№ 19
гр. Пазарджик, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Ст. Комсалов
Членове:Ани Харизанова
Асен В. Велев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
в присъствието на прокурора П. Б. С.
като разгледа докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно
административно наказателно дело № 20235200601068 по описа за 2023
година
Производството е образувано по реда на Глава 21-ва от НПК във връзка
с чл.378 ал.5 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на защитника на обв.И. Н. Б. против Решение № 14
от 15.03.2023г. на Районен съд Панагюрище по АНД № 101/2022г. по описа на съда, с което
об.И. Н. Б., ЕГН: ********** е признат за виновен в това, че на 17.09.2020 г. в гр.
Панагюрище, е причинил на П.П.Б. от същия град, лека телесна повреда, изразяваща се в
нанасяне на удари в областта на брадичката странично, по средата на темето, по челото
малко под косата и в горната част на главата, причинили му болка без разстройство на
здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди — престъпление по чл. 131,
ал.1, т. 12, предложение 1, във връзка с чл. 130, ал.2, предложение 1 от НК, поради което и
на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000,00 (хиляда) лева, платима в полза на
бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд — Панагюрище. Осъден е обв.И. Н.
Б. да заплати по сметка на ОДМВР гр. Пазарджик, сумата от 390,00 (триста деветдесет) лева
- разноски по делото, представляващи разходи за изготвените в досъдебното производство
експертизи. Осъден е обв.И. Н. Б. да заплати по сметка на Районен съд - Панагюрище,
сумата от 63,29 лв. (шестдесет и три лева и двадесет и девет стотинки) - възнаграждение и
1
разноски за вещо лице, както и 10,00 (десет) лева държавна такса, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист в полза на ОДМВР Пазарджик и на Районен съд –
Панагюрище. В жалбата се навеждат доводи за нарушение на закона и необоснованост на
решението, като се моли да бъде отменено изцяло и да се постанови ново, с което обв.И. Н.
Б. да бъде оправдан за престъплението, в което е обвинен. След изготвянето на мотивите по
делото е постъпило Допълнение към въззивната жалба от защитника на обв.Б., в което се
излагат подробни съображения за неправилност при оценката на доказателствата по делото
от първоинстанционния съд. Според защитата не са анализирани всички доказателства по
делото съдът не е обсъдил противоречията в показанията на разпитаните по делото
свидетели относно главния факт на процеса, като е нарушил разпоредбите на чл.14 и чл.305
ал.3 от НПК.Във въззивната жалба и допълнението към нея няма искания за събиране на
нови доказателства, като въззивният съд също намира, че не се налага събиране на нови
доказателства.
В съдебно заседание прокурора оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
решението на Районния съд, като правилно и законосъобразно.
Обв.Б. редовно призован не се явява. Защитата поддържа въззивната жалба и пледира
за отмяна на решението на първоинстанционния съд и връщане на делото за ново
разглеждане, поради липса на мотиви. Според защита в обжалвания съдебен акт липсва
анализ на доказателствата, при наличие на противоречие в показанията на свидетелите по
делото. Ето защо според защитата първоинстанционния съд в обжалваното решение не е
отговорил на съществените въпроси по делото досежно извършването на деянието и
неговото авторство.
Окръжен съд Пазарджик, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира
следното:
Обжалваното решение на Районен съд Панагюрище е постановено при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, тъй
като същото не отговаря на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Районен съд
Панагюрище не е изпълнил изискванията на чл.305 ал. 3 НПК относно мотивите, с които
следва да обоснове решението си. Това е така, тъй като по делото са налице множество
противоречия в показанията на свидетелите, които не са обсъдени от първоинстанционния
съд. Съгласно чл.305 ал.3 от НПК „При противоречия на доказателствените материали се
излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят“. В мотивите на
решението Районния съд след като е посочил, че „Горната фактическа обстановка съдът
възприе възоснова на показанията на свидетелите Т.М., И.Л., П.А., Д.Д., Д.Д., Х.Г. и Б.Г. –
преценени по реда на чл.378 ал.2 от НПК, заключението на СМЕ и писмените доказателства,
приети по делото“ е отбелязал следното : „Съдът кредитира изцяло събраните гласни и
2
писмени доказателства т.к. те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират
по между си, като абсолютно достоверно очертават гореописаната фактическа обстановка“.
Видно от материалите по делото обаче, е че са налице противоречия в показанията на
свидетелите, които не са били обсъдени от първоинстанционния съд каквото е изискването
на чл.305 ал.3 от НПК. Св.П. А., Д.Д. и Д.Д. установяват факти от случай, които е различен
от случая предмет на делото и са в противоречие с показанията на свидетелите Т. М. и Х. Г..
Тези възражения се навеждат и от защитата във въззивната жалба, където е посочено, че са
налице противоречия между показанията на свидетелите Х. Г. и Т. М. от една страна и от
друга страна показанията на свидетелите И. Л., Д.Д. и Б. Г.. Ето защо в мотивите си на
решението Районния съд е следвало да посочи изрично кои свидетели кредитира и кои не,
както и да разграничи свидетелските показания относими към предмета на настоящото дело
и тези които касаят друг случай, за който се е водело друго дело. В мотивите на
обжалваното решение липсва също така анализ на вещественото доказателство ДВД с
видеозапис, въз основа на което първоинстанционния съд е приел, че се опровергават
обясненията на обв.Б.. В тази връзка в допълнението на въззивната жалба са наведени
множество възражения от защитата за противоречие между данните съдържащи в записа на
ДВД и показанията на свидетелите св.Б., Г. и М.. Относно тези противоречия липсва
становище на съдът в мотивите относно главния факт на процеса, а именно има ли
извършено деяние и извършено ли е от обвиняемия. Първоинстанционния съд само е
отбелязал, че данните съдържащи в записа на ДВД опровергават обясненията на обв.Б. без
да посочи, кои точно данни от записа, както и да съпостави времето посочено в записа от
диска с показанията на св.Б., М. и Г.. Всичко това не е сторено от Районния съд, който е
следвало да анализира веществото доказателство и да го съпостави с показанията на
свидетелите, поради което налице празнота в мотивите.Налице е още едно процесуално
нарушение допуснато от първоинстанционния съд. В случая Районния съд е изградил
вътрешното си убеждение въз основа на доказателства, които не са събрани по надлежния
ред. Това е така, тъй като видно от материалите по делото, е че съдът е разпитал
непосредствено в съдебно заседание обвиняемия и пострадалия, което означава, че е
възприел подход за непосредствено събиране на доказателствата в хода на съдебно
следствие. След това обаче не става ясно как е приобщил другите доказателства по делото,
които са били събрани на досъдебното производство и възоснова на които е приел
фактическата обстановка по делото. Съдът не е приел с изрично определение на основание
чл.378 ал.2 от НПК доказателствените материали от ДП съдържащи показанията на
свидетелите Т.М., И.Л., П.А., Д.Д., Д.Д., Х.Г. и Б.Г. и заключението на СМЕ, а е обосновал
решението си въз основа на тях. Липсва изрично определение на съда, че приема
материалите от ДП на основание чл.378 ал.2 от НПК при положение, че не е събрал
доказателствата съдържащи се в тях непосредствено в съдебно заседание. Констатираните
липси и празноти в мотивите на решението досежно анализа на доказателствата не дават
възможност на контролиращата съдебна инстанция и на страните по делото да разберат
действителната воля на първоинстанционния съд относно това на кои доказателствени
средства е дал вяра и кои е отхвърлил, което води и до нарушаване на правото на защита на
3
обвиняемия, който не може да упражни правото си на защита в пълен обем. В подкрепа на
този извод на съда (в тази насока вж. Р 12-85-ОСНК, Р 35-89-ВК, Р 145-92-І, Р 39-98-ІІ, Р
632-01-ІІІ и др.). Липсват, следователно, съществени части от дължимите мотиви към
първоинстанционната решение което следва да отговаря на същите изисквания, на които
отговаря и присъдата, а тази липса константната съдебна практика (вж. Р 765-90-І и др.)
приравнява на цялостна липса на годен съдебен акт – абсолютно основание за отмяна на
постановената първоинстанционното решение по смисъла на чл. 335 ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3
т. 2 НПК.В случая, за да действа като "втора първа инстанция", въззивният съд трябва да
има за основа годен първоинстанционен съдебен акт, какъвто в случая липсва. Налице е
процесуално нарушение от категорията на съществените, което не може да бъде отстранено
от въззивния съд и се явява достатъчно основание за отмяна на първоинстанционната
присъда и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на Районен съд
Панагюрище, без да е нужно да се обсъжда правилността на присъдата.
Водим от горното и на основание чл. 334 т. 1 от НПК във връзка с чл.335 ал. 2 от
НПК и във връзка с чл. 348 ал. 3 т.2 НПК Окръжен съд Пазарджик.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 14 от 15.03.2023г. на Районен съд Панагюрище по АНД №
101/2022г. по описа на съда.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Панагюрище.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4