№………….../ 11.10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на единадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛА КОЛЕВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при секретар Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия
Маринов
т.д.№
1188 по описа на ВОС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №
37911/28.05.2019г., подадена от Д.Я.Т., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
особен представител адв. Д.П., срещу Решение №1936 от 08.05.2019г. по гр.д. №
6951/2018г. по описа на Районен съд Варна, 33 с-в, в частта, с която е признато
за установено, че жалбоподателят дължи на „Профи кредит България" ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1404, обл. София,
район Средец, ж.к.Мотописта, бул.България №49, бл.53Е, вх.В, ет.7, сумата в
размер на 730.40лв., дължими по договор за потребителски кредит №********** от
21.04.2017г. от която главници в общ размер на 600.00лв. за периода от
10.06.2017г. до 10.04.2018г. вкл., и договорни /възнаградителни/ лихви в общ
размер от 130.40лв., за периода от 10.06.2017г. до 10.04.2018г. вкл., ведно със
законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда - 02.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, по ч.гр.д.№ 3225/2018г. по описа на Варненски районен съд, 10-ти
състав.
Сочи се в жалбата, че решението в
посочената част е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и недопустимо. На
първо място въззивникът оспорва извода на първоинстанционния съд, че ищецът не
е твърдял предсрочна изискуемост, тъй като в заявлението си по чл.410 от ГПК,
т. 12 последният е заявил, че: „Предсрочната изискуемост е настъпила преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което
длъжникът е бил уведомен.“. Изявления в посочения смисъл се съдържали в
исковата молба и в молба с изх.№1106 от 06.02.2019 г., постъпила в съда на
07.02.2019 г., а такова, че сумите се претендират на основание настъпил падеж
липсвало в заявлението по чл. 410 от ГПК. Жалбоподателят възразява още срещу
заключението на съда, че макар да не се установява предсрочна изискуемост на
кредита, поради липсата на обявяването й от кредитора-ищец на
ответника-длъжник, то сумата в размер на 600лв. и уговорената договорена лихва
в размер на 130.40лв. подлежи на връщане, тъй като към датата на подаване на
заявлението - 02.03.2018г. са падежирали първите девет вноски а към датата на
приключване на съдебното дирене пред ВРС е изтекъл и последния срок по
погасителен план, доколкото падежна дата на последна погасителна вноска по
кредита е 10.04.2018г. /ИМ е подадена на 14.05.2018г., а съдебното дирене по
делото е приключило на 12.04.2019г. Оспорва, че на длъжника е надлежно обявена
предсрочната изискуемост на неговото задължение, тъй като обявлението е
извършено едва с връчване на препис от исковата молба и излага становище, че то
не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от
значение за спорното право съгласно чл.235, ал.З от ГПК, нито да обуслови
основателност на установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК, нито може да
промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а
представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление
за издаване на заповед за изпълнение.
Изложеното в исковата молба становище
за недопустимост на съдебното решение въззивника обосновава с твърдения, че за
несъответствие между издадената заповед за изпълнение и петитума на исковата
молба, съответно диспозитива на съдебния акт. Сочи, че със заявлението си
ищецът претендира сумата от общо 1420.26лв. от които 1390.95лв. - главница,
20лв. такса по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземания, 9.31лв. - лихва
за забава, докато в исковото производство отправеното искане е сумата от
1390.95лв., като е заявил, че се отказва от търсенето на сумата в размер на
9.31лв. представляващи лихва за забава поради липса на материален интерес без
да уточни дали поддържа искането си за присъждане на такса за извънсъдебно
събиране. С молба от 07.02.2019г. ищецът е направил ново изявление, че в
условията на евентуалност иска в случай, че съдът приеме, че предсрочната
изискуемост по процесния договор не е надлежно обявена на ответника, то да се
приеме за установено, че длъжника дължи сбора от непогасените вноски с настъпил
падеж до момента на приключване на устните състезания, но съдът не постановил
определение, с което да допълни доклада си по делото в посочения смисъл, нито
за изменение на отправеното към него искане. В същото време първоинстанционния
съд уважил частично заявения петитум с новото основание и размер на иска в
размер на 1390.95лв., различно от това заявено в заповедното производство в
размер на 1420.26лв., което се намирало в противоречие със специфичния предмет
на производството по чл. 422 от ГПК, чиято цел била установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземането. По изложените съображения счита, че
заявлението, съответно предявените искове е следва да бъдат отхвърлени изцяло,
а първоинстанционно решение обезсилено на основание чл.293, ал.4, вр. чл.270 от ГПК.
На следващо място въззивникът оспорва
становището на първоинстанционния съд за настъпването на падежа на присъдените
вноски по кредита към момента на приключване на устните състезания, тъй като
същите не били наведени в заявлението или исковата молба, а едва с молба от
07.02.2019г. по делото, като с последваща молба от 11.04.2019 г. същите не се
поддържали, а се поддържало искането съобразно петитума на исковата молба.
Посоченото водило до неправилност на решението, в частта, с която е прието, че
когато предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита не е била надлежно
обявена, като твърди, че изискуеми са само вземанията, представляващи
незаплатени вноски по кредита и други акцесорни вземания, които са с настъпил
падеж към датата на подаване на ИМ. По отношение на извършеното с исковата молба
признание за извършено плащане, жалбоподателят излага становище, че предявените
искове следва да бъдат изцяло отхвърлени, тъй като по делото не се съдържат
доказателства, опровергаващи признанието.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор от насрещната страна.
Срещу Решение № 1936/08.05.2019г.,
постановено по гр. дело № 6951/2018г. по описа на Районен съд - гр. Варна е
депозирана още въззивна жалба с вх. № 40705/06.06.2019 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България № 49,
бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си юрк. Радина Иванова Илиева, в частта, с
която е отхвърлен искът му за признаване за установено в отношенията му с Д.Я.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, че ответникът му дължи сумата от 660,55лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги във връзка с
договор за потребителски№ ********** от 21.04.2017г.
Жалбоподателят излага становище за
неправилност на съдебното решение, като оспорва извода на съда, че
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се явява
нищожно, поради заобикаляне на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и с чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Сочи, че от представените с исковата молба
искане за отпускане на потребителски кредит и стандартен европейски формуляр е,
че ответникът Д.Я.Т. предварително е посочил параметрите на желания от него
кредит и съответно е бил запознат с възможностите, които предоставя
дружеството. Можел е да прецени дали параметрите на уговорения кредит отговарят
на финансовите му възможности, като по свое желание е приел по сключването на
споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, доколкото за него
е бил налице интерес от приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на
датата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. На било предоставено по силата на чл. 7.1 от Общите условия към
процесния договор да се откаже от него при желание, без да дължи неустойка,
което Д.Я.Т. не е сторил. Въз основа на гореизложеното счита, че клаузите,
определящи задължението за заплащане на закупения пакет от допълнителни услуги не са недействителни и не
противоречат на добрите нрави, на първо място защото предоставянето на услугите
не е задължително за кредитополучателя. Твърди, че ответникът е пожелал да
закупи пакет от допълнителни услуги, като е декларирал това в искането си за
отпускане на кредит, а по този начин си е гарантирал приоритетното разглеждане
и отпускане на поискания кредит, както и че при настъпване на неблагоприятни за
него събития, той няма да изпадне в забава, а кредитът му да бъде обявен за
предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой вноски,
така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята
платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с
невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Подписвайки
споразумението ответникът е договорил в своя полза, ако доходът му намалее, да
може да намали размера на определен брой вноски. Бил си гарантирал, че ако
сменят датата на заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да промени и
падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него, както и че ако има
необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и
лесно, без да е необходимо да попълва и представя различни документи, поради
което заключава, че предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствието
на длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация.
Сочи, че предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за
кредит и последния съществува в правния мир и без допълнителни услуги, които са
договорени в резултат на свободната воля и индивидуално желание на длъжника и
не са били задължително условие за отпускане на кредит, поради които
обстоятелства законодателят е извадил разходите за такива допълнителни услуги
от общите разходи по кредита. Позовавайки се на разпоредбата на т. 14 от ДР на
ЗЗП сочи, че законът предоставя свобода на кредитора да предоставя допълнителни
услуги, които са извадени от договора за потребителски кредит, съответно е
допустимо уговарянето на такива, а дължимото възнаграждение се дължи от
кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, респективно
не следва да се включва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения отправя искане към съда за отмяна на
решението в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна по жалбата Д.Я.Т., с който изразява
становище за неоснователност на същата и се претендира оставянето и́ без
уважение. Твърди се, че в допълнителното споразумение не е посочено как е
формирана сумата от 660. 55 лева, че липсват данни кредитополучателят да е
получил по сметката си сумата, поради което той не дължи връщането и́,
както и че дължимата сума не гарантира каквото и да е право на длъжника, което
да може да бъде упражнено без да бъде обусловено от насрещната воля на
доставчика. Излага, че допълнителния пакет услуги представляват средство за
съществено увеличаване на цената на основното кредитиране, с което се
заобикалят законоустановени забрани и са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК са правилни и законосъобразни, поради което претендира потвърждаване на
решението в обжалваните части.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа
и правна страна :
Производството
пред Варненския районе съд е образувано по искова на "ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ"ЕООД ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.В, ет. 7 срещу ответника Д.Я.Т. ЕГН **********, с адрес: ***,
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията
между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА
сумата в размер 1390.95лв./хиляда триста и деветдесет лева и деветдесет
и пет стотинки/, дължима по договор за
потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 02.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, по ч.гр.д.№ 3225 /2018г. по описа на Варненски районен съд, 10-ти
състав.
В
исковата си молба ищецът излага, че на 21.04.2017г. е сключен Договор за
потребителски кредит №********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като
кредитор и Д.Я.Т., като длъжник, по
силата на който кредоторът се е задължил да предостави кредит в вразмер на 600
лева, със срок на договора 11 месеца, при размер на вноската от 66.40 лева.
Било сключено и съглашение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по
силата на което длъжникът се задължил да заплати сумата от 660. 55 лева на
равни вноски по 60.05 лева. По този начин общия размер на задължението нараснал
на 1390.95 лева, платими на вноски по 126. 45 лева, с падеж всяко 10 число от
месеца.
Сочи
се още, че „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнявал точно и в срок
задълженията си по договора, като на 24.04.2017г. превел парична сума в размер
на 600.00лв. по посочена от длъжника Д.Я.Т. банкова сметка (***:
067029970038256, с дата 24.04.2017г.). Предвид факта, че длъжникът не е
изпълнявал точно поетите с договора задължения и не е нито една погасителна вноска, след изпадането в забава и съгласно
уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия била обявена
предсрочната изискуемост на кредита на 15.08.2017 г.
В
депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор на искова молба особеният
представител на ответника е оспорил, че Т. е получил по банковата си сметка сумата в размер на 600лв. Дори да се
приеме, че такава е постъпила/получена от него, то ищецът е направил изявление
на стр.3 от ИМ, 5 абзац от горе на долу, изр.2, че Т.: „направил е плащания по
заема", което говори за вероятност за частично или дори изцяло погасяване
на задълженията. Твърди, че уговорения в ДПК размер на възнаградителната лихва
противоречи на добрите нрави, поради което се счита, че клаузите на договора в
T.VI /Л.9 от делото/, с които са уговорени ГЛП в размер на 41,17 % и лихвен
процент на ден в размер на 0.11 %, се явяват нищожни на основание чл.26, ал.1,
пр.З от ЗЗД. Отделно от това, в T.VI от ДПК, е уговорено и заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 660.55лв.
/л.9 от делото/. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят
за предоставения му пакет от допълнителни услуги се сочи, че се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. Излага се още по отношение
на клаузите на т.15.2, т.15.3, т.15.4, т.15.5 от ОУ /л.18 от делото/, уреждащи
отлагане плащането на определен брой погасителни вноски и намаляването им, че
са нищожни, като неравноправни клаузи на основание чл.143, във вр.с чл.146 от
ЗЗП. Сочи се, че с исковата молба ищецът претендира като главница сума в размер
на 1390.95лв., която обаче главница включва в себе си и лихва, като петитума на
иска е за заплащане на законната лихва върху тази сума, т.е.същият претендира
начисляването и на лихва върху лихвата. В заключение ответникът излага
становище, че позоваването от страна на ищеца на т. 12.3 от ОУ към ДПК /л.17 от
делото/, съгласно които не е необходимо кредитора да изпраща на клиента /в
случая на ответника/ уведомление, покана, предизвестие във връзка с
прекратяване на договора и неговата предсрочна изискуемост е неоснователно,
доколкото тази клауза е нищожна, като противоречаща на TP №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От
приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№ 3225 /2018г. по описа на
Варненски районен съд се установява, че в полза на ищецът е издадена на
основание чл. 410 от ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение №
1574/06.03.2018 г. за сумата от 1390.95 лева. Препис от заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за него на основание чл.
415, т. 2 от ГПК се е породил правен
интерес от провеждане на исковата защита.
Предявеният
иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240
от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, с оглед факта, че кредиторът има качество на
небанкова финансова интитуация. Предивд момента на договаряне, процесната
сделка се урежда от специалния Закон за потребителския кредит и общата
императивна закрила срещу неравноправно договаряне (чл. 12 от ДР на ЗЗП, както
и чл. 143, т. 5, 9, 12 и ал.3, чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 4, чл. 146, чл. 147
от ЗЗП), съответно тези норми ще следва да бъдат съобразени служебно от съда.
Заемът е предоставен на физическо лице като обявената основна цел изключва то
да е действало като професионалист и съответно следва да се приеме за
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от
ЗПК.
Не
е спорно между страните , а и се установява от представения договор, че между
страните на 21.04.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит №**********,
по който кредоторът се е задължил да предостави кредит в вразмер на 600 лева,
със срок на договора 11 месеца, при размер на вноската от 66.40 лева. По силата
на приложеното по делото Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги длъжникът се задължил да заплати сумата от 660. 55 лева на равни вноски
по 60.05 лева. Посоченият размер на поетото задължени възлиза на 1390.95 лева,
платими на вноски по 126. 45 лева, с падеж всяко 10 число от месеца. Съгласно
приложения към договора погасителен план последната вноска е със срок на
изискуемост 10.04.2018 г.
От
заключението на проведената ССчЕ, което насоящата въззивна инстанция кредитира
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че уговорената сума
в размер на 600 лева е постъпила по сметка на длъжника на 21.04.2017 г. и не
са извършвани погашения от ответника.
Общия уговорен размер на кредита възлза на 1390.95 лева, от които 600 лева
главница, 130.44 лева – лихви и 660.55 лева, дължими по допълнителния пакет.
Не могат да бъдат споделени
възраженията на особения представител на Д.Т., че не следва да бъдат взети
предвид дължимите вноски с настъпил падеж в хода на съдебното производство, тъй
като съгласно задължителните постановки на ТР 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС
решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по
делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това
задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска,
ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват – например ищецът придобива спорното право след предявяването на
иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на
иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а
не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Предвид гореизложеното, дължимостта на
всички вноски по процесния договор е настъпила към момента на приключване на
съдебното дирене в първа инстанция, поради което, с оглед липсата на
доказателства за погасяване на задължението, се установява дължимостта на
предоставения кредит /главница/ и изтеклите лихви за забава.
От друга страна, претендираната
като възнаграждение за закупен допълнителен пакет
от услуги сума, чрез които длъжникът кандидатства за отпускане на
кредита противоречи пряко на ал. 2 на чл. 10а от ЗПК, която забранява на
кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване на кредита. Изрично се сочи от заявителя, че чрез
допълнителния пакет кредитополучателя си е осигурил приоритетното разглеждане
на кредита и неговото отпускане, а експресното разглеждане на документи, респ.
проверката на платежоспособността на длъжника, е част от процедурата по усвояване
на кредита. Съдът намира, че с тази такса кредиторът цели да си набави
допълнителни плащания извън предвидените в закона. Не се установява конкретна
услуга, която да предоставен срещу дължимостта на посочената сума, още повече,
че не е установена разликата между обикновеното и приоритетно разглеждане на
документите. Отделно от това уговореният размер на тази такса /660.50 лева/
надвишава размера на самия кредит /600.00 лева/, като по този начин
необосновано кредитора се домогва да увеличи размера на вземанията си,
начислявайки такси за услуги, чието реално предоставяне не е доказано. Ищецът
не е ангажирал доказателства, а и не е твърдял, насрещната страна да се е
възползвала от възможността за отлагане, намаляне или смяна на падежа на
определени вноски, поради което не е налице основание за начисляване на
допълнителните такси. Несъстоятелни са твърденията, че допълнителния пакет
услуги „гарантират спокойствието на длъжника и възможността му да се справи с
всяка неблагоприятна ситуация“, тъй като самите те представляват значителна
финансова тежест и в допълнителна степен компрометират платежоспособността на
длъжника. Предвид всичко гореизложено, а и с оглед размера им надвишаващ сумата
на предоставения кредит ,се достига до извод за тяхната нищожност, поради
противоречието им с добрите нрави, които ограничава свободата на договаряне
между страните.
По посочените
съображения, постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и като
такова следва да бъде потвърдено, а подадените против него въззивни жалби –
оставени без уважение.
С оглед изхода
на спора и неоснователността и на двете жалби разноските ще останат така, както
са направени от страните, като Д.Я.Т. следва да възстанови единствено
половината от внесения депозит за особен представител. Страната не е заплатила държавна такса
за образуване на въззивното производство по делото, за заплащането на която ще
бъде осъден по реда на чл. 77 от ГПК.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№ 1936/08.05.2019г. по
гр.д. № 6951/2018г. по описа на Районен съд Варна, 33 с-в.
ОСЪЖДА
Д.Я.Т., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „Профи кредит България" ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София 1404, обл. София, район Средец, ж.к.Мотописта,
бул.България №49, бл.53Е, вх.В, ет.7 сумата
от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща половината от заплатен депозит
за особен представител.
ОСЪЖДА
Д.Я.Т., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати по сметка на
ВОС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 25
/двадесет и пет/ лева, дължима за образуването на въззивното производство по
делото, на основание чл. 77 от ГПК.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ в полза на
адв.Д.П.,
възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева за осъществено процесуално
представителство в качеството и́ на особен представител на Д.Я.Т., за която
сума е внесен депозит от насрещната страна.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.