№ 124
Р Е Ш
Е Н И Е № 88
Гр.Попово,07.05.2015г.
Поповски районен съд, в публично заседание на седми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА
СТЕФАНОВА
При секретар Д.Л., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 851 по описа на 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът Държавен фонд "Земеделие" гр.София, твърди в исковата молба, че ответника подал заявление №25/112/02514 от 18.12.2008г., след което бил сключен договор между него и ДФ "Земеделие" , на 08.10.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007-2013г. По силата на този договор , ответника бил получил безвъзмездна финансова помощ в размер на 24 446лв., представляваща първо плащане по този договор, срещу задължение поето от негова страна за извършване на инвестиции, 2 основни дейност и цели, описани в Приложение №1, и в раздел ІІ от бизнес план, неразделни части от договор, в срок до 08.10.2012г., а именно да наеме земя за създаване на малиново насаждение-30 дка, както и да създаде ягодово насаждение-10 дка. При подаване на заявлението, ответника декларирал следните имот №045030, №045038, №046082 и №046083, находящи се в землището на гр.Попово, които имоти ползвал по договор за аренда от 08.06.2008г.
След извършване на договорените инвестиции на 18.10.2012г., ответника подал заявление за второ плащане по договора, към която е представил необходимите документи, като в Таблица №1 е посочил и данни за земята в зем.стопанство, в който декларирал 6 бр. ползвани от него имота- имот №045044, №046091, №151030, №151001, №151039 и №151039. Ищецът счита, че чрез това, ответника се опитвал да докаже постигане на заложените в Приложение №1 към договора цели, но от тези документи се установявало, че три от тези имота, той бил ползвател, преди датата на подаване на заявлението за подпомагане-18.12.2008г., а това били имоти №15103, №1510001 и №151039. Това според ищеца представлявало деклариране на неверни данни и обстоятелства, което пък представлявало нарушение на нормативно установено правило в чл.33, ал.2, т.1 от Наредба №9, което било и договорно установено в чл.7 от Договора, сключен между страните. Освен това ищеца счита, че в случая било налице и съзнателно укриване н факти, с което ответника нарушил и друго договорно задължение по т.4,.6, б."б", което било самостоятелно основание да му се откаже второ плащане по договора. На следващо място, ищецът счита, че ответника е извършил още едно договорно нарушение, а именно неизпълнение на заложения в бизнес план и в Таблица №1 към договора цел за увеличаване на обработваемата зем.земя.
Във връзка с тези неизпълнения от страна на ответника на поети договорни задължения, със заповед на директора на Дирекция ДФ "Земеделие" гр.В.Търново, процесният договор бил прекратен, едностранно , на осн. т.6, б."г" от този договор.
С нотариална покана, ищецът поискал от ответника да възстанови така предоставената сума по договора, ведно с лихва за забава, изчислена от дата-26.03.2013г., когато сумата е станала изискуема. Поради неплащане от страна на ответника, в ПРС било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК Въз основа на него е образувано и ч.гр.д. №440/2014г. по описа на ПРС, по което има издадена заповед за изпълнение за заплащане от ответника на дължимата сумата 24 446лв, представляваща главница по Договор № 25/112/02514 от 08.10.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007-2013г. и сумата 3 116.96лв- лихва за забава върху размера на главницата за периода от 26.03.2013г. до 26.06.2014г.. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, ответника възразил, поради което за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното ищеца моли съда да признае за установено, че ответинка му дължи сумата 24 446лв, представляваща главница по Договор № 25/112/02514 от 08.10.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007-2013г. и сумата 3 116.96лв- лихва за забава върху размера на главницата за периода от 26.03.2013г. до 26.06.2014г., ведно със законната лихва от 27.06.2014г. до окончателно изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №440/2014г. на ПРС. Претендира и за направените разноски по делото. Редовно призован, ищецът, не изпраща представител в с.з., като негов пълномощник в писмена молба поддържа становище за основателност и доказаност на иска, пледирайки за уважаването му изцяло така, както е предявен.
В законоустановения срок, ответникът Д.Б.Я. *** депозирал отговор, с който оспорва предявеният иск изцяло като неоснователен. Твърди, че процесният договор е Оспорва предявеният иск изцяло като неоснователен. Счита, че не дължи претендираните от ищеца суми. Твърди, че заповед №030040-РД/30/11.03.2013г. на Директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр.В.Търново, с която му било отказано второ плащане по договора и същия бил прекратен, била обжалвана, като с Решение №15631/19.12.2014г. по адм.д. №2023/2014г. на ВАС, ІІІотд., заповедта била отменена и същата била обявена за нищожна. С оглед на това, ответинка счита, че договора не му е прекратен, а издадената заповед не можела да служи като основание за подадената искова молба против него. В този смисъл не той, а ищеца му дължал изпълнение по този договор , и следвало да му заплати второто плащане по него.Предвид изложеното моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.Редовно призован за с.з. ответника се явява лично и с упълномощен представител- адв.А.М. от ТАК, който по същество моли съда да отхвърли иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори,а и от приложените доказателства се установява, че ответника по делото е регистриран като земеделски производител.
Безспорно между страните по делото- Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ гр.София и ответникът Д.Б.Я. ***, в качеството на земеделски производител е възникнало договорно правоотношение, съгласно представеният договор №25/112/02514 от 18.10.2008г., за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007-2013г.
Съгласно този договор, ДФЗ предоставя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892,00лв., за период от 5 години, за изпълнение на всички инвестиции, основните дейност и цели, заложени в бизнес плана по проекта и включени в Приложение №1. Договорено било помощта да бъде изплатена на два етапа, всеки в размер на 24 446,00лв. Ползвателят, или ответника поел пък задължение да извърши всички инвестиции, основните дейност и цели, в срок до 08.10.2012г., след който срок следвало да подаде заявление за второто плащане по договора. В същия договор подробно страните са уредили правата и задълженията си, отговорността при неизпълнение в т.ч. за неизпълнение на бизнес плана и инвестициите, укреване на факти и обстоятелства, деклариране на неверни данни и др., обстоятелствата, които я изключват, прекратяването на договора и т.н. Съгласно Приложение №1, основните инвестиции, които е следвало да осъществи ответника са две-създаване на 30 дка трайни насаждения-малини и създаване на 10 дка трайни насаждения- ягоди. Освен това ответника следвало да увеличи икономическия размер на зем.дстопанство минимум 3ИЕ, както и да увеличи обработваемата площ на зем. стопанство
От приложеното заявление за подпомагане, се установява, че ответника посочил, че обработва имоти с №045030, №045038, №046082 и №046083, находящи се в землището на гр.Попово, които имоти ползвал по договор за аренда. Такъв договор за аренда от 08.06.2008г е приложен по делото. Във връзка с този договор са приложени и формуляри за наблюдение и оценка и анкетни карти, на проектите по мярка 112 карти и др. документи свързани с подписване на този договор и отпускане на тези средства
Не се спори, а и видно от приложената с исковата молба преписка, първата сума в размер на 24 446 лв., е била преведена на ответника по банковата сметка на 13.11.2009г.
След подаване на заявката за второ плащане от страна на ответника била извършена проверка от ДФЗ, дали същият е изпълнил задълженията си по така сключения договор. В тази връзка по делото са приложени много документи-договори за аренда, анекси към тях, скици на имоти, заповед на ОДЗ-Търговище, анкетни формуляри, платежни документи, декларации, сертификати, удостоверения и др. ДФЗ изискал от ответника и обяснения, видно от приложеното уведомително писмо ( л.352 от делото), каквито същия дал, съгласно придружително писмо, вх.№01043/6500-630/04.01.2013г., ведно с обясненията си.
По време на проверката, административният орган констатирал, че ответника не е изпълнил свои задължения по договора. Предвид на което със заповед № 03-040-РД/30/11.03.2013 г. на Директора на Областната дирекция на ДФЗ гр.Велико Търново е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по сключения с ответника договор №25/112/02514 от 18.10.2008г., тъй като ответника декларирал неверни данни и обстоятелства във връзка с притежаваната и ползвана от него зем.земя, което било неизпълнение на чл.7 от Договора , както и поради това, че не бил постигнал заложената в Приложение №1 към Договора цел за увеличаване на обработваемата зем.площ в стопанството си -неизпълнение на чл.8, ал.1, т.1 предл.3 вр. с чл.3, ал.2, т.2 от Наредба №9 и чл.4.4, б."а", предл.1 от Договора. Със същата заповед на основание чл. 33, ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008 г., респ. т. 4.6, б."а", т.6, б."г" във вр. с чл.87, ал.2 от ЗЗД договора бил прекратен, като е посочен, че ответника дължи връщане на сумата 24 446 лв., а на основание т. 7 от Договора ответника дължи и лихва от датата на получаване на първото плащане. В заповедта бил дадени 7 дневен срок за заплащане на тези суми. Видно от приложената обратна разписка, ответника получил заповедта на 16.03.2013г.
От приложеното съдебно удостоверение, по адм.д. №546/2013г. по описа на АС гр.В.Търново, се установява, че така издадената заповед от Директора на Областната дирекция на ДФЗ гр.Велико Търново, е обжалвана от ответника, като съдебното производство е приключило с решение №689/27.12.2013г., отменено с влязло в сила решение №15631/19.12.2014г. по адм.д. №2023/2014г., ІІІ отделение по описа на ВАС
Поради не плащане от страна на ответника, ищецът заявил вземането си пред съда, по реда на заповедното производство като депозирал заявление по реда на чл.417 от ГПК. Въз основа на депозираното заявление е образувано и ч.гр. д. №440/2014г. Предвид така депозираното заявление и представеното извлечение срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение № 410/30.06.2014г. на парично вземане против ответника, за сума в размер на 24 446лв, представляваща главница по Договор № 25/112/02514 от 08.10.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007-2013г. и сума в размер на 3 116.96лв- лихва за забава върху размера на главницата за периода от 26.03.2013г. до 26.06.2014г., ведно със законната лихва от 27.06.2014г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноски по делото. В срок, последният е подал писмено възражение, с което оспорил издадената заповед, като в изпълнение на процесуалната си възможност, след дадени указания, ищецът е предявил и настоящия установителен иск, в срока по чл.422 ГПК.
От извършената справка в информационният сайт на ВАС, се установи, че заповед № 03-040-РД/30/11.03.2013 г. на Директора на Областната дирекция на ДФЗ гр.Велико Търново, е обявена за нищожна, като преписката е изпратена за ново разглеждане на изпълнителния директор на ДФЗ.
От изложената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявената искова претенция е с правно основание чл. 422 ГПК,вр.чл.79,ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на парично задължение в размер от 24 446лв, представляваща главница по Договор № 25/112/02514 от 08.10.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007-2013г. и сума в размер на 3 116.96лв- лихва за забава върху размера на главницата за периода от 26.03.2013г. до 26.06.2014г, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.
Приетият за разглеждане иск е допустим, на основание чл.422 от ГПК, като предявен в предвидения срок, считано от съобщаването за постъпилото възражение /11.11.2014г/, от и спрямо надлежните страни, при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото възражение срещу дължимостта на сумата по издадената заповед.
Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна по следните съображения:
Страните по делото са били обвързани от валидна облигационна връзка по силата на
договор № 25/112/02514 за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване
на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007-
В конкретният случай ищецът като взискател, следва да докаже качеството си на кредитор и факта, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, като предмет на установяване в настоящото производство е съществува ли ликвидно и изискуемо вземане на ищеца от сочения от него ответник. Изпълнителното основание, въз основа на което е издадена заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист е извлечение от задължение по партида на длъжник на ДФ "Земеделие" за предоставяне на субсидия по Програма за развитие на селските райони 2007-2013 година. Това извлечение се позовава на сключения между страните договор, и представлява част от него. Въпреки, че заповедта на административния оран за прекратяване на процесния договор и връщане на получената субсидия, не е посочена в извлечението, то тя също е неразделна част от него, поради факта, че това е акта, с който са установяват дължимите суми по този договор. Това е акта, въз основа на който вземането е станало изискуемо и е издадено извлечението от задължението по партидата на ответника. Тъй като този акт е обявен за нищожен, с влязло в сила решение, то съда приема, че в случая не може да удостоверява ликвидно и изискуемо вземане на ищеца към ответника. Поради това предявеният установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски по делото, поради което съда следва да осъди ищецът да заплати на ответника направените разноски в размер на 300,00 заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ", ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление гр. С********************, представлявано от Р. А. П. - изпълнителен директор действаща чрез пълномощник Т. Н. -юрисконсулт против Д.Б.Я., ЕГН **********,*** иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД за признаване за установено, че Д.Б.Я., с посочен адрес и ЕГН дължи на Държавен фонд "Земеделие" гр.София сумата от 24 446,00лв. ( двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и 00ст.), представляваща главница по Договор № 25/112/02514 от 08.10.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007-2013г., сумата 3 116.96лв. ( три хиляди сто и шестнадесет лева и 96ст.), представляваща лихва за забава върху размера на главницата за периода от 26.03.2013г. до 26.06.2014г., ведно със законната лихва от 27.06.2014г. до окончателно изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №440/2014г. на ПРС .
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ", ЕИК: …………., със седалище и адрес на управление гр. С***************, представлявано от Р. А. П. - изпълнителен директор действаща чрез пълномощник Т.Н. -юрисконсулт ДА ЗАПЛАТИ на Д.Б.Я. , ЕГН **********,***, СУМАТА 300,00в. (триста лева), представляваща направени разноски по настоящото дело за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Търговищки окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: