№ 8214
/населено място/, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110160025 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Н. Д. П., с
която е предявил срещу Фирма иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи следните
суми: сумата 3245.79 лв. за доставена топлинна енергия за периода м.05.2008
г. до 04.2011 г., сумата от 710.18 лв. лихва за забава плащането на главницата
за периода 01.07.2008 г. до 29.02.2012 г., както и сумата от 179.18 лв.
разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.08.2012
г. по гр.д. № 5532/2012 г. по описа на СРС, 84 състав.
Ищецът поддържат, че въз основа на изпълнителен лист издаден на
23.08.2012 г. по гр.д. № 5532/2012 г. по описа на СРС, 84 състав състав било
образувано изпълнително дело № ********. Посочва, че вземанията били
погасени поради изтичането на тригодишната давност. По изпълнителното
дели единствените изпълнителни действия годни да прекъсната давността
бил наложен запор на 15.03.2013 г., след което били извършвани други
действия, поради което вземането било погасено по давност. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на ищците поддържа
исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск. Посочва, че в случая била приложима
5-годишната давност. Посочва се, че по изпълнително дело № ******** били
извършвани множество действия, които довели до прекъсване на давността.
Посочва, че до приемане на тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК давност не била текла по изпълнителното
дело. Претендира разноски, в условията на евентуалност се прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Пред
1
съда страната не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 23.08.2012
г. по гр.д. № 5532/2012 г. по описа на СРС, 84 състав, по който изпълнителен
лист срещу ищцата е образувано изп. д. № ******** по описа на ЧСИ Б.Б., за
посочените в исковата молба суми и основания.
По делото е представен препис от изп. д. № ******** по описа на ЧСИ
Б.Б., от което се установява, че същото е било образувано с молба подадена
от ответника на 17.09.2012 г., като с молбата на съдебният изпълнител на
основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи имуществото на
длъжника. Към молбата за образуване е приложен изпълнителен лист от
23.08.2012 г. по гр.д. № 5532/2012 г. по описа на СРС, 84 състав.
На 15.03.2013 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Н. Д. П.
в качеството му на длъжник по изпълнителното дело.
На 15.03.2013 г. са изпратени два броя запорни съобщения до търговски
банки, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника Н. Д. П.
открити в банките. От представените доказателства се установява, че на
20.03.2013 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в Банка
и Банка.
На 12.05.2015 г. са изпратени тринадесет броя запорни съобщения до
търговски банки, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника
Н. Д. П. открити в банките. От представените доказателства се установява, че
на 14.05.2015 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в Банка,
Банка, Банка, Банка, Банка, Банка, Банка, Банка, Банка Банка, Банка, Банка и
Банка.
С молба от 24.01.2017 г. подадена от взискателя Фирма по процесното
изпълнително дело е поискано налагането на запор върху банковите сметки
на длъжника, както и налагането на запор върху трудовото възнаграждение
и/или пенсия на длъжника.
С постановление от 03.06.2022 г. е прекратено изпълнителното дело, тъй
като взискателя не бил поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години.
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е
извършвал.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения –
изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното
2
изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за
недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на
принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение,
какъвто е и настоящият случай, изпълняемото право е облечено в
изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава
изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416
ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков
ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен
спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и
намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата
давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на
вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – целта на регламентираното в
действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на
конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 100 от 20.06.2011
г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
3
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност
започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
В контекста на изложеното съдът приема, че с оглед нормата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, считано от датата влизането в сила на процесната заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 5532/2012 г. по описа на СРС, 84 състав е започнала
да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към момента на
предприемането от страна на кредитора на действия за принудително
изпълнение на вземанията по изпълнително дело № ******** по описа на
ЧСИ Б.Б., чрез подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело –
на 17.09.2012 г. В разглеждания случай от представения по делото препис на
изпълнително дело № ********, се установява, че същото е било образувано
въз основа на подадена молба на 17.09.2012 г. с приложен към нея -
процесния изпълнителен лист. Съгласно мотивите към Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не прекъсва
давността образуването на изпълнителния процес, представляващо
действието на съдебния изпълнител, който образува изпълнителното дело в
качеството му на процесуален орган. Това обаче не важи за подаването на
редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а такава е и молбата,
съдържаща овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва давността. В
настоящия случай в молбата по чл. 426 от ГПК съдържа изрично възлагане по
чл. 18 ЗЧСИ, поради което с нея може да се приеме, че е била прекъсната
давността. Следващите изпълнителни действия, годни да прекъснат давността
по това изпълнително дело са запор от 20.03.2013 г. /датата на получаване на
запорното съобщение/ върху всички сметки на длъжника Н. Д. П. в РБанка и
Банка, запор от 14.05.2015 г. /датата на получаване на запорното съобщение/
върху всички сметки на длъжника Н. Д. П. в Банка, Банка, Банка, Банка,
Банка, Банка, Банка, Банка, Банка Банка, Банка, Банка и Банка, както и молба
от 24.01.2017 г. подадена от Фирма, с която е поискано съдебния изпълнител
да извърши конкретни изпълнителни действия по отношение на Н. Д. П..
Настоящият състав намира, че когато се касае до първоначално приети
тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото
с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като
се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните
актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да
настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни
норми, или в обществено-икономическите условия, които да правят вече
даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл
на закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с
4
който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се
възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма
подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в
който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да
се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за спорното между страните
правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици
следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и
действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се
придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е
недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на
изрична разпоредба за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015
г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо
осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери
приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г.,
според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата
на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
/придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при
висящност на изпълнителния процес/, погасителната давност е спряла. Както
доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди
ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали
съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо
декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от
която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи
/според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие/. Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност
за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на
горния релевантен /двугодишен/ срок, като при съдебно установено вземане
срокът й е всякога пет години /чл. 117, ал. 2 ГПК/ в този смисъл решение №
252 от 17.02.2020 г. постановено по гр. д. № 1609/2019 г. по описа ма ВКС.
В случая между изпълнителните действия по изп. д. № ******** по описа
на ЧСИ Б.Б. насочени срещу длъжника Н. Д. П., а именно запор от 20.03.2013
г. /датата на получаване на запорното съобщение/ върху всички сметки на
длъжника Н. Д. П. в РБанка и Банка и запор от 14.05.2015 г. /датата на
получаване на запорното съобщение/ върху всички сметки на длъжника Н. Д.
П. в Банка, Банка, Банка, Банка, Банка, Банка, Банка, Банка, Банка Банка,
Банка, Банка и Банка, е изтекъл период по-голям от две години, в който
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, респективно
изпълнителни действия не са извършвани от съдебния изпълнител, поради
което е настъпило прекратяване на изпълнителното производство по силата
5
на закона на 20.03.2015 г., от който момент е започнала да тече нова
погасителна давност с оглед обстоятелството, че изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона. Тъй като обаче това
прекратяване е преди приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, по
отношение на погасителната давност следва са се приложи тълкуването,
дадено в предшестващото ППВС № 3/1980 г. Съобразно него, погасителна
давност не е текла по отношение на длъжника докато е траел този
изпълнителен процес /т.е. до 20.03.2015 г./ и че новата погасителна давност за
вземането е започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното
производство – от 21.03.2015 г., а не от последното изпълнително действие.
От 21.03.2015 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, които не е
изтекъл към момента на предприемане на изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността, а именно подаване на молба от 24.01.2017 г. за налагане
на запор върху трудовото възнаграждение на Н. Д. П.. В случая следва да бъде
посочено, че независимо, че от последните валидни изпълнителни действия
до подаването на молбата от взискателя, е изминал периода по-голям от две
години и е настъпила перемпция по силата на закона, то доколкото по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да
бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител. В случая от последното изпълнително действие 20.03.2015 г. до
приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, погасителна давност не е
текла и новата погасителна давност за вземането по отношение на длъжника
П. е започнала да тече от датата на постановяване на решението – от
26.06.2015 г., а не от последното изпълнително действие. От 27.06.2015 г. по
отношение на длъжника П. е започнал да тече нов петгодишен давностен
срок, които не е изтекъл към момента на предприемане на изпълнителни
действия, годни да прекъснат давността, а именно подаване на молба от
24.01.2017 г. от взискателя по изп. д. № ******** по описа на ЧСИ Б.Б. за
налагането на запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на
Н. Д. П.. Тъй като това действие е извършено след приемане на ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, по отношение на погасителната давност
следва са се приложи тълкуването дадена именно с посоченото решение.
Давността е прекъсната на 24.01.2017 г., от който момент е започнала да тече
отново, която е изтекла към 24.01.2022 г. - в хода на висящия процес,
обстоятелство, което е от значение за спорното право и следва да бъде взето
предвид съгласно правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК. Съдът следва да зачете
6
изтеклата погасителна давност в хода на процеса, тъй като същата не е била
прекъсната с депозиране на исковата молба, с която са предявени
отрицателните установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. с
чл. 124, ал. 1 ГПК. Според нормата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД, погасителната
давност се счита прекъсната с предявяването на иск от носителя на спорното
вземане - кредитора /чрез осъдителен иск, в т.ч. насрещен осъдителен иск,
респ. подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/.
Предявяването на отрицателен установителен иск обаче няма за последица
предвиденото в чл. 116, б. „б“ ЗЗД и чл. 115, б. „ж“ ЗЗД действие - ищецът,
който оспорва вземанията, които се изпълняват принудително, не може сам
да прекъсне погасителната давност, на която се позовава - в този смисъл
Решение № 57 от 27.06.2018 г. на ВКС по гр. дело № 591/2017 г., ІІ г. о., ГК,
Решение № 99 от 23.10.2018 г. на ВКС по гр. дело № 4991/2017 г., ІІ г. о., ГК,
Решение № 177 от 09.11.2015 г. на ВКС по гр. дело № 2803/2015 г., І г. о., ГК,
Решение № 99 от 10.05.2013 г. на ВКС по гр. дело № 681/2012 г., І г. о., ГК. С
оглед на гореизложеното съвкупната преценка на доказателствата води до
извод, че предявения иск се явява основател и следва да бъде уважен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищците следва да бъдат присъдени направените разноски, като същите
претендират сумата в размер на 165.40 лв. платена държавна такса и 520 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
същото следва да бъде оставено без уважение. С оглед изхода на спора на
ответника не следва да бъдат присъждани разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Д. П., ЕГН
**********, с адрес /населено място/, /административен адрес/ срещу Фирма,
ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: /населено място/,
/административен адрес/, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Н. Д. П. не
дължи на Фирма следните суми: сумата 3245.79 лв. за доставена топлинна
енергия за периода м.05.2008 г. до 04.2011 г., сумата от 710.18 лв. лихва за
забава плащането на главницата за периода 01.07.2008 г. до 29.02.2012 г.,
както и сумата от 179.18 лв. разноски по делото, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 23.08.2012 г. по гр.д. № 5532/2012 г. по описа на СРС,
84 състав.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, /административен адрес/, да заплати на Н. Д.
П., ЕГН **********, с адрес /населено място/, /административен адрес/, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 685.40 лв., разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8