Р Е Ш Е Н И Е № 24
гр. Сливница, 26. 07. 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми февруари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Галина Владимирова като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 795 по описа на съда за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Г.Н.М.,
с ЕГН ********** ***, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-1204-003370 / 12.10.2018
г. на Началника на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, с което на
жалбоподателя за нарушение разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП (ред. ДВ, бр.
101 от 2016 г.) и на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП (ред. ДВ, бр.101 от 2015
г.) е наложена глоба в размер на 300 лева. В жалбата са изложени твърдения за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде
отменено. Жалбоподателят твърди, че към датата на извършване на проверката е
притежавал валиден винетен стикер за срок на действие една седмица, който е
закупил на 15.07.2018 г. Последният, задено с лични документи на жалбоподателя
е изпаднал пред гаража му, където ги е намерил негов съсед, който ги е прибрал.
Жалбоподателят посочва, че непосредствено преди пътуването за Р Сърбия не е
забелязал, че е изгубил винетния стикер и документите си, а те му били
предадени от неговия съсед едва след като се върнал в гр. Пловдив.
Административнонаказващият орган
не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства (АУАН бланков № 756190 / 16.07.2018
г., наказателно постановление № 18-1204-003370 / 12.10.2018 г. на Началника на група, сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР - София, копие от седмичен винетен стикер от 15.07.2018 г. и
квитанция, заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи, справка за собственост на МПС, справка за водач на МПС, и показанията на свидетеля П.И.П.), намира
следното:
На 16.07.2018 г. около 17.00 часа
свидетелят П.И.П. и колвегата му В.П.В. – автоконтрольори в С”ПП” при ОДМВР – София, спрели за
проверка на ПП – І – 8, в района на 26-ти км., лек автомобил, марка „Форд”,
модел „Фокус” с рег. № …,
собственост на „Б….“ ЕООД и управляван от жалбоподателя Г.М..
Автомобилът се движел в посока от гр. София към ГКПП - Калотина. Полицейските служители
констатирали, че автомобилът се управлява от жалбоподателя М. без поставен
валиден винетен стикер от категория К - З и същият не
притежава квитанция за платена такса за движение по републиканската пътна
мрежа. За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение бланков № 756190 / 16.07.2018 г., подписан без
възражения от водача на автомобила. Въз основа на акта било издадено
атакуваното НП № 18-1204-003370 / 12.10.2018 г.
на Началника на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – София, в което
нарушението е квалифицирано като такова по чл.139, ал.5 ЗДвП (ред. ДВ бр. 101
от 2015 г., действаща към 16.07.2018 г.).
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като в производството по установяване на административно
нарушение са допуснати съществени нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН. Административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя е започнало с допускане на съществени процесуални нарушения,
което е достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление
без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото.
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя
Г.М. е започнало по акт за установяване на административно нарушение № 756190/16.07.2018
г. В описателната част на акта е отразено, че при извършената проверка жалбоподателят
не притежава валиден винетен стикер и платена
квитанция за ползване на РПМ. Така направеното описание на твърдяното нарушение
е пренесено като описание на същото и в наказателното постановление, с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя по чл. 179, ал.3, т.4 ЗДвП (ред. ДВ бр.101 от 2016 г.) и му е
наложено наказание глоба 300 лева.
Събраните по делото доказателства - писмени (в частност копието от седмична винетка за категория К-3, перфорирана от 15.07.2018 г., валидна за тази дата и за следващите 6 дни) и гласни по категоричен начин установяват факта, че към датата на проверката жалбоподателят М. е шофирал управлявания от него автомобил, след като е заплатил дължимата за движение по републиканските пътища винетна такса, но не е залепил съответния стикер, удостоверяващ този факт, върху предното стъкло на автомобила. Въпреки, че както в АУАН, така и в НП фактическото описание на извършеното административно нарушение е именно непредставяне на залепен винетен стикер, което е нарушение по чл. 100, ал. 2 от ЗДвП, а не незаплащането на дължимата винетна такса, както в АУН, така и в НП същото деяние неправилно е квалифицирано като нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП - незаплащане на дължимата винетна такса. Не може да се приеме, че незалепването на закупен към датата на проверката валиден винетен стикер се приравнява на незаплащане на винетна такса по смисъла на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. При издаване на НП е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5, т. 6 от ЗАНН, доколкото фактическото описание на административното нарушение не съответства на посочената за нарушена законова разпоредба. Фактическото описание на административното нарушение съответства на нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДвП (ред. Дв бр.11 от 2017 г.) - незалепването на наличен към датата на проверката закупен валиден винетен стикер, за каквото нарушение се предвижда наказание по общия текст на чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв. Вместо това правилно описаното от фактическа страна и действително извършено от жалбоподателя М. административно нарушение неправилно е квалифицирано като такова по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, визиращо не незалепването на винетен стикер, а незаплащане на винетна такса, което предполага незакупуването на валиден винетен стикер, какъвто не е конкретният случай.
Несъответствието на посочените в
акта и НП елементи от състава на установеното нарушение опорочава последното,
доколкото нарушава законово изискване за наличие на съществени реквизити и
възпрепятства лицето, срещу което АУАН е съставен и съответно е издадено НП, да
упражни правото си на защита.
Така
издаденото НП не съответства на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Последната
разпоредба също изисква в него да бъде направено описание на нарушението,
датата и мястото на извършването му. Доколкото с наказателното постановление се
санкционира установено по надлежния ред нарушение, несъответствието между
посочената в акта и НП фактическа обстановка по извършване на деянието и
дадената правна квалификация означава, че административнонаказващия
орган не е индивидуализирал нарушението, което той санкционира, чрез
установяване на обстоятелствата, при които е извършено и квалифицирането му по
конкретна норма от закона, чийто обективни и субективни признаци от състава
осъществява.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН както в акта за установяване на административно
нарушение, така и в наказателното постановление, следва да бъдат посочени дата
и място на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
В тях следва да бъдат изложени всички действия и факти, които съставляват
фактическите признаци, елементите на нарушението така, както са очертани в
разпоредбата на съответната материалноправна норма. В
този смисъл в акта за установяване на административното нарушение и в
наказателното постановление, издадено въз основа на този акт, трябва да
съществува единство не само между посочените като нарушени законови норми, но и
между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация.
Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. В
настоящия случай нито в акта за установяване на административно нарушение, нито
в атакуваното наказателно постановление е налице такова единство между
посочените обстоятелства по извършване на твърдяното нарушение и подвеждането
му под конкретна правна норма. Така констатираното противоречие е лишило
наказаното лице от възможността да разбере какво нарушение е извършило, за което
следва да му бъде наложено административно наказание и оттам – адекватно да
организира защитата си в административнонаказателното
производство.
Тъй като
се касае за особено съществено нарушение, допуснато от административнонаказващия
орган, довело до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези
нарушения обуславя отмяна на атакуваното постановление. Допуснатите процесуални
нарушения са съществени и не са от категорията нарушения, които биха могли да
се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, тъй като са довели до ограничаване
процесуалните права на жалбоподателя М. и най – вече правото му на защита.
Посочените недостатъци препятстват правото на жалбоподателя на активно участие
в административнонаказателния процес, за да защити собствените
си права и законни интереси.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-1204-003370
/ 12.10.2018 г. на Началника на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР -
София, с което на Г.Н.М., с ЕГН ********** ***, за нарушение разпоредбата на
чл. 139, ал. 5 ЗДвП (ред. ДВ, бр.101 от 2016 г.) и на основание чл. 179, ал. 3,
т. 4 ЗДвП (ред. ДВ бр.101 от 2015 г.) е наложена глоба в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: