№ 413
гр. Велико Търново , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ в публично заседание
на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20204110201088 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "**** против Наказателно постановление № 578 от
16.06.2020 г. на Началника на отдел "МРР Дунавска" при Главна дирекция "МРР" в
Централно митническо управление, Агенция „Митници“, с което за нарушение на чл.
103а, ал. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ и на основание чл. 114,
ал. 1 от ЗАДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева,
а на основание чл. 124а, ал. 1 от с.з. е постановено лишаване от право да упражнява
дейността си в обекта, където е установено нарушението – станция за компресиране на
природен газ, находяща се в с. Полски Сеновец, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико
Търново, местност Кишлика, УПИ 034025 за срок от един месец, считано от
запечатването на обекта. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за
незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, жалбоподателят
поддържа жалбата си, като претендира и разноски. Представя писмена защита.
Въззиваемата страна, редовно призована, не са явява в съдебно и не взема
становище по жалбата. Депозирала е писмено становище, като също претендира
1
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 18.12.2019 г., в 10.00 часа, в с. Полски Сеновец, общ. Полски Тръмбеш, обл.
Велико Търново, местност Кишлика, УПИ 034025, служители на Агенция „Митници“
извършили проверка на станция за компресиране на природен газ, стопанисвана от
дружеството-жалбоподател - регистрирано лице по чл. 57а, ал. 1, т. 2 от ЗАДС с
регистрационен номер BG004300S0022/31.05.2018 г. Бил направен обход на обекта,
установени били контролните точки, както и позициите им в одобрената техническа
документация. Установено било наличието на ремарке, върху което били разположени
система от бутилки за зареждане с природен газ, наричано „Буферен съд“ от
икономическия оператор.
Констатирано било наличието на 2 бр. тръби, излизащи от компресорната
станция за захранване на колонката за зареждане на моторно гориво, където се
намирали средства за измерване и контрол, респ. точка за контрол 3 (ТКЗ) и точка за
контрол 4 (ТК4). На тези тръби било направено тръбно отклонение преди ТКЗ и ТК4 с
подобни 2 тръби, водещи до „буферния съд“. Тръбопроводът от компресорната
станция до буферния съд бил подземен, като до „буфера" излизали двете тънки тръби.
Тези тръби също се раздвоявали и в края на всяка тръба били монтирани червен (дебел)
маркуч и черен (тънък) маркуч, наподобяващи маркучите за зареждане на автомобили.
Червените маркучи били свързани към „буферния съд", докато черните маркучи не
били свързани към нищо, което водело до възможност от извеждане на природен газ
чрез тези два черни свободни маркучи, без акцизната стока да е преминала през
средство за измерване и контрол, като по този начин била допусната възможност за
заобикаляне на средството за измерване и контрол. Разгледана била и техническата
документация на обекта, като никъде в чертежите не фигурирал „буферен съдИ“ и
изградената тръбна арматура с направеното отклонение от компресорната станция
преди ТКЗ И ТК 4. Извършено било обезпечаване на раздвоението на тръбопровода
към „буферния съд“. В края на черните маркучи били монтирани 2 бр. метални съда за
вземане на проби от течни горива и били обезпечени с митнически акцизни пломби,
както и краят на подземния тръбопровод, който излизал от земята бил обезпечен с
митнически акцизни пломби. Червените маркучи, свързани с буферния съд били
обезпечени с 8 бр. митнически акцизни пломби. На двойния тръбопровод към ТКЗ и
ТК4, излизащ непосредствено от компресорната станция, били поставени
допълнителни пломби на 2 бр. спирателни кранове, както и на връзките на самото
тръбно раздвояване.
2
От мениджъра продажби в обекта били снети писмени обяснения, в които той
заявил, че „буферния съд“ е бил монтиран към момента на пускане на колонката за
зареждане на моторно гориво.
Прието е, че по този начин дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 103а,
ал. 7 от ЗАДС, вр. чл. 6, ал. 1, т. 16 от Наредба № Н-1 от 22.01.2014 г.
АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството, връчен му е
надлежно и подписан от него с отбелязване, че има възражения.
Последвали са писмени възражения срещу АУАН, които са разгледани но не са
взети предвид при решаване на преписката.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 114, ал. 1 от
ЗАДС, налагайки на дружеството имуществена санкция в размер на 5 000.00 лева и
лишаване от право да упражнява дейността си в обекта.
Към преписката са приложени доказателства за компетентността на
административно наказващия орган да издава НП по ЗАДС.
Разпитаните по делото служители на Агенция „Митници“ изложиха пред съда,
че не им е известно на база констатациите по АУАН да са установени задължения за
акциз.
По делото е представен ревизионен акт, издаден на дружеството, от който е
видно, че установените по него задължения касаят други случаи и други отчетни
периоди.
По делото е приета СТЕ, от заключението на която се установи, че количествата
получен и изведен от обекта природен газ, през периода 01.01.2019 г. – 18.12.2019 г.
съответства на доставените количества природен газ от Булгартрансгаз и не е налице
извеждане на неотчетени от измервателното устройство количества природен газ.
Установи се също, че няма възможност за извеждане на природен газ по описания в НП
начин, без количествата да са отчетени от средствата за измерване и контрол – отговор
на въпрос 6.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по
делото гласни и писмени доказателства, и заключението на СТЕ.
С оглед на установеното, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице,
3
в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по
същество е основателна.
При така установената фактическа обстановка няма как да не бъдат споделени
доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати процесуални
нарушения в хода на административно наказателното производство и за недоказаност
на претендираното административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 103а, ал. 7 от ЗАДС предвижда, че не се допуска
въвеждането, производството, складирането и извеждането от данъчните складове и от
обектите на регистрираните лица на акцизни стоки, които не са отчетени от средствата
за измерване и контрол. В цялата административно наказателна преписка липсва не
само подобна констатация, а дори и твърдение в тази насока. Както в акта, така и в НП
се твърди, че е създадена възможност за извеждане на природен газ чрез двата черни
свободни маркучи, без акцизната стока да е преминала през средство за измерване и
контрол, като по този начин имало възможност за заобикаляне на средството за
измерване и контрол. Следва обаче да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.
9, ал. 1 от ЗАНН, приготовлението към административно нарушение не се наказва, а
опитът към административно нарушение се наказва за случаите на митнически и
валутни нарушения, ако това е предвидено в съответния закон или указ. За процесното
нарушение такава възможност не е предвидена в ЗАДС. За да е осъществен състава на
чл. 107а, ал. 3 от ЗАНН АНО следваше да докаже някоя от формите на изпълнителното
деяние, а именно, че жалбоподателят е допуснал акцизни стоки да не бъдат отчетени
през средство за измерване и контрол в една от следните хипотези: при въвеждане, при
производство, при складиране или при извеждане, и съответно кога е станало това.
Такова доказване в настоящото производство не беше проведено. И тъй като АНО не е
установил конкретен факт на нарушение, е нямало и как да посочи и датата на неговото
извършване. Посочени са единствено датата и часа на проверката, но не и датата на
извършване на нарушението, което е в разрез с императивната разпоредба на чл. 57, ал.
1, т. 5 ЗАНН.
Освен това, от фактическа страна, по делото се установи, че констатациите по
АУАН и НП, касаещи наличието на буферен съд и двата черни маркуча не обосноват и
не доказват извеждане на акцизни стоки без отчитане от средства за измерване и
контрол. Напротив, от заключението на СТЕ се установява, че предназначението на
буферния съд и на двата черни маркуча е осигуряване на по-плавен поток на газ и на
по-точно измерване, както и невъзможност за извеждане на природен газ по описания в
НП начин, без количествата да са отчетени от средствата за измерване и контрол.
Изложеното дотук обосновава извод за липса на извършено административно
нарушение от страна на дружеството, поради което наказателното постановление е
4
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Предвид изхода делото, на основание чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да се присъди в полза на дружеството-жалбоподател и направените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника, възлизащи на сумата от 880
лв. Отговорността за разноски следва да се понесе от бюджета на юридическото лице, в
чиято структура е органа, издал наказателното постановление, като в случая това се
явява Агенция „Митници“, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗМ. Видно от приложения договор
за правна помощ, възнаграждението в размер на 880 лева е заплатено по банков път.
Същото е определено над минималния размер в действащата към сключване на
договора за правна помощ редакция на разпоредбата по чл. 18, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и не подлежи на редуциране, поради липса на съответно искане от насрещната страна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 578 от 16.06.2020 г. на Началника на отдел
"МРР Дунавска" при Главна дирекция "МРР" в Централно митническо управление,
Агенция „Митници“, с което на "****, на основание чл. 114, ал. 1, вр. чл. 103а, ал. 7 от
Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ е наложена имуществена санкция в
размер на 5 000 /пет хилада/ лева и на основание чл. 124а, ал. 1 от с.з. е постановено
лишаване от право да упражнява дейността си в обекта - станция за компресиране на
природен газ, находяща се в с. Полски Сеновец, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико
Търново, местност Кишлика, УПИ 034025 за срок от един месец, считано от
запечатването на обекта, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр. София да заплати на "**** направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 880.00 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5
6