РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 139657
гр. София, 08.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:....................
като разгледа докладваното от .................... Частно гражданско дело №
20211110129196 по описа за 2021 година
Заповедно производство по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс.
При запознаване с обстоятелствата по връчване на заповедта за изпълнение, съдът установи
следното:
От материалите по делото се установява един адрес на длъжника:
посочен в заявлението;
седалище и адрес на управление, обявен в търговския регистър, съвпадащ с адреса, посочен
в заявлението.
Заповедта е връчвана на установения по делото адрес по реда на чл. 50 Гражданския
процесуален кодекс, като е залепено и уведомление.
При посещенията си на адреса, посочен и в заявлението, и в търговския регистър,
връчителят установява, че лицето е напуснало адреса си.
За да реши дали заповедта за изпълнение е редовно връчена, съдът взе предвид, че чл. 50 от
Гражданския процесуален кодекс урежда връчване на търговци и на юридически лица. Според
първата алинея от посочената разпоредба мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. В случая
търговецът е търсен на посочения в заявлението адрес, съвпадащ с адреса от Търговския регистър.
Според втората алинея на чл. 50 от Гражданския процесуален кодекс ако лицето е напуснало
адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени. Според четвъртата алинея, връчителят залепва уведомление по чл. 47,
ал. 1 от същия кодекс, когато не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е
съгласен да получи съобщението. Второ уведомление не се залепва.
Тълкувайки систематично втората и четвъртата алинея на чл. 50 от Гражданския
процесуален кодекс съдът стига до извода, че връчителят залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 от
същия кодекс, само в хипотезите, уредени в ал. 4: когато открие канцеларията на търговеца или
юридическото лице, но няма достъп до нея или има достъп до канцеларията, но никой служител
или работник не е съгласен да приеме съобщението (във връзка с ал. 3 от същата разпоредба). По
аргумент от противното основание в хипотезата на втората алинея на чл. 50 от Гражданския
1
процесуален кодекс уведомление по чл. 47, ал. 1 от същия кодекс не се залепва. За да настъпят
последиците, уредени в посочената разпоредба, а именно всички съобщения да се приложат по
делото и да се смятат за редовно връчени, е необходимо наличието на две условия: лицето да е
напуснало адреса си; в регистъра да не е вписан новият му адрес.
Съдът намира още, че не следва да прилага също и изречение III и IV от ал. 1 на чл. 47 от
Гражданския процесуален кодекс, озаглавен „Връчване чрез залепване на уведомление“. Съдът
приема, че разпоредбата се отнася единствено до физическите лица, тъй като връчването на
търговци и юридически лица е уредено отделно в чл. 50 от същия кодекс, озаглавен „Връчване на
търговци и юридически лица“. Следователно, невъзможността длъжникът да бъде намерен може
да се констатира и без най-малко три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между
всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Достатъчно е едно
посещение на адреса и залепване на уведомление в хипотезата на четвъртата алинея на чл. 50 от
Гражданския процесуален кодекс.
В настоящия случай от отбелязването на връчителя се установява, че длъжникът е напуснал
адреса си. Обстоятелството, че в регистъра не е вписан нов адрес на търговеца се установи чрез
удостоверение за актуално състояние от Търговския регистър. На адреса, посочен в регистъра,
съвпадащ с посочения от заявителя, е залепяно уведомление на 24. Х. 2021 година, макар законът
да не го изисква.
На последно място, според чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс съдът
указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от същия кодекс. Чл. 47 е озаглавен „Връчване
чрез залепване на уведомление“ и съдът приема, че се отнася единствено до физическите лица, тъй
като връчването на търговци и юридически лица е уредено отделно в чл. 50, озаглавен „Връчване
на търговци и юридически лица“. В настоящият случай длъжникът е юридическо лице, ето защо
съдът намира, че следва да издаде изпълнителен лист без да указва на заявителя да предяви иск за
вземането си.
Настоящият съдебен състав приема, че следва да разпореди издаването на изпълнителния
лист, поискан със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския
процесуален кодекс, затова съдебният акт подлежи на обжалване по реда на чл. 407 от
Гражданския процесуален кодекс.
Водим от изложеното и на основание чл. 50, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс във
връзка с чл. 416 от същия кодекс съдът
РАЗПОРЕДИ:
1. Съобщението ДА СЕ ПРИЛОЖИ по делото и ДА СЕ СМЯТА за редовно връчено по реда
на чл. 50, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
2. ДА СЕ СЧИТА, че заповед за изпълнение на парично задължение, издадена на ..... година
по частно гражданско дело №29196 по описа на Софийския районен съд за 2021 година е
влязла в сила.
3. Въз основа на влязлата в сила че заповед за изпълнение на парично задължение ДА СЕ
ИЗДАДЕ изпълнителен лист.
4. Издаването на изпълнителен лист ДА СЕ ОТБЛЕЖИ върху заповед за изпълнение на
2
парично задължение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за заявителя
тече от връчването, а за длъжника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3