О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер І-457 05.02.2020
година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, на пети февруари две хиляди и двадесета година в закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:
1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Марина Мавродиева
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от младши съдия Марина
Мавродиева въззивно частно гражданско дело
№ 284 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 59247/27.12.2019г.,
по описа на Районен съд Бургас, подадена от И.Ж.Д. с адрес: ***, против Заповед
за изпълнение на парично задължение издадена на осн. чл. 410 от ГПК № 2502/05.07.2019 г. по ч. гр.
дело № 5387/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, в частта за разноските. Твърди,
че е адресат на заповедно производство по ч.гр.д. № 5387/2019г. по описа на БРС
със заявител „Теленор България“ ЕАД. Платил задължението в размер на 153,14
лева, както и 30,54 лева мораторна лихва, което било повече от изискуемата сума.
Обжалва разноските и адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Представя
разписка от 29.07.2019г. за сумата в размер на 258,63 лева.
Постъпил е писмен отговор от „Теленор България“ ЕАД, с
който се оспорва подадената жалба. Сочи, че с извършеното плащане на 258,63
лева И.Д. признал дължимостта на сумата по заповедта, поради което счита, че се
дължат и направените разноски. Намира, че с поведението си длъжникът е станал
причина за предявяване на заявлението. Длъжникът разполагал с двуседмичен срок
да възрази срещу заповедта, но въпреки това той извършил признание на задължението
си като е заплатил главницата. Платената сума била повече от сбора на главниците
и лихвите. Претендира, че следва да се изплати неизплатен остатък за разноски в
размер на 133,68 лева. Сочи на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Моли частната
жалба да се остави без уважение.
Съдът като взе предвид становищата на страните,
представените по делото доказателства, от фактическа и правна страна намира
следното:
РС Бургас е сезиран със заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „Теленор България“
ЕАД срещу И.Ж.Д. за сумата в размер на 153,14 лева – дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, както и 30,54 лева
– мораторна лихва за периода 26.06.2017г. до 12.06.2019г., както и законна
лихва върху главницата от 04.07.2019г. до изплащане на вземането, както и
разноски. Заявлението е подадено чрез пълномощник – Адвокатско дружество „Герова и Петкова“, представлявано от адв. Виолета Герова като се представя договор за правна
защита и съдействие, съгласно който е внесено възнаграждение в размер на 180
лева с ДДС. Внесена е по сметка на БРС сума в размер на 25 лева – държавна
такса.
Въз основа на заявлението е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 05.07.2019г. по ч.гр.д. №
5387/2019г. по описа на БРС, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
заявителя сумата 153,14 лева – неизплатени задължения за мобилни услуги по
договор от 06.11.2014г., ползвани за периода 10.01.2017г. до 09.06.2017г.,
30,54 лева – мораторна лихва за периода 26.06.2017г. до 12.06.2019г., законна
лихва върху главницата от 04.07.2019г. до изплащане на вземането, както и 205
лева разноски, от които 25 лева държавна такса и 180 лева адвокатско
възнаграждение. Указано е на длъжника, че може да подаде възражение срещу
заповедта в двуседмичен срок или да изпълни задължението, както и че заповедта
подлежи на обжалване пред БОС само в частта за разноските в двуседмичен срок от
връчването.
Заповедта за изпълнение е връчена по месторабота на
длъжника на 18.12.2019г. В указания срок не е постъпило възражение по чл. 414 ГПК срещу нея. По делото липсват данни да е подадено възражение и по реда на
чл. 414а ГПК. В указания двуседмичен срок, а именно на 27.12.2019г., е
постъпила само настоящата частна жалба против заповедта в частта за разноските
ведно с доказателства за извършено плащане.
При тези факти, въззивният съд намира, че частната
жалба срещу заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл.410 от ГПК от РС
Бургас по цитираното дело, в частта за разноските, е процесуално допустима като
подадена от надлежна страна в заповедното производство, против подлежащ на
обжалване акт на заповедния съд - заповедта за изпълнение в частта за
разноските и в законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта на
жалбоподателя.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съгласно платежно нареждане л. 15 от заявителя е
заплатена държавна такса за заповедно производство в установения от чл. 12, т.
1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на
ГПК размер на 25 лева. В конкретния случай с издадената заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК в полза на заявителя в
заповедното производство са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 180 лв. с ДДС. Длъжникът в производството не оспорва, че разноски в
този размер са действително заплатени от дружеството-заявител, а намира същите
за прекомерни. Извършеното плащане на разноските се установява и от
представения договор за правна защита и съдействие, съгласно който е внесена
сума в размер на 180 лева с ДДС. Според нормата на чл. 78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната и
правна сложност на конкретното дело, съдът може по искане на насрещната страна,
да присъди по-нисък размер на разноските, но не по малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, който текст препраща към
разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. При тази законова уредба и предвид конкретния
размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, възражението на длъжника
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното
от заявителя възнаграждение за представляващия го адвокат, е неоснователно. В
случая заплатения хонорар е под минималния размер определен от чл. 7, ал. 7 вр.
с ал. 2, т. 1 вр. пар. 2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Ето защо атакуваната заповед за изпълнение с правно основание чл.410 от ГПК в частта за разноските е
законосъобразна, при което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея да се
остави без уважение.
В настоящото производство страните не се направили
искания за присъждане на разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното окръжен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №
59247/27.12.2019г., по описа на Районен съд Бургас, подадена от И.Ж.Д. с адрес:
***, срещу заповед за изпълнение на парично задължение издадена на основание чл. 410 от ГПК № 2502/05.07.2019 г. по ч. гр.
дело № 5387/2019 г. по описа на районен съд Бургас, в частта за РАЗНОСКИТЕ.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис да се връчи на страните за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.