Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
гр. Враца, 29.01.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 19.01.2021 г.
/деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря
МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА
КАН дело № 484 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Р.“ ООД ***, депозирана чрез *
Х.П.,
против Решение № 227/08.07.2020 г., постановено по АНД № 386 по описа на
Районен съд – Враца за 2020 г. С оспореното решение е потвърдено НП № 8/17.02.2020
г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на дружеството
касатор е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500
лева.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното
решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Твърди
се, че за самия АНО е налице неяснота относно нарушението, изразяваща се в
противоречие между фактическо и правно единство на административнонаказателното
обвинение, поради което НП е издадено в нарушение на
административнопроизводствените правила и материалния закон, съответно потвърдилото
го решение на РС – Враца е неправилно и незаконосъобразно. Отправено е искане
към касационната инстанция да отмени оспореното решение с произтичащите от това
законови последици.
В с.з. касаторът
редовно призован не се явява и не се представлява. От процесуалния представител
на същия е депозирана молба за разглеждане на делото в отсъствие на
представител на касатора и със съображения по същество на спора.
Ответникът – Комисия
за регулиране на съобщенията, редовно призован не се представлява в съдебно
заседание. От упълномощения процесуален представител е депозирано становище по
хода на делото и съществото на спора.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и моли атакуваното решение да бъде оставено в сила.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в
жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл.218, ал.2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с
установения срок по чл.211, ал.1 АПК и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна
проверка е Решение № 227/08.07.2020г., постановено по АНД № 386 по описа на
Районен съд – Враца за 2020 г., с което е потвърдено издаденото от Председателя
на Комисията за регулиране на съобщенията НП № 8/17.02.2020 г., като със същото
за нарушение на чл. 228, ал.1, т.5, пр.1
от Закон за електронните съобщения /ЗЕС/ и на основание чл.335 от същия закон на „Р.“ ООД *** е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
За да потвърди НП районният съд е
приел, че АУАН е съставен и НП издадено от компетентни органи, в съответствие с
предоставените им правомощия и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Прието е, че описаното в АУАН нарушение напълно кореспондира с посоченото в НП,
като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е
извършено, начина на извършването му, начина на констатиране на същото,
подробно и точно е посочена правната квалификация, както и кой текст от кой
закон е нарушен. Описанието на нарушението в посочените документи по никакъв
начин не е накърнило правото на нарушителя да разбере срещу какво именно
нарушение да организира защитата си. От анализа на представените по делото
доказателства по безспорен и категоричен начин е установено, че на 13.06.2019г.,
между дружеството касатор и лицето Б.С. е сключен договор за предоставяне на
услуга „Достъп до кабелна телевизия“, в който не е отразена цената на заявената
електронна съобщителна услуга, с което е нарушена разпоредбата на чл. 228, ал.
1, т. 5, пр. 1 от ЗЕС. Обсъден е и размерът на наложеното административно
наказание и е прието, че същото справедливо е определено в минималния такъв,
посочен в санкционната норма на чл. 335 ЗЕС, като отговорността на дружеството
е обективна и безвиновна, поради което не е изследван въпросът за наличие,
респективно липса на вина у представляващия дружеството или други лица,
свързани с дейността му.
Решението е правилно. При субсидиарното действие на НПК, въззивният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и противно
на изложените в касационната жалба възражения не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила и материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на „Р.“ ООД за нарушение
на чл. 228, ал. 1, т. 5, пр. 1 ЗЕС,
реализирана с НП № 8/17.02.2020 г., е
такава за неизпълнение на предвиденото с цитираната разпоредба задължение към
крайния потребител на обществени електронни съобщителни услуги да включи в
минималното съдържание на индивидуалния договор информация за цени, ценови
пакети или тарифи. Както правилно е приел въззивният съд, обстоятелството, че
такава информация се съдържа в офиса на дружеството и на неговата интернет
страница е ирелевантно, доколкото визираната норма изрично изисква такава клауза да бъде включена в
индивидуалния договор, сключен между страните. Няма съмнение, че всяко сключено съглашение за
ползването на електронни съобщителни услуги представлява договор по смисъла на чл. 228 от ЗЕС, независимо дали с него за
пръв път се създава или се преурежда вече създадено между страните
правоотношение. Доколкото именно договорът и общите условия са
основата, върху която страните се съгласяват да изграждат своите отношения, е
недопустимо за съществени елементи от задължението на ползвателя на услугата да
има препращане към други актове на доставчика, още по-малко към информация на
интернет страница, която не винаги гарантира достоверност и достъпност от всеки
потребител и по всяко време. Именно това тълкуване на разпоредбата е в синхрон
с основна цел на ЗЕС по чл. 4, ал. 1, т. 3, б. "г"
– да се подкрепят интересите на гражданите, като се създават условия за
предоставянето на ясна информация, включително чрез поставяне на изисквания за
прозрачност на тарифите и на условията за ползване на обществените електронни
съобщителни услуги. В този смисъл е и разпоредбата на чл.228, ал. 2 ЗЕС, предвиждаща, че
условията по ал. 1 следва да бъдат съставени ясно, изчерпателно и в
леснодостъпна за абонатите форма. При анализ на приетите доказателства, съдът
приема, че не следва да се приложи и разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално по
своя характер и наличието или отсъствието на произтекли от него вредни
последици за съответния абонат е ирелеватно за преценката относно маловажността
му и няма основания да се смята, че същото се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от другите подобни нарушения. Освен това, с извършването му
се засяга правото на информиран избор на потребителя относно съществен елемент
от съдържанието на услугата, която предлага „Р.“ ООД ***. Размерът на
наложеното наказание имуществена санкция е минималният такъв - 500. 00 лева,
поради което не подлежи на редуциране по см. на чл. 27, ал. 5 ЗАНН.
При служебна проверка
на решението съобразно чл.218, ал.2 АПК
на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива,
които да сочат на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен
състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния
закон.
По тези съображения
касационната жалба следва да се отхвърли, като неоснователна, а оспореното
решение като правилно да бъде оставено в сила.
При този изход на
делото на касатора не се дължат разноски. От страна на ответника не са
претендирани разноски по делото.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 вр.чл.218 АПК Административен
съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 227/08.07.2020 г., постановено по АНД № 386
по описа на Районен съд – Враца за 2020 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.