Разпореждане по дело №400/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по настоящото въззивно гражданско дело № 1103/2011 г. по описа на ОС – Б. е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по жалба на „. О. ЕИК ., седалище и адрес на управление Г. Р., У. № ., П. от управителите Б. Н. Д. и Н.Г. А., Ч. А. П.Щ., против Решение № 3130/06.06.2011 г. по Г.д. № 1728/2010 г. по описа на РС – Р.. С атакуваното решение първостепенният съд е признал за установено вземането на „. К. , ЕИК ., седалище и адрес на управление Г. С., район М., У. „А.Л.” № ., П. от К. Х.Х. и Б. Г. Р.спрямо жалбоподателя за сумата от 1 388,71 лв. (хиляда триста осемдесет и осем лева и седемдесет и една стотинки), представляваща незаплатена продажна цена за доставени стоки и възнаграждение за предоставени сервизни и транспортни услуги по неформални договори, за които са издадени фактури с №№ * от 25.03.2010 г. и * от 28.10.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 23.08.2010 г. до окончателното й изплащане. С решението въззивникът е осъден да заплати на ищцовото дружество и сторените по делото разноски в размер на 777,78 лв.

Недоволен от така постановения първоинстанционен С. акт е останал жалбоподателят, който Ч. своя процесуален представител го оспорва като неправилен и незаконосъобразен. Навежда доводи за необоснованост на извода на районния съд за възникването на валидно търговско правоотношение между страните по делото, а оттам и на задължението за заплащане на процесната сума. Твърди се, че стоките, за които са издадени фактури, не са заприходени в ответното дружество; самите фактури не са подписани от представител на последното, и не на последно място – такива стоки изобщо не са били доставяни. Предвид гореизложените съображения се настоява за отмяна на обжалваното решение като неправилно, отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемото дружество „. К. е подало писмен отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна. Твърди се, че от събраните по делото писмени доказателства се установява възникването на валидни търговски отношения между страните, основани на неформални договори за покупко-продажба на движими вещи, превоз и изработка. Съгласно заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза двете фактури са осчетоводени в ответното дружество, което обстоятелство доказвало факта на предаването и приемането на движимите вещи и извършените услуги. Настоява се за потвърждаване на решението на РС – Р., както и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, настоящата въззивна инстанция приема за установена следната фактическа обстановка, правилно описана и от първостепенния съд:

По делото са представени два броя фактури, издадени от въззиваемия – ищец в производството пред първата инстанция „. К. , за доставка на стоки и възнаграждение за предоставени сервизни и транспортни услуги на въззивника – ответник пред първата инстанция „. О. а именно: фактура № * от 25.03.2010 г. със срок за плащане 31.03.2010 г. за доставка на ремък за М730 и положен труд, на обща стойност 305.58 лв. с ДДС; фактура № * от 28.10.2009 г. със срок за плащане 04.11.2009 г. за доставка на ремък, обтегач, колело ангренажно за колянов вал LDW 1404, шпонка, сервиз труд и предоставени транспортни услуги, цялото на стойност 1083,13 лв. с ДДС.

От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. А. Ч., се установява, че горепосочените две фактури са осчетоводени в ищцовото дружество „. К. по партидата на „. ООД. Същите са отразени в „дневника за продажби” и „справка-декларация за ДДС” и счетоводно се отчитат като изцяло неплатени. В ответното дружество двете фактури на посочените стойности са осчетоводени по партидата на доставчика „. К. – отразени са в „дневника за покупки” и „справка-декларация за ДДС” и се отчитат счетоводно като изцяло неплатени. Вещото лице е изчислило и общия размер на главницата по двете фактури, равняващ се на 1388.71 лв.

При анализа на така установената фактическа обстановка, районният съд е формирал правилни правни изводи за основателност на предявения иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК. Последният има за предмет установяване съществуването на вземане в полза на ищеца „. К. спрямо ответника „. ООД в размер на 1388,71 лв., произтичащо от незаплатена продажна цена за доставени стоки и възнаграждение за предоставени сервизни и транспортни услуги по неформални договори, за които са издадени фактури с №№ * от 25.03.2010 г. и * от 28.10.2009 г. Фактът на сключването на такива договори и доставянето на процесните стоки и извършването на описаните услуги от страна на ищцовото спрямо ответното дружество се установява от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. След справка в счетоводството на ответното дружество, вещото лице е констатирало, че двете фактури на посочените стойности са осчетоводени по партидата на доставчика „. К. . Ето защо районният съд правилно е намерил за доказано обстоятелството, релевирано от ищеца, че е доставило всички стоки и е извършило процесните транспортни и сервизни услуги в полза на ответното дружество, което ги е заприходило и включило в дневника за покупки и в справка-декларация по ЗДДС. Оттук следва, че направеното от ответника възражение за липсата на договорни отношения с ищеца, е неоснователно. Получаването на стоките и приемането на извършените услуги е породило задължение за ответника да заплати тяхната стойност. Според заключението на експертизата в ответното дружество фактурите се отчитат счетоводно като изцяло неплатени. В тежест на ответника беше да докаже заплащането на сумите по процесните фактури, за което обаче не бяха ангажирани доказателства. Неоснователно е наведеното от жалбоподателя възражение, че фактури с №№ * от 25.03.2010 г. и * от 28.10.2009 г. не са изготвени съгласно изискванията на Закон за счетоводството, тъй като не били подписани от представител на получателя. Наличието на такъв подпис не е включен от законодателя сред задължителните реквизити на фактурата като първичен счетоводен документ.

Предвид еднаквите правни изводи, до които достигна въззивният съд с тези на първоинстанционния за основателност на предявения иск за претендираната главница от 1388,71 лв., обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Правилно районният съд е присъдил в полза на ищеца и законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.

Въззиваемият “Е. К. е направил искане за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски, без да е представил доказателства, че такива са направени, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното, ОС – Б.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3130/06.06.2011 г. по Г.д. № 1728/2010 г. по описа на РС – Р..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: