НЧХД № 294/2019 г.
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен
съд- Пазарджик тъжба от Й.И. ***, с която е повдигнато обвинение против
подсъдимия И.Б.П. ***, за престъпление по чл.130 ал.1 от НК, за това, че на
14.08.2018 г., в с. Д., обл. Пазарджишка е причинил на Й.И.И. лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
В съдебно заседание тъжителят се явява
лично и с повереник, чрез който поддържа изцяло повдигнатото с тъжбата
обвинение. Пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия и
присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и със защитник. Не се признава за виновен по обвинението и дава
обяснения. Лично и чрез защитника си пледира да бъде оправдан. Защитникът му
алтернативно предлага, ако подсъдимият бъде признат за виновен, да бъде приложен
института на реторсията.
Районният
съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Тъжителят Й.И. и подс. И.П. *** и са
съседи.
На 14.08.2018 г., около обяд, св. В.Н.-
приятел на частния тъжител, го забрал от дома му и двамата потеглили с
управляван от свидетеля мотопед. По същото време на пътя пред дома си бил подс.
П.. Ядосан от това, че често преминавали по пътя и с висока скорост,
подсъдимият спрял мотопеда и се развикал на св. Н. и частния тъжител защо
минавали по пътя и че много бързо се движели. Св. Н. му отвърнал, че нямало от
къде другаде да минат. Тогава подс. П. взел ключовете на мотопеда и ги
изхвърлил в съседния двор. Тогава се намесил тъжителят Й.И.. Той слязъл от
мотопеда и попитал подс. П. защо постъпвал по този начин. В отговор подсъдимият
започнал да обижда и псува, след което нанесъл удар с юмрук в лявата част на
лицето на И.. Последният му отвърнал като също му нанесъл удар и го бутнал
силно с ръце, като му казал“ „Защо
посягаш, защо правиш така, комшии сме, не е хубаво“. Тогава подс. П.
нанесъл на тъжителя И. удар с ръка в рамото, на който пострадалия отново
отвърнал, след което двамата се сборили и паднали да земята. Започнали да се
търкалят като се държали за дрехите и се борили. Св. Н. слязъл от мотопеда и се
опитал да ги разбран. Тогава тъжителят И. хванал подс. П. за гушата и му
извикал:„Стоп, стига, спираме“ след
което го пуснал. Изправил се, обърнал се и тръгнал. Подс. П. също се изправил,
но взел един камък от земята и с него нанесъл удар отзад в главата на тъжителя И.,
след което се обърнал и влязъл в дома си. От там подсъдимият излязъл държейки в
ръцете си тръба. Уплашени св. Н. и тъжителят побягнали в различни посоки. Подс.
П. им се развикал „Елате, елате! Защо
бягате? Ще взема пушката и ще ви гръмна!“. След това подс. П. се обадил на
телефон 112 и съобщил за неправоспособен водач, който управлявал мотопед и бил
спрян от него. От дежурния на ОДЧ при РУ- Пазарджик на сигнала бил изпратен
отговарящия за с. Д. мл. ПИ- св. С.Т.. Като го видял св. Н. се изплашил и
избягал. След като изслушал версиите на подсъдимия и тъжителя, св. Т. ги
поканил в приемната за да дадат своите обяснения. Призован бил и св. Н., на
който полицейският служител съставил АУАН.
На следващия ден- 15.08.2018 г.,
тъжителят И. посетил кабинета по съдебна медицина при „МБАЛ Пазарджик” АД,
където бил освидетелстван от съдебен лекар, който му издал медицинско
удостоверение № 188-І/2018 г.
От приетото като писмено доказателство
по делото СМУ № 188-І/2018 г., издадено от д-р Борис Пеев, се установява, че
при извършения преглед на тъжителя били констатирани следните телесни
увреждания: разкъсно-контузна рана на главата; синкавомораво кръвонасядане с
размери 8 х 4 см по дясната странична част на гърба; три охлузвания на кожата с
червеникав цвят на нивото на околността по предната повърхност на дясно коляно
надолу с размери 2 х2 см за коляното и другите две охлузвания- 3 х3 см и 6 х 2
см, като охлузванията били без корички.
Съдебният лекар е дал категорично
становище, че травматичните увреждания са получени в резултат на действието на
твърд, тъп (тъпоръбест) предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят
да са получени така, както съобщава пострадалият в предварителните сведения
(същият в графата предварителни сведения е посочил, че е бил ударен с камък и
тръба в близост до къщата на нападателя И.П., като се оплаквал от болки в
главата, гърба и крайниците- бел. моя). Изразено е и категоричното становище на
съдебния лекар, че травматичните увреждания са причинили на пострадалия
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
На 15.08.2018 г. подс. П. също посетил
кабинета по съдебна медицина при „МБАЛ Пазарджик” АД, където бил освидетелстван
от съдебен лекар, който му издал медицинско удостоверение № 187-І/2018 г. От
последното, прието като писмено доказателство по делото, се установява, че на
подсъдимия са били причинени следните травматични наранявания:
синкаво-зеленикаво кръвонасядане по лицето в областта на лявата буза със силен
оток на бузата; цепковидна рана с размери 1 х-,3 см срединно по лигавицата на
долната устна.
Според съдебния лекар посочените травми
са получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или
върху такъв и добре отговаряли да са получени така, както съобщава подс. П..
Последният в графата предварителни сведения в СМУ е съобщил, че на процесната
дата в с. Д., пред къщата му бил нападнат и бит от Й.И. с юмруци, като се оплаквал
от болки в главата и тялото.
Според съдебния лекар всички получени
от подс. П. травматични увреждания са му причинили разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
На 13.02.2019 г. Й.И. ***, по повод на
която било отпочнато настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе изцяло от показанията на свидетелите В.Н., Й.К. и С.Т., частично от
показанията на свидетелите Д.К. и Т.Ч., частично от обясненията на подс. И.П.,
както и от представените и приети по делото писмени доказателства.
Съдът дава
пълна вяра на показанията на свидетелите Н., К. и Т., т.к. намери, че те са последователни
е еднопосочни. Освен това св. Т. е изключително обективен, поради своята
незаинтересованост от изхода на делото. И тримата свидетели възпроизвеждат
това, което са видели и чули. Освен това показанията им се подкрепят макар и
частично от тези на св. К., но също така кореспондират и с писмените
доказателства по делото, основното от които СМУ № 188-І/2018 г.
Свидетелите Н. и К. са преки очевидци на развилия се на улицата пред къщите
на подсъдимия и пострадалия инцидент. Св. Н. обясни, че подс. П. ги е спрял,
като той е започнал развилия се конфликт, нанасяйки удар на тъжителя И.. Съвсем
добросъвестно посочи, че пострадалият е отвърнал на този удар, че е последвал
нов удар от подсъдимия, след това блъскане на последния от тъжителя, след което
двамата са паднали на земята и са се сборичкали. Св. Н. категорично заяви, че
след като тъжителят е прекратил сбИ.то с подсъдимия е станал и се обърнал да си
ходи, като в този момент подс. П. изправяйки се е взел камък от земята и е
ударил в гръб с него пострадалия по главата отзад. В този смисъл са и
показанията на св. К., която е наблюдавала от двора първата фаза на развилия се
инцидент, като случващото се я накарало да излезе на улицата. Тя също
категорично сочи, че подс. П. е взел камък и с него е ударил пострадалия в
главата. Вярно е, че св. К. като баба на тъжителя И. е заинтересована от изхода
на делото, но съдът отчете, че нейните показания са обективни, поради това, че
същите кореспондират с тези на св. Н., но също така и с тези на св. Т., пред
който тъжителят се е оплакал, че подсъдимият го е ударил с камък по главата и е
показал нараняването си, което полицейският служител е възприел. Освен това
съдът отчете е обстоятелството, че до този момент тъжителят и неговото семейство,
в това число и баба му- св. К., не са имали каквито е и да е дрязги и са
поддържали добри съседски взаимоотношения, поради което и св. К. няма какъвто и
да е личен мотив да уличава подсъдимия в нещо, което той да не е извършил.
Освен това твърденията на св. К., както и тези на свидетелите Н. и Т. относно
възприетото телесно нараняване на пострадалия, се подкрепят категори5чно и от
данните в СМУ, издадено на И..
И тримата свидетели са и преки очевидци на състоянието на тъжителя И. след
инцидента. Всеки от тях е взъприел телесните му наранявания, като ги описват в
своите показания. Така напр. св. К. сочи, че от страни от главата на
пострадалия е текло кръв и тя е видяла голяма рана, както и течаща кръв от
охлузените му колене. Св. Т. също сочи, че е видял раната на главата и че е
имало кръв по нея и по коленете му. Св. Н. също описва възприетата от него рана
на главата на пострадалия, по която е имало кръв и според него е била с размери
2 см, както и белезите по краката.
Съдът даде пълна вяра и на показанията на св. С.Т.- полицейският служител
работил по случая. Факт е, че този свидетел не е бил пряк очевидец на
инцидента, но разказва онова, което е научил от пострадалия и от подсъдимия,
непосредствено случая. Вярно е,у че същият заяви, че не е могъл да установи кой
е нанесъл първия удар- дали подсъдимия или тъжителя, но беше категоричен, че и
двамата са имали охлузвания по телата си, в резултат на боричкането.
Категоричен беше и за това, че пострадалият му се е оплакал, че подсъдимият го
е ударил с камък в главата, като е възприел показаното му нараняване. Вярно е,
че св. Т. заяви че ни си спомня дали пострадалият му е заявил, че е получил
това нараняване от подсъдимия при боричкането или след това. Това показва
обаче, че този свидетел е обективен в показанията си и възпроизвежда единствено
това, което си спомня и е възприел. Съвсем нормално е св. Т. да не помни
подробности във връзка с инцидента, поради изминалия дълъг период от време от
момента на извършване на полицейската проверка по случая до датата на
депозиране на показанията пред съда, като се има предвид, че в ежедневната си
работа тези полицейски служители се занимават с десетки подобни случаи.
По отношение на показанията на свидетелите Д.К., Т.Ч.и В.Р.съдът подходи с
голямо внимание, поради обстоятелството, че първите двама са близки на подс. П.,
а третият е колега на неговия син, поради което и същите са заинтересовани да
депозират показания в негова услуга.
Св. К. твърди в показанията си, че е очевидец на станалото, като е
наблюдавал инцидента от разстояние 40-50 метра. Той заявява, че е възприел, че
пострадалият и подсъдимият се скарали, хванали се, като се сборили и паднали на
земята, след което подс. П. станал и се прибрал в дома си. На първо място
неговите показания в първата им част относно възприетото сборичкване
кореспондират с коментираните по-горе свидетелски показания, поради което и
съдът ги кредитира. Съдът обаче не даде вяра на показанията на този свидетел
във втората им част, тъй като те противоречат на коментираните свидетелски
показания, но и на данните от СМУ № 188-І/2018 г., в което е отразено
полученото телесно нараняване по главата на пострадалия.
Съдът не прие за обективни и показанията на св. Ч.. Същият не е очевидец на
инцидента, но твърди, че след като подсъдимият и пострадалият са напуснали
полицейската приемна, тъжителят И. бил седнал на масата в кафенето, като
споделил, че ожулванията по краката му били не от удари на П., а от това че
като го натиснал на земята си ожулил краката и отрекъл П. да го е бил, а
напротив той му бил разбил устата. От показанията на св. К. се установява, че
след като се върнал от кметството, тъжителят е бил отведен от брат си на лекар,
заради получените наранявания. И това е логично да потърси медицинска помощ с
оглед на полученото сериозно травматично увреждане, а не да споделя за
случилото се и то с човек, който не му е близък, какъвто е св. Ч..
Съдът не даде кредит на доверие и на показанията на св. Р.. последният
твърди също, че е станал случайно очевидец на инцидента и е наблюдавал същия от
разстояние 100 метра, докато е бил в автомобила си. Той твърди, че е видял сбИ.
между подсъдимия, пострадалия и св. Н., в което тъжителят бил по-агресивния.
Твърди също, че неговата намеса прекратила сбИ.то и боричкането, при което
тъжителят И. и св. Н. избягали, а той попитал подс. П. дали има нужда от помощ
и след като последният му отвърнал отрицателно си продължил пътя. Следва да се
къже първо, че неговите показания не се подкрепят от нито едно от събраните
гласни доказателства по делото. Те противоречат драстично на показанията на
свидетелите Н. и К., а също и на тези на св. К.. Нещо повече дори не
коресподират с обясненията на подс. п., който също заяви че телесн конфликт е
имало само между него и тъжителя И.. Освен това в своите обяснения не споменава
за това, че е разговарял със св. Р., непосредствено след случая.
Всичко изложено дотук бе достатъчно за настоящия съдебен състав да си
изясни гореописаната фактическа обстановка и да формира извод за авторството на
престъплението в лицето на подс. П. и за неговата виновност, но също така и за
действията на самия пострадал.
В обясненията си подс. И.П. обобщено лансира версията, че след като е спрял
мотопеда и изхвърлил ключовете, се обърнал за да се прибере и тогава тъжителят
го хванал за тениската, тикнал го с ръцете, в следствие на което той паднал на
земята по гръб, след което И. скочил върху него и му нанесъл два последователни
удара в устата и в скулата на лицето, след което започнала борба между двамата,
като след приключването, той станал и се обадил на 112. На първо място в
по-голямата им част обясненията противоречат на коментираните вече по0горе
обективни гласни и писмени доказателства. От последните става ясно, че не
тъжителя, а самия подсъдим е започнал конфликта и той е нанесъл първия удар на
пострадвалия, който пък от своя страна му отвърнал. Освен това няма логика
тъжителят да го е тикнал с ръце по гърба, докато той е бил с гръб към него,
вследствие на което да се залюлее и да падне и то по гръб. Не убягна от
вниманието на съда, че при уточняващия въпрос как след като е бутнат в гърба е
паднал по гръб, подс. П. веднага „дообясни“ версията си като уточни, че първо
се обърнал с лице към тъжителя, при което бил тикнат и тогава паднал по гръб,
като се завъртял. Това му обяснение показва, че същият нагажда своите твърдения
в стремеж да изгради защитната си позиция. Само това бе достатъчно за съда, за
да приеме неговите обяснения именно като израз на заетата в процеса защитна
позиция, а не като обективен източник на доказателства. Освен това неговите
обяснения в частта, че не бил удрял с камък пострадалия, а той при въртенето си
ударил главата са в пълно противоречие с показанията на свидетелите Н., К. и Т.,
но също така се опровергават и от СМУ, издадено на тъжителя И., от което се
установява, че полученото нараняване по главата (разкъсно-контузната рана) е
получено с удар с тъпоръбест предмет и съответства на начина посочен от
пострадалия, а именно при удар с камък от подсъдимия. Вярно е, че
нараняванията, които описва че е получил от ударите на тъжителя И.,
съответстват на отразеното в издаденото му СМУ от прегледа му при съдебния
лекар. Но тези наранявания той е получил вследствие на физическия си сблъсък с
пострадалия, е провокиран от собственото му поведение и действия.
Поради всичко изложено съдът намери, че обясненията на подсъдимия П. не
могат да бъдат обективен източник за действителните факти. Очевидно е, че той
се стреми да изгради една защитна теза, като опише поведението си като съвсем
обичайно и безобидно, наблягайки на противоправно поведение от страна на
пострадалия спрямо нея.
С оглед на всичко казано до тук и при така установената фактическа
обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият И.П.
е осъществил престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК, като на 14.08.2018г. в село Д., обл.Пазарджик
е причинил на Й.И. *** телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, причинявайки му
разкъсно-контузна рана на главата отзад, чрез нанасяне на удар с камък по
главата.
Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето, мястото
и начина на извършване, се доказаха по един несъмнен начин.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на
престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици на
деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Подс. П. е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на престъплението,
което е осъществено от него. При реализирането на своята проява е разбирал, че
участва в изпълнението на престъплението и е искал да настъпят престъпните
последици- телесното увреждане на тъжителя.
Съдът не възприе лансираната от страна на защитата версия, че е налице
института на реторсията по смисъла на чл.130 ал.3 от НК. Това е така, тъй като
инцидентът на пътното платно пред жил. кооперация на тъжителката Попова се е
развил в две фази. В първата фаза подс. П. без причина е нападнал пострадалия и
му е нанесъл удар с юмрук в лявата част на лицето при което тъжителят му е
отвърнал веднага като го е ударил и блъснал с ръце, след което подсъдимият
отново е нанесъл удар на тъжителя И., при което двамата са се хванали за
друхите и са паднали на земята, като са зопочнали да се боричкат и търкалят.
При това съприкосновение мужду двамата всеки един от тях е получил телесни
наранявания по главмата и тялото. В един омомен обаче пострадалият е хвванал за
гушата подсъдимия, стиснал го и му е заявил, че слагат край на борбата помужду
им, след което е станал, обънал се е и е тръгнал, с идеята с неговия приятел да
си продължат по пътя. Така е приключила първата фаза на този инцидент. По
отношение на същата е приложим инцидента на реторсията.
Вторият епизод от въпросната ситуация обаче започва от момена, в който
подс. П. се е изправил, навел се е, взел е камък от земята и с него, е нанесъл
удар от зад по главата на пострадалия, докато последният е бил с гръб към него,
като по този начин му е причинил разкъсно-контузната рана на главата,
представляваща лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, причинило
на И. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено
на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите
на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК- относно индивидуализацията на същото.
Подс. П. е личност с невисока степен на обществена опасност. Не е осъждан,
не е криминално проявен и няма данни за негови негативни характеристични
прояви.
Конкретно извършеното деяние е с относително завишена степен на обществена
опасност, предвид демонстративния начин на неговото извършване, с манифестирано
чувство за безнаказаност, извършено посред бял ден, на улицата и пред погледа
на присъстващите там хора, между които и бабата на пострадалия.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на подсъдимия, в
незачитането на установения правов ред и правото на неприкосновеност на
личността.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени
чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. Като отегчаващи
обстоятелства съдът отчете вида на телесното нараняване, неговата локализация и
средството, с което е причинено.
Съдът отчете и обстоятелството, че за престъплението по чл.130 ал.1 от НК
се предвижда като най-тежко наказание- лишаване от свобода до две години, както
и обстоятелствата, че подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан към датата на
деянието, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV
глава VIII от общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени
вреди. Поради това съдът приема, че са налице условията, предвидени в
разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание- глоба.
Предвид това и на основание чл.78а ал.1 от НК съдът намира, че на
подсъдимия И.П. следва да бъде наложено административно наказание- глоба в
минимално предвидения в закона размер, а именно 1 000 лева, платима в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
При определяне размера на глобата съдът съобрази освен
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелствата, съобразно
относителната им тежест, а така също и семейното, материалното положение и
имотно състояние на подсъдимия.
При този изход на делото, предвид осъдителната присъда и на основание
чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия И.П. да заплати на частния тъжител Й.И.И.
сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 812 лева, от които 12 лева-
заплатена ДТ и 800 лева- заплатен адвокатски хонорар, за които по делото са
представени надлежни доказателства, а именно разписка и договор за правна
помощ.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: