Решение по дело №484/2020 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 20
Дата: 29 януари 2021 г. (в сила от 29 януари 2021 г.)
Съдия: Татяна Любенова Коцева
Дело: 20207080700484
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

20

 

гр. Враца,  29.01.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 19.01.2021 г. /деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря  МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА  КАН дело № 484 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Р.“ ООД ***, депозирана чрез * Х.П., против Решение № 227/08.07.2020 г., постановено по АНД № 386 по описа на Районен съд – Враца за 2020 г. С оспореното решение е потвърдено НП № 8/17.02.2020 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на дружеството касатор е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Твърди се, че за самия АНО е налице неяснота относно нарушението, изразяваща се в противоречие между фактическо и правно единство на административнонаказателното обвинение, поради което НП е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, съответно потвърдилото го решение на РС – Враца е неправилно и незаконосъобразно. Отправено е искане към касационната инстанция да отмени оспореното решение с произтичащите от това законови последици.

В с.з. касаторът редовно призован не се явява и не се представлява. От процесуалния представител на същия е депозирана молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител на касатора и със съображения по същество на спора.

Ответникът – Комисия за регулиране на съобщенията, редовно призован не се представлява в съдебно заседание. От упълномощения процесуален представител е депозирано становище по хода на делото и съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и моли атакуваното решение да бъде оставено в сила.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл.218,  ал.2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл.211, ал.1 АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е Решение № 227/08.07.2020г., постановено по АНД № 386 по описа на Районен съд – Враца за 2020 г., с което е потвърдено издаденото от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията НП № 8/17.02.2020 г., като със същото за нарушение на  чл. 228, ал.1, т.5, пр.1 от Закон за електронните съобщения /ЗЕС/ и на основание  чл.335 от същия закон на „Р.“ ООД *** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на  500 /петстотин/ лева.

За  да потвърди НП районният съд е приел, че АУАН е съставен и НП издадено от компетентни органи, в съответствие с предоставените им правомощия и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Прието е, че описаното в АУАН нарушение напълно кореспондира с посоченото в НП, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено, начина на извършването му, начина на констатиране на същото, подробно и точно е посочена правната квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието на нарушението в посочените документи по никакъв начин не е накърнило правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. От анализа на представените по делото доказателства по безспорен и категоричен начин е установено, че на 13.06.2019г., между дружеството касатор и лицето Б.С. е сключен договор за предоставяне на услуга „Достъп до кабелна телевизия“, в който не е отразена цената на заявената електронна съобщителна услуга, с което е нарушена разпоредбата на чл. 228, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ЗЕС. Обсъден е и размерът на наложеното административно наказание и е прието, че същото справедливо е определено в минималния такъв, посочен в санкционната норма на чл. 335 ЗЕС, като отговорността на дружеството е обективна и безвиновна, поради което не е изследван въпросът за наличие, респективно липса на вина у представляващия дружеството или други лица, свързани с дейността му.

Решението е правилно. При субсидиарното действие на НПК, въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и противно на изложените в касационната жалба възражения не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон.

Административнонаказателната отговорност на „Р.“ ООД  за нарушение  на чл. 228, ал. 1, т. 5, пр. 1 ЗЕС, реализирана  с НП № 8/17.02.2020 г., е такава за неизпълнение на предвиденото с цитираната разпоредба задължение към крайния потребител на обществени електронни съобщителни услуги да включи в минималното съдържание на индивидуалния договор информация за цени, ценови пакети или тарифи. Както правилно е приел въззивният съд, обстоятелството, че такава информация се съдържа в офиса на дружеството и на неговата интернет страница е ирелевантно, доколкото визираната норма изрично изисква такава клауза да бъде включена в индивидуалния договор, сключен между страните. Няма съмнение, че всяко сключено съглашение за ползването на електронни съобщителни услуги представлява договор по смисъла на чл. 228 от ЗЕС, независимо дали с него за пръв път се създава или се преурежда вече създадено между страните правоотношение. Доколкото именно договорът и общите условия са основата, върху която страните се съгласяват да изграждат своите отношения, е недопустимо за съществени елементи от задължението на ползвателя на услугата да има препращане към други актове на доставчика, още по-малко към информация на интернет страница, която не винаги гарантира достоверност и достъпност от всеки потребител и по всяко време. Именно това тълкуване на разпоредбата е в синхрон с основна цел на ЗЕС по чл. 4, ал. 1, т. 3, б. "г" – да се подкрепят интересите на гражданите, като се създават условия за предоставянето на ясна информация, включително чрез поставяне на изисквания за прозрачност на тарифите и на условията за ползване на обществените електронни съобщителни услуги. В този смисъл е и разпоредбата на чл.228, ал. 2 ЗЕС, предвиждаща, че условията по ал. 1 следва да бъдат съставени ясно, изчерпателно и в леснодостъпна за абонатите форма. При анализ на приетите доказателства, съдът приема, че не следва да се приложи  и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално по своя характер и наличието или отсъствието на произтекли от него вредни последици за съответния абонат е ирелеватно за преценката относно маловажността му и няма основания да се смята, че същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от другите подобни нарушения. Освен това, с извършването му се засяга правото на информиран избор на потребителя относно съществен елемент от съдържанието на услугата, която предлага „Р.“ ООД ***. Размерът на наложеното наказание имуществена санкция е минималният такъв - 500. 00 лева, поради което не подлежи на редуциране по см. на чл. 27, ал. 5 ЗАНН.

При служебна проверка на решението съобразно чл.218, ал.2  АПК на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.

По тези съображения касационната жалба следва да се отхвърли, като неоснователна, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на касатора не се дължат разноски. От страна на ответника не са претендирани разноски по делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 вр.чл.218  АПК  Административен съд  Враца

 

РЕШИ:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА   РЕШЕНИЕ  № 227/08.07.2020 г., постановено по АНД № 386 по описа на Районен съд – Враца за 2020 г.  

Решението  е  окончателно и  не  подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.