фактическа страна съдът намира следното:
От показанията на свид. А. се установява, че в рамките на процедура по Закона за обществените поръчки ищецът бил определен за изпълнител през месец март 2016 г., но бил поканен за подаване на документи за сключване на договора един месец по-късно. Вместо да бъде подписан договор, получили решение за прекратяване на процедурата, което било отменено от КЗК в края на август 2016 г. Договорът бил сключен чак в края на месец септември 2016 г. Страните не спорят, а и от доказателствата се установява писмено изразено съгласие в договор № 123/26.09.2016 г., че ответникът, наричан в договора възложител, възлага на ищеца, посочен в договора и като изпълнител, „Инженеринг на обект: „Софийски арсенал“ Музей за съвременно изкуство – С. – II етап съгласно договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 24-10-МП-3/23.04.2015 г., проект с наименование „Софийски арсенал“ Музей за съвременно изкуство“, финансиран по Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“ от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 година в т.ч.:
1. изготвяне на инвестиционен проект във фаза технически проект с количествено-стойностни сметки по съответните части;
2. изпълнение на строително-монтажни работи, съгласно одобрения от компетентните органи инвестиционен проект;
3. упражняване на авторски надзор по време на строителството на обекта;
4. всички дейности по приемане на обекта с Протокол обр. 15 и получаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация;
5. дейности по време на периода за съобщаване на дефекти и гаранционен период на строително-монтажните работи съгласно българското законодателство.
Съгласно чл. 2.1. общият срок за изпълнение на работата е 12 месеца от датата на подписване на договора, но не по-късно от крайния срок на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 24-10-МП-3/23.04.2015 година съответно за изработване на технически проект със съпътстваща документация и неговото одобрение – 44 дни и за изпълнение на строителните и монтажните работи и подписване на Констативен акт обр. 15 (без забележки) – 315 календарни дни, считано от датата на подписване на Протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежа. Договорено е възнаграждение за проектиране в размер на 178 000 лв.
Договорено е и авансово плащане в размер на 30 % от договорената цена за проектиране и окончателно плащане на стойността за проектиране в 10-дневен срок след одобрение на строителните книжа от Дирекция „Архитектура и градоустройство“ и представяне на фактура в оригинал от страна на изпълнителя.
Съгласно чл. 5.1. Техническият проект трябва да се изработи в съответствие с изискванията на възложителя, посочени в приложенията към договора и на всички нормативни актове за проектиране, действащи в страната като ищецът съгласува разработения проект със специализираните контролни органи, експлоатационни дружества и общинската администрация. Изразено е съгласие, ако някоя от инстанциите откаже съгласуване и/или одобряване, изпълнителят незабавно и за своя сметка да допълни, поправи или преработи проекта съобразно дадените от тази инстанция указания, да го съгласува отново (ако се налага) и да го предаде на съответната общинска администрация за окончателно одобрение (чл. 5.3). Договорено е, че възложителят има право да проверява изпълнението по договора (чл. 8.1.2) и да прави възражения при неточно изпълнение (чл. 8.1.3.) а след писменото му уведомяване изпълнителят за своя сметка да отстрани констатирани от възложителя непълноти и грешки в материалите и документите, свързани с поръчката (чл. 9.2.19).
Съгласно чл. 13.4. при забава на плащането възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0,5 % върху стойността на договора за всеки ден забава, но не повече от 10 % върху стойността на договора. Договорени са хипотези за прекратяване на договора в това число и виновно неизпълнение на задълженията на една от страните по договора с 10 дневно писмено предизвестие (чл. 14.1. т. 2) и ако в резултат на непредвидени обстоятелства възложителят не е в състояние да изпълни своите задължения – с писмено уведомление, веднага след настъпване на обстоятелствата. Изразено е и съгласие, че изпълнителят няма право да сменя лицата, посочени в офертата му и експертите в списъка на експертите в екипа, отговорен за изпълнение на поръчката без предварително писмено съгласие като е договорен и ред за смяна на експерт при невъзможност да изпълнява възложената му работа повече от 1 месец – предложение от изпълнителя и изискване новопредложеният да притежава квалификация, умения и опит, еквивалентни или по-високи от тези на заменения експерт. Предложението следва да съдържа квалификацията и професионалния опит на новопредложения като се прилагат и доказателства за това. Съгласно чл. 16.6. възложителят може да приеме замяната или мотивирано да откаже предложения експерт, при което изпълнителят предлага друг експерти, отговарящ на изискванията на възложителя с ново уведоммление, съдържащо посочената информация. Съгласно чл. 17.5. при представени документи на електронен и хартиен носител при несъответствие на съдържанието за валидни се считат записите на хартиения носител.
На непосочена дата, а според показанията на свид. А. заедно с договора, било подписано допълнително споразумение е изразено съгласие инвестиционният проект да бъде изпълнен като двуфазно проектиране – т.е. през архитектурно заснемане, идеен и технически проект с екзекутиви и детайли по време на строителството. Вторият и третият етаж от бившата сграда на Щаба със стълбище и асансьори подлежат на изготвяне на нов инвестиционен проект (на препроектиране) и стават предмет на този договор (без фасади, първи етаж, външна стълба). Поради изискванията за музейни условия за съхраняване на експонати в срока за проектиране изпълнителят се задължава да представи конкретно предложение, удовлетворяващо указани условия/мерки за съхранение на експонатите в това число и досежно качеството на въздуха – температура и влажност в помещенията, осветеност според уточнена специфика на материалите. Договорено е КСС към инвестиционния проект да служи за заменителна таблица на офертната КСС, която да стане неразделна част от договора. Посочено е, че одобряването на инвестиционния проект се извършва след предоставен от възложителя комплексен доклад за оценка на съответствието, съставен от регистрирана фирма – консултант, за което възложителят ще предприеме необходимите действия. В разумен срок след снабдяване с актуални скици на имота изпълнителят ще предостави на възложителя изходните данни, свързани с мощностите за топлинен баланс, баланс на водните количества и баланс на електропотреблението, както и обемно-устройствено проучване съгласно становище на НИНКН.
Свид. А. сочи за затруднена комуникация с ответника в рамките на изпълнение на договора. Допълнителната работа била поета, за да е пълноценен проектът, но се оказала много времеемка – вместо една, трябвало да съгласуват още три фази на проекта с всички инстанции. Срещнали затруднения и при получаване на изходни данни – директорът на галерията не подписвал подготвени заявления и искания включително и след изпращане на исканията с писмо с обратна разписка. В процеса на изпълнение бил сменен и определения от възложителя екип по проекта, което наложило повторно запознаване. Няколко пъти настоявали да се запознаят с консултанта по договора, какъвто в случая бил наложителен, но не получили съдействие от ответника. Разбрали за консултанта след предаване на проекта по повод писменото му становище. Сочи в практиката си при изпълнение на инженеринг, какъвто бил и случаят, проектантът, възложителят, изпълнителят и строителният надзор да участват съвместно при изработването на проекта при своевременно отстраняване на затруднения и води до спестено време. Поради закъснението при сключване на договора трима от първоначално обявените експерти уведомили ищеца за поети други ангажименти, препятстващо ги да работят и по процесния проект. Възложителят бил уведомен, а новопредложените експерти били с по-висока квалификация и не е получен отказ от страна на възложителя. Възложителят не представил писмено екип по ръководството на проекта, поради което по повод на проекта свидетелката търсила и контактулава с директора на галерията – г-жа И.. Проектът бил готов в края на 2016 г. и тогава започнали съгласувателните процедури със съответните инстанции, а подписи били събрани в началото на 2017 г. Два пъти уведомили устно г-жа И., но тя отклонила предаването на проекта. Случило се да проявят инициатива за предаване, но им върнали всичките кашони с всички папки. Наложило се да поискат писмено с препис до заместник-министъра на културата и получили ден и час. Видно от протокол с дата 08.03.2017 г. (л. 143-151), за който страните не спорят, че е предложеният от ищеца вариант на приемо-предавателен протокол, е отразено документацията да се предава в 4 екземпляра и на електронен носител.
От представените и неоспорени от ищеца писма се установяват изпратена до ответника покана за съгласуване на идейния проект в НИНКН, актуализиране на изходните данни и представяне на график за изпълнение на дейностите (писмо от 07.10.2016 г., получено за ищеца на същата дата). Установяват се и писмено уведомление от 24.10.2016 г. с указание за срока за приключване на всички дейности до 30.04.2017 г., уведомление за констатирани недостатъци на идеен проект от 02.11.2016 г., указание за упълномещен представител на ищеца за получаване на необходими за проекта изходни данни и информация за предходно представени документи и очакване за повишена интензивност при изпълнение на договора от 11.11.2016 г. и запитване за фазата, на която се намира процесът за проектиране от 16.11.2016 г., за които ищецът не оспорва, че е получавал. С писмо от 25.01.2017 г. ответникът е поискал информация за обема от работа, която ищецът очаква да извърши до 30.04.2017 г. и план-график за извършване на всички възложени дейности по договора, прието за ищеца на същата дата.
С протокол от 08.03.2017 г. (л. 142) и указание ответникът да е представляван от ТБ.-Л.ова – технически мениджър на проекта и С.М.– ръководител на проекта, писмено е потвърдено получени за разглеждане и запознаване Технически проект и Количествено-стойностни сметки по проект „С. – II етап“ – Технически проект – 4 броя част: арх., конструкции, ВиК, Ел, ЕЕ, ОВКИ, геодезия, ПБЗ, ПУО.
С писмо от 18.04.2017 г. ответникът писмено е отправил забележки досежно:
- неяснота на избора на асансьорно съоръжение, достъпа до предвидения панорамен асансьор, съобразяване на параметрите и размерите на шахтата с БДС, а на електроснабдяването – с Наредба № 3 /09.06.2004 г.;
- изготвяне на количествено-стойностни сметки за всяка от частите на техническия проект с указание, че описаната по част ОВК не е налична.
- Представената КСС не съдържа цялата необходима информация съгласно приетия минимум за съдържанието й с цел точното оценяване на ресурсите за изпълнение на отделните видове работи. Липсват единичните стойности на всеки от вложените материали/елементи.
- Посочено е и че възложителят не е давал предварително съгласие за замяна на посочени в предложението проектант по част електро, по част ВиК и по част ПиБ.
Поискано е отстраняване на констатираните пропуски и несъответствия по всички части на техническия проект и КСС и представяне за приемане от възложителя в срок от 10 дни и за изготвяне на комплексен доклад от лицето, упражняващо строителен надзор по инженеринга на проект „Софийски арсенал“ Музей на съвременното изкуство С. II етап“
Указано е към писмото да се прилага и становище на „М.“ ООД – упражняващо строителен надзор по проекта.
С писмо от 04.05.2017 г. при указание писмото от 18.04.2017 г. да е получено на 3.05.2017 г., ищецът е поискал описаното приложение.
С писмо от 09.05.2017 г. ответникът уведомил ищеца, че изпратено до него писмо от 18.04.2017 г. чрез Еконт Експрес, не било прието. Видно от приложеното становище на „М.“ ООД (л. 156) към писмо изх. № РД-144/09.05.2017 г., отразени са забележки по част Архитектура в нова сграда и реконструкция сграда на Щаба, част ОВК, част Енергийна ефективност и част ВиК.
С писмо от 12.05.2017 г. с отразяване на същата дата да получило и вх. № РД-323, са дадени писмено отговори по забележки в писмо от 18.04.2017 г. и по забележки от „М.“ ООД като е указано в приложение допълнително да се представят количествени сметки по всички части в 4 бр. екземпляра на хартия и в 2 бр. екземпляра на електронен носител.
С писмо изх № 29.10.МП-12/03.11.2017 г. на министъра на културата, адресирано до директора на Н.Г.се сочи, че със заповед № РА50-109/22.02.2017 г. главният архитект на Столична община е оттеглил визата за проектиране на предстоящите инженерингови дейности по възстановяване и консервация на „Софийски Арсенал“ – Музей на съвременното изкуство – С. II етап. Посочено е, че поради наличие на висящо съдебно производство срещу тази заповед дейностите не могат да бъдат реализирани в предвидения срок – преди 31.12.2017 г. (последна дата на допустимост на разходите по Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“ и не е налице решение на Комитета по финансовия механизъм за допълнително удължаване на периода на допустимост на разходите, поради което е посочено, че счита договора за развален по право.
С писмо от 13.11.2017 г. от името на ищеца е поискано плащане на цената за проектиране по чл. 4.1.2. от договора с указание да е приложена проформа фактура. Страните не спорят, че ответникът е получил писмото, но не се установява кога това е станало.
С уведомление изх. № РД-52/19.02.2018 г. ищецът е информиран, че с уведомление от 06.11.2017 г. министърът на културата уведомил ответника, че счита договора за безвъзмездна финансова помощ за развален по право поради невъзможност за изпълнение, ответникът разваля договора между страните относно възложеното проектиране като част от цялостната инженерингова дейност поради съществено неизпълнение на задълженията за проектиране при условията на техническата спецификация (задание за проектиране) и съществено нарушение на условията на сключения договор в тази му част. Поискано е връщане на сумата 53640 лв. в срок от 7 дни от датата на получаване на уведомлението. Посочено е и че на основание чл. 89 ЗЗД по съображенията в уведомление от министъра на културата ищецът е уведомен, че ответникът счита договора за развален по право поради обективна невъзможност за изпълнение.
Възложената работа се изразява в изготвяне на документи, поради което и тяхното съдържание е от съществено значение за преценка дали и доколко изработеното е годно да послужи за указаното в договора предназначение. Затова и в тежест на ищеца е да докаже както факта на предаване на документите, така и тяхното съдържание. Спорно между страните е съдържанието на предадените от ищеца книжа в изпълнение на фаза проектиране от договора. Ищецът твърди представените от него по делото документи да съответстват на предадените на ответника, което обаче ответникът оспорва, представяйки документ с различно съдържание.
Фактът, че ответникът разполага с документи, за които не се спори да са изготвени под контрола на ищеца, обосновава извод да ги е получил от ищеца. В тази насока еднозначно сочат и показанията на свидетелите Ц. и Д.. Страните не спорят, че ищецът е предал и електронен образ на изготвените документи. При различното съдържание на представените от ответника документи на хартиен носител и представените от ищеца документи правилото на чл. 17.5 не е меродавно. Ищецът не оспорва представените от ответника документи, а видно от тяхното съдържание те носят и мокър печат. Според договора, а и страните не спорят в тази насока, ищецът е ангажиран да осигури заверка на документите. Оттук логично следва извод, че представените от ищеца са създадени от него на хартия и са предадени на ответника. При обсъждане на представеният компакт диск в съдебно заседание на 02.02.2022 г. адв. М. подчертава, че документите отразяват разработения още през месец октомври 2016 г. технически проект, който е бил и съгласуван. Ищецът не твърди да е подменял съдържанието на документите, отразени в писмото на ответника и на „М.“ ООД, а писмо от 12.05.2017 г. отразява като представени допълнително само количествено-стойностни сметки. Свидетелката Ц. също заявява, че преработки след предаване на проекта не са правени, но сочи по повод на забележките да е изпратена количествена сметка.
Констатираното при огледа отсъствие на количествени сметки към част ОВК, логично може да бъде обяснено с по-късното им съставяне – по повод отправените забележки за липсата им. Не намират логично обяснение обаче констатираните разлики в съдържанието на електронния образ на техническия проект, който ищецът не оспорва да е създаденият и предоставен от него при твърдение да се припокрива по съдържание с предадения на ответника проект, каквото съответствие се твърди и от адв. С.. Свидетелката Д. сочи на извършена проверка при приемане на книжата да е установено наличие на всички части без обаче да е било проверявано съдържанието на документите. Проверката на съдържанието им станал впоследствие тъй като в момента не могли да я извършат. Тогава установили, че описана част от ОВК липсвала сред книжата както в екземпляра, при който на всяка страница видяла печат, поставен от Пожарна безопасност, така и в останалите екземпляри, налични на хартия и в електронен вариант. Липсата на задание КИП и А била установена и от М.. Определя неполучената част като съществена, тъй като касае автоматиката, предназначена да поддържа климата в музея. Не е видяла допълнителни разработки на тази тема и към получените две писма.
Предвид обстоятелството, че в служебните й задължение е включено поддържане на документацията по проекта, съдът кредитира показанията й досежно липсващата КИП и А разработка. Обстоятелството, че свид. Д. не фигурира сред лицата, подписали се за приетите документи не изключва дадените под страх от наказателна отговорност показания досежно значимите за спора въпроси – съдържанието на получените документи, а и извършените действия в момента на приемане на книжата. Още повече, че показанията й в тази част се потвърждават от съдържанието на електронния образ на техническия проект.
Свидетелката Ц. (служител на ищеца) участвала при подготвяне на количествени сметки, количествено-стойностни сметки и спецификации на материали по проекта и присъствала при предаване на проектите, сочи да са имали затруднение с определяне деня за предаване на документацията. Потърсили съдействие от Министерство на културата и била уговорена дата за предаване на документацията на 8 март. Занесли четири огромни кашона с техническая проект. Останала с впечатление в началото, че няма кой да ги посрещне. Наложило се да поизчакат доста докато ръководителят на проекта от страна на ответника и техническият мениджър преценявали дали да ги приемат или не. Отказали да подпишат подготвения от ищеца подробен приемо-предавателен протокол с описание на всички части на проекта, количествено-стойностните сметки и съдържанието на всеки от класьорите. Представителите на ответника донесли друг кратък протокол, а по настояване на представителите на ищеца добавили на ръка частите, които приемат. Свидетелката сочи, че проектът бил готов още през месец октомври 2016 г. като съдържанието на проекта преди да бъде съгласуван и без подписи, било качено и на диск.
С оглед нормата на чл. 172 ГПК съдът не кредитира показанията на свид. Ц. досежно наличието на Задание КИП и Автоматика още при представяне на документацията на 18.03.2017 г. Липсата на документи води до неизпълнение на служебно възложени й задължения, а същевременно показанията й в тази част не съответстват на съдържанието на електронните документи, налични в предадения на ответника компактдиск. Също така прави впечатление положен печат върху всяка страница на описаните в посочения от свид. Ц. подробен опис документи, идентифицируеми по т. 1, 2, 3 и 5 от част ОВК (л. 648, л. 651-656) е видим печат с абревиатура СУПБЗН. Такъв печат обаче липсва както по отношение на документа по т. 4, което наименование може да бъде свързано с документа по л. 657-664 – количествена сметка, така и по представения от ищеца документ Задание КИП и А (л. 665-666). Свидетелката Ц. сочи по повод на забележките да е изпратена количествена сметка, което показание логично обяснява и липсващия върху този документ печат при оформянето на останали документи от част ОВК. Ето защо констатираното несъответствие може да се обясни разумно единствено с предвидени, но неприложени документи като конкретната причина за това остава без значение.
Извън специалните знания на вещите лица остава изследването на фактическия въпрос за обема и съдържанието на предадените от ищеца на ответника книжа. Съществуването на представените от ищеца документи само по себе си не е достатъчно за извод, че те са били предадени на ответника, който обаче е значимия за спора факт. Вещото лице Й. също сочи, че КИП и А се изучава като отделна специалност и не би могла да се ангажира с работа по такава част.. Конкретизира, че задание КИП и А с принципна схема се изготвя от специалист ОВК и е основа за последваща разработка на самостоятелна част КИП и А, която се изготвя след като са избрани всички уреди и съоръжения, свързани с електричеството. КИП и А проектът гарантира занижено ниво на осветеност в определени помещения, когато това е важно или на влажността, ако е необходимо, като прекратява едновременната работа на несъвместими устройства. При тези съображения съдът не приема за доказано ищецът да е предал на ответника документите: Задание КИП и АВТОМАТИКА (л. 665-666) и принципна схема.
С писмо от 26.05.2017 г. допълнително са представени документи по част ОВК – студов топлинен баланс Фондохранилище, h-x диаграма Фондохранилище, h-x диаграма Изложбена галерия, данни за агрегати КИ.1 Фондохранилище, въздухоразпределение КИ.1. Фондохранилище, данни за агрегати КИ.2 Изложбена галерия, хидравлично оразмеряване на въздуховоди – вентилационни и климатични инсталации и хидравлични съпротивления тръбна мрежа вент.конвектори като вещото лице К. сочи тези документи да отстраняват направените забележки от М. по част ОВК. Ответникът не оспорва получаването на описаните в писмото документи, поради което липсата им сред предадените на електронен носител с данни за създаден файл на 08.03.2017 г. не доказва поддържаното от ответника възражение. Идентификационните белези на документите, отразени в полученото от ответника писмо (безспорно по делото, а и потвърдено от свид. Д.) позволяват идентификация с наличните по делото схема КИ2-ИЗЛОЖБЕНА ГАЛЕРИЯ (л. 667), Схема НВ1 – ВЕНТИЛАЦИЯ НИВО – 4,00, документи по л. 670-702, съдържащи технически спецификации и изчисления и документи по л. 705-712, съдържащи графики и данни за оразмеряване на въздушна мрежа и вентилационни/климатични инсталации. При тези съображения съдът кредитира заключението на вещото лице К., че забележките за липсващи документи са били отстранени и то още към 26.05.2017 г.
Документите, налични по л. 713-722 носят печат с абревиатура СУПБЗН. С оглед изявлението на адв. С., съответно показанията на свид. Д. съдът приема, че тези документи са включените в съгласуваните, а следователно и своевременно представените документи на хартиен носител.
Недоказано в процеса е и предаване на ответника на 08.03.2017 г. на представените по делото от ищеца документи по част Енергийна ефективност по л. 856-858 (таблици с изчисления) и 860 – вертикален разрез външна стена и под. Печат с подпис за съгласуване е положен върху документ, който може да бъде свързан с указаното съдържание – челна част по т. 1 от описа (л. 842). Идентично оформена абревиатура СУПБЗН е видима и на челната страница на документ под заглавие „Енергийна ефективност“, описващ структурата на този документ (л. 846). Предвид отсъствието на документите по л. 856-858 в предадения на ответника електронен вариант на документите от проекта и липсата на каквито и да било други доказателства, необосновано се явява поддържаното от адв. М. твърдение за предадени на ответника именно представените от ищеца документи по делото.
Констатираната разлика в обхвата и съдържанието на представените от страните документи наложи и събиране на допълнителна експертиза, оценяваща пригодността на признатите от ответника като получени от него и безспорното в процеса съответствие със съдържанието на съгласувания технически проект в частта ОВК и ЕЕ. Различаващите се в съдържанието си документи налагат вариантност при изследване на въпрос, изискващ специално знание, за да бъде осигурена яснота при разрешаване на основния правен въпрос – годна ли е отчетената работа да послужи за договореното предназначение. Ето защо и при събрана експертиза, основана на представените от ищеца документи, допълнителното експертно мнение при отчитане единствено на представените от ответника документи. С други думи, понеже съдът е овластен да се произнесе по спорните фактически въпроси едва с решението си, наложително е предварително събиране на експертно мнение по отношение на всяка от поддържаните спорни тези. Ето защо и при формирания спор за годността на предадените документи да послужат за договореното предназначение наложително е и събиране на заключение, формирано въз основа на твърдяните от ответника като представени му документи. Въпросът за обема и съответно съдържанието на получените документи е правен и следователно неподлежащ на решаване от вещите лица.
От заключението на вещото лице М. (л. 916-927) (неоспорено досежно формираните изводи при посочения ограничен обхват на изследваните въпроси, нуждаещи се от специални познания) се установява, че изчисления и количествени сметки са задължителни за фаза „Технически проект“, за да докажат онагледеното на първоначално представените скици проектно решение. Липсата им сред представените от ответника документи препятства даване на оценка за съответствие от фирма за независим строителен надзор, което пък е предпоставка за получаване на разрешение за строеж от главния архитект на общината. Изчислителната част не е необходима за изпълнение на строителството. От чертежите е възможно да бъде извадена количествена сметка, а необходимите данни за конструкциите и дебелината на слоевете в част ЕЕ позволява изпълнение на конструктивните елементи. Практиката допуска липсващ документ да бъде добавен включително и след издадено разрешение за строеж. При защитата на заключението си в съдебно заседание вещото лице уточнява, че представените чертежи изглеждат качествени, но дали са верни може да се проследи, само ако са налице изчисления на топлинни притоци към помещенията – топлинни загуби и приходи и хидравлично оразмеряване, което може да се коригира и в хода на изпълнението. Според вещото лице дадените от надзорната фирма забележки по принцип ангажират проектанта наново проектна документация, съобразена със забележки, но не установява такава необходимост за съобразяване с дадените забележки от М..
От заключението на вещите лица, участвали в комплексната експертиза са констатирани непълноти по част Архитектура, отстраними във фазата на строителство. Като неразрешен е посочен режимът на паркиране, за който ищецът е уведомил ответника, че не е включено в техническото задание, а разрешаването му изисква съгласуване със Столична община. Вещото лице Б. сочи, че не е наложително да бъдат осигурени в рамките на имота, а с разрешение на контролиращия орган могат да бъдат изградени и в близост до обекта. Вещото лице Г. сочи като необходима нова виза за проектиране на съоръжение – паркоместа, предвид наличието на ценна растителност, но сочи и че паркоместата нямат пряка връзка със сградата като допълнително могат да бъдат предвидени и изградени, ако това се налага.
За съответни с изискванията са определени част Конструктивна, част Електро, част Паркоустройство. Част Геодезия и „План за безопасност и здраве“ са приети без коментар, а вещите лица формират извод, че техническият проект в представения от ищеца вариант позволява ползването му за пристъпване към следващата фаза за оценка на съответствието на проекта, издаване на разрешение на строеж и реализиране на проекта, очертан с договора и допълнителното споразумение. В тази част и комплексната съдебно-техническа експертиза не е оспорена от страните.
От заключението на вещото лице Р.П. се налага извод, че забележките на М. по част ВиК са отстранени с описаните в писмо от 26.05.2017 г. допълнително приложени документи. Вещото лице обаче констатира, че предвиденото водочерпене за външно пожарогасене не съответства на изискванията с Наредба № Iз-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Сочи и за известна му практика на „Софийска вода“ АД да не разрешава водочерпене за противопожарни нужди от уличен водопровод повече от 10 l/s. Установява и като проблемно провеждането на съгласуваното със СДПБЗН количество вода 15 l/s от предвидения 1 брой площадков хидрант, поставящо под въпрос и евентуална съгласувателна процедура със „Софийска вода“. Оценено е като неудачно предвиденото решение за включване към уличния водопровод, както е отсъствие на предвидено армиране на водомерната шахта. По част Канализация вещото лице установява несъобразяване с чл. 127 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации (Наредба № 4). Вещото лице приема, че възприетото комбинирано отводняване на помещенията и санитарните прибори под нивото на терена с изпомпване и възвратна клапа поражда риск за некотнролируемо навлизане на отпадъчна вода от уличния канал при несработване на клапата (непълно затваряне) в резултат от замърсяването й и реална опасност за увреждане на предвиденото за съхранение имущество. Вещото лице отбелязва, че обратната клапа не гарантира спиране на идваща отвън вода. Липсват данни за количеството на обратния поток, за да се гарантира, че предвидената за битова отпадъчна вода помпена система ще има достатъчен капацитет, необходимо за предотвратяване на евентуално наводняване като не съществува механизъм за съобразяване капацитета на помпата с евентуално навлязла дъждовна вода (неподлежащо на изчисляване възможно количество). Предвидената помпа е съобразена с предвидимите битови водни количества. Проектът обаче допуска и навлизане на дъждовно водно количество през отводнителен улей на прохода към съседната сграда – Музей за съвременно изкуство, което не е позволено при използване на възвратна клапа. Не са предвидени ревизионни отвори и ревизионни шахти на вкопаната главна хоризонтална канализационна мрежа в новопредвидената сграда, което осуетява последваща инспекция и адекватно почистване на тази канализация в противоречие с изискванията на чл. 141 и чл. 142 от Наредба № 4. Не е изпълнено дадено с изходните данни изискване на „Софийска вода“ АД за доказване капацитета на съществуващото канализационно отклонение. Поради неотчетени прилежащи площи – терени около сградите, които предвид топографията на терена, също се оттичат в улея, определя направените изчисления за определяне на дъждовното отпадъчно количество като неточни. Вещото лице сочи, че само при отчитане площта на покривите на новопредвидената сграда и част от музея „Земята и хората“ почти изчерпват капацитета на отклонението и всяко допълнително водно количество ще създаде проблем. Сочи, че при застрояване вместо водата да попие в земята, каквато е съществуващата ситуация, ще се наложи да оттече изцяло в канала. Сочи също така, че съгласуваният проект в част „Позарна безопасност“ е на база идеен проект по тази част, ограничено е до предвидените водни количества за вътрешно и външно пожарогасене и не касае техническата част по изграждане на водопроводната и канализационна мрежа. Вещото лице определя като наложително преработка на проекта досежно предвиденото отклонение и възможност за отстраняване на останалите недостатъци включително в хода на строителството, като смята за възможна преработката му в рамките на 3-4 дни. Констатира и липса на количествено-стойностна сметка по част ВиК.
Наредба № 4 регламентира правила, утвърждаващи минимални гаранции за надлежно функциониране на водопроводни и канализационни инсталации, а обосновката на вещото лице П. подкрепя констатираното несъответствие. Вътрешната инсталация е необходима, но сама по себе си недостатъчна, за да осигури както приход на планирана вода, така и възможност за отвеждане на разумно предвидимата отпадна вода. В обхвата на специални знания се включва както представата за необходимото изпълнение, така и опитът на експерта, обезпечаващ и реална представа за възможностите за постигане на очаквания ефект. При оспорване на заключението от адв. М. не са въведени факти и обстоятелства, които да подлагат под съмнение дадената от вещото лице аргументация на оспореното мнение, поради което съдът кредитира изцяло заключението.
При
възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 258 ЗЗД изпълнителят се задължава на свой риск да материализира очертаната при
възлагането идея срещу възнаграждение. На тази рамка на правоотношението
съответства и съдържанието на сключения между страните договор, поради което
спорът следва да бъде разгледан според правилата, относими към договора за
изработка. Изпълнителят е в правото си да получи договореното възнаграждение, ако
предложеното изпълнение постига обещания резултат (осигурява възможност за
ползване на изработеното по предназначение).
Страните
са диференцирали различните фази от изпълнение на договорената работа като
съгласно чл. 1.1. от договора ищецът се е задължил да изготви инвестиционен
проект във фаза технически проект с количествено-стойностни сметки по
съответните части. Изрично е съгласувано и задължение за плащане на
възнаграждение за така обособената фаза, което именно ищецът претендира. При
очертания критерий договореният трудов резултат предполага материализиране на
техническо решение, годно да послужи за последваща реализация на предвиденото
строителство. Съгласно чл. 264 ал. 1 ЗЗД ответникът дължи да приеме извършената
работа, когато тя съответства на обещаното. Този критерий, отнесен към
настоящия спор, ще рече предадената от ищеца документация да обезпечава
пристъпване към следващата фаза от реализация на проекта – изпълнение на
строително-монтажните работи. Тъй като планираната работа предполага и
верификация на проектното решение, проектът следва да отговаря на нормативно
предписаните за целта условия.
Предпоставка
за приемане на работата е възможността възложителят да я прегледа (чл. 264 ал. 2 ЗЗД).
Оттук следва и задължението на изпълнителя да отчете извършеното, което в
случая предполага предадени на
ответника книжа. Трайната съдебна практика определя приемането като правно действие, предпоставящо
конклудентно или изрично признание, че полученото отговаря на очакванията (така
изрично Решение
№ 9 от 05.06.2017 г. по т. д. № 2690/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО, Решение
№ 99 от 11.07.2017 г. по т. д. № 2483/2016 г., ВКС, ТК, I ТО).
Следователно фактическото предаване и съответно приемане на документи е
предпоставка за упражняване очертаното право на възложителя да извърши преценка
доколко предложеното отговаря на договора, но не е показателно за прието
изпълнение. В случая и по силата на договора между страните търсеното съответствие
подлежи на преценка от трето на спора лице – М., поради което приетите книжа на
08.03.2017 г. и на 26.05.2017 г. не обективират изявление за приемане на
работата.
Отговорът
на ищеца по повод указаното отсъствие на документацията, определена като
Задание КИП и А и принципна схема, не дава основание за извод, че
идентифицирана непълнота на проекта е била отстранена. Необходимо е да се
отбележи, че дори и при предходно предоставени книжа с предложения от ищеца
приемо-предавателен протокол, логично е повторното им представяне. Отказът това
да бъде направено може да бъде обяснен с натрупаното напрежение в отношенията
между страните, но не го оправдава. Установената по делото непълнота в проекта
сочи на недостатък. Без значение в тази насока остава кога точно представеният
с исковата молба документ е бил създаден. Съгласно чл. 90 ЗЗД произтичащото
от договорна връзка, но неудовлетворено притезание легитимира страната по
договора да откаже изпълнение на своето задължение, докато не получи
удовлетворение на заявения при сключване на договора свой интерес. Настоящият състав приема, че
договорът за изработка не съдържа специфика, която да изключва така утвърдения
баланс при регулиране на насрещни задължения.
От друга страна кредиторът, каквото качество има възложителят в обсъжданата хипотеза, не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части дори и задължението да е делимо (чл. 66 ЗЗД), поради което и без правно значение остава обемът на неизпълнената част. По тези съображения настоящият състав споделя изразеното становище в Решение № 99 от 11.07.2017 г. по т. д. № 2483/2016 г. на ВКС, ТК, І ТО, че задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква след приемането й, поради това ако недостатъците се открият при приемането, той може да откаже да приеме работата до нейното поправяне. При изрично упражнен избор да бъде поискано надлежно изпълнение в уговорената форма с чл. 9.2.19, изпълнителят дължи да отстрани недостатъка.
Понеже критерий за изпълнението е годността на изработеното да послужи за предвиденото предназначение, даденото описание за предмета на тази част от инж Й. изцяло потвърждава същественото значение на тази част от проекта предвид предназначението на планираната сграда. Тъй като не бе доказано в процеса предаването на приложения по делото документ да е станало преди датата на предявяване на исковата молба, ищецът не е изправна страна в правоотношението, за да претендира плащане.
Установеният недостатък обаче сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове съществено отклонение от поръчката и да породи потестативното право на ответника да се освободи от правната връзка като развали договора. За да бъде определено като съществено отклонението следва да е от такова естество, че да лишава от оправдание съществуващата връзка. Върховният касационен съд е имал повод да очертае критерии за преценка степента на отклонение. Прието е, че освен негодността за договореното или обикновено предназначение на изработеното следва да се отчита: 1) дали недостатъците са технически неотстраними или 2) макар и да е възможно, отстраняването им е свързано със сериозно затруднение или 3) би било икономически нецелесъобразно (решение № 157/08.11.2010 г. по т.д. № 1135/2009 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО). При отчитане на тези критерии, които настоящият състав споделя, липсата на документ не обосновава нито неотстраним недостатък, нито пък сериозно затруднение за набавянето му.
Утвърдената в практиката възможност останалите идентифицирани от вещите лица комплексна експертиза недостатъци в проекта да бъдат отстранени във фазата по неговото изпълнение (осъществявана под контрола на проектантите), изключва и тяхната същественост по смисъла на чл. 265 ал. 2 ЗЗД.
Замяната на експерти макар и да е от значение в рамките на договор с предмет финансиране на проекта, не обосновава съществено неизпълнение по процесния договор, каквато теза поддържа адв. С.. Както бе посочено критерий за този показател е влиянието на неизпълнението върху обективно изводимата полза на договорения резултат. С други думи, меродавно в тази насока не е личността на лицата, чрез които ангажирания изпълнител организира изпълнението, а качеството на свършената работа. В тази насока и Законът за обществените поръчки, по който ред е сключен процесният договор, не забранява замяна на експерти, ангажирани с реализация на договора, а държи сметка за постигане на обещания резултат. Още повече, че в случая ответникът не оспорва посочената от ищеца причина за замяна нито обстоятелството, че договорената процедура за замяна е инициирана от ищеца. Липсата на противопоставяне от страна на ответника поставя на риск реализацията на договора. Подобно поведение влиза в противоречие с дължимото съдействие по силата на чл. 63 ЗЗД. Ответникът не може да се ползва от собственото си противоправно поведение, а в контекста на принципа за реално изпълнение на договора извършената замяна при отчитане на договорените критерии се явява необходимост.
Общото правило на чл. 87 ал. 2 ЗЗД овластява кредитора да се освободи от правната връзка и когато закъснялото изпълнение става безполезно за него. Договорът е ограничен със срок, изрично свързан с обезпеченото финансиране на проекта. Прекратеното финансиране обаче засяга източника на средства, необходими за изплащане на възнаграждението. При все това по аргумент от чл. 81 ал. 2 ЗЗД отсъствието на парични средства не освобождава длъжника по парично задължение от отговорност. Оттук следва, че зачетеният от закона интерес, загубата на който обосновава право за разваляне на договора, следва да е относимо към съществото на очакваната престация, а не към предпоставките за изпълнение на паричното задължение от страна на възложителя. В случая е договорено изработване на технически проект. По делото не се твърди, а и не се установява реализацията на планираното строителство да е станало невъзможно, което единствено би обезсмислило закъснялото изпълнение.
От друга страна нормата на чл. 268 ЗЗД овластява възложителя при започнало изпълнение да се откаже от договора, ако има основателна причина, но изрично го ангажира да възстанови направените от изпълнителя разходи, да му заплати извършената работа и печалбата. Така очертаният обхват на задължението се припокрива с договореното в случая възнаграждение за обособения етап от възложена работа, което и се претендира.
Дори хипотетично да се приеме, че прекратеното финансиране обосновава отпаднал интерес за ищеца, доказателствата по делото сочат на затруднена комуникация – страните прибягват до писмената форма на обсъждане на въпроси, предполагащи оперативно съдействие. Същевременно следва да бъде споделено и разбирането, че неосигуреното съдействие за ефективна комуникация между изпълнителя и експертите, осъществяващи строителния надзор, препятства своевременно идентифициране и отстраняване на неизбежни при творческия процес пропуски или грешки. Няма разумно обяснение и споделеното от свид. А. и Ц. отлагане на приемането на предложения технически проект.
Съгласно чл. 63 ал. 1 ЗЗД всяка страна по договор дължи както да изпълнява своите задължения точно и добросъвестно, така и да съдейства на другата страна, когато това е необходимо за надлежно изпълнение и на нейните задължения. Никой не може да извлича облага от собствено противоправно поведение, израз на който принцип е и нормата на чл. 83 ЗЗД. При утвърдения принцип на реално изпълнение на договорно поети задължения настоящият състав приема, че кредиторът не може да се позове на допусната забава от длъжника, когато не е осигурил своевременно и адекватно съдействие за своевременно изпълнение и отчитане на възложената работа. В тази насока и нормата на чл. 96 ал. 1 ЗЗД освобождава длъжника от последиците на забавата, когато кредиторът не е оказал необходимо за изпълнението съдействие. Следователно събраните доказателства за неоказано съдействие от страна на ищеца за срочно изпълнение на задълженията включително и с оглед данните за забавено сключване на процесния договор, за координация дейността на ищеца със строителния надзор и отлаганото приемане на изготвения проект, ангажират ответника да поеме последиците от забавата.
Потестативното право за разваляне на договора предпоставя изричното му упражняване, но само по себе си изявлението не е в състояние да прекрати правната връзка. Необходимо е да са налице предписани от закона обстоятелства, каквито в случая не се установяват. И по изрична договорка между страните (чл. 5.3) задължение за изготване на нов проект и повторното му съгласуване и представяне за одобряване произтича от отказ за съгласуване или одобряване от съответната институция. Следователно, страните са съгласували механизъм за преченка достигнатото ниво на изпълнение. Договорът не придава очертаното качество на ангажираното лице да упражнява строителен надзор, а произтичащата от сключения договор с възложителя функция, относима към настоящия спор, сочи на очаквана експертна подкрепа за оценка качеството на изготвения проект. Затова и преценката за съответствие на предложеното изпълнение от проектанта във връзка с констатирани недостатъци на проекта от строителния надзор следва да бъде направена от М.. Консултантът следва да прецени дали и доколко предложеното отговаря на очакваното, за да се пристъпи към следващата фаза – представяне на книжата за издаване на разрешение за строеж. Ответникът обаче не твърди да е предоставил на М. получените отговори, което, предвид показанията на свид. Д., може да бъде обяснено и с възприетата от възложителя липса на интерес предвид отказаното продължаване срока на договора. Ограничавайки се до собствената си представа за дължимо изпълнение, ответникът е осуетил реализация на предвиден между страните механизъм за проверка на изпълнението. Този механизъм е приложим както досежно техническата оценка, така и пълнотата на книжата включително и за внасяне на яснота по спора между възложител и изпълнител за обема на представените документи. По тези съображения настоящият състав приема, че договорът не е развален от ищеца.
В рамките на съдебното производство
обаче ответникът поддържа и твърдение за несъответствие на изготвения проект
във всички негови части. Както е имал повод да посочи Върховният касационен съд
упражняването на правата по чл. 265 ЗЗД е допустимо с всяко процесуално
средство (срв. Решение №
99 от 11.07.2017 г. по т. д. № 2483/2016 г. на ВКС, ТК, І ТО). При тези съображения
настоящият състав приема за наложително изследването на установения в хода на
съдебния процес недостатък на проекта и в частта ВиК.
Клаузата на чл. 5 от договора ангажира ищеца освен с подготовка на техническия проект и със защитата му пред институциите, компетентни да го верифицират. Следователно, заявения от възложителя резултат предполага разработка, годна да отговори на всички нормативно предписани изисквания. Вещото лице П. се позовава на нормативно установени изисквания, на които предлаганото решение за отводняване при новопроектираната сграда не отговаря. Съдът споделя разбирането на вещото лице, че проектът следва да докаже, че всички възприети от практиката гаранции на надлежно функциониране на водопроводната и канализационната инсталации са осигурени. Този недостатък макар и да не е бил установен от строителния надзор, след като обосновава нормативно предпоставена пречка за съгласуване и съответно одобряване на проекта от Дирекция „Архитектура и градоустройство“, се явява от значение за изхода от спора по смисъла на чл. 235 ал. 3 ГПК.
Както бе посочено вече и нормата на чл. 66 ЗЗД, и изискването за всеобхватност на проекта изключват възможността да се наложи частично приемане и съответно диференциране на възнаграждението според приетата част. Реализацията на договореното условие за настъпване изискуемостта на възнаграждението – „одобряване“ на проекта, предполага съдействие и от трето на договора лице – строителния надзор, което ответникът дължи да осигури. Правилото на чл. 25 ал. 2 ЗЗД обезпечава преодоляване на недобросъвестно препятствиане реализацията на договорно утвърдено условие. Настоящият състав приема обаче, че предпоставка за привеждане в действие на това правило е констатация, че създадената пречка следва да е и единствената причина за несбъдване на условието. Предвид установения недостатък подобен извод е невъзможен.
По изложените съображения настоящият състав приема, че ищецът не е осигурил обещания резултат, поради което и не е легитимиран да търси изпълнение на тясно свързаното с него насрещно задължение за плащане на възнаграждение. Ето защо и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД
Законът овластява страните по договор да
обезпечат реалното изпълнение, договоряйки предварително обезщетение в случай
на неизпълнение на поето задължение. Понеже
вземането за неустойка произтича от съгласувана между равнопоставени страни
воля, обвързващата й сила предполага проявление на указаните в клаузата
правопораждащи обстоятелства и изводима от тях пряка връзка с еднозначно
очертан механизъм за остойностяване на обезщетението.
Клаузата
на чл. 13.4. от договора свързва неустойката със забава на плащането. По
изложените вече съображения такава към твърдяния от ищеца момент, а и до датата
на предявяване на иска не се установява. Следователно така предявеният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
насрещния иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД
Законът
задължава получилия облага да я върне, когато причината за получаването й е
отпаднала. Нормата на чл. 88 ал. 1 изр. първо ЗЗД придава обратно действие на
прекратената правна връзка поради неизпълнение и всяка страна дължи да върне
полученото. Понеже едностранно прекратената правна връзка е предвидена от
закона възможност за наложена промяна в чужда правна сфера, реализацията й
предполага нарочно изявление, направено достояние на насрещната страна в
правоотношението. Както бе посочено вече промяната настъпва само ако и
доколкото обективираното в изявлението основание за упражняване на
потестативното право е и обективно настъпило. Липсващата конкретизация на
оцененото като съществено неизпълнение не опорочава изявлението. В случая
обаче, по изложените съображения, не се установява към 19.02.2018 г. да е
налице съществено неизпълнение. Както е имал повод да посочи Върховният
касационен съд отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са
обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на
изработеното. (решение № 9 от 05.06.2017 г. по т. д. № 2690/2015 г., ВКС, Т К.,
ІІ ТО). Систематичното разграничаване на правомощията по чл. 265 ал. 1 ЗЗД е
израз на принципа за реално изпълнение на договорните задължения. В тази насока
и прекратяването на правната връзка включително и при договора за изработка е
на разположение на възложителя в изрично предписаната хипотеза – 1) отклонение
от поръчката или 2) съществени недостатъци, обуславящи негодност на изработеното да служи за договореното, а
при липса на такова – за обичайното предназначение на материализирания трудов
резултат.
От
заключението на вещото лице П. следва, че недостатъкът е отстраним, а и
предвидената процедура за верификация на предложеното техническо решение
предпоставя подкрепа на изпълнителя чрез
конкретни указания както от осъществяващия строителния надзор, така и от страна
на оператора на водопроводната и канализационната мрежи, съответно от
компетентните органи в процеса на одобряване на проекта. По договор също така е
предвидена възможност изпълнителят да отстрани установени в такава процедура
недостатъци. Следователно невъзможен се явява изводът, че единственият
установеният към момента на приключване на устните състезания недостатък, установен
в хода на производството, но препятстващ одобряването на техническия проект, се
явява и непреодолима пречка за ползване на техническия проект за реализация на
бъдещо строителство.
По
изложените съображения съдът приема за неоснователен и предявения от ответника
насрещен иск за главницата.
По предявения иск от Н.Г.по чл. 86 ЗЗД
Когато
длъжникът не изпълни своевременно лихвоносно парично задължение надлежното му
изпълнение предполага и заплащане на обезщетение за периода на забавата. Тъй
като в случая не се установява твърдяното от ищеца по насрещния иск главно
вземане, неоснователна е и акцесорната претенция за законна лихва.
По
предявеното искане по реда на чл. 214 ГПК
Законът
регламентира облекчен ред за утвърждаване на акцесорно вземане по отношение на
лихвоносна главница. При достигнатия извод за неоснователност на паричните
претенции не е налице процесуалното условие за изследване съществуването и на
така предявеното вземане, самостоятелно от правна гледна точка.
По
разноските
Настоящият
състав приема, че отговорността за разноски макар и да е обвързана от изхода по
спора, разкрива обезщетителен характер – на възстановяване подлежат направените
разноски и то доколкото са съответни на зачетената позиция по спора (съобразно
уважената, съответно отхвърлена част от претенцията). Следователно няма разумна
причина при предписаното от чл. 81 ГПК и чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК разпределение
на отговорността за разноски да бъде игнорирана общоутвърдената граница на
подлежащите на възмездяване последици от укоримо поведение. Макар и предявената
претенция да е утвърдено от правния ред средство за прекратяване на правен спор
и в този смисъл да не се явява укоримо дори и при отхвърлен иск, нормата на чл.
78 ал. 1 ГПК изрично свързва сторените в процеса разноски с възприета в процеса
позиция по спора. При тези съображения настоящият състав приема, че на
възстановяване подлежат вредите, произтекли от направени разноски за необосновано
оспорване на съдебно утвърдената позиция. С други думи, отговорността за
разноски не е санкция, а регламентирано от процесуалния закон основание да бъде
ангажирана правната сфера на насрещната страна при необосновано от правна
гледна точка провокирания съдебен спор.
Държавната
такса е необходима за защита на предявеното право. При достигнатия извод за
неоснователност както на първоначалните претенции, така и на насрещния иск няма
основание така направените разноски да бъдат възлагани на насрещната страна, а
имуществената тежест следва да бъде поета от наприлата ги страна.
Именно
защото законът цели обезвреда при необосновано иницииран съдебен спор, а не да
санкционира участието в съдебно производство, нормата на чл. 78 ал. 3 ГПК
предвижда задължение за ищеца да заплати направените от ответника разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Заплатеният депозит за вещи лица обезпечи
разрешаването на фактическите спорове между страните, което определя така
направените разноски като необходими за установения изход. Аналогично стои
въпросът и със заплатеното възнаграждение за един адвокат. При указания
критерий за разпределение обаче – съобразно отхвърлената част, настоящият
състав приема, че този разход следва да бъде поет от ищеца пропорционално на предявеното,
но отречено вземане на ответника. Същевременно обаче и поддържаната от
ответника теза за наличие на съществено неизпълнение е отречена. При тези
съображения съдът приема, че страните следва да си поделят отговорността за
необосновано предизвикания съдебен спор като в тежест на „ЕКСА“ ЕАД следва да
бъдат възложени пълният размер на изплатеното възнаграждение за
съдебно-техническата експертиза по част ВиК, заплатени адвокатско
възнаграждение по главния иск и депозит пропорционално на отхвърления размер на
иска при отчитане и относителната тежест на предявения от ответника иск. При
установената неоснователност на насрещния иск няма основание за възлагане в
тежест на ищеца изрично договореното възнаграждение за правна защита и
съдействие по този иск.
Н.Г.дължи
да възстанови част от направените от ищеца по първоначалните искове разноски за
адвокатско възнаграждение и депозит за вещи лица, пропорционално на отхвърления
размер на насрещните искове при отчитане и размера на предявения от ищеца, но
отхвърлен иск.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.“ АД с адрес *** срещу Н.Г.с адрес по делото: гр. София, ул. „********иск
с правно основание чл. 266 ал. 1 ЗЗД
за сумата 125160 лв. – окончателно плащане по договор № 123/26.09.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.“ АД с адрес *** срещу Н.Г.с адрес по делото: гр. София, ул. „********с
правно основание чл. 92 ЗЗД за
сумата 17880 лв. – неустойка за забава по чл. 13.4 от договор № 123/26.09.2016
г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Г.с адрес по делото: гр. София, ул. „********срещу
„Е.“ АД с адрес *** иск с правно
основание чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД за сумата 53 640 лв. – връщане на сумата поради разваляне на
договор № 123/26.09.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Г.с адрес по делото: гр. София, ул. „********срещу
„Е.“ АД с адрес *** иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за сумата
7003,00 лв. – законна лихва за периода 27.02.2018 г. – 02.06.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „Е.“
АД, ЕИК ********с адрес по делото: гр. София, ул. „****************да
заплати на Н.Г.с адрес по делото: гр. София, ул. „********сумата 6518,49 лв. – разноски в производството
пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Н.Г.с
адрес по делото: гр. София, ул. „********да заплати на „Е.“ АД, ЕИК ********с
адрес по делото: гр. София, ул. „****************сумата 1936,02 лв. – разноски в производството пред Софийски
градски съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис от
настоящото, а в частта за разноските – по реда и при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: