Решение по дело №228/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е след като с Решение № 5293 от 26.04.2024 г., постановено по адм. дело № 7535 / 2023 г. по описа на Върховен административен съд на Република България – Седмо отделение, на основание чл. 244, ал. 2 от АПК, е отменено влязло в сила Решение № 78 от 23.03.2023 г., постановено по адм. дело № 9 / 2023 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на П. П. П. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-1670-000348 от 29.12.2022 г. на Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В мотивите на решението на Върховен административен съд е прието, че влязлото в сила решение на Административен съд – Сливен, следва да бъде отменено, тъй като е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК – наличие на ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната, а именно заключение по химикотоксикологична експертиза, че в представените за изследване кръвна проба и проба от урина, взети от П. П. П., не е установено наличие на наркотични вещества и/или техни аналози.

Предмет на оспорване е ЗППАМ № 22-1670-000348 от 29.12.2022 г., издадена от Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с която на оспорващия П. П. П., на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 00:04 ч. на 12.12.2022 г., като е отнето СУМПС № **********, издадено в ***.

В жалбата си оспорващият П. твърди, че оспорената заповед е издадена при липса на предпоставка за прилагане на мярката. Излага съображения, че: не е доказано, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества; заповедта е издадена при недостатъчно изясняване на фактите; административният орган не е изчакал лабораторното изследване, а е издал ЗППАМ, без да са налице предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП. Моли оспорената заповед да бъде отменена.

При първоначалното разглеждане на делото от Административния съд, оспорващият претендира присъждане на разноски по делото с представяне на списък на разноските.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя списък на разноските.

Административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде оставена без уважение, счита оспорената заповед за законосъобразна, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 343з-3031 от 31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР– Сливен, Началникът на РУ на МВР – Сливен, е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.

На 29.12.2022 г. на оспорващия П. е съставен от служител на РУ на МВР – Сливен, Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия АД № 355830, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, затова че: на 28.12.2022 г. около 23:40 часа в [населено място], по [улица]посока Н. м., е управлявал личния си автомобил с Рег. № ******, като при извършена проверка в 00:04 ч. на 29.12.2022 г. с техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен номер: ARМЕ-0068, се установило, че управлява МПС след употреба на а. На П. е бил издаден талон за медицинско изследване № 098581.

В административната преписка се съдържа Талон за изследване № 098581 с посочени данни, идентични с отразеното в АУАН.

Въз основа на съставения АУАН, на 29.12.2022 г. от Началник РУ към ОД на МВР Сливен, РУ Сливен, е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 22-1670-000348. С нея на оспорващия П. П. П. е наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 00:04 ч. на 12.12.2022 г., като е отнето СУМПС № *********, издадено в ***. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите в съставения АУАН и е прието, че П. в качеството на водач на МПС е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

По делото са представени: Справка от 13.02.2023 г. по описа на РУ Сливен при ОД на МВР – Сливен; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 29.12.2022 г., 00:41 ч., съставен от медицински специалист в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – гр. Сливен; Протокол за приемане/предаване на биологични проби за химико-токсикологичен анализ в Химикотоксикологична лаборатория към ВМА София от 29.12.2022 г., 13:05 ч.; Постановление за назначаване на експертиза от 29.12.2022 г. по досъдебно производство № 1929 / 2022 г. по описа на РУ на МВР – Сливен; Заключение от 29.05.2023 г. за извършена химикотоксикологична експертиза по досъдебно производство № 1929 / 2022 г. по описа на РУ на МВР – Сливен; и Постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.07.2023 г. на Районна прокуратура – Сливен, от които е видно, че: е било образувано досъдебно производство № 1929 / 2022 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. № 6900 / 2022 г. по описа на Районна прокуратура – Сливен, затова, че на 28.12.2022 г. в [населено място], по [улица], е управлявано МПС с Рег. № ******, след употреба на наркотични вещества – а.; В хода на разследването по досъдебното производство е извършена химикотоксикологична експертиза от специалисти от Химикотоксикологична лаборатория към ВМА София, от които след анализ на предоставените за изследване кръвна проба и урина, иззети на 29.12.2022 г. в 00:41 часа от П. П. П., е изготвено заключение, че от извършените изследвания на предоставените биологични проби от лицето П. П. П. с [ЕГН], не е установено наличие на наркотични вещества и/или техни аналози.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от надлежна страна – адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в изискуемата от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя нейната незаконосъобразност.

С нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е регламентирана забрана за водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Следователно и с оглед изложените в оспорената заповед фактически основания, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водачът на МПС да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

По делото е установено, че оспорващият е бил водач на процесния автомобил към момента на проверката, но липсват доказателства да е управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Нарушението на водача следва да е констатирано с редовно съставен АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението се опровергават от установените по делото факти в съответствие със събраните доказателства.

Съгласно чл. 23, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв, като употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба.

В оспорената заповед изрично е посочено, че при съставянето на АУАН, на оспорващия е издаден талон за медицинско изследване с № 098581, приложен по делото. Установено е по делото, включително и от представената експертиза, че от П. П. П. са иззети проби от кръв и урина на 29.12.2022 г. в 00:41 часа, като от извършените изследвания на пробите не са установени наркотични вещества или техни аналози. Следователно приетото за установено в заповедта, че оспорващият е управлявал лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози, е опровергано от извършената химикотоксикологична експертиза и води до обоснован краен извод за липса на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ, а именно: управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози.

По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на разноски е основателна. В чл. 143, ал. 1 от АПК е предвидено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. А съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. В разглеждания случай процесната жалба е уважена. За основателно е счетено и искането за отмяна, подадено от оспорващия. Общият размер на направените от оспорващия разноски по производството е 2040 лева, от които: 40 лева – внесена държавна такса /за настоящото производство и за производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт/, и 2000 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение, видно от представените договори за правна защита и съдействие при първоначалното разглеждане на делото от Административния съд /1000 лева/, при производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт /500 лева/ и при настоящото разглеждане /500 лева/. Съдът намира за неоснователно възражението на административния орган за прекомерност на заплатеното от оспорващия адвокатско възнаграждение. Заплатените от оспорващия суми за адвокатско възнаграждение не са прекомерни. Съобразени са с действителната фактическа и правна сложност на делото, и съответстват на реално осъществените от упълномощения адвокат процесуални действия, поради което платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер. По тези съображения, ОД на МВР – Сливен, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него разноски по административно дело № 9/ 2023 г. по описа на Административен съд – Сливен, административно дело № 7535 / 2023 г. по описа на Върховен административен съд на Република България – Седмо отделение, и по настоящото дело в общ размер на 2040 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на П. П. П. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], ***, ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000348 от 29.12.2022 г., издадена от Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с която на П. П. П. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], ***, ***, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 00:04 ч. на 12.12.2022 г., като е отнето СУМПС № *********, издадено в ***.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи– Сливен, да заплати на П. П. П. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], ***, ***, сумата от 2040 /две хиляди и четиридесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.