Р Е Ш Е Н И Е
№ 700
09.11.2020 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №717 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на „КОЛОС КОПИ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.„Р.“ №***, представлявано от управителя И. З. М., подадена чрез пълномощника му адв.В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис **, против Решение №Ц-1012-26-259-1 от 03.08.2020 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Разпореждане №РЖ-5-26-00782430/13.07.2020 г. на Ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ в ТП на НОИ – Хасково, за внасяне на сума по ревизионен акт за начет.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че неправилно били кредитирани изводите на контролния орган, че обезщетението по чл.54, ал.1 от КСО на лицето Т.Г.М.е неоснователно получено, и е налице причинно-следствена връзка между изплатеното обезщетение и неподаването на коригираща декларация. Обжалваното Решение било немотивирано, с оглед на изричното възражение в разглежданата жалба от 14.07.2020 г., че не е изяснен осигурителния статус на Т. М. след 20.01.2020 г. Това обстоятелство се считало за съществено, с оглед на това, че не била налице вреда за бюджета на ДОО от неподаването на декларация Приложение 10 от жалбоподателя. Подаването на такава декларация не било правопроменящ, правопораждащ, или правопогасяващ юридически факт относно осигурителния статус на осигуреното лице, нито влияело на данните по чл.5, ал.4 от КСО. Твърди се, че нямало правна разпоредба, която да указва, че Приложение 10 било основание за корекция на данните по чл.5, ал.4 от КСО – относно осигурителния статус на осигурените лица.
Претендират се отмяна на обжалваното Решение и на потвърденото с него Разпореждане и издадения Ревизионен акт за начет.
В пледоарията по същество, процесуалният представител на жалбоподателя развива и съображението, че разпоредбата на чл.110, ал.1 от КСО императивно регламентирала, че ревизионни актове се съставят при причинени вреди на ДОО, а в настоящия случай такава вреда не се установявала, тъй като трудовият договор на дружеството - жалбоподател с Т.Г.М. бил прекратен, считано от 20.01.2020 г., и от същата дата, без прекъсване, последната започнала изпълнението на нов трудов договор, сключен на 17.01.2020 г. и регистриран по съответния ред. Това означавало, че Т.Г.М. не била загубила качеството си на осигурено лице, нямала прекъсване на осигурителния стаж, поради което изплатеното ѝ обезщетение по чл.54, ал.1 от КСО било платено дължимо.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, ангажира становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Излага съображения, че дружеството - жалбоподател не изпълнило задължението си по чл.13 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи в 3-дневен срок данни за прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи, че със сключването на трудовия договор с другия осигурител не отпадало задължението на жалбоподателя, а чрез новия осигурител следвало наново да се поиска паричното обезщетение по чл.54 от КСО. Счита, че неизпълнението на задължението за подаване на информация за прекратяване на трудовия договор довело до незаконосъобразно плащане на обезщетението на Т. Г. М., с оглед на което правилно бил съставен ревизионният акт за начет.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Сигнал рег.№И1043-26-120/29.05.2020 г. (л.37) Ръководителят на „Изплащането на обезщетенията и помощите“ в ТП на НОИ – Хасково уведомява Началник отдел КПК в ТП на НОИ – Хасково, че при извършена проверка на изплатено парично обезщетение на осигурителя „КОЛОС КОПИ“, гр.Х., се установило, че за лицето Т. Г. М., работещо по трудов договор в посоченото дружество, било представено Приложение №10 (л.38) към заявление-декларация по чл.54 от КСО, считано от 14.11.2019 г. до 21.05.2020 г. включително, като плащането по документа е започнало и е изплатено до 02.2020 г. При последваща проверка по данни от Справка №7 „Справка от Регистър трудови договори“ (л.46) е констатирано, че считано от 20.01.2020 г. лицето било с прекратен трудов договор при този осигурител. Посочено е, че работодателят не е подал Приложение №10 с попълнен Раздел II. Поискано е извършването на проверка и предприемане действия за събиране на надплатената сума по чл.54 от КСО.
Със Заповед №ЗР-5-26-00771831/22.06.2020 г. (л.18), на основание чл.107 от КСО и чл.11, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, Ръководителят на ТП на НОИ – Хасково възложил да се извърши частична финансова ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване на „КОЛОС КОПИ“ ЕООД, гр.Х., от посочен с име и длъжност контролен орган на ТП на НОИ, която да обхване периода от 01.06.2019 г. до 31.05.2020 г. Заповедта е връчена срещу подпис на управителя на дружеството И. З. М. на 29.06.2020 г.
Ревизията е приключила с издаването от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково на Ревизионен акт за начет №РА-5-26-00775540/29.06.2020 г. (л.13), с който е констатирано наличие на неправомерно изплатени от фонд Общо заболяване и майчинство парични обезщетения за отглеждане на малко дете в размер на 286.14 лв., от които главница 276.36 лв. и начислена до 29.06.2020 г. лихва 9.78 лв.
В приложения Анализ към Ревизионния акт (л.14-16) са изложени констатациите на ревизиращия орган, че Т.Г.М.е сключила с осигурителя „КОЛОС КОПИ“ ЕООД Трудов договор №21/24.06.2019 г., който със Заповед №19/20.01.2020 г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, е бил прекратен, считано от 20.01.2020 г. Видно от дневника съгласно изискванията на чл.6, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО (НПОПДОО) в осигурителя, на лицето Т.Г.М. имало представено заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл.53 от КСО, за детето З. (родено *** г.), считано от 01.07.2019 г. На 18.11.2019 г. в дневника имало заведено заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, съгласно която Т. М. желаела да ѝ бъде прекратено плащането на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете, считано от 14.11.2019 г., поради настаняване на детето в детско заведение, вкл. детска ясла. На 30.12.2019 г. в дневника имало заведено заявление-декларация от Т. М. за изплащане на парично обезщетение при неизползване на отпуск за отглеждане на малко дете до 2 – годишна възраст на основание чл.54 от КСО, считано от 14.11.2019 г. След тази дата нямало представено друго заявление-декларация за лицето. В ТП на НОИ – Хасково от осигурителя „КОЛОС КОПИ“ ЕООД не било постъпило Удостоверение по образец Приложение 10 към чл.9 от НПОПДОО за лицето Т.Г.М. с попълнен раздел II за спиране на паричното обезщетение при неизползване на отпуск за отглеждане на малко дете до 2 – годишна възраст на основание чл.54 от КСО, поради прекратяване на трудовия договор, считано от 19.01.2020 г.
Предвид установената фактическа обстановка, като цитирал разпоредбите на чл.5; чл.10; чл.13, ал.1, т.1 от НПОПДОО и на чл.10, ал.1; чл.54, ал.1 и чл.52а от КСО, контролният орган стигнал до извода, че в случая осигурителят „КОЛОС КОПИ“ ЕООД следвало да представи в ТП на НОИ – Хасково удостоверение по образец Приложение 10 към чл.9 от НПОПДОО за лицето Т.Г.М.с попълнен раздел II за спиране на паричното обезщетение при неизползване на отпуск за отглеждане на малко дете до 2 – годишна възраст на основание чл.54 от КСО, поради прекратяване на трудовия договор, считано от 19.01.2020 г., в срок до 23.01.2020 г. Поради непредставянето му, неоснователно било изплатено парично обезщетение по чл.54 от КСО, на основание чл.1, ал.2 от НПОПДОО по декларираната от лицето банкова сметка ***.01.2020 г. до 29.02.2020 г., с което била нанесена щета на бюджета на ДОО, отговорност за което носел осигурителят „КОЛОС КОПИ“ ЕООД, който следвало да възстанови получените от Т. Г. М. парични обезщетения за посочения период, в съответствие с чл.110, ал.1 от КСО, ведно с дължимата лихва по чл.113 от КСО.
Ревизионен акт за начет №РА-5-26-00775540/29.06.2020 г., с поставен вх.№5/29.06.2020 г., съдържа подпис на представляващия осигурителя и печат на дружеството - жалбоподател. На последното, чрез законния му представител И. М., на 29.06.2020 г. са връчени и Задължителни предписания от Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
С Разпореждане №РЖ-5-26-00782430/13.07.2020 г. (л.10) Ръководителят на „Контрола по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково е разпоредил, на основание чл.110, ал.3 от КСО, осигурителят „КОЛОС КОПИ“ ЕООД да внесе сума по Ревизионен акт за начет вх.№РА-5-26-00775540/29.06.2020 г. в размер на 276.36 лв. главница и 9.78 лв. лихва, или общо начет 286.14 лв.
Удостоверено е (л.11) съобщаването на Разпореждането на „КОЛОС КОПИ“ ЕООД на 13.07.2020 г., чрез неговия пълномощник.
С жалба вх.№Ц-1012-26-259/14.07.2020 г. дружеството обжалва Разпореждането пред Директора на ТД на НОИ – Хасково по реда на чл.117, ал.2 от КСО.
С Решение №Ц-1012-26-259-1/03.08.2020 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил подадената срещу Разпореждането жалба. Административният орган е приел за правилна констатацията на контролния орган, че осигурителят следвало да подаде удостоверение по образец Приложение 10 към чл.9 от НПОПДОО, в срок до 23.01.2020 г., тъй като трудовото правоотношение на Т.Г.М.било прекратено, считано от 20.01.2020 г. Изложил е мотиви, че в резултат на неизпълнение на това задължение, неправомерно било изплатено парично обезщетение по чл.54 от КСО, с което била причинена щета на ДОО. Налице била изискуемата причинна връзка между настъпилата щета и поведението на осигурителя. Задължението на последния било самостоятелно и не било обвързано от представяне на заявление-декларация от лицето. Настъпилите промени в обстоятелствата, от значение за изплащане на обезщетението, били известни на осигурителя, доколкото се касаело за прекратяване на трудово правоотношение, за което бил необходим негов изричен акт.
Решението е изпратено на „КОЛОС КОПИ“ ЕООД по пощата и видно от представеното Известие за доставяне ИД RS 6300 012B6М W (л.8) е получено от пълномощник на дружеството на 05.08.2020 г.
По делото бяха приети като доказателства съдържащите се в административната преписка по издаване на процесното решение: справка за неправомерно изплатени парични обезщетения и помощи – ПОПДОО (л.16); Заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на основание чл.53 от КСО от 18.11.2019 г. (л.26); Заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за неизползване на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на основание чл.54 от КСО от 30.12.2019 г. (л.28); Заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл.53 от КСО от 01.07.2019 г. (л.30); платежна ведомост на „КОЛОС КОПИ“ ЕООД за месец 01.2020 г. (л.31); Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№26388193023516/24.06.2019 г., подадена до НАП от „КОЛОС КОПИ“ ЕООД (л.32); Трудов договор №21/24.06.2019 г., сключен между Т.Г.М.и „КОЛОС КОПИ“ ЕООД (л.33); Допълнително споразумение №4/02.01.2020 г. към трудовия договор (л.34); Заявление от 17.01.2020 г., подадено от Т. М. до управителя на „КОЛОС КОПИ“ ЕООД (л.35); Заповед №19/20.01.2020 г., издадена от „КОЛОС КОПИ“ ЕООД за прекратяване на трудовия договор с Т. Г. М.; Удостоверение с вх.№Р14-26-000-00-********** от 02.01.2020 г. от „КОЛОС КОПИ“ ЕООД до Директора на ТП на НОИ – Хасково по образец Приложение №10 към чл.9; Справка по ЕГН за представени документи и изплатени обезщетения и помощи от ДОО за лицето Т. М. (л.42); справка по Регистър на трудовите договори – актуално състояние на всички трудови договори на Т.Г. М., разпечатан на 28.05.2020 г. (л.46); Справка „Данни от регистър за осигурените лица“ за периода януари 2020 г. – декември 2020 г. (л.47) и др.
Допълнително по искане на жалбоподателя по делото бяха приети като доказателства: извадка от Регистъра на трудовите договори в НОИ за актуалното състояние на всички трудови договори на Т.Г.М.(л.69), разпечатана към 08.10.2020 г. и Трудов договор №456/17.01.2020 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, и Т. Г. М., в сила от 20.01.2020 г. (л.70-73).
Жалбата срещу Решението е подадена на 06.08.2020 г., чрез ТП на НОИ – Хасково, където е регистрирана под вх.№Ц-1012-26-259-2 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване по съдебен ред административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Предмет на оспорване е Решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково, постановено по реда и при условията на чл.117, ал.3 от КСО, с което е отхвърлена подадената пред ръководителя на териториалното поделение жалба по чл.117, ал.1, т.2, б.„в“ от КСО – срещу разпореждане за събиране на сумите по ревизионен акт за начет. Тоест обжалваният акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Решението е постановено в писмена форма, подписано от издателя си и съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването му.
От правна страна същото е основано на чл.110, ал.1, т.1 от КСО, съгласно която разпоредба контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет: за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.
От мотивите на Ревизионния акт за начет, изложени в Анализа към същия, и възприети изцяло в оспореното Решение, е видно, че административният орган е счел за приложима първата хипотеза на цитираната норма, като е приел, че щетите за ДОО в случая произтичат от неправилно извършени осигурителни разходи. Административният акт е мотивиран с настъпила щета за ДОО, в резултат на неизпълнение на задължението на осигурителя „КОЛОС КОПИ“ ЕООД да подаде удостоверение по образец Приложение №10 към чл.9 от НПОПДОО, в срок до 23.01.2020 г., тъй като трудовото правоотношение на Т.Г.М. било прекратено, считано от 20.01.2020 г. Посочено е, че в резултат на неизпълнението на това самостоятелно задължение на осигурителя, на Т.Г.М. неправомерно било изплатено парично обезщетение по чл.54 от КСО, с което била причинена щета на ДОО.
По делото не се спори относно фактическите обстоятелства – че Т.Г.М. е прекратила трудовото си правоотношение с „КОЛОС КОПИ“ ЕООД, считано от 20.01.2020 г., че този осигурител не е представил в срока по чл.13, т.1 от НПОПДОО (до три работни дни от настъпване на съответното обстоятелство), т.е. до 23.01.2020 г. в ТП на НОИ – Хасково удостоверение по образец Приложение №10 към чл.9 от НПОПДОО за Т. Г. М., в което да е попълнен раздел II за спиране на парично обезщетение при неизползване на отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст на основание чл.54 от КСО, поради прекратяването на трудовия договор, както и че на Т.Г.М.такова парично обезщетение е изплащано в размерите и сроковете, установени в ревизионното производство. Тоест фактът на инкасиране на сумата от бюджета на ДОО не е спорен, както и размерът на главницата и лихвите. Като спорен се очертава въпросът причинена ли е щета на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, и тази щета намира ли се в пряка причинно-следствена връзка с визираното поведението на осигурителя „КОЛОС КОПИ“ ЕООД.
Настоящият съдебен състав не възприема заключението на административния орган за причинена от осигурителя „КОЛОС КОПИ“ ЕООД щета на държавното обществено осигуряване. Формулировката в тази насока в процесното решение е декларативна и немотивирана. На практика е извършено приравняване на понятията „неправилно извършени осигурителни разходи“ и „причинени щети на държавното обществено осигуряване“, без да се държи сметка за смисловата разлика между тях. Законът изисква на първо място да бъдат установени и доказани причинените на ДОО щети, след което да бъде доказано, че причиняването им е от неправилно извършени осигурителни разходи. В процесния случай става ясно, че като неправилно извършени осигурителни разходи административният орган приема изплатеното по декларираната от Т.Г.М. банкова сметка ***.54 от КСО за периода от 20.01.2020 г. до 29.02.2020 г. Не е обосновано обаче защо изплащането на сумата от 276.36 лв. главница и 9.78 лв. лихва представлява причинена щета на ДОО.
Съгласно чл.11, ал.1, т.1, б.„д“ от КСО, осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица лица имат право на парични обезщетения за: отглеждане на дете до 2-годишна възраст, като според чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно чл.52а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. На основание чл.53 от КСО, след изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
В разпоредбата на чл.54, ал.1 от КСО е предвидено, че майката (осиновителката), която отговаря на условията по чл.52а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл.53, ако: (т.1) не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на детето или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване.
От допълнително приетите без оспорване от страните по делото писмени доказателства е видно, че на 17.01.2020 г. е сключен Трудов договор между Агенция за събиране на вземания ЕАД, като работодател, и Т. Г. М., като служител на длъжност „технически сътрудник“, според който договор служителят ще постъпи на работа на 20.01.2020 г., включително писмено е удостоверено постъпването на работа на служителя на същата дата. Тоест налице са данни (включително от Регистъра на трудовите договори), че след прекратяване на трудовото правоотношение с „КОЛОС КОПИ“ ЕООД, считано от 20.01.2020 г., Т.Г.М. не е загубила качеството си на осигурено лице, тъй като от същата дата е започнала да упражнява трудова дейност по друго трудово правоотношение, съответно няма данни да ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на детето до 2-годишната му възраст. При тези данни не може да се направи заключение, че обезщетението по чл.54 от КСО за периода от 20.01.2020 г. до 29.02.2020 г. е било изплатено на Т.Г.М. недължимо, в който случай би била причинена имуществена щета на държавното обществено осигуряване в размера на неправилно изплатената сума.
Отговорността за причинени на ДОО щети от неправилно извършени осигурителни разходи се поражда при наличие на пряка причинна връзка между щетата, настъпила в патримониума на ДОО, и поведението на лицата, чиято отговорност се ангажира. За да бъде приложена нормата на чл.110, ал.1, т.1 от КСО, следва на първо място да е настъпил вредоносен резултат, а на следващо място – същият да е произтекъл от противоправното поведение на дееца, като причинната връзка между тях не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай.
За това не е достатъчно обективно проявеното в процесния случай обстоятелство на неизпълнение на задължение за представяне в ТП на НОИ – Хасково изискуемото удостоверение по образец Приложение №10 към чл.9 от НПОПДОО с попълнен раздел II за спиране на паричното обезщетение на основание чл.54 от КСО, поради прекратяването на трудовия договор с работника. Необходимо е също да бъде установено, че това нарушение, допуснато от ревизираното лице, е довело до причиняването на щета. В случая съдът споделя тезата на жалбоподателя, че не е доказано понасянето на щети от ДОО, произтичащи от неоснователно изплатено парично обезщетение, съответно липсва доказана причинна връзка между противоправното поведение на осигурителя „КОЛОС КОПИ“ ЕООД и настъпил вредоносен резултат. В този случай не е налице и основанието, предвидено в чл.110, ал.1, т.1 от КСО за търсене на имуществена отговорност от дружеството - жалбоподател по реда на ревизионното производство.
Настоящият съдебен състав приема за недоказано наличието на материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на „КОЛОС КОПИ“ ЕООД по ревизионния акт за начет, предвид което обжалваното Решение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, ведно с Разпореждането на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО за внасяне на сумата по начета.
При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите и действително извършени в съдебното производство разноски – внесена държавна такса в размер на 50 лв. и заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 550 лева по Договор за правна защита и съдействие от 07.07.2020 г., платими от ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №Ц-1012-26-259-1 от 03.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, и потвърденото с него Разпореждане №РЖ-5-26-00782430/13.07.2020 г. на Ръководителя на Контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Хасково, за внасяне на сума по Ревизионен акт за начет №РА-5-26-00775540/29.06.2020 г.
ОСЪЖДА НОИ, Териториално поделение – Хасково, да заплати на „КОЛОС КОПИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.„Р.“ №***, разноски по делото в размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: