Р Е Ш
Е Н И
Е №16-2
Гр.Кнежа, 13.03.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Кнежанският
Районен съд в закрито съдебно заседание на 11.03.2019г./единадесети март/ през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател : Пламен Т.
като
разгледа докладваното от съдията Гр.Д.№368/2017г.
по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е на осн.чл.248 от ГПК-
изменение на съдебно решение.
По делото с
вх.№576/25.02.2019г. е постъпила молба от
адв.С.Ч. от ПАК,процесуален представител на ищците Е.А.Г.,К.А.С. и А.Н.А. с
посочени ЕГН-та ,с която се иска изменение на съдебно решение №16/12.02.2019г.
,постановено по Гр.д.№368/2017г. по описа на РС-Кн. в частта за разноските.
Според
молителите на 29.01.2019г. своевременно е бил оспорен списъка на
разноските,депозиран от ответната страна относно адвокатски хонорар в размер на
800лв.,тъй като с оглед на приложеното адвокатско пълномощно и договор за
правна защита и съдействие от страна на процесуалния представител на ответницата е записано ,че хонорара е
заплатен по банков път. Молителите чрез процесуалната си представителка сочат
,че съгласно т.1 от ТР №6 от 06.11.2013г. на ВКС по Тълк.дело №6/2012г. на
ОСГТК,съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат ,когато
страната е заплатила възнаграждението като в договора следва да е вписан начина
на плащане-ако е по банков път,задължително
се представят доказателства за това. Изтъква се ,че в това гражданско
производство на последното съдебно заседание
по делото от 29.01.2019г. не са приложени доказателства в горната насока
и предвид това се иска РС-Кн. да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
С разпореждане от 25.02.2019г. на осн.чл.248,ал.2 от ГПК ,съдът е предоставил
възможност на ответницата по делото да даде отговор по направеното с посочената
молба искане.
В предоставения от ГПК срок с вх.№691/07.03.2019г. е постъпил отговор от ответницата
Т.Н.А. *** с описан адрес чрез адв.С.Ш. от ПАК с посочен съдебен адрес,с който
се иска да бъде отхвърлена молбата на процесуалния представител на ищците с
правно осн.чл.248 от ГПК за изменение на съдебното решение в частта на
разноските като неоснователна.
Сочи се ,че в представения по делото договор
за правна помощ е отразено,че ответницата е заплатила на адв.С.Ш. хонорар,в качеството му на неин процесуален
представител и този договор е частен диспозитивен документ ,притежаващ
доказателствена стойност,изразяваща се в убедителното въздействие върху
съзнанието на съда по отношение на удостоверените факти. Излагат се аргументи,че
когато е представен частен писмен документ с определено съдържание,съдът преценява доколко това отговаря на
действителността. Изтъква се ,че направеното устно изявление от адв.С.Ш. на
последното по делото о.с.з. в насока ,че е получил от ответницата договорения
хонорар е било правилно преценено от съда.
Съдът след като
съобрази изложените от страните и процесуалните им представители правни
аргументи и тълкувателна съдебна практика на ОСГТК на ВКС счита,че по
производството е изяснена следната
фактическа обстановка:
Безспорно е ,че
адв.С.Ш. според съдържанието на заверено копие от Договор за правна защита и
съдействие №00005222 от 04.08.2017г. и Пълномощно от същата дата се е договорил
да бъде процесуален представител по делото на ответницата Т.Н.А. *** срещу
адвокатски хонорар в размер на 800лв./осемстотин
лева/,които е записано в договора за правна помощ,че са му били заплатени по сметка.
Такова
процесуално представителство от адв.С.Ш. по делото е било осъществено с
изготвяне на писмен отговор на ИМ и процесуално представителство в общо 7бр.о.с.з.
на 03.10.2017,07.11.2017г.,05.12.2017г.,06.02.2018г.,20.11.2018,04.12.2018г. и
28.01.2019г.
По делото не е представен документ за заплатения по
сметка на адв.С.Ш. адвокатски хонорар в размер на 800лв./осемстотин
лева/,но на последното по делото о.с.з. на 28.01.2019г. и с писмения си отговор
в производството той твърди ,че си е получил този хонорар от ответницата.
Съгласно
някои разпоредби от „НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ
РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ
Чл. 1. Размерът на
възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с
клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален
размер за съответния вид помощ.;
Чл. 2.
(3)
(Нова - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Заплащането на възнаграждението по тази наредба е авансово и платимо към датата на
сключване на договора за правна помощ. То може да бъде разсрочено на няколко
вноски.
(5) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) За
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.;
Чл.7
(2)
(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните:
1. (изм.
- ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) при интерес до 1000 лв. -
300 лв.;
2. (изм.
- ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) при интерес от 1000 до
5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.;
3. (изм.
- ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) при интерес от 5000 до 10
000 лв. - 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв.;
4. (изм.
- ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2016
г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС - ДВ,
бр. 41 от 2017 г., в сила от 23.05.2017 г.) при интерес от 10 000 лв. до 100
000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.;
5. (нова
- ДВ, бр. 84 от 2016 г.) при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. - 3530 лв.
плюс 2 % за горницата над 100 000 лв.;
6. (нова
- ДВ, бр. 84 от 2016 г.) при интерес от 1 000 000 лв. до 10 000 000 лв. - 21
530 лв. плюс 1 % за горницата над 1 000 000 лв.;
7. (нова
- ДВ, бр. 84 от 2016 г.) при интерес над 10 000 000 лв. - 111 530 лв. плюс 0,5
% за горницата над 10 000 000 лв. и
(4) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014
г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се
определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал.
2, но не по-малко от 600 лв. за
всяка фаза. За процесуално представителство, защита и съдействие по дела за
делба само на земеделски земи възнаграждението се определя съобразно интереса
на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 300 лв.
за всяка фаза.“
Изложеното е в насока ,че договорения между ответницата А. и адв.Ш. адв. хонорар е с по-малък
размер от минимално предвидения такъв от по 600лв. за делбена съдебна фаза
или общо е трябвало да е в размер на 1200лв./хиляда
и двеста лева/,тъй като предмет на делбеното производство е имот в регулация.
Съгласно т.1 от ТР №6 от
06.11.2013г. на ВКС по Тълк.дело №6/2012г. на ОСГТК,съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат ,когато страната е заплатила
възнаграждението като в договора следва да е вписан начина на плащане-ако е по
банков път,задължително се представят
доказателства за това.
Обаче според настоящия съдебен състав
направеното тълкуване е задължително и е свързано само със завишени по размери
адвокатски възнаграждения със най-често „санкционни цели“,чрез които са
договорени високи по размери адвокатски хонорари несъответстващи с реално
дължимата и свършена адвокатска работа,но не и с определените такива под и
съобразно минимума за това. Поради това в
настоящия случай независимо,че за адвокатското възнаграждение в размер на
800лв.,за което е посочено,че е било изплатено по сметка липсват писмени
доказателства за получаването му щом е в размер съобразен с минималните
адвокатски възнаграждения,а и по-нисък от тях би било несправедливо и
некоректно да се изисква от съдилищата писмена документация за получаването на
сумите и в случай на липса на такава да не се присъжда на направилата
разноските страна. При положение ,че нито тя,нито процесуалния й представител
оспорват,че сумата е била заплатена и получена като адвокатски хонорар.
В случаи ,че съдилищата приемат буквално като
императивно направеното тълкуване от ВКС и го приложат към всички заплатени по
сметка адвокатски хонорари съобразени с минималните размери или по-ниски от
тях,за които не са представени писмени доказателства за заплащането им по
делото ще се стигне до там ,че направилата разноските страна ще бъде
санкционирана да не си получи съразмерна на делбената си квота част от направените
разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът не споделя тезите на страните за и
против заплащането на направените от ответницата разноски за адвокатски
хонорар,тъй като счита,че между клиентите и
адвокатите е налице свобода на договаряне с минимално определени рамки,които са
различни за всеки един от случаите включително и за настоящия и щом са налични
договор за правна помощ с договорен в него размер и пълномощно,когато то е в
определените минимални рамки или и под тях, съдилищата не следва да се вмешават
и да го коригират в това число и да не го присъждат. Включително
и когато за тези заплатени по сметка адвокатски хонорари по делото не е
представен документ за заплащането му,защото те са в или под минималния размер
на адвокатските възнаграждения за този вид адвокатски услуги ,същите не се
явяват санкционни по отношение на страните и дори хипотетично да се приеме,че
не са били заплатени по сметка или дори ,че не са били въобще заплатени са
минимално дължими за реално извършените адвокатски услуги.Последното
практически не е възможно ,тъй като адвокатурата е „свободна професия“ и
адвокатите чрез адвокатските си хонорари се издържат и заплащат дължимите се от
законите осигуровки и данъци съобразно получаваните си доходи.
Противното разбиране би поставило под един
знаменател адвокатите с нереално завишени по размери хонорари и тези
съблюдаващи минимално определените им рамки.
Предвид това ,съдът следва да постанови съдебно
решение,с което да остави без уважение направеното искането на осн.чл.248 от ГПК с вх.№576/25.02.2019г. от адв.С.Ч. от ПАК,процесуален
представител на ищците Е.А.Г.,К.А.С. и А.Н.А. с посочени ЕГН-та ,с която се
иска изменение на съдебно решение №16/12.02.2019г. ,постановено по
Гр.д.№368/2017г. по описа на РС-Кн. в частта за
разноските в насока да не се присъждат направените от ответницата Т.Н.А.
разноски за адвокатски хонорар по сметка на адв.С.Ш. в размер на
800лв./осемстотин лева/,поради липса на писмен документ за това като
неоснователно .
Водим
от горното , съдът
Р Е
Ш И :
Оставя без уважение направеното
искането на осн.чл.248 от ГПК с
вх.№576/25.02.2019г. от адв.С.Ч. от
ПАК,процесуален представител на ищците Е.А.Г.,К.А.С. и А.Н.А. с посочени ЕГН-та
,с която се иска изменение на съдебно решение №16/12.02.2019г. ,постановено по
Гр.д.№368/2017г. по описа на РС-Кн. в частта за
разноските в насока да не се присъждат направените от ответницата Т.Н.А.
разноски за адвокатски хонорар по сметка на адв.С.Ш. в размер на
800лв./осемстотин лева/,поради липса на писмен документ за това като
неоснователно .
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-гр.Пл. в 14-дневен срок от съобщението му на страните,че
е изготвено.
След
влизането му в законна сила е неразделна
част от съдебно №16/12.02.2019г.,постановено по Гр.д.№368/2017г. по описа на
РС-гр.Кн..
Районен съдия : ………….........
/ Пламен Тодоров /