РЕШЕНИЕ
№
…
Гр. София, 30.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11-ти състав, в публичното заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 3235/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са субективно активно съединени отрицателни установителни иск за парично
задължение с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предложение трето вр. с чл. 469 ГПК.
Ищците М.Ф.Б. и И. И. Б. твърдят, че са длъжници по изпълнително дело № 20148510400549 на ЧСИ М. П., с взискател ответника „ДСК А.Л.“ АД, образувано за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 42056/2011 г. по описа на СРС. Твърдят, че срещу заповедта за незабавно изпълнение са подали възражения, като незабавното й изпълнение е спряно по силата на закона, а с влязло в сила на 10.09.2013 г. решение, постановено по гр.д. № 4478/2012 г. по описа на СГС, установителните исковете по чл. 422 ГПК, предявени от „ДСК А.Л.“ АД са уважени единствено за сумата от 13 491,52 евро – главница и отхвърлени в останалата част. Сочат, че със съобщение връчено им на 22.04.2014 г. изпълнителното производство е възобновено, като в хода му е изнесен и продаден на публична продан собственият на ищците-длъжници апартамент №5, находящ се в гр. София, ул. Славище. Твърдят, че въпреки извършеното разпределение на получената от проданта сума от 216 000,00 лева частният съдебен изпълнител е отказал прекратяването на изпълнителното дело, като все още същото е висящо за събиране на вземания на взискателя „ДСК А.Л.“ АД по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 42056/2011 г. по описа на СРС за сумата от 13491,52 евро – главница; законна лихва от 06.10.2011 г. в размер на 11292,15 евро, 909,97 лева разноски и 3819,40 лева такси за ЧСИ или общо сумата от 53 200,00 лева. Излагат доводи, че сумата е недължима, тъй като са налице предпоставките за прекратяване на самото изпълнително делото, поради настъпила перемпция и погасяване по давност на главното вземане, изтекла след влизане в сила на решението, с което същото е установено. Молят съда да признае за установено по отношение на ответника, че не дължат сумата от 13 491,52 евро – главница; законна лихва от 06.10.2011 г. в размер на 11292,15 евро, сумата от 909,97 лева разноски по изпълнителното дело и 3819,40 лева такси за ЧСИ. Претендират разноски.
Ответникът – взискател в изпълнителното производство „ДСК А.Л.“ АД оспорва исковете. Твърди, че не са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство, поради настъпила перемпция, като сочи, че въпросът между страните е разрешен, доколкото по изпълнителното дело е постановен влязъл в сила отказ на частния съдебен изпълнител за прекратяването му. Сочи, че е налице специален ред за защита чрез обжалване на отказа на частния съдебен изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело и тези обстоятелства е недопустимо да се изследват в настоящия исков процес. Твърди, че с извършеното разпределение на сумите получени от публичната продан на посочения от ищците имот е погасена само част от вземането по процесния изпълнителен лист от 2082,42 лева, тъй като останалата част от сумата получена при проданта е разпределена на ипотекарния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД и публични вземания, като актуалният размер на дълга е 47 034,53 лева. Оспорва твърденията за погасяване на вземанията по давност, като сочи, че в настоящия случай приложима е 5-годишната погасителна давност за съдебно-установени вземания, която се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение, като сочи предприемането на множество такива в изпълнителния процес, последното от които на 30.05.2018 г.. Моли съда да приеме иска за недопустим, евентуално да го отхвърли като неоснователен.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.10.2011 г. е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 42056/2011 г. по описа на СРС, 35 състав, за осъждане на М.Ф.Б. и И. И.Б. да заплатят солидарно на „Д.А.Л.“ ЕООД сумите, както следва: 85 584,60 евро – главница , ведно със законната лихва от 06.10.2011 г. до окончателното плащане, както и разноски. В срок са подадени от длъжниците възражения и с влязло в сила на 10.09.2013 г. решение по гр.д. № 4478/2012 г. по описа на СГС, І-20 състав предявения установителен иск по чл. 422 ГПК е уважен за сумата от 13 491,52 евро – главница по посочени общо 10 броя записи на заповед, ведно със законната лихва от 06.10.2011 г. до пълното погасяване и отхвърлен за сумата от 26 327,20 евро – главница по други 5 броя записи на заповед. С решението ответниците са осъдени да заплатят на ищеца и сумата от 2587,70 лева – разноски в исковото производство. С определение от 19.03.2014 г. съдебното решение е допълнено в частта на разноските, като ответниците .. са осъдени да заплатят на „Д.А.Л.“ ЕООД разноски в заповедното производство в размер на 527,74 лева – държавна такса и 334,73 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На 18.11.2011 г. от „Д.А.Л.“ ЕООД е подадена молба за образуване на изпълнително дело до ЧСИ Н.П.за принудително събиране на сумите по изпълнителен лист от 26.10.2011 г. по гр.д. № 42056/2011 г. по описа на СРС, 35 състав. С определение от 24.02.2012 г., постановено по гр.д. № 42056/2011 г. по описа на СРС, 35 състав е обявено спиране на предварителното изпълнение по силата на закона. По молба на взискателя изпълнителното дело е прехвърлено на ЧСИ М.П., като с молба на взискателя до него, подадена на 09.04.2014 г. е поискано възобновяване на изпълнителното производство за сумата от 13 491,52 евро, ведно със законната лихва от 06.10.2011 г. до окончателното плащане, съдебни разноски в размер на 862,47 лева. С молба от 11.04.2014 г. взискателят е поискал от частния съдебен изпълнител да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжниците. С молба от 17.04.2014 г. взискателят е посочил, че прави изявление за прихващане на своето вземане за разноски в исковото производство в размер на 2587,70 лева и насрещните вземания на длъжниците за разноски в исковото производство в размер на общо 2540,20 лева, поради което моли предмет на принудително изпълнение по делото да бъде и разликата в размер на 47,50 лева.
На 15.04.2014 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника И.Б. – Комисия за финансов надзор за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение, както и за вземанията на длъжниците до всички банки, лизензирани в Р.България.
С обявление от 29.04.2014 г. е обявено провеждането на публична продан в периода 16.05.2014 г. – 16.06.2014 г. на недвижим имот собственост на длъжниците - ателие № 7, находящо се в гр. ******. В хода на производството по принудително изпълнение е установено, че имотът е ипотекиран в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, която се явява присъединен по право взискател.
На 15.05.2014 г. е извършен опис на недвижимия имот и на движимите вещи, намиращи се в него. На 18.09.2014 г. е постановено постановление за възлагане на недвижим имот на купувача за сумата в размер на 216 100,00 лева, което постановление е влязло в сила на 01.10.2014 г.
На 17.11.2014 г. на страните в изпълнителното производство е предявено разпределението на сумата, получена при публичната продан на недвижимия имот, което е потвърдено с влязло в сила на 12.04.2015 г. решение по гр.д. № 20740/2014 г. по описа на СГС, І г.о., като сумите са разпределени както следва: 1803,60 лева – за такси и разноски по изпълнителното дело, 2082,42 лева – разноски на взискателя „ДСК А.Л.“ ЕАД, сумата от 3252,66 лева – на вземания на Столична община, сумата от 201 456,33 лева – вземане на „Банка ДСК“ ЕАД обезпечено с ипотека и сумата от 7504,99 лева – пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
С молба от 25.05.2018 г. взискателят е поискал от ЧСИ извършването на нова справка за налични банкови сметки на длъжниците и налагането на запор при наличието им. На 30.05.2018 г. са изпратени запорни съобщения до „ПИБ“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ АД за налагане на запор на банковите сметка на длъжниците.
На 07.03.2019 г. при ЧСИ М. П.е постъпила молба от длъжниците за прекратяване на изпълнителното дело, по която с разпореждане от 14.03.2019 г. е постановен отказ, който е връчен на представител на длъжника М.Б. на 19.03.2019 г.
В удостоверение от 19.06.2019 г., издадено от ЧСИ М.П., е посочено, че към тази дата вземанията към длъжниците по процесното изпълнително дело възлизат в размер общо на 47 034,53 лева, от които - 26387,12 лева – главница; 16 166,82 лева законна лихва от 06.10.2011 г. – 05.07.2019 г., разноски в исковото производство в размер на 862,47 лева, както и по 47,10 лева – разноски по изпълнителен лист, издаден на 20.11.2013 г. по гр.д. № 4478/2012 г. на СГС, І-20 състав и 2 лева разноски по изпълнителното дело и таксите дължими по Тарифата към ЗЧСИ – в размер на 3 569,02 лева включващи обикновена и пропорционална такса.
Според заключението на приетата счетоводна експертиза получените плащания от длъжниците са на 22.04.2014 г. – от длъжника И.Б. и общо 12 регулярни превода в периода 28.10.2014 г. – 09.12.2016 г. от М.Б., постъпили чрез ЧСИ Г. Д.. Според заключението сумата, която е получена от взискателя е общо в размер на 6 731,98 лева, които са осчетоводени в счетоводството му за погасяване на съдебни разноски.
Съдът,
като съобрази събраните доказателства, достигна до следните правни изводи:
Отрицателният
установителен иск по чл. 439, ал. 2 ГПК е правен способ за
защита на длъжника срещу материалната законосъобразност на изпълнителното
производство. С него той може да оспори съществуването на принудително
събираното от него вземане позовавайки се на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Позоваването на ищеца на изтекла погасителна давност след влизане в
сила на осъдителното съдебното решение е именно такъв факт, поради което
предявеният иск се явява допустим. Релевираните в
исковата молба твърдения за настъпила „перемпция“ на
изпълнителния процес са от значение от гледна точка течението и момента на
прекъсване на давността в изпълнителния процес, но не представлява
самостоятелно основание на отрицателния установителен иск. В тази връзка следва
да се отбележи, че доколкото в доктрината и съдебната практика е трайно
установено разбирането, че „перемпцията“ настъпва по
силата на закона и съдебният изпълнител може да констатира това обстоятелство,
фактът дали има и дали е влязло в сила постановлението за прекратяване или
отказ за прекратяване на изпълнителното производство е ирелевантен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД при съдебно установени вземания давността
винаги е 5 години. В този случай новата 5-годишна давност започва да тече от
момента на влизане в сила на съдебното решение, тъй като с предявяване на иска
тя е прекъсната, а по време на процеса – спряла.
Според разпоредбата на чл. 116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на изпълнителни действия. В т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. са дадени задължителни указания по прилагане и тълкуване на нормата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК относно т.н. „перемпция“, за предпоставките, при които по силата на закона изпълнителното производство се прекратява, за действията, които прекъсват давността в изпълнителното производство и от кой момент започва да тече нова давност, в т.ч. и в хипотезата на настъпила перемпция. В тълкувателното решение е прието, че давността се прекъсва с всяко предприето или поискано изпълнително действие, като при настъпила перемпция на изпълнителното производство нова давност започва да тече от предприемането или поискването на последното валидно изпълнително действие, т.е. такова което не е заличило с обратна сила действието си поради настъпила перемпция с изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал.1 т. 8 ГПК. В мотивите на тълкувателното решение примерно са посочени изпълнителните действия, изграждащи изпълнителните способи, които прекъсват давността – „прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.", както е налице и примерно изброяване на действията, които не прекъсват давността, сред които е извършването на разпределение и получаването на суми от взискателя във връзка с извършеното разпределение. В нормата на чл. 125, ал.1 ЗЗД е предвидено, че прекъсването на давността спрямо един от солидарните длъжници не води до прекъсване на давността спрямо останалите.
В настоящия случай от датата следваща влизането в сила на съдебното решение на 10.09.2013 г., т.е. от 11.09.2013 г. е започнало да тече нова 5-годишна давност. Същата е прекъсвана многократно със следните действия на взискателия и изпълнителни действия – молба за насочване на принудителното изпълнение върху движимите вещи на длъжника от 11.12.2013 г., молба за възобновяване на изпълнителното производство от 09.04.2014 г., молба на взискателя от 11.04.2014 г. за налагане на запори на трудовите възнаграждения и банкови сметки на длъжниците и налагането на запори на 15.04.2014 г., насрочване и извършване на опис и оценка на недвижим имот – на 15.05.2014 г., с постъпване на сумата по постановлението за възлагане от купувача на 18.09.2014 г.. Това е последното действие, което прекъсва давността и за двамата солидарни длъжници. По отношение на длъжника М.Б., давността е прекъсвана и с извършените от него плащания в периода от 28.10. 2014 г. - 09.12.2016 г. . На 25.05.2018 г., взискателят е направил искане за извършване на нова проверка за банковите сметки на длъжниците и нови запорни съобщения са изпратени на 30.05.2018 г. Настоящият иск е предявен на 09.03.2019 г.
Предвид изложената хронология на изпълнителните действия прекъсващи давността, съдът намира следното. По отношение на длъжника И.Б. в периода от 18.09.2014 г. до 25.05.2018 . не са извършени изпълнителни действия, които да прекъсват давността, поради което на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство следва да се счита прекартено по силата на закона на дата 19.09.2016 г.. С прекратяване на изпълнителното производство се заличават с обратна сила предприетите изпълнителни действия, като по делото не са налице доказателства до момента на предявяване на иска да е подадена молба за образуване на ново изпълнително дело срещу този длъжник. В периода 19.09.2014 г. до датата на предявяване на настоящия иск 5-годишната давност не е изтекла.
По отношение длъжника М.Б. последното изпълнително действие, което прекъсва давността е извършено плащане на 09.12.2016 г., поради което по отношение на него не са налице основания на прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона – чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, нито от момента на последното изпълнително действие – налагане на запор на банкови му сметки, до момента на предявяване на иска, е изтекла предвидената в закона 5-годишна погасителна давност.
Предвид изложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход от делото ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сторените от него разноски по делото в размер на 2931,20 лева.
Така мотивиран, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Ф.Б., ЕГН: ********** И И. И.Б., ЕГН: **********, срещу „ДСК А.Л.“ АД, ЕИК: ******отрицателни установителни
искове с правна квалификация чл. 124, ал.1, пр. трето вр. с чл. 439, ал.2 ГПК за признаване на
установено по отношение на ответника, че ищците не му дължат солидарно сумата
общо в размер на 53 200,05 лева, включваща в себе си главница от 13491,52 евро, законна лихва от
06.10.2011 г. в размер на 11292,15 евро,
909,97 лева разноски и 3819,40 лева такси за ЧСИ, за събиране на които суми е
образувано изпълнително производство № 20148510400549 на ЧСИ М. П., въз основа
на изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 42056/2011 г. по
описа на СРС и установени с влязло в сила на 10.09.2013 г. решение, постановено
по гр.д. № 4478/2012 г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА М.Ф.Б., ЕГН: ********** И И. И.Б., ЕГН: **********, да заплатят солидарно на „ДСК А.Л.“ АД, ЕИК: ******на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 2931,20 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: