Р Е Ш Е Н И Е
№ 296/22.03.2023
година, град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно заседание на 22.02.2023
г. в състав:
Съдия: Константин Григоров
Секретар: Димитрина Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Григоров административно дело № 2176 по описа на съда за 2022 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр.
с чл.211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от Г.Д.П.,
ЕГН ********** ***, против заповед № 4068з-1159/13.12.2022 г. на ВПД директор
на РДГП Бургас.
Заповедта се оспорва като
незаконосъобразен административен акт. Сочи се нарушена форма, съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на
материалния закон и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че
не е лишавал от право на свободно придвижване лицата В.Х.А. и О.М.А.А.. Не
издал заповеди за задържането им, тъй като нямало законно основание за това. В
хода на проверката докладвал всичко на оперативния дежурен при ГПУ и на
началника на Оперативно издирвателна дейност към ГПУ и изпълнявал стриктно
техните разпореждания. Иска отмяна на заповедта и претендира
разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и с адвокат С.. Поддържа жалбата и искането за
отмяна и за присъждане на разноски. Чрез процесуалния представител и лично
поддържа теза, че не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение.
Установените лица били поканени за беседа и не било налице основание за
задържането им. Описва, че всички действия, които извършил били по разпореждане
на оперативния дежурен и със знанието на началника на оперативната служба. По
време на проверката изпращал на двамата снимки с всеки документ и за всяко
действие – оглед на автобуса, проверка на документи и всичко което дежурният
указвал се предавало на оперативен работник и обратно. При пристигане на място
на оперативните работници П. ги запознал с обстановката и те започнали за
комуникират с оперативния дежурен. Твърди, че оперативният дежурен му
разпоредил да откара лицата в ГПУ – Бургас, защото оперативният работник искал
да проведе беседа с тях. След като ги отвел, П. попитал оперативния дежурен
дали ще има още работа с лицата, който му отговорил, че няма, тъй като
всичко било наред, документите били проверени, лицата не били издирвани. В
последствие оперативният дежурен уведомил П., че сирийският гражданин е с хуманитарен
статут на бежанец. Имало лист, подпечатан с печата на лагера в Харманли. Бил с
изтекла датата. Жалбоподателят се обадил на оперативния дежурен, за да му
докладва, че срокът на този документ е изтекъл. Оперативният дежурен проверил в
Харманли и потвърдил, че лицето е с хуманитарен статут, нищо че бил изтекъл
срокът на документа, който носи в себе си. П. изпълнил разпореждането на
дежурния и поканил лицата за беседа. Видял, че оперативният работник останал
сам на място и нямало как да бъде сам с тях в своя автомобил. Нямало обществен
транспорт и никакъв друг транспорт и П. поканил и транспостирал лицата. Разяснил
на български език на лицето от ромски произход, който ясно, на турски език,
обяснил на сирийския гражданин, че трябва да отидат до ГПУ-то за допълнителни
разговори. Лицата се качили в автомобила и били откарани в ГПУ-то. Оперативният
работник вече бил там. П. предал лицата лично на него, тъй като онзи искал да
проведе беседа, той ги поел, а патрулът бил изпратен по друг случай. Жалбоподателят
сочи, че узнал, че лицата били пуснати към 11 ч. Имало сигнал от 112 за
съмнение, че лицата са бежанци. Бил изпратен втори наряд, който се състоял от
офицери. Те също извършили проверка със знанието на дежурния. Била обменена информация
с дежурния. Лицата пак били пуснати. Служителите от втория наряд също нямали основание
да ги задържат. Автобусът бил аварирал.
В подробна писмена защита се описва фактическата обстановка по извършване
на проверката, при която били установени В.Х.А.и О.М.А.А.. Излагат се съображения за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила – липса на относими към
преписката документи, връчване на служителя в един и същи ден и час на
документи, с които следвало да се запознае, като допуснатите нарушения
ограничили правото му на защита. Сочи разминаване в словесното описание на
нарушението и правната му квалификация. Мотивира теза за липса на извършено
нарушение. Не било налице основание за задържане на лицата, тъй като нито към
момента на проверката, нито на по-късен етап били установени данни за
съпричастност на лицата към извършено престъпление.
Ответникът – ВПД директор на РД „Гранична
полиция” – Бургас, представя административната преписка.
В съдебно заседание, чрез
представител по пълномощие – главен юрисконсулт К.И., оспорва жалбата като
неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена. Иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски.
Факти:
1. Съгласно
кадрова справка рег.№ 4068р-19522/28.11.2022 г. (л.32), жалбоподателят Г.Д.П. е
старши полицай (ВПА) в група „Охрана на държавната граница“ при ГПУ – Бургас
към РДГП – Бургас, длъжност младши инспектор.
2. Съгласно
ежедневна ведомост на ГОДГ в ГПУ – Бургас при РДГП – Бургас (л.49) за времето
от 7 ч. до 19 ч. на 24.08.2022 г. жалбоподателят П. и Г. С. – служител охрана
били назначени съвместно в ГПН, както следва:
- АВП 241 от 7
ч. до 9 ч.;
- КПП 274 от 9
ч. до 11 ч.;
- КПП 280 от 11
ч. до 13 ч.;
- АВП 241 от 13
ч. до 15 ч.;
- КПП 274 от 15
ч. до 17 ч.;
- КПП 280 от 17
ч. до 19 ч.;
Бил изготвен и проведен
ежедневен инструктаж на гранично-полицейските наряди в група ОДГ от ГПУ Бургас
за времето от 7 ч. до 19 ч. на 24.08.2022 г. (л.41). Съгласно вписване в
инструктажа за старши на конкретния ГПН бил определен Г.П., а за младши – с/о Г.
С.. Определени били задължения и маршрут на наряда.
3. С докладна
записка рег.№ 6101-19127/24.08.2022 г. (л.52) П. описал хронология и резултати
от работата на граничния наряд. Посочил, че нередности и нарушения не били
констатирани.
На следващия
ден 25.08.2022 г. П. изготвил нова докладна с рег.№ 6101р-19201/25.08.2022 г.
(л.53), като посочил, че е относно извършена проверка по подаден сигнал от МОД
на ГПУ – Бургас.
В тази докладна
записка жалбоподателя описал следното:
На 24.08.2022 г. той и с/о Г. С. били назначени в ГПН. В 8,15 ч. нарядът
получил сигнал от МОД на ГПУ – Бургас за извършване на проверка на видимо
аварирал автобус (вдигнат капак на двигателно отделение), като за съшия имало
данни от съседно ГПУ, че вероятно извършва незаконна дейност по подпомагане и
извозване на нелегални мигранти. Автобусът бил аварирал в м. Пода, на път I-9 на около 50 м. след бензиностанция „Петрол” и на 30 – 40 м. преди
отклонението на пътя за гр. М. Търново.
При пристигане на място граничните служители установили автобус (конкретно
описан). Бил вдигнат капака на двигателно отделение и била отворена предна
дясна врата. Имало следи от произшествие в задната дясна част – отчупено парче
от ъгъла на бронята. Хора около автобуса нямало. П. извикал няколко пъти дали
има някой в автобуса, уведомил, че са служители на гранична полиция и пристъпват
към проверка. Отговор при повикванията не получил.
При проверката в автобуса се установило, че на втора дясна седалка лежи
лице, на което били поискани документи за самоличност, като П. го попитал дали
е сам в автобуса. Установило се, че лицето е В.Х.А. ЕГН **********. Същият се
легитимирал с лична карта. Заявил че има още едно лице в задния край на автобуса
на пределната седалка. Там било установено лице, което спяло дълбоко със
слушалки в ушите. След поискване на документ за самоличност, същият се легитимирал
с регистрационна карта на чужденец, издадена от ДАБ при МС № ********* – О.М.А.А.,
роден на *** г. с ЛНЧ **********
– сирийски гражданин. П. установил, че peг. карта била с изтекъл срок. Тези
действия били докладвани на МОД на ГПУ Бургас, който разпоредил на П. да остане
на място до пристигане на служители от група ОИД.
П. докладвал още, че при
проведения разговор с лицето В.А. същият заявил, че дошъл до автобуса с такси,
за да помага на шофьора да го поправят. Шофьорът не бил в автобуса, тъй като
отишъл до града за части. Поради езикова бариера не бил проведен разговор със
сирийския гражданин. Българският гражданин заявил, че сирийският гражданин вече
бил в автобуса при пристигането му с такси.
В жабката на превозното средство
жалбоподателят открил дубликат на свидетелство за регистрация, в което бил
вписан собственика. В помещение до тоалетната били открити голямо количество
бутилки с вода и много кроасани.
При пристигането на
служителите от група ОИД, П. запознал същите с цялата информация, като я предал
по телефон и на началника на група ОИД. През цялото време подавал
новопридобитата информация на МОД на ГПУ Бургас. Служителите на група ОИД
поканили лицата в ГПУ Бургас и същите доброволно дошли ГПУ Бургас за извършване
на беседа с тях. След това П. бил изпратен за изпълнението на други задачи,
като малко по късно отново бил изпратен от МОД на същото място, където, по
получени данни, се появили други лица около автобуса.
При повторната проверка бил
установен А.Ш.А., сирийски гражданин, който се легитимирал с карта на чужденец
с хуманитарен статут, с адрес в София. Той обяснил, че пребивавал в България от
8 години и се занимава с внос и износ на тежкотоварни камиони. А.Ш.А. извършвал
ремонтни работи по автобуса. Поради възникнали съмнения в истинността на
свидетелството му за управление, през МОД на ГПУ Бургас, била извършена
проверка чрез експерт в КАТ. Установило се, че същият е редовен. По време на
проверката на място, пристигнали служители на ПП, които извършили проверка на
автобуса и на автомобила на А.Ш.А., но нередности не били установени. П. *** за
всички действия и по негово нареждане тръгнал по изпълнение на други задачи по
гранично наблюдение.
4. Със заповед
№ 4068з-1029/16.11.2022 г. на ВПД директор на РДГП Бургас (л.23) било
разпоредено да бъде извършена проверка за изясняване на постъпили данни за
извършено дисциплинарно нарушение в писмо рег.№ 3282р-26308/07.11.2022 г. на
ВПД директор на ГД ГП МВР срещу жалбоподателя П.. Била назначена комисия и били
указани действията на комисията по отношение проверявания служител. Посочено е,
че проверката е за изясняване на данни за извършено дисциплинарно нарушение от
младши инспектор П., за това, че на 24.08.2022 г., като служител от състава на
ГПН № 241 и полицейски орган, отвеждайки В.А. и О.А. в ГПУ Бургас, ограничил
правото им на свободно придвижване, без да предприеме действия за задържането
на лицата по реда на ЗМВР и за издаване на заповеди по чл.74 от ЗМВР и чл.11, ал.1
от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. Уточнено е, че данните са за извършено
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР,
съставомерно по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, за което било предвидено
дисциплинарно наказание порицание.
Бил изготвен
план за извършване на проверката (л.26).
С покана рег.№
4068р-19242(2)/23.11.2022 г. (л.28) П. бил поканен за запознаване със заповедта
за извършване на проверката. Същият бил уведомен, че има право да се запознае
със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и с всички останали
материали по преписката, както и да учатсва в производството сам или с помощта
на служител на МВР или адвокат. Указана е и възможността за снабдяване с копия
на материали по преписката и за правото да даде или да откаже да дава
обяснения.
Поканата е
връчена на П. на 23.11.2022 г.
5. На 30.11.2022
г. с рег.№ 4068р-19711 П. депозирал до председателя на назначената
дисциплинарна комисия писмени обяснения (л.60) относно вмененото му нарушение.
Изложени са съображения за липса на такова. Описана е подробно фактическата
обстановка по получаване на сигнала и проверката на място на авариралия
автобус, както и действията, предприети по отношение на установените лица. П.
сочи, че през цялото време докладвал всичко на оперативния дежурен П. и на
началник ОИД на ГПУ Бургас И.Ж.. На двамата чрез Вайбър изпращал снимков
материал по случая. Двамата заявили, че ще изпратят екип оперативни работници,
за да работят по случая. Служителят докладвал и установеното голямо количество
вода и кроасани. След пристигане, оперативните работници Д.П. и Д.К., провели
разговор с двете лица, на който П. не присъствал и не чул. Оперативните
работници преценили, че е нужно да проведат по-задълбочена беседа с двамата
мъже в сградата на ГПУ. Казали на жалбоподателя да ги качи в
служебния автомобил и да ги транспортира до ГПУ. П. обяснил на В.А. че е
необходимо да отидат заедно с него до ГПУ и след като А. говорил с А. на
непознат за П. език двамата изявили съгласие да го последват. Не оспорили предложението
му. В противен случай П. щял да докладва на дежурния и да следвам указанията
му. Качили се в служебния автомобил и потеглили към ГПУ. На следващо място П.
сочи, че лицата са били поканени и доброволно са се качили в автомобила, той не
ги е принуждавал и не е използвал помощни средства и физическа сила и не ги е
настанявал в помещения, предвидени за задържане на лица. Придвижването до
управлението било извършено със служебния автомобил, тъй като същото се
намирало извън града и не се обслужвало от обществен транспорт. В ГПУ Бургас
лицата били посрещнати от Д.П. – служител на група ОНД за провеждане на
допълнителни беседи, относно изясняване статута на О.М.А.А. и придобиване на
оперативна информация от В.Х.А.. П. посочил още, че транспортирането на лицата
било с цел оказване съдействие на органите на ГП, поради което те не попадали в
категорията „задържани лица” и не били задържани по смисъла на чл.72 от Закона
за МВР. Така не ограничил правото
им на свободно придвижване. След като лицата били приети от
служител на група ОИД и всички заедно влезли в работните помещения на
административната сграда на ГПУ, дежурният изпратил П. да проверявам друг
сигнал от землището на с. Извор. Така приключили контактите, отношенията и
ангажиментите на жалбоподателя с В.А.и О. А..
6. Съгласно
сведение от мл. експерт К. П. – младши оперативен дежурен в ГПУ – Бургас при
РДГП – Бургас по повод извършвана проверка по заповед №
4068з-1029/16.11.2022 г. на ВПД директор на РДГП Бургас, на 24.08.2022 г. същият бил на
значен за МОД на ГПУ – Бургас. Около 8 ч. П. получил сигнал от ГПН на КПП
Асфалтова база, който наряд получил данни от преминаващи колеги от ГПУ – М.
Търново, за аварирал автобус в местност Пода на главен път I-9 на около 50 м. след бензиностанция Петрол и на около 30-40 м. преди
отклонението на пътя за гр. М. Търново. В сведението П. вписал, че за автобуса
има съмнение, че вероятно извършва незаконна дейност по подпомагане и извозване
на нелегални мигранти. За проверка на сигнала същият изпратил ГПН – П. и С.. П.
сочи, че след като пристигнали на място служителите извършили проверка на
автобуса и на лицата в него. След справка се установило, че лицата са В.Х.А.,
ЕГН ********** и О.М.А.А., роден на *** г., сирийски гражданин, ЛНЧ **********,
на когото била изтекла регистрационната карта. В сведението П. сочи още, че
лицата били поканени в ГПУ Бургас за уточняване статута на пребиваване на
сирийския гражданин, както и целта на пребиваването им в района на автобуса. С
тях били проведени беседи от служители на група ОИД, като в това време П.
извършил справка по мобилен телефон със служител от център за бежанци в гр.
Харманли относно сирийския гражданин. Било установено, че същият пребивава
легално в страната и има издадена заповед за постоянно пребиваване, която му
давала право за издаване на лична карта на бежанец, издадена 1 седмица преди
изтичане срока на регистрационната карта, но лична карта не била издадена
понеже бил непълнолетен чакал семейството си. Била му издадена нова
регистрационна карта. Служителят от центъра за бежанци обяснил още, че било
честа практика лицата да напускат дома за бежанци и след ден-два да се връщат.
Към същия момент по отношение на О.М.А.А. претенции нямало. След като получил
тези сведения П. продължил да изпълнява ежедневните си задължения.
7. Съгласно сведение от Г. С. С. – сътрудник охрана/граничен контрол в ГПУ
Бургас при РДГП Бургас по повод извършвана проверка по заповед №
4068з-1029/16.11.2022 г. (л.64), на 24.08.2022 г. около 8,15 ч. старшият на
наряда П. получил сигнал от МОД на ГПУ Бургас да се изнесат в района на
бензиностанция Петрол, м. Пода, където да проверят спрял автобус. На място
установили автобус (конкретно описан), чийто заден капак и предна шофьорска
врата били отворени. П. разпоредил на С. да застане до вратата и да води
наблюдение на обстановката около автобуса. П. установил две лица – едно в
предната и едно в задната част на автобуса. В този момент С. възприел, че П.
докладва на оперативния дежурен относно установените обстоятелства и разбрал,
че при тях ще пристигне екип от група ОИД. Пристигнали двама оперативни, които
преценили, че е нужно да проведат по-задълбочени разговори с двете лица и ги
поканили в сградата на ГПУ. С. сочи, че лицата доброволно и по своя воля се качили
в автомобила и били транспортирани до ГПУ. Там същите били посрещнати от
оперативния, а той и П. били насочени от дежурния да проверят друг сигнал и
потеглили към с. Извор.
8. В докладна записка И.Ж. – началник група ОИД, ГПУ Бургас (л.63), по
повод извършвана проверка по заповед № 4068з-1029/16.11.2022 г., посочил, че на
24.08.2022 г. в 8,17 ч. получил входящо обаждане от ОД на ГПУ Бургас от мл. експерт
П., който му съобщил, че в района на бензиностанция Петрол, м. Пода бил
локализиран автобус (конкретно описан), който бил с повдигнат капак на
двигателния отсек с предполагаема повреда. В близост до автобуса се наблюдавали
две лица, по предварителни данни – евентуално шофьор и предполагаем негов
спътник в автобуса. За проверка на евентуална възможност лицата и превозното
средство да бъдат използвани за превоз на незаконни мигранти, Ж. разпоредил на
инсп. Д.К. и мл. експерт Д.П. да отидат на място с цел провеждане на
разузнавателни беседи със засечените на място лица. Действията били съгласувани
с началник ГПУ Бургас.
В докладната е описано още, че при проверката К. и П. установили автобуса и
лицата: В.А.Х., ЕГН ********** и сирийския гражданин О.М.А.А., ЛНЧ **********.
При провеждане на първоначалната беседа, лицето – български гражданин дал противоречиви
показания относно пребиваването си в района. Комуникацията с другото лице била невъзможна,
тъй като същият не говорил и не разбирал български или английски език. Това
дало основание на началника на ГПУ Бургас да разпореди лицата да бъдат доведени
до сградата на ГПУ Бургас за провеждане на беседи с тях. Ж. узнал от К., че
лицата били доведени до ГПУ Бургас със служебен автомобил, управляван от
жалбоподателя П..
9. В докладна записка инсп. Д.К. (л.62), по повод извършвана проверка по
заповед № 4068з-1029/16.11.2022 г. посочил, че на 24.08.2022 г. в 08,30 ч. при
явяване на работа, колегата му мл. експерт Д.П. го уведомил, че ст. инспектор И.Ж.
– началник група ОИД разпоредил двамата да се отправят към бензиностанция
Петрол, м. Пода, тъй като в близост бил аварирал автобус, в който били
установени две лица, едното от които от арабски произход. Задачата била да се
проведе беседа с лицата, с цел изясняване евентуална съпричастност към
извършване на престъпление по чл.281 от НК.Около 9 ч. К. и П. посетили
мястото. Описва, че малко след бензиностанция Петрол, в ускорителната лента,
посока гр. Созопол установили паркиран автобус (конкретно описан), на който
капакът на двигателния отсек бил отворен. В автобуса били мл. полицейски
инспектор Г.П. и още един служител на ГПУ Бургас сътрудник по охрана, на който
не помнел името и още две лица, едното от които било от арабски произход, а
другото бил български гражданин от ромски произход. Българският гражданин бил
предоставил за проверка лична карта. Името му било В.. Другото лице предоставил
документ, издаден от РПЦ „Харманли“. От този документ се установило, че бил
сирийски гражданин на име О.. К. извършил визуален оглед на автобуса и в ниша,
срещу тоалетната в близост до стълбите установил неопределен брой пакетирани
бутилки с минерална вода и кроасани. В този момент по телефона му се обадил
комисар Г. *** и му разпоредил да излезе на платното за движение в посока гр.
Бургас, от където щял да го вземе, тъй като било нужно да присъстват на работна
среща в РДГП Бургас. К. изпълнил разпореждането. В момента, в който напуснал
автобуса останалите колеги и лицата все още били там.
10. Съгласно
протокол рег.№ 4068р-19980/02.12.2022 г. (л.66) членове на дисциплинарната
комисия запознали началника на ГПУ Бургас с поставената на комисията задача и
го уведомили, че е необходимо да представи сведения, с оглед проверка на
данните и установяване на фактическата обстановка по повод твърденията за
извършено дисциплинарно нарушение от Г.П.. Ц. отказал да даде писмени сведения
като заявил, че вече бил дал такива.
11.
Съгласно протокол рег.№ 4068р-20387/07.12.2022 г. (л.67), дисциплинарната
комисия потърсила по телефон Д.П. (вторият оперативен работник, изпратен на
място), който към този момент не бил вече в системата на ГП. Същият обяснил, че
не може да се яви, тъй като е извън Бургас, а също така заявил, че няма ясни
спомени за процесните събития.
12. Съгласно
протокол рег.№ 4068р-20338/07.12.2022 г. (л.68), дисциплинарната комисия
потърсила по телефон жалбоподаетля П., с цел предоставяне на възможност за
даване на допълнителни сведения относно точен час на качването в служебния
автомобил и отвеждане на двете лица в ГПУ Бургас. Същият заявил, че не помни
точен час и по съвет на своя адвокат няма да дава допълнителни писмени
сведения.
13. В
изпълнение на заповедта за извършване на проверка дисциплинарната комисия
изготвила справка рег.№ 4068р-20374/07.12.2022 г. (л.74), в която описала
всички предприети и извършени действия и събрани и разгледани писмени
доказателства по установяване фактическата обстановка относно вмененото на П.
дисциплинарно нарушение.
Посочени са
следните изводи:
На 24.08.2022 г., младши инспектор Г.Д.П. – старши полицай (водач на
патрулен автомобил) в група ОДГ в ГПУ Бургас, в качеството си на старши на
ГПН-авто патрул № 241 и полицейски служител, е ограничил правото на свободно
придвижване на лицата В.Х.А., ЕГН: ********** и О.М.А.А. роден на *** г. с ЛНЧ **********,
като ги транспортира със служебен автомобил от местност „Пода“, гр. Бургас до
административната сграда на ГПУ Бургас, без да е издал заповеди за задържане
или да е предприел действия за издаването на такива.
Описаното деяние е прието за виновно нарушение на чл.74, ал.1 от ЗМВР и
чл.11, ал.1 от Инструкция с peг. №
8121з-78/24.01.2015 г., за реда за осъществяване на задържане, оборудването на
помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в министерството на
вътрешните работи. По отношение на П. комисията приела, че същият в качеството
си на полицейски служител, старши на ГПН-авто патрул № 241 не е следвало да
превозва лица, без да бъдат издадени заповеди за задържането им. Като е
транспортирал лицата – А. и А. от местност „Пода“ до административната сграда
на ГПУ Бургас, без да им издаде необходимата документация е ограничил правото
им на свободно придвижване, тъй като те са имали статут на задържани лица
(съгласно чл.4 от Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015г.).
Задължението да издаде заповеди за задържането на В.А.и О.А. от момента на
ограничаване правото на свободно придвижване на двете лица възникнало само и
единствено за младши инспектор Г.Д.П., поради факта, че вторият член на ГПН АВП
№ 241 – Г. С. заема длъжност сътрудник охрана/граничен контрол и е без
полицейски правомощия съгласно ЗМВР.
Комисята приела, че деянието било извършено в нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което в чл.200, ал.1,
т.15 от ЗМВР било предвидено дисциплинарно наказание „порицание”. Отчетен бил
факта, че младши инспектор Г.Д.П. многократно бил награждаван за съществен
принос при изпълнение на конкретна професионална задача от Министъра на
Вътрешните работи, от Началника на РГС, от Директора на РДГП Бургас и Началника
на ГПУ Бургас и че по време на службата не са му налагани дисциплинарни
наказания. Предвид изложеното комисията предложила на младши инспектор Г.Д.П.
за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1
от ЗМВР да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР
„порицание“, за срок от шест месеца.
14. Съгласно приемо-предавателен протокол рег.№ 4068р-20418/08.12.2022 г.
(л.83) на П. били предоставени материалите по дисциплинарната проверка.
15. В допълнителни писмени обяснения П. изложил теза, според която не бил
извършил вмененото му нарушение. Описал подробно фактическата обстановка и посочил,
че след като служителите ОИД преценили необходимостта от допълнителни беседи,
обсъдили намеренията си с оперативния дежурен и техния началник Ж., му
разпоредили да транспортира лицата до ГПУ. П. докладвал на П., който потвърдил
необходимостта от транспортиране. П. съобщил на българския гражданин, че е
нужно да отидат заедно до ГПУ, а той предал на сирийския гражданин на непознат
за П. език същото. Лицата не се противили и изявили съгласие да го последват. В
случай на съпротива П. щял да докладва на дежурния и да следва указанията. След
като оперативния работник П. поел лицата, П. и С. били изпратени по друг
сигнал.
П. сочи, че не е извършвал действия против волята на лицата, не е използвал
физическа сила и помощни средства, не ги е задържал и настанявал в помещения
предвидени за задържане лица. Намира, че не е била налице нито една от
хипотезите на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Нямало съмнения, данни, доказателства или
друга информация за извършено от двете лица престъпление към момента на
контакта на ГПН с тях. Нямало разпореждане или указания за задържане от
началниците на П..
16. Като възприел изцяло извършените от дисциплинарната комисия действия в
хода на проверката, събраните доказателства, направените изводи, обсъдил
представените от П. възражения и разгледал цялостното му поведение като
дългогодишен служител в конкретната дейност, ВПД директор РДГП Бургас издал
процесната заповед. На основание чл.204, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2,
т.1, чл.200, ал.1, т.15, чл.200, ал.2 от ЗМВР наложил на Г.П. дисциплинарно
наказание „порицание” за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта.
Административният акт бил връчен лично на служителя на 14.12.2022 г.
(л.20).
17. За
установяване на факти от значение за спорното право, по делото в качеството на
свидетел е разпитан Г. С. С.. Към 24.08.2022 г. С. работил като служител на
РДГП Бургас към ГПУ Бургас, сътрудник охрана.
Свидетелят
описва, че в посочения ден бил в наряд 241 Росен – Веселие с П.. Получили
указания от дежурния на ГПУ К. П.,
че има аварирал автобус между Созопол и Бургас в лентата и им било указано да
го проверят. Когато отишли на място С. видял, че автобусът е развален, имало
удари и отворена предна врата. Възприел, че вътре има двама човека. П. му
указал да застане отстрани до вратата да охранява. П. се качил в автобуса и
разговарял с лицата. С. не чувал разговора. След 10-15 минути дошли
оперативните дежурни, които свидетелят не познавал. Виждал ги, но не знае имена.
Според свидетеля оперативните разговаряли с установените на място лица, но не
знае какво са говорили. През цялото време П. комуникирал с дежурния за случая.
Давал информация дали имат документи, дали имат пребиваване. Така С. се
осведомил, че единият е сирийски гражданин. Другият бил с лична карта, но не
запомнил името му. Дежурен на ГПУ-то се свързал с пристигналите оперативни
работници и указал на П. да транспортират лицата до ГПУ-то, за да им бъде
проведена беседа. Оперативните казали, че лицата нямат никакво отношение към
наряда и само да ги закарат към ГПУ-то. П. помолил лицата доброволно да ги
отведе с автомобила в ГПУ-то. Нямало пререкания и лицата не се противили, сами
решили да отидат. Според свидетеля нямало друг транспорт, с който лицата да
стигнат до ГПУ-то. На наряда не бил разпореден друг начин за транспорт.
Изпълнили разпореждането и ги отвели до управлението. Лицата слезли и
оперативният дежурен ги поел, след което веднага нарядът бил изпратен по друга
проверка от дежурния П..
На следващо място свидетелят
сочи, че единият от пристигналите на място оперативни дежурни заминал, тъй като
му се обадили. Разпореждането за транспортиране на лицата до граничното
управление било дадено от К. П.. На място, при авариралия автобус, С. видял, че
на същия има надпис „Моникс“, автобусът бил червен, не си спомня номера. С.
охранявал като се движил от задния капак до предната врата. Задният капак бил
отворен като за ремонт, все едно се чакали хора, за да го поправят. През това време
П. си вършел работата вътре. Същият обяснил на С., че вътре има някакви храни –
кроасани, води, все едно бил пътнически автобус. С. присъствал лично на
поканването на лицата да бъдат откарани до ГПУ. Поканата била отправена отвън.
Указанието за поканата било дадено от дежурния П. на П., който от своя страна
уведомил С.. Поканата била отправена от П. на български, на което лицата
отговорили – „да ще дойдем”. Българският гражданин превеждал на сирийския.
Според свидетеля българският гражданин обяснявал на сирийския на турски. С.
сочи, че горе-долу разбира турски език и разбрал, че българският гражданин
казал на сирийския да се качат в колата. Свидетелят уточнява, че се е случвало
рядко да превозват цивилни лица в слчужебния автомобил. Сочи, че ако оперативият
дежурен разпореди, наряда ще задържи установените лица. Никога не задържат по
своя преценка, а по разпореждане и указания.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля С., тъй като същите не съдържат вътрешни противоречия и не
противоречат на доказателствата по делото.
Правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по
чл.149, ал.1 от АПК от надлежно легитимирано лице – адресат, което има правен
интерес от оспорване, и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
Компетентност и
форма:
Обжалваната заповед е издадена
от компетентен орган – впд началник на РДГП – Бургас, предвид разпоредбата на чл.204, т.4 вр. с чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Страните не спорят по компетентността. Заповедта е издадена в надлежна
писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаване. Описани са фактите
въз основа на които, дисциплинарнонаказващият орган приел, че е налице дисциплинарно
нарушение, извършено от младши инспектор Г.П. – старши полицай в група Охрана
на държавната граница от ГПУ Бургас при РДГ Бургас. Посочена е правната
квалификация на нарушението.
Административнопроизводствени
правила:
Възражението за допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради липсата
по преписката на писмо рег.№ 3282р-26308/07.11.2022 г. на впд директор на ГД ГП
при МВР по повод постъпило в ГД ГП писмо с рег.№ 4575р-2206/20.10.2022 г. от
директора на дирекция „Инспекторат” при МВР от извършена проверка, разпоредена
със заповед № 8121з-1160/07.09.2022 г. на МВР е неоснователно. Действително,
сочените документи липсват по преписката, но тяхната липса в частност не опорочава
дисциплинарното производство. На жалбоподателя са били предявявани и са
предявени всички материали по преписката, като е указвано правото му на
възражения и обяснения. Такива са били депозирани, като същите са обсъдени от
дисциплинарнонаказващия орган при издаването на заповедта. Спазена е
разпоредбата на чл.207, ал.8 от ЗМВР, а в съответствие с изискването на чл.207, ал.10
от ЗМВР на служителя е предоставена възможност да даде
допълнителни възражения или обяснения. В съответствие с чл.206, ал.4
от ЗМВР наказанието е наложено след събиране и оценка на всички
релевантни доказателства. Спазено е и изискването на чл.206, ал.1
от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание ДНО да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения (л.84). Смисълът
на разпоредбата е да се даде възможност на служителя да се защити пред
административния орган като даде обяснения относно установените факти и вменените
дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има правомощието да наложи
дисциплинарно наказание. Въпреки това, съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя
е било ограничено, тъй като от доказателствата не може да се направи еднозначен
извод какво е нарушението, за което е наложено наказанието. Това от своя страна
е довело и до неправилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.
В конкретния случай страните не
спорят, че
двете лица са влезли доброволно в служебния автомобил, с който се придвижвал ГПН
със старши П.. Не се спори, че той и колегата му транспортирали лицата по
нареждане на дежурния П., тъй като изпратените оперативни работници искали да
проведат подробна беседа с тях в сградата на ГПУ Бургас. Не се спори и не се
твърди изобщо, че П. взел решение за транспортирането лично. Не се отрича, че
същият изпълнил разпореждане на дежурния. Спорът е относно това, дали след като
двете лица влезли в служебния автомобил, за да бъдат транспортирани до сградата
на ГПУ, П. е ограничил свободата им на придвижване и следвало да издаде заповеди
за тяхното задържане. От своя страна дисциплинарнонаказващият орган изложил
съображения, според които служителят следвало да предприеме действия по
задържане и да издаде заповеди, тъй като ограничил правото им на свободно
придвижване. Жалбоподателят твърди, че заповеди не следвало да се издават, тъй
като изпълнил разпореждане да покани лицата да бъдат транспортирани, не бил
налице друг транспорт и нито била указана, нито била налице някоя от
изискуемите законови предпоставки за издаване на заповеди за задържане.
Предпоставките,
при наличие на които полицейски
органи могат да задържат лице са установени с разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР, както следва: 1. за което има
данни, че е извършило престъпление; 2.
което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба; 3.
което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения
ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност; 4. при невъзможност да се установи
самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл.70;
5. което се е отклонило от
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било
задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната
власт; 6. обявено за издирване с цел
задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция
или в изпълнение на Европейска заповед за арест; 7. в други случаи, определени със закон.
Съдът намира, че въпреки, че в
конкретния случай фактическата обстановка е изяснена в детайли, в хода на
дисциплинарното производство органът не е изложил никакви съображения в коя от
хипотезите на сочената правна норма е следвало да бъдат задържани лицата. По
преписката изобщо не се твърди наличието на нито една от предпоставките на
чл.72, ал.1 от ЗМВР. Няма никакви данни, че П. е бил уведомяван за наличие на
някоя от предпоставките. Не са налице
данни, че лицата, след надлежно предупреждение съзнателно пречат на полицейски
орган да изпълни задължението си по служба. Няма данни и не се твърди същите да
са показвали тежки психични отклонения и с поведението си да са нарушавали
обществения ред или излагали живота си или живота на други лица на явна
опасност. Надлежно и след доброволно представяне на документи е била установена
тяхната самоличност. Не се твърди отклоняване от изтърпяване на наказание лишаване
от свобода или от местата, където е лицата са били задържани като обвиняем в
изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт. Напротив, след надлежни
проверки, се установило, че лицата не са обявени за издирване с цел задържане,
както и по искане на друга държава във връзка с екстрадиция или в изпълнение на
Европейска заповед за арест. Следва да се отбележи, че по делото са налице
данни за изрично уведомяване на П., че лицата не са издирвани. Не се сочат и
други конкретни предпоставки, определени със закон, за които служителят да е
бил уведомен и да е следвало да задържи лицата, съответно да издаде заповед за
задържането им.
Дисциплинарнонаказващият орган
не твърди и наличие на данни за извършено престъпление от някое от двете лица.
В сведение от мл. експерт К. П. – младши оперативен дежурен в ГПУ
– Бургас при РДГП – Бургас по повод извършвана проверка по заповед №
4068з-1029/16.11.2022 г. на ВПД директор на РДГП Бургас, на 24.08.2022 г. се сочи, че същият
получил сигнал от ГПН на КПП Асфалтова база, който наряд получил данни от
преминаващи колеги от ГПУ – М. Търново, за авариралия автобус, за който според
сведението от П., имало съмнение, че вероятно извършва незаконна дейност по
подпомагане и извозване на нелегални мигранти. Такова твърдение е направил в
своята докладна записка и инсп. Д.К. (л.62), по повод извършвана проверка.
Същият и колегата му мл. експерт Д.П. били изпратени да проведат беседа с
установените лица, с цел изясняване евентуална съпричастност към извършване на
престъпление по чл.281 от НК. По делото няма твърдения и доказателства, че след
проверките и беседите, данни за извършени престъпления (изобщо за противоправно
поведение) от лицата са били установени. Задържането на това основание
предполага наличие на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъпление. Не се твърди такива да са установявани в нито един етап от проверките,
извършвани по отношение на лицата. Следва да се отбележи, че в конкретния ден
лицата са били проверени от няколко полицейски органа, а по отношение на
сирийския гражданин е била извършена проверка и в РПЦ „Харманли”, като данни за
евентуална съпричастност към извършено престъпление не са установени. Напротив,
установено е, че документите им са редовни и същите не се издирват.
Дисциплинарнонаказващият орган
приел, че П. следвало да издаде заповед за задържане, но не посочил коя от
хипотезите на чл.72, ал.1 от ЗМВР е била налице и въпреки наличието на която
предпоставка П. не изпълнил задължението си да предприеме действия по издаване
на заповеди за задържане. Липсата на тази конкретика несъмнено ограничава
правото на защита на жалбоподателя, тъй като за него остава единствено възможно
общо да твърди липса на предпоставки за задържане, но не и конкретно да
организира защитата си, като ангажира защитна теза и доказателства срещу конкретно
твърдени от органа налични факти и обстоятелства, изпълващи някоя от хипотезите
на чл.72, ал.1 от ЗМВР.
Предвид изложените съображения
съдът намира, че в хода на дисциплинарното производство е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, довело до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя, а така и до незаконосъобразно налагане на
дисциплинарното наказание.
Съдът
намира, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон.
Дисциплинарната отговорност на
служителите от МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в
което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от
предвидените в закона дисциплинарни наказания. Съгласно чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение е неизпълнение на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители.
Обсъдената
липса на данни за наличие изобщо на предпоставки за задържане по чл.72, ал.1 от ЗМВР води до извод, че за служителя не е възниквало задължение да задържа
лицата и да предприема действия по издаване на заповеди за задържане. Това от
своя страна мотивира съда да приеме, че същият не е извършил твърдяното от
органа нарушение по чл.194, ал.2,
т.1 от ЗМВР и незаконосъобразно му е било наложено дисциплинарно наказание по
чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР - „порицание” за срок от 6 месеца.
Позоваването от
дисциплинарнонаказващия орган на разпоредбата на чл.11, ал.1 от Инструкция №
8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на държане, оборудването на помещенията
за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР не води до извод различен
от изложения. Тази разпоредба указва, че за всяко задържано лице се издава
заповед за задържане от полицейски орган, ограничил правото на свободно
придвижване на лицето. Систематичното място на разпоредбата е в глава втора „Задържане на лица в структурите на МВР”, Раздел
I „Ред за задържане на лица” и според
съда същата указва действия по задържането, но извършено въз
основа на някоя от предпоставките по чл.72, ал.1 от ЗМВР, в следствие на което
задържане се ограничава правото на свободно придвижване на лицата. В случая
такава хипотеза не е налице.
По изложените съображения съдът
приема, че оспорената заповед е
незаконосъобразен индивидуален административен акт, издаден при допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при
неправилно приложение на материалния закон, поради което същата следва
да бъде отменена.
Разноски:
По делото е направено искане за
присъждане на разноски от двете страни в процеса. След като съобрази разпоредбата
на чл.143, ал.1 от АПК и изхода на спора, съдът намира, че следва да присъди в
полза на жалбоподателя извършените и доказани от него разноски в размер на 1010
лв., представляващи платена държавна такса и платено възнаграждение за адвокат.
Съдът намира възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Съгласно чл.8,
ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела по ЗМВР, минималният размер на
възнаграждението е 750 лв. В конкретния случай, между жалбоподателя и неговия
процесуален представител е договорено възнаграждение в размер на 1000 лв.,
която сума е със 250 лв. над минималния размер. Съдът намира, че размерът на
договореното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на
делото.
По изложените
съображения, на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № 4068з-1159/13.12.2022 г. на ВПД директор на РД „Гранична
полиция” Бургас.
ОСЪЖДА РД „Гранична полиция” Бургас да заплати на Г.Д.П., ЕГН: ********** ***
разноски по делото в размер на 1010 лв.
На основание
чл.211, изр. последно от ЗМВР решението не подлежи на касационно оспорване.
Съдия: