ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……………../……………
гр.Варна
Варненският
апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гр. дело № 444/2020г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК,
развиващо се съгласно дадени с определение № 50231/16.06.2023г. по гр.д. №
2334/2022г. указания на Върховен касационен съд за произнасяне по инкорпорирано
в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на КПКОНПИ искане за изменение на
постановеното по настоящото дело въззивно решение в частта му относно
присъдените в полза на въззиваемите. Искането е основано на твърдения за
прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.
В срока по
чл.248 ГПК въззиваемите П.А.П. и П.М.П. са депозирали писмен отговор, считайки
възражението за прекомерност, респ. за изменение на въззивното решение за
неоснователни.
За
да се произнесе съдът съобрази следното:
С решението си от 22.02.2023г. състав на
съда е потвърдил обжалваното от КПКОНПИ първоинстанционно решение и е осъдил
Комисията да заплати на въззиваемите сторените от тях разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция в размер на 13 000 лева.
В мотивите си съдът изрично се е произнесъл по направеното възражение по см. на
чл.78, ал.5 ГПК, приемайки, че уговореният и заплатен размер на адвокатското
възнаграждение е под минималния размер, определен в Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения не са
изложени мотиви относно фактическата и правна сложност на спора.
Съдът
намира, че при направено възражение за прекомерност и основателност на същото
не може да присъди адвокатско възнаграждение под определения в цитираната
Наредба № 1/2004г. минимум. Даденото разрешение в т.3 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК
на ВКС не сочи на обратното, а само, че съдът не е обвързан от трикратния
размер на минимума, като при основателност на възражението за прекомерност може
да присъди възнаграждение в определените с наредбата минимални размери.
Цитираното решение на СЕС по съединени дела С-427/2016г. и С-428/2016г. също е
неприложимо, доколкото същото касае договорната свобода между адвоката и
клиента да уговарят възнаграждение под предвидения в наредбата минимум, но не и
правомощие на съда в тази насока. Последният е обвързан от разпоредбата на
чл.36, ал.2 ЗА, съгласно която размерът на възнаграждението не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В случая цената на
предявените искове е 585 152.36 лева, с оглед на което минималния размер
на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №
1/2004г. в редакцията й към датата на сключване на договора за правна помощ –
16.06.2022г. е 13 233 лева, т.е. присъденото адвокатско възнаграждение е
под този минимум, поради което и съдът не може да прави преценка за
съответствието му с фактическата и правна сложност на спора.
По така изложените съображения искането
на КПКОНПИ за изменение на въззивното решение в частта му за разноските е
неоснователно.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобито имущество за изменение на
постановеното по настоящото дело въззивно решение в частта му относно
присъдените в полза на въззиваемите разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: