№ 5084
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20241110148052 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с оветниците Л. Н. Ч. и Р. Н. Ч. са в договорни
отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден
имот-апартамент №49, находящ се в гр. //////////. Твърди, че е изправна страна по
договора, а ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят потребеното от
тях и доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по
реда на чл. 410 от ГПК съдът му е указал да предяви установителен иск за
установяване на претенцията си, което обуславя правния му интерес от предявяване на
исковете, с които се иска от съда да признае за установено, че Л. Н. Ч. и Р. Н. Ч. му
дължат, както следва: Л. Н. Ч. сумата от 4680,10 лв.– главница, представляваща
стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2023 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 566,14 лв. – лихва за
забава от 15.09.2022 год. до 01.04.2024 год., сумата от 29,59 лева, представляваща
такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 год. до 30.04.2023
год. и сумата от 6,14 лева-лихва за забава върху претендираната главница за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 год. до 01.04.2024 год., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 30.04.2024 год. /датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК/ до изплащане на сумите и Р. Н. Ч. сумата от 4680,10 лв.– главница,
представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 566,14
1
лв. – лихва за забава от 15.09.2022 год. до 01.04.2024 год., сумата от 29,59 лева,
представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 год.
до 30.04.2023 год. и сумата от 6,15 лева-лихва за забава върху претендираната
главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 год. до 01.04.2024 год.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.04.2024 год. /датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до изплащане на сумите. Претендира и
сторените разноски.
Ответниците- Л. Н. Ч. и Р. Н. Ч. са депозирали в срок отговор на исковата
молба, в който оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват
качеството си на потребители на топлинна енергия. Правят възражение за изтекла
погасителна давност на част от претенциите.
Третото лице помагач-ФДР„Бруната” ООД не изразява становище относно
основателността на исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е изплатили на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми
за ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящият случай
ответниците оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия за
апартамент №49, находящ се в гр. //////////, за който са им начислени процесните суми.
Съдът приема възражението за основателно. Това е така, защото ищецът не е
ангажирал никакви доказателства в тази насока, въпреки указаната му доказателствена
тежест. От страна на ищеца са представени удостоверения за наследници на Н.Н.Г. и
Й.Б.Г., от които е видно, че ответниците са техни наследници по закон. Представена е
и декларация по чл. 14 от ЗМДТ, в която е посочено, че данъчно задължено лице е
2
Й.Б.Г.. Съдът приема, че представената по делото декларация обвързва съда с
материална доказателствена сила само относно обстоятелството, че такава е подадена,
но тя не установява право на собственост, респ. на вещно право на ползване по
отношение на процесния имот, нито може да се третира като извънсъдебно признание
на факт по чл. 175 ГПК, тъй като попълването и подаването на данъчна декларация,
само по себе си, не е основание нито за придобиване, нито за загубване на правото на
собственост. С оглед изложеното и доколкото ищецът не доказа качеството на
ответниците на потребители на топлинна енергия, съдът приема, че само на това
основание искът е неоснователен и недоказан и не следва да се обсъждат останалите
възражения за недължимост на процесните суми.
С оглед изхода на спора и претенцията на ответниците за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да му
заплати сумата от 1100 лева, представляваща сторените разноски в настоящото
производство, съразмерно с уважената част от претенциите и сумата от 1100 лева,
представляващи разноските по ч.гр.д. №48052/2024 год. по описа на СРС, 75 с-в.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. ////////// искове против Л. Н. Ч., ЕГН ********** и Р. Н. Ч., ЕГН ********** и
двамата със съдебен адрес: гр. /////////, чрез адв. К. за признаване за установено, че Л. Н.
Ч. и Р. Н. Ч. му дължат, както следва: Л. Н. Ч. сумата от 4680,10 лв.– главница,
представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 год. за недвижим имот-апартамент 49, находящ се в гр. ///////,
ет., сумата от 566,14 лв. – лихва за забава от 15.09.2022 год. до 01.04.2024 год., сумата
от 29,59 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2021 год. до 30.04.2023 год. и сумата от 6,14 лева-лихва за забава върху
претендираната главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 год. до
01.04.2024 год. и Р. Н. Ч. сумата от 4680,10 лв.– главница, представляваща стойността
на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023
год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 566,14 лв. – лихва за забава от
15.09.2022 год. до 01.04.2024 год., сумата от 29,59 лева, представляваща такса за
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 год. до 30.04.2023 год. и
сумата от 6,15 лева-лихва за забава върху претендираната главница за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 год. до 01.04.2024 год., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД да заплати на Л. Н. Ч., ЕГН ********** и Р. Н. Ч., ЕГН
********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1100 лева /хиляда и сто лева/,
3
представляваща разноските по настоящото производство, съразмерно с уважената част
от претенциите, както и сумата от 1100 лева /хиляда и сто лева/, представляваща
дължимите разноски по гр.д. №26058/2024 год. по описа на СРС, 75 с-в.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач ФДР „Бруната”
ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4